№ 73734
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110140453 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „ИФ“
ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи, на които
заявителят основава претенциите си за неустойка са нищожни, тъй като накърняват добрите
нрави и се основават на неравноправни клаузи.
Съображенията за този извод са следните:
Предвидената в договора неустойка е за неспазване на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, т.е. чрез неустойката се обезпечава задължението на
ответника да обезпечи изпълнението на същинското задължение за погасяване на
задълженията по договора. Следователно обезпеченото чрез неустойката задължение няма
самостоятелен характер, а се явява вторично спрямо основните задължения по договора.
Така уговорена, процесната клауза не съставлява непосредствена гаранция за изпълнението
на първичното задължение по договора, а напротив – обезпечава производно по характер
задължение, което надхвърля обичайно възприетите граници на обезпечителната функция
на неустойката. Процесната неустоечна клауза излиза и извън пределите на
обезщетителната функция на неустойката, тъй като заемодателят не търпи самостоятелни
1
вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, а такива биха
възникнали единствено при неизпълнение на главния дълг. В случая обаче вземането за
неустойка възниква шест дни след сключването на договора, което предхожда първия падеж
по уговорения погасителен план. Иначе казано, вземането за неустойка възниква преди
настъпването на вредите, а оттам води и до увеличаване на подлежащата на връщане сума
(вкл. в случаите, когато заемателят изпълнява надлежно и вреди за заемодателя не
настъпват). Разглежданата клауза надхвърля и всякакви разумни граници на санкционната
функция на неустойката, доколкото в чл. 3, ал. 2 от договора е предвиден размер на
неустойката от 474,54 лв., която надхвърля половината от заетата сума, респ. надхвърля 1/3
от общия материален интерес на заемодателя по договора (главница и договорна лихва).
При това положение не може да има никакво съмнение, че процесната клауза противоречи
на добрите нрави по смис. на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата е нищожна.
Възприемането на подобна клауза като валидна би довело до допускане на неоснователно
обогатяване на заемодателя, което е несъвместимо с принципа за справедливост.
Потвърждение в подкрепа на изложеното (че процесната клауза не е предназначена да
постигне обичайните за неустойката функции, а цели единствено неоснователното
обогатяване на заемодателя) съставлява и уговорката, че същата възниква едва шест дни
след подписване на договора, а заплащането й е приравнено на режима на връщане на
главния дълг.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „ИФ“ ЕООД, с ЕИК ********** е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 237,27 лв. – неустойка.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3