МОТИВИ ПО
НОХД№1189/2018г. по описа на ПОС.
Обвинението
срещу А.П.С. е по чл.115 , във вр. с
чл.18 ал.1 от НК, за това че на 10.06.2018г. в гр.Д****,
обл.Плевен, ул.“ *****, чрез използване на неустановено огнестрелно оръжие,
направил опит умишлено да умъртви В.Д. Д., с ЕГН ********** ***, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Обвинението
се поддържа от ПОП така както е повдигнато с искане за да бъде наложено
наказание лишаване от свобода на подсъдимия, като се отчете превес на
отегчаващи вината обстоятелства и наказанието е към максимума.
Подсъдимият
лично и чрез защитниците си адв.К. и Е. изразява становище, че е невинен и
следва да бъде оправдан, като се приложи института на неизбежната отбрана.
По делото
пострадалият не е конституиран в качеството на граждански ищец и частен
обвинител.
Съдът, след
като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното
от фактическа страна:
Подсъдимият А.П.С.
е роден на ***г***. С адрес за
призоваване в страната: гр.Д****, обл.Плевен, ул.“ ***** “ . Българин. Български гражданин. Има завършено основно образование. Не е женен. Не работи. Осъждан
за престъпления от общ характер.
Подсъдимият А.П.С.
и негови родини обитавали недвижими имоти, находящи се в гр.Д****, обл.Плевен,
на ул.„ *****„ , № * и № *. В съседство с
тях - на ул.“ *****„ № 31 в същото населено място, живеело семейството
на свидетеля В.Д.Д.. Двете фамилии- на подсъдимия
А.П.С. и на свидетеля В. Д.Д. били в
дългогодишни влошени отношения, лицата
взаимно се обвинявали в извършване на противоправни деяния, като
между членовете на двете семейства
възниквали във времето вербални и
физически конфликти.
С оглед
обстоятелството, че свидетелката Б.С. – сестра на подсъдимия А.П.С. за
определен период от време изтърпявала наказание „лишаване от свобода„ във
Федерална Република Германия, малолетната й низходяща- дъщеря й А. Б.С. не била
празнувала до настоящия
момент рожден ден със своите родини в
България. Предвид горното, на
10.06.2018г. свидетелката Б.П.С. организирала в дома на своята майка – А.С.,*** тържество по повод рождения ден на дъщеря си, на което били
поканени и присъствали много деца, както и подсъдимият А.П.С.- брат на св.Б.С., заедно със своите низходящи и свидетелката А.И.С.. Празненството започнало в ранните следобедни
часове на 10.06.2018г. – около 14 .00 часа
и за озвучаването му се ползвала
музикална уредба, силната музика от която се чувала и в съседните
недвижими имоти.
По същото време, двегодишният син на пострадалия В.Д.Д. спял следобеден сън в
дома на семейството в гр.Д****, обл.Плевен, ул.„*****, №31. Предвид обстоятелството, че било много шумно от изключително високата музика, а и празненството се провеждало във времето
между 14.00 часа и 16.00 часа, свидетелят В.Д.Д. решил да отиде до къщата на съседите си, за
да им направи забележка. В.Д., заедно с живеещата с него на семейни начала
свидетелка Л. С.М. се отправили към имота, обитаван от семейството
на св.А. С., от който се чувала силната
музика, находящ се в гр.Д****, обл.Плевен,
ул.“*****„ .
При
приближаването, свидетелят В.Д. застанал
на улицата пред къщата и се развикал на намиращите се лица да намалят музиката, тъй като детето му
спяло. От вътрешността на помещенията излезли свидетелките А.С. и Б.С., като
музиката била намалена. В този момент се появил и подсъдимият А.П.С., като двамата с пострадалия В.Д.Д. започнали да си отправят обидни и заплашителни реплики. Свидетелката Л.М. се уплашила и започнала да моли свидетеля В.Д. да се
приберат, за да не възникне конфликтна ситуация, при което св.Д. „запалил“
двигателя на автомобила си и се отправил със силна газ към обора, в който се
намирал неговия баща – св. И.Ф.. Междувременно св.Б.П.С./сестра на подсъдимия/ се обадила на национална система -
телефон 112 и съобщила за възникнал конфликт. Обаждането очевидно е с цел да се
изпрати полиция с оглед предотвратяване на физическа саморазправа от страна на
пострадалия./виж звуковия файл „Повикване 1“ от „Национална система 112“/. В
същото време свидетелката Л. М., намирайки
се вече в обитавания от нея и семейството й
недвижим имот, продължила да чува викове и закани на висок тон,
произнасяни от подсъдимия А.П.С. към св.
В.Д.: „Елате де! Ей сега ще ви гръмна!“.
Силно уплашена от чутото, св.Л.М.
телефонирала на живеещия с нея на семейни начала свидетел В.Д.Д., който се
върнал в дома си заедно с баща си – И. А.Ф..
Двамата отишли до съседния имот, находящ
се в гр.Д****, обл.Плевен, ул.“*****„ с ясното намерение за саморазправа с фамилията
на пострадалия и преди всичко с него, като единствения пълнолетен мъж в къщата
към момента. Пострадалия В.Д.Д. носел лопата или брадва, а баща му И.Ф., носел
кривак и вила. Освен двамата като подкрепа за атаката се присъединил и
братовчеда на пострадалия И.Д. и още едно неизвестно лице/виж показанията на
св.М.П./. Четирите лица хвърляли камъни по прозорците, а В.Д. и И.Ф. с носените
от тях земеделски инструменти/брадва или лопата и вила/ влезли в двора на
къщата и опитали да проникнат в пристройката. В последствие след като
подсъдимият извадил предварително подготвения от него преправен газово-сигнален
пистолет започнали да се оттеглят извън двора, като агресията от четиримата
вербална и физическа продължавала, като И.Ф. хвърлил дърво към подсъдимия, а
другите продължавали да хвърлят тухли и камъни. Нанесени били поражения видни
на сн.10, 11, 12, 23, 24, 25, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 42, 43, 44, 46- 51 от
фотоалбума - видно е, че всички стъкла на къщата и пристройката са изпочупени и
то с предмети, които могат да нанесат тежки наранявания на лицата вътре. Междувременно
св.М.П., който тъкмо пристигал на рождения ден видял, пристигащия автомобил с
пострадалия, слизането на двамата и агресията на четиримата, уплашил се и
започнал да бяга към близкото училище, където легнал в тревата и се скрил.
Веднага след това се обадил на „Национален номер 112“, което е видно от
изпратения от същата служба звуков файл и писмо. Той си объркал имената от
страх, което се изяснява от показанията му съдебно заседание.
Подсъдимият А.П.С.,
излязъл пред вратата на антрето на
къщата и започнал да произвежда изстрели в посока на двамата най-агресивни
нападатели В.Д. и И.Ф.. Произвел три изстрела. Един от изстрелите преминал през
долния край на висулката на лявата ушна мида на св.И.Ф.. Другите два изстрели
уцелили тялото на В.Д., като единият попаднал
в трето междуребрие в непосредствена близост до гръдната кост вдясно, а
другият – в седмо междуребрие по вертикалната линия, минаваща през гръдното
зърно, като същите причинили излив на кръв в гръдната кухина и проникване на
въздух под кожата /кожен емфизем/. Непосредствено след изстрелите, свидетелят В.Д.
усетил парене, болка в гърдите, като започнало силно кръвотечение от гръдния му
кош в дясно, като тениската му била цялата напоена с кръв. Той започнал,
опирайки се на оградата да се придвижва към къщата си и да търси помощ. Баща му
И.Ф., обаче не преустановил агресията, въпреки нанесената му рана и раните на
сина му, а подгонил с вилата брата на подсъдимия св.М.С.. Последният не е бил
там при началото на конфликта, но чувайки виковете и чупенето на стъкла се
отправил от своя имот към къщата на майка си. Тогава е бил подгонен от св.Ф. с
вилата.
Свидетелят
В.Д. се опитал да спре кръвотечението, след което тръгнал към намиращата се в
близост свидетелката Л.М.. Същата, виждайки, че св. В.Д. е ранен в гърдите и предвид
множеството кръв по него, изпаднала
в паника. В този момент свидетеля И.Д.Д.
се притекъл на помощ и заедно със св. Л. М.
качили В.Д. в личния автомобил на
И.Д. ***, с оглед оказване на медицинска помощ. Пътувайки, св. М. се обадила на
тел. 112, като при придвижването си
констатирали екип на ЦСМП, чрез който свидетелят В.Д. бил транспортиран. В.Д.
незабавно бил приет в Отделение по гръдна хирургия, Клиника по хирургия към
УМБАЛ „ Д-р Г.Странски „ ЕАД –Плевен и му била оказана медицинска помощ чрез
извършена операция по спешност.
Непосредствено
след извършване на деянието, подсъдимият А.П.С., напуснал
местопроизшествието с притежавания от
него лек автомобил и се укрил, предвид което с оглед установяване местонахождението
му били предприети действия от органите на МВР по издирването на А.С.,
включително и чрез обявяване за общодържавно издирване с телеграма 16852/ 10.06.2018г. на ГД “ НП „ –
МВР-София.
В периода на
укриването си, подс. А.П.С. укрил и средството за извършване на
престъплението–огнестрелно оръжие, неустановен калибър и модел- преправен газов
пистолет, като въпреки извършените
действия, в хода на досъдебното производство
оръжието не е било локализирано.
Пострадалият е бил приет в Отделение по хирургия и опериран по
спешност. Извършена е била гръдна операция/ т.нар. „ торакоцентеза „/.
Кървящите интеркостални /междуребрени/ артерии били лигирани /
прошити/, а излятата кръв и
кръвните съсиреци/около 1800 мл./
били евакуирани /източени/. Разкъсаните
дялове на паренхима на белия дроб били зашити/сутурирани/. От шести
сегмент на десния бял
дроб отстранили чуждо тяло с метална плътност /проектил/. Второто чуждо
тяло не е било извадено, тъй като било локализирано между големи
кръвоносни съдове /горната вена и трункус пулмоналис / и това
създавало значително по-голям
риск за живота. Херметичността на
гръдния кош била възстановена. Съгласно експертното заключение описаните увреждания са причинили реална опасност за
живота на св. В.Д.. Вещото лице категорично е посочило и че при тези
увреждания, без навременната високо
специализирана и квалифицирана
медицинска помощ / гръдна
операция и последваща реанимация/ за срок
от няколко часа до около половин денонощие би настъпила смърт от кръвозагуба и травматичен шок.
С протокол за доброволно предаване от 10.06.2018г.
свидетелката А.И.С. – майка на подс.А.П.С.
предала на органите на МВР 1бр. пистолет, марка „ ***“, модел „9**“, с фабричен номер №
****, с пълнител с поставени в него патрони
и муфа с топче, монтирана към пистолета.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, на свидетеля В.Д.Д.
са били причинени две входни
огнестрелни наранявания на гръден
кош в дясно, проникващи в
гръдната кухина, причиняващи излив на кръв в нея /хемоторакс/ и проникване на въздух под
кожата /подкожен емфизем /.
Съгласно експертното заключение по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, следва да се приеме, че сочените травми са довели до ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Уврежданията са резултат от два изстрела с еднопроектилно
оръжие. Липсата на следи от допълнителни фактори/ сажди, пламък, горещи газове,
барутни частици/ означава, че изстрелите
са нанесени от далечна дистанция, т.е.
разстояние по-голямо от 1-2 пъти дължината на цевта на оръжието. Според
описанието в медицинската документация, едната входна рана е локализирана в трето междуребрие в непосредствена близост
до гръдната кост /парастернално/ в дясно, а втората рана в седмо междуребрие по вертикалната линия, минаваща през гръдното зърно /медиоклавикуларна линия/. Изводи за „ъгъла и посоката, от която
е проникнал проектилът се правят по
време на аутопсия, след измерване на височината на петата на входната рана и мястото на сляпо завършващия раневи
канал. Такива действия не се извършват при животоспасяващи медицински
мероприятия и операции, предвид което и не са описани в предоставената на
вещото лице документация.
При разследването е била назначена и изготвена
комплексна психолого –психиатрична експертиза, съгласно заключението на която
към времето на криминализираното деяние
и в миналото, при освидетелстваният – подс.А.П.С. липсват данни
за умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл на думата.
При осв.С. липсват данни за
умствена недоразвитост, продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието
- към датата на деянието е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Понастоящем
осв. А.С. е апсихотичен, с нормална умствена надареност, като липсват медицински пречки да участва в наказателно
производство- в състояние е да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, да се защити
и да носи наказателна отговорност. И към времето на деянието и към момента на изготвяне на
експертното заключение, при осв. А.С. липсват данни за качествени
нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е в
състояние правилно да възприема, да запаметява
и да възпроизвежда факти, от
значение за разкриване на обективната истина при разследването. Според вещите лица, в клиничен аспект, нямат
основания да приемат хипотеза за повлияност от уплаха или смущение при действията на освидетелствания, тъй като липсват
физическите симптоми на експлозивен афект,
както и състоянието му след деянието с напускане
на мястото на ескалиране на конфликта, предпазливост в действията му до
задържането му, противоречат на хипотезата да е реагирал афектно. В експертното
заключение е посочено и че се приема като обоснована хипотезата, че в
ситуацията на деструктивен конфликт с проява на
агресия вероятно и то двете страни, осв. А.С. е изпитвал
нервна напрегнатост, непрераснала
в експлозивен афект на уплаха или смущение. За този тип личности са по-
характерни индиректните форми на агресия, но при значими ситуации, възприети като ощетяващи го,
би могъл да реагира с инфантилен гняв-
от недоволство, достигащ и до насилие. Според експертното заключение, във фрустрационно
заредени ситуации, С. се явява активна
страна и определено е склонен към агресивно отреагиране под различна форма, без да се съобразява
с правила и норми, както и без оглед
на възможните последици. Това се дължи
до голяма степен на характерните особености в
социокултурната група, на която е представител, както и на
неспособността му да рационализира
подобни ситуации и да ги разреши и посредством асертивен начин.
Изготвената
и приета по време на съдебното следствие експертиза дава заключение, че
действията на подсъдимия не са резултат от уплаха и смущение, а могат да се
определят, като фрустрационна реакция.
Това означава, че нито има афект, нито има уплаха или смущение при условията на
чл.12 ал.4 от НК.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно-
химическа и балистична експертиза, като
съгласно експертното заключение,
предоставеният за изследване предмет с
фабричен номер № ****, представлява
самозаряден газово- сигнален
пистолет, калибър 9mm, Р.А.К.,
марка „ ****“, модел „9**“-
фабрично турско производство. Пистолетът
е технически изправен и не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗОБВВПИ. С този пистолет не е възможно да бъде изстреляна оловна или друга метална сачма / проектил /, която да
причини проникващо нараняване при
стрелба срещу човек.
Представената
за изследване 1бр. гилза, представлява
гилза от сигнален патрон, калибър 9mm, Р.А.К.-фабрично
италианско производство. Иззетата при
огледа на местопроизшествието на 10.06.2018г.
един брой гилза калибър 9mm, Р.А.К. не е стреляна с представения пистолет марка „ ****“, модел
„914“, с фабричен номер № ****, а с друго оръжие от същия калибър. Съгласно
заключението на вещото лице, с представения за изследване 1бр. пистолет, марка
„ ****“, модел „9**“, с фабричен номер № **** е произвеждан изстрел след последното му почистване.
В хода на съдебното следствие от назначената
балистична експертиза се установява, че извадения от тялото на пострадалия
проектил е средно голяма ловна сачма, използвана за ловни патрони и е проекил,
изстрелян от огнестрелно оръжие. Последното е нестандартно гладкоцевно оръжие-
видоизменен газово-сигнален пистолет. Същият е пригоден, като е премахната
механичната преграда в канала на цевта и така е променено предназначението на
пистолета, който вече се явява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ.
За използването му като огнестрелно оръжие са пригодени патрони чрез изрязване
на предната част на сигнален патрон и поставяне в отвора на проектил,
представляващ сачма с 5,5мм диаметър, равняваща се на 2 или 3 нули ловни сачми.
В тази насока е изготвената в хода на съдебното производство балистична
експертиза по отношение на единия изваден проектил от тялото на пострадалия.
В хода на
досъдебното производство е назначена и
съдебно- медицинска експертиза за установяване вида и характера на телесните
увреждания на свидетеля И. А. Ф., като вещото лице е посочило, че при прегледа и освидетелстването на И.Ф. са установени оток и кръвонасядане в областта на ъгъла на долната челюст в ляво, малка
входна огнестрелна раничка по предната повърхност на долния край на висулката на лявата ушна мида,
изходна огнестрелна раничка по задната
повърхност на долния край на
висулката на лявата ушна мида. Отокът и кръвонасядането на лицето
са резултат от удар с твърд
предмет с ограничена удряща повърхност, възможно удар с ръка или крак. Описаните травми са причини разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка се установява от:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите: В.
Д.Д., И. А.Ф./и от досъдебното
производство/, А.И. С./и от досъдебното
производство/, Б.П.С./и от досъдебното производство/, М.П.С., И.Д. Д., Л.С.М., С.С.М., С.М. С., Р.
М.А./и от досъдебното производство/, А.Б.С., Б.М.С., Д. И.Н., А.З.Л., З.А., К. С., М.В.П., вещите
лица: А.З.Л., Ц.Л.П., Н.К.К., Н. Ф.Л., М.К.В.,
А.А. и А.А. и писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие от 10.06.2018г.; протокол за доброволно предаване на лист 35 от ДП от
10.06.2018г.; писмо
от национален телефон 112 на лист 125 от делото, с приложен диск; епикриза на лит 129 – 130; оперативен протокол на лист 131; удостоверение за уведомление на лист 134 от ДП; протокол за доброволно предаване от 10.06.2018г. на
лист 135 от ДП; протокол на лист 140 от ДП; докладна записка на лист 141 от ДП; докладна записка на лист 144 от ДП; характеристична справка по отношение на А.С. на лист
142 от ДП; справка за съдимост на В.Д. на лист
151 – 154;
справка за съдимост на А.Ф. на лист 156 – 157; справка за
съдимост на А.П.С. на лист 159-162 от ДП; писмо от
Дирекция на национална система на 112, с приложен диск на лист 147 - 149 от съдебното производство; писмо от
Дирекция национална система 112 на лист 184 – 186; удостоверение
за раждане на лист 239 от съдебното производство на В. А.С.; на лист 240 удостоверение за раждане на Д. А.С.; удостоверение за раждане на лист 241 на С. С.; на лист 242 удостоверение за раждане на Ася С.; експертно решение на ТЕЛК на лист
243, 244, 245, 246; епикриза за лист 247; епикриза на лист 248, 249 до 251 от съдебното производство; писмо от Национална дирекция система 112 на лист 274
– 276, с приложен диск.
Във връзка с
предложената от прокурора фактическа обстановка и повдигнатото обвинение се
прави едно основно възражение от страна на защитата на подсъдимия. Това
възражение се свежда до твърдението, че е налице неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12 ал.1 от НК - Не е общественоопасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
За
да се отговори на горното възражение
следва да се има предвид задължителната съдебна практика по приложение на
закона, а именно отразена в Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС. Съгласно това постановление деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана,
е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено
общественоопасно нападение върху държавни и обществени интереси и върху
личността или правата на всеки гражданин има право да се противопостави и
отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението. Нападението може да
бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия. Неизбежна отбрана се допуска и срещу
нападение от непредпазливи деяния. Противоправно
е всяко общественоопасно деяние, независимо дали е наказуемо, или не.
Субекти на нападението при неизбежна отбрана могат да бъдат не само вменяеми,
но и невменяеми, лицата, които не са достигнали определена възраст, за да носят
наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение
вследствие на извинителна или неизвинителна грешка. Нападение може да има и
чрез посредствено извършителство. При продължаваните и съставни престъпления
нападението продължава до завършване на последното деяние. Не може да се
позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от
живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана
срещу деяния, извършени при крайна необходимост. Нападението е непосредствено
не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и
непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси,
личността или законните права на гражданите. Неизбежна отбрана не е допустима
при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение. Нападението е прекратено,
когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши, завършил го е и др. Кратковременното
прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава
прекратяване на нападението. Различието между убийството и телесната
повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и убийството и телесна
повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на
насилие или друго противоправно нападение, е в това, че при неизбежната отбрана
деецът действа, докато нападението още не е приключило и цели отблъскването му,
а във втория случай - след като вече е завършило. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по
закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети
лица, държавни и обществени органи и др. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността
на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и
защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. Превишаване пределите на неизбежната
отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво
съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и
по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя,
стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга
само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя. При превишаване
пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и
виновно, е ненаказуемо. Член 12, ал.
3 НК е приложим и при убийствата, извършени
при условията на чл. 119 НК, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 2 НК. Когато деянието е извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, деецът
се признава за виновен, но не се наказва. За случайните деяния подсъдимите се
оправдават.
На фона на горното съществен момент в настоящото
производство е преценката за наличие на непосредствено противоправно нападение
на личността или правата на отбраняващия се или на другиго. С оглед тази преценка е необходимо да се проследят отношенията между подсъдимия и
фамилията му от една страна и фамилията на пострадалия още преди деянието. На второ място е необходимо да се
преценят действията на пострадалия при първия инцидент/още преди обаждането на
тел.112 на Б.С./. На трето място
действията на пострадалия и другите лица – баща му И.Ф., св.И.Д. и друго неизвестно лице/посочено от св.М.В.П./ при второто
идване на пострадалия при къщата на майката на подсъдимия.
Относно предходните отношения между двете фамилии:
От обясненията на подсъдимия – „Ако звънна на полицията и на същата вечер идва полицая у
тях, сяда с него да пие кафе и му казва, че аз съм звънял и той излиза отпред и
почва на майка, на деца и до девето поколение или влизат вътре да те бият. През 2007 година брат ми дължеше на тях 5 000 лева. Влизат в неговата къща
както си седя, аз съм намушкан 4 пъти от
тях. Опит за убийство. От В. и другите му братя и баща му участваха. Как стана
работата, дойдоха неговите роднини, А., ако не си оттеглиш обвинението, слагам
качулката и те гърмя. Дали децата ти, дали тебе. И аз казах „Няма да се съдим и
неща нищо“. Това са хора където днес не говорят с тебе 5 дни и после идва и да
се закача. С удара с лопата имаше мой роднина пострадал, благодарим на
прокуратура, получил е 10 000 лева, дето не ги е видял и вечерта не съм се
обаждал на никой.“ „Караше автомобил „****“. Удряме се
тук в Плевен, В. беше пиян и дрогиран. Удря едно такси на кръговото. Това става през 2017
година, преди инцидента със стрелбата. Оттам започва амбицията проблема.“ От показанията на св.И.Ф.- „Моят син В. идва с камиона, викам
„ти много силно караш, ще ми счупиш камиона“. Той вика „тръгвай, че онези пак
почнаха да се бият с мен“. Викам „тия хора не се хванаха на работа, не се
спряха“.“ От показанията на св.Б.С./сестра
на подсъдимия/- „С И. - на В.
баща му постоянно проблеми, той постоянно идва да се бие вкъщи. Той преди 10-15
години беше ударил брат ми Д. в главата с лопата, мозъкът му не е добре. Това е
от удара с лопатата. Също му е парализирана ръката и цял живот така си остана.“
„В. и баща му постоянно се заяждат с
нас, псуват ни, обиждат ни.“ От
показанията на св.В.Д. /пострадал/- „Имаме си амбиции
от едно време. ……. Тези същите, този брат му Д. и М. бяха били баща ми.
Постоянно сме в лоши отношения, защото има една такава завист.“….. „Аз отидох до кварталния и той
ме накара да подпиша протокол за предупреждение. Каза ми, че ще го викам и него
като си дойде. Аз подписах протокола да нямам саморазправа.“-става въпрос за
проблем в отношенията между подсъдимия и пострадалия. От показанията на св.Л.М./живее с пострадалия/ - В. се подписа, на
това дето го извикаха, за да няма разправии с
тях. От полицията ни извикаха, за да направим подпис, че няма да се закачаме с
тях. Ние нито сме се закачали с тях, те ни закачат нас. Той ни заплашва от
Германия. От показанията на св.
Б.С./род.2003г./ в досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.281 от НПК се установява, че пострадалия е скандалджия,
арогантен, агресивен и е проявявал насилие срещу членове на фамилията на
свидетеля.
От горното е видно, че отношенията
между двете фамилии с години са били изключително влошени и създаващи
предпоставки за бързо ескалиране на словесен и физически конфликт, който лесно
може да доведе до сериозни последици.
Относно
действията на пострадалия при първия инцидент/още преди
обаждането на тел.112 на Б.С./:
В обвинителния акт поведението на
пострадалия е описано така: „При приближаването, свидетелят В.Д. застанал на улицата пред къщата и
помолил намиращите се лица да намалят музиката,
тъй като детето му спяло. От вътрешността на помещенията излезли свидетелките А.С.
и Б.С., като музиката била намалена. В този момент се появил и обвиняемият А.П.С.,
който настоял отново да се усили
музиката, като започнал да
отправя обидни и заплашителни реплики
спрямо свидетеля В.Д.Д. и се обърнал към намиращите се негови роднини с думите: „Дайте ми бързо
вилата, да му изкарам червата !“.
В обясненията подсъдимия посочва
следното:
„Застанах пред на майка ми къщата и му викам „В., айде да не се караме и да се
разправяме, върви си гледай работата. Детето един път е вземало да си прави
рожден ден“ и той ми вика „Ей, сега ще видиш кой е шефът“. Запали едно „***“ от
Германия, с фалшиви номера (и досега го
кара) и започна да го върти и замина да вика братовчед си. Остави „***-то“,
взе жълтото бусче и отива да вземе баща си.“ От показанията на св.Б.С./сестра
на подсъдимия/:
„Тръгнах и чувах, че се псува
„да еба ваш`та майка, вие какво полудяхте да пускате тия музики, спрете музиката
веднага“ и аз се върнах, защото чух писъци, викане и псуване, не стигнах до
никъде, защото се върнах. Брат ми А. вика на В. „вие снощи цяла нощ пихте и
музиките до дупка, нищо не сме ви казали, сега ние пуснахме музика и вие с
правите на интересни, детето има рожден ден“. Брат ми А. го казва на В.
това, говорейки нормално. Почнаха да се
псуват един друг. В. вика „спрете тази
музика, майка ви да еба, вие полудяхте ли, детето ми спи“. Малкият племенник В. спря музиката. Повече не я пусна. Всичко се укроти.
Жена му на В. дойде и го дръпна нагоре.“ От
показанията на М.С./брат на подсъдимия/:“ ..като се върнах видях „***“-то
на В. – сина на И. с бясна скорост хвана на някъде……. Тогава снаха му на И. - Л. беше със сестра си в двора, не и знам
името, от с. Б., вика ми: „Ей, М., върви говори с А., че сега ще стане каквото
не е ставало. В. се развика там за музиката“. Викам на Б.: „Б., какво е
станало?“ – „Абе дойде В. тука, почна да вика, да псува, да угасим музиката, че
детето му спи. Викам: „Угасете тая музика“ и те я угасиха и аз тръгнах към
моята къща, която е на около 50 метра от оградата, обаче трябва да заобиколя.“ От показанията на св.И.Д.: „Братовчед
ми В.Д. дойде у дома. Беше притеснен. Каза, че са се карали, тичали са да се
бият и после си замина. Аз докато се облякох и аз заминах до у тях. Той замина,
викал баща си.“ От показанията на св.С.М.-
„В. като си дойде да обядва комшиите бяха пуснали силно музиката и направи
забележка да намалят музиката, защото малкият спи. От двора, където сме ние се
провикна през оградата да намалят музиката. После като се събуди да си я
пускат. Те почнаха да викат, да псуват. Не ги познавам лично всички. Така се
случиха нещата набързо. А. го заплаши /посочва
подсъдимия/. Познавам го отпреди това, но не лично. А. вика на В.: „Ти ли
ще ми кажеш да намаля музиката?“ В. отиде в обора при баща си.“ От показанията на св.Р. М.- „Комшиите
си бяха пуснали музика, което не е нищо необичайно, но В. се ядоса от това, че
детето му спи, отиде да направи забележка, скараха се, размениха си обиди,
заплахи, които не мога да цитирам подробно, защото не е било толкова скоро. Видяхме че става
напечено, взехме си децата, прибрахме се вкъщи и от там нататък не мога да кажа
нищо, защото не съм видяла нищо.“. „… А.. Когато бяхме на масата, той тръгна надолу към къщата си и някой каза
„мале, отива за пистолет“ или нещо от този род. Не съм чувала от А. такова нещо
и не съм го видяла да държи пистолет.“ От показанията на св.С. С./на 17
години, към с.з./ – „Почнаха да се псуват, да се обиждат. Б. и А. викат на
бате В. вулгарни думи. Б. го оплю и му каза: „Ти да мълчиш!“ Бате В. вика:
„Излез отгоре“. Леля Л. и леля С. го дръпнаха и викат „недей да се разправяш с
глупости, върви си върши работата“ и заминаваха с дядо Ф. долу в обора. Това
става по същото време, когато е висока музиката. Музиката не спря, продължи. А.
излезе от къщата и отиде надолу, хлапетата тичаха след него и каза „ще взема
пистолета“.“ От показанията на св.А.С. /родена 2003г./ - В. почна да му казва: „Ей, мангали, спрете
музиката, да ви еба в майката.“ Чичо ми му каза: „Не се занимавайте с нас, не
искаме проблеми. Вие цяла нощ като пиете, ние сега пуснахме малко музика, вие
почнахте да викате“. Чичо ми влезе в остъклението и седна на фотьойла. В. пак
почна да обижда, взе колата и замина някъде.“ Показанията на св.Б.С./род.2003г./
са аналогични в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК. От
показанията на пострадалия свидетел В.Д.- Излязох и
викнах да намалят музиката малко, като стане 5-6 часа ще продължат. Сестра му Б.П.С.
отива и го вика – „Ела вика, щото тука става проблем“. Той идва и почна да
псува и да пита кой е тоя дето ще ме командва, не мога да ви кажа точно какви
реплики обясняваше. Викаше „Дай вилата, ще му изкарам червата“. Опитах се да
удържа ситуацията и му казах спри са, аз казвам да се намали музиката само,
защото детето не може да спи. Това е постоянно. Взе вилата и тръгна срещу мен,
а аз го върнах, хвърли ги. Вика, че отива да вземе пистолета и че ще ми ебе
майката и че ще ме гръмне. Аз запалих колата и отидох на центъра и си взех едно
кафе.“ От показанията на св.А.С. –„ В.
дойде пред нашата къща, там пред нас и „дейба вашта мама циганска, мангали,
защо пуснахте музика”. Аз му викам, „чакай бе момче, защо да не пускаме, правим
рожден ден на детето“. Дъщеря ми Б., като чу тези работи, беше тръгнала за
торта, но отиде да викне А.. Идва А. и този се срещат…. Срещат се в моя двор.
Той е извън двора В., а моят син в двора. Моят син седна на остъклението и В.
пали колата и газ, онези камъни хвърчат.“ „Това преди да тръгне с колата той се
скара с А. и с него и после моя син вика
на сестра си „обади се на полицията“. А. на сестра си Б. и ѝ каза да
се обади на полицията и полицията не дойде.“ От показанията на св.Л.М./живее на съпружески начала с пострадалия/ -
Чуваше се музика и той отиде да им направи забележка, защото детето спеше.
Отиде и им каза да намалят музиката, а детето като стане да правят каквото
искат. Тогава вече господин А. излиза с вилата и казва „какъв си ти бе майка ти
дейба, сега ще ти изкарам червата“. От там вече почват да се карат. В. му вика
„излез навънка да се бием“. Той седи вътре с майка си и сестра си и вика „сега
ще взема пистолета и ще те гръмна“. Аз казах на В. да отива горе в баба си, той
ще те гръмне. Той вика, че няма да го гръмне, спокойно. Обаче пак ме послуша и
отиде горе в баба си.
От горните показания, които
са и на двете групи свидетели, не може да се приеме, че предложената от
прокурора фактическа обстановка относно първия конфликт на процесната дата е
обоснована. Видно е, че тя се базира само и единствено на показанията на
пострадалия и групата свидетели от неговата фамилия, които несъмнено са силно
пристрастни. Според прокурора излиза, че пострадалия е бил вежлив и учтив и
единствено е помолил да се намали музиката. Това няма как да се приеме по
следните съображения: На първо място отношенията между двете фамилии са
били влошени от преди това. На второ място в показанията на близките на
подсъдимия се съдържат данни за силна вербална агресия от страна на
пострадалия/цитирани са по-горе/. На трето място няма основание да не се
вярва на показанията на св.А.С., в които посочва –„после
моя син вика на сестра си „обади се на полицията“. А. на сестра си Б. и ѝ
каза да се обади на полицията и полицията не дойде.“ Вярно е, че тя е майка на
подсъдимия, но е видно от записите на „Национална система 112“, че такова
обаждане е имало от сестрата на подсъдимия и то е продиктувано от тревожност,
че ще има ескалиране на конфликта, като се иска да бъде изпратен полицейски
патрул. В тази насока логичното е подсъдимият и фамилията му да са тези които
са притеснени от поведението на пострадалия, щом се обаждат за съдействие на
полицията. Това още означава, че агресията е логично да е от страна на
пострадалия, а не от подсъдимия. Явно, че близките на подсъдимия и той самия са
били притеснени от ответна агресивна реакция/от страна на близките на
пострадалия/, за да търсят съдействие от органите на реда. За съжаление
ситуацията или е била подценена или възможностите на органите на МВР не са били
достатъчно, за да се реагира и потуши конфликта. Тук следва да се посочи, че от
свидетелските показания се установява, че музиката е спряна след първия
конфликт. В показанията си св.Р. А., която може да се приеме за относително
безпристрастен свидетел, въпреки, че е била на гости в дома на пострадалия,
отговаря на въпроса дали след първия конфликт музиката е спряла- „Мисля, че да.“ В показанията си св.Б.
С. посочва-„Малкият племенник В. спря музиката. Повече не я пусна.„. Това
показва, че не е вярно и твърдението на прокурора, че подсъдимия е настоял да
се усили музиката. В крайна сметка подсъдимия и близките му са се съобразили с
направената „забележка“ от пострадалия, макар и не по правилния начин. На четвърто място дори в показанията на
св.Р.
А., която е била на гости на „жената“ на пострадалия, се посочва – „скараха се, размениха си обиди,
заплахи“. Това сочи, че пострадалия също е проявил вербална агресия при първия
конфликт.
Съществено във връзка с
обсъжданото поведение е това, че пострадалия, след първия конфликт, агресивно с
автомобила се е отправил да търси помощ от близки с оглед саморазправа с
подсъдимия. Това не е останало незабелязано от подсъдимия, сестра му и майка му
и е причината да бъде направено съобщение/от Б.С./ в 15,44,30ч. на 10.06.2018г.
на Дирекция „Национална система 112“, което е отразено в т.1 от писмото на
Дирекцията. Няма как да не се подчертае, че всъщност сестрата на подсъдимия е
направила нужното по закон, по искане на брат си, за да бъде предотвратен
предусещания от тях конфликт. Както
се посочи и по-горе ако органите на реда бяха приели сигнала достатъчно сериозно
и ако са имали достатъчно ресурс за адекватна реакция прострелването на
пострадалия нямаше да се състои.
Относно действията на
пострадалия и другите лица – баща му И.Ф., св.И.Д. и друго неизвестно лице/посочено от св.М.В.П./
при второто идване на пострадалия при къщата на майката на подсъдимия.
Предложената от прокурора фактическа обстановка е
следната: „…В.Д.Д., който се върнал в дома си заедно с баща си – И.А.Ф..
Двамата отишли до съседния имот, находящ
се в гр.Д****, обл.Плевен, ул.“*****„ и застанали на улицата, непосредствено пред
тухлената ограда на имота. В този
момент вратата на антрето към къщата била отворена, като на прага
стоял обвиняемият А.П.С.. Свидетелите В.Д. и И.Ф., намирайки се
извън оградата, в близост до портата,
започнали да подканят А. С. да излезе,
за да решат конфликта помежду си, но последният ги замерил с
тухла, която св. И.Ф. хвърлил обратно към него.
Обвиняемият А.П.С., който бил пред вратата на антрето на къщата, видял, че свидетелят В.Д. не носел в
ръцете си предмети, с които би
могъл да го нарани.
Въпреки
горното, целейки настъпването на смъртта на свидетеля В.Д.Д.,
съзнателно и целенасочено произвел изстрели
срещу св.В.Д.Д. с неустановено огнестрелно оръжие. Предвид обстоятелството
обаче, че свидетелят И.Ф. се намирал пред своя син В.Д., един от изстрелите преминал
през долния край на висулката на лявата ушна мида на св. И.Ф., след което
куршумът се са забил в гърдите на св.В.Д.. Изстрелите били насочени
към гръдния кош на св. В.Д., като единият попаднал в трето междуребрие в непосредствена близост
до гръдната кост вдясно, а другият – в седмо междуребрие по вертикалната линия,
минаваща през гръдното зърно, като същите причинили излив на кръв в гръдната
кухина и проникване на въздух под кожата /кожен емфизем/. Непосредствено след
изстрелите, свидетелят В.Д. усетил парене, болка в гърдите, като започнало
силно кръвотечение от гръдния му кош в дясно, като тениската му била цялата
напоена с кръв. „
Горната част от предложената от прокурора фактическа
обстановка търпи критика в следните моменти:
1. Не е
вярно, че пострадалия не е носел нищо, с което е могъл да нарани подсъдимия или
близките му. Сам пострадалия в обясненията си посочва: Да, носех едно дърво, а баща ми
имаше един кривак, който пасеше овцете. Аз имах едно такова дребно дърво. На
баща ми представляваше овчарски кол, „топоришка“ около 2 метра. Не е било с
брадви както го обяснява. ….. Нормално е аз да вървя да се
разправям с него, аз имах една дребна топоришка (показва 30-40 см дължина), а баща ми носеше кривака на овцете си,
който е около 1.80 метра и около 2-3 см дебелина.“ В тази насока св.М.П., който
беше призован за последното по делото заседание, като лице, което се е обадило
на телефон 112, посочва, че пострадалия е носел брадва или лопата, а баща му И.Ф.
вила с два рога. Относно достоверността на показанията на този свидетел следва
да се има предвид, че същият е близък на подсъдимия, но от друга страна
неговите показания кореспондират с показанията на другите свидетели- А.С./от
съдебното следствие и дадените пред съдия/ и Б.С.. Кореспондират и с
показанията на пострадалия и дори баща му, който обаче омаловажават носените от
тях вещи/което е разбираемо/, които да използват като хладни оръжия.
2. Не е ясно
защо е пропуснато/във фактическата обстановка/ да се отбележи, че бащата на
пострадалия е носел „кривак“ ако не и вила. Сам И.Ф. посочва, че е носел
кривак. Св.Б.С. посочва, че И.Ф. е носел топоришка, нещо като брадва дълго
около 80см. Освен това посочва, че после И.Ф. е гонел брата на подсъдимия с
друго/различно от тази топоришка/ и го е псувал. За това нещо св.М.П. посочва,
че е вила с два рога. Няма причина да не се даде вяра на показанията на тази
свидетелка/Б.С./, защото на въпроса какво е носел пострадалия тя отговаря, че
не е видяла да носи нещо/а той сам посочва, че е носел дърво/. Освен това тя
посочва, че не е видяла пострадалия и баща му да влизат в двора на къщата/тя не
е видяла това влизане, защото се е скрила навътре в къщата с децата, за да ги
предпази/, което определено е неизгодно за защитата на подсъдимия, който й е
брат. Това са елементарни факти, които няма как тя да не оценява и да не
съзнава, че не са в интерес на защитата на брат й.
3. Не е ясно защо е пропуснато да се приеме във
фактическата обстановка това, че стъклата на къщата и пристройката са били
изпочупени при конфликта. Буквално може да се посочи, че е
настъпил погром в къщата на майката на подсъдимия и това е видно от сн.10,
11,12,23,,24,,25,29,30, 31,32,33, 34,3542,43,,44,,46, 47 ,48,49, 50, 51. От
тези снимки е видно, че всички стъкла на къщата и пристройката са изпочупени и
то с предмети, които могат да нанесат тежки наранявания на лицата вътре. Видни
са големи парчета от тухли и камъни, които са проникнали в жилището на майката
на подсъдимия. Няма как към това да не се отбележи и изключително съществения
факт, че там е имало деца/приблизително 15 и повече/ и това е било ясно на
пострадалия, баща му и другите двама участници, защото от показанията на почти
всички свидетели се установява, че децата са викали отвътре. Този факт от една
страна показва безхаберието на пострадалия и баща му, а от друга поставя
въпроса за отговорността на подсъдимия да се справи със ситуацията и защити
семейството си. Тази агресия на
фамилията на пострадалия на следващо място сочи за намеренията на атакуващата
група да се разправи с подсъдимия и близките му физически и без оглед на
последствията.
4. Не е ясно
защо се приема, че с един от изстрелите е пронизана ушната мида на И.Ф./бащата
на пострадалия/ и проектила след това е пронизал подсъдимия. Това не е
невъзможно, но е неприемливо на фона на събраните доказателства. Това е така
защото в показанията на свидетелите И.Ф., М.С., И.Д., и сам подсъдимия А.С./макар
той да твърди, че са били само със сигнални патрони/ се установява, че са чути
три изстрела. Други свидетели са чули един, но това са свидетели, които са били
в къщата. Освен това броят на изстрелите е логично да са три защото:1. Има три
наранявания – две на пострадалия и едно на баща му; 2. Нараняването на бащата
на пострадалия е на висулката на ушната мида, което е високо и трудно може да
се приеме, че след това проектила е пронизал пострадалия; 3. От заключението на
вещото лице се установява, че стрелбата е с проектил 5,5мм, който отговаря на
2-3 нули ловни сачми. Стрелбата е от газов пистолет с преправен сигнален
патрон, като е поставен отпред проектила. Това преправено огнестрелно оръжие е
гладкоцевно. В тази насока се посочва, че силата на проектила е малка – до 5-10
метра. Действително е видно от протокола за оглед, че е намерена само една
гилза, но причините да липсват другите две могат да са най-различни – да са
прибрани от подсъдимия или друго лице, една да е прибрана, а другата да е
останала в пистолета, да е попаднала на място където не е открита при огледа.
Така или иначе комплексът от доказателства сочи на най-малко три изстрела. 4.
Действително освен свидетелите, чули три изстрела, има свидетели, които са чули
един, а други два изстрела. Следва да се отбележи, че е напълно вероятно някои
от свидетелите да не са чули всички изстрели или да не могат да ги
възпроизведат като брой. По-трудно е да се приеме, че свидетелите, които са
чули три изстрела са си въобразили броя им/т.е. чули един или два, а са ги
помислили за три/.
На фона на
горното предложената фактическа обстановка от прокурора, относно същинската
част на деянието, следва да бъде променена по следния начин:
…В.Д.Д.,
който се върнал в дома си заедно с баща
си – И.А.Ф.. Двамата отишли до съседния
имот, находящ се в гр.Д****, обл.Плевен, ул.“*****„ с
ясното намерение за саморазправа с фамилията на пострадалия и преди всичко с
него, като единствения пълнолетен мъж в къщата към момента. Пострадалия В.Д.Д.
носел лопата или брадва, а баща му И.Ф., носел кривак и вила. Освен двамата
като подкрепа за атаката се присъединил и братовчеда на пострадалия И.Д. и още
едно неизвестно лице/виж показанията на св.М.П./. Четирите лица хвърляли камъни
по прозорците, а В.Д. и И.Ф. с носените от тях земеделски инструменти/брадва
или лопата и вила/ влезли в двора на къщата и опитали да проникнат в
пристройката. В последствие след като подсъдимия извадил предварително
подготвения от него преправен газово-сигнален пистолет започнали да се оттеглят
извън двора, като агресията от четиримата вербална и физическа продължавала,
като И.Ф. хвърлил дърво към подсъдимия, а другите продължавали да хвърлят тухли
и камъни. Междувременно св.М.П., който тъкмо пристигал на рождения ден видял,
пристигащия автомобил с пострадалия, слизането на двамата и агресията на
четиримата, уплашил се и започнал да бяга към близкото училище, където легнал в
тревата и се скрил. Веднага след това се обадил на „Национален номер 112“,
което видно от изпратения от същата служба звуков файл и писмо. Той си объркал
имената от страх, което се изяснява от показанията му съдебно заседание.
Подсъдимият А.П.С.,
излязъл пред вратата на антрето на
къщата и започнал да произвежда изстрели в посока двамата най-агресивни
нападатели В.Д. и И.Ф.. Произвел три изстрела. Един от изстрелите преминал през долния край на висулката на
лявата ушна мида на св.И.Ф.. Другите два изстрели уцелили тялото на В.Д., като
единият попаднал в трето междуребрие в
непосредствена близост до гръдната кост вдясно, а другият – в седмо междуребрие
по вертикалната линия, минаваща през гръдното зърно, като същите причинили
излив на кръв в гръдната кухина и проникване на въздух под кожата /кожен
емфизем/. Непосредствено след изстрелите, свидетелят В.Д. усетил парене, болка в
гърдите, като започнало силно кръвотечение от гръдния му кош в дясно, като
тениската му била цялата напоена с кръв. Той започнал, опирайки се на оградата
да се придвижва към къщата си и да търси помощ. Баща му И.Ф., обаче не
преустановил агресията, въпреки нанесената му рана и раните на сина му, а
подгонил с вилата брата на подсъдимия св.М.С.. Последният не е бил там при
началото на конфликта, но чувайки виковете и чупенето на стъкла се отправил от
своя имот към къщата на майка си. Тогава е бил подгонен от св.Ф. с вилата.“
При така
променената фактическа обстановка действително подлежи на преценка основен
въпрос в делото, а именно налице ли е непосредствено противоправно нападение от
страна на пострадалия по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Отговорът на този въпрос
е несъмнено положителен. Необходими са обаче някои уточнения. На първо място не
може да се разглежда поведението на пострадалия изолирано от поведението на
баща му и другите две лица. Това е така защото в случая е налице вербална и
физическа агресия на четири лица, насочена към фамилията на подсъдимия и него
самия в дома на майка му/който е съседен на неговия/. Агресията се изразява в
заканителни викове, хвърляне на тежки предмети, с които са счупени всички
прозорци на къщата и пристройката. Двама от нападателите, които влизат в двора
с намерение да проникнат в пристройката носят земеделски инструменти, които са
с цел да се използват като хладни оръжия. Това се случва при положение, че в
пристройката има повече от 15 деца, които пищят от страх. Агресията принуждава
майката и сестрата на подсъдимия да влязат навътре в къщата, за да се предпазят
децата. Видно от снимките, посочени по-горе от фотоалбума е било въпрос на случайност,
че някое дете не е пострадало от счупени стъкла или предмети/парчета тухли и
камъни/, хвърляни от пострадалия, баща му, и другите две лица/св.И.Д. и
неизвестно лице/. Това поведение на посочените лица, няма как да не се приеме
за непосредствено нападение и то не само срещу подсъдимия, но и спрямо имуществото
на майка му, децата/повече от 15/, майката и сестрата на подсъдимия. За
агресивното намерение на четиримата нападатели сочат хвърляните и носени
предмети, с всеки от които е възможно да бъдат нанесени тежки наранявания,
включително и да бъде причинена смърт на някое от лицата в атакувания имот.
Показателно за интензивността и сериозността на нападението е поведението на
св.М.П., който толкова е стресиран, че избягва веднага, лежи два часа в
тревата, обажда се на телефон 112 в силно емоционално състояние/видно от
прослушания запис/. Този свидетел дори от стрес си обърква името. Не само това,
но и страхувайки се от нападателите още същата нощ в 4,00 часа с автобус
заминава за Германия. Този свидетел изрично посочи, че това не е било
предварително планирано пътуване, а е избягал от страх. Такова е поведението и
на подсъдимия и брат му – почти седмица след стрелбата, се е укривал и то не от
органите на реда, а от отмъщение на фамилията на пострадалия. Агресивността на
членовете на последната е показателна предвид изпочупените в последствие
прозорци на къщата на подсъдимия. Фамилията на последния се е изнесла да живее
в друго населено място от страх. За агресивността на фамилията на пострадалия
са показателни свидетелските показания на П.Д., който е бил един от служителите
на полицията, които са охранявали близките на подсъдимия, за да могат да си
вземат част от покъщнината. Тогава т.н. Ф. – св.И.Ф./бащата на пострадалия/ се
е нахвърлял върху св.З.А. в присъствието на полицейските служители.
На фона на
горното следва да се приеме, че към момента на деянието на подсъдимия е било
налице непосредствено и противоправно нападение по смисъла на чл.12 ал.1 от НК.
Относно приложението на чл.119 вр. чл.12 ал.2 от НК.
Определителната норма на чл.12 ал.2 от НК посочва, че „Превишаване пределите на неизбежната
отбрана има, когато защитата явно не
съответствува на характера и опасността на нападението.“ Във връзка с тази
разпоредба следва да се посочи отново виждането на Пленум на ВС в Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по
н. д. № 11/73 г., а именно, че съответствието между защитата и нападението се определя
от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на
нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на
опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана,
средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. Превишаване
пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно
изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението
нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от
тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната
отбрана. Отбраняващият се при неизбежна
отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от
тялото на нападателя.
При съпоставяне на приетото от фактическа страна и
приложимата правна норма, допълнително изяснена от задължителната практика на
ВС на РБ се налага извода, че не е налице превишаване на неизбежната отбрана.
Аргументи в тази насока са: 1. Обектът на нападението са имуществото и здравето
и живота на подсъдимия и близките му; 2. Застрашен е бил живота и здравето на
деца с хвърлянето на камъни и парчета от тухли, които са проникнали в помещенията
чрез счупване на стъклата; 3. Нападението е в дома на майката на подсъдимия; 4.
Нападението е от четирима мъже, а подсъдимият е бил единствения отбраняващ се
мъж ; 5. Средствата на атаката/вила, лопата или брадва, дървен кол, тухли и
камъни/ са били достатъчно опасни както за здравето на членовете на фамилията
на подсъдимия, така и за живота им; 6. Нападението не е престанало дори след
стрелбата и физическото засягане/прострелването/ на пострадалия и баща му/виж посоченото по-горе действие на последния- вместо да помогне на сина си
той гони с вила брата на подсъдимия/; 7. Защитата на подсъдимия е с огнестрелно оръжие, но преправено, което
според вещото лице има пробивна сила на близко разстояние и то ако не попадне в
кост т.е. пробивна сила има в меките тъкани. Не може да се игнорира фактът, че
използваното огнестрелно оръжие не е фабрично произведено за поразяване на
цели, а самоделно, което има много по-малък поразяващ ефект; 8. Сестрата на
подсъдимия е потърсила съдействие от полицията още преди атакуването на
семейството й, но не го е получила и за подсъдимия не е останало нищо друго
освен да защити семейството си и децата, които са празнували рожден ден. Тук
само следва да се поясни, че въпреки, че е трудно да се приеме, че пострадалия
и баща му са целели да навредят физически на някое дете, действията им сочат на
безразличие и допускане да пострада някое дете при безразборното хвърляне на
тухли и камъни.
На фона на горното не е налице несъответствие на
нападението и защитата, а още по-малко може да се приеме, че е налице явно
несъответствие. Подсъдимият всъщност е направил необходимото да защити
застрашените живот, здраве и имущество на „семейството си“ и другите
присъстващи деца.
С оглед на всичко изложено по-горе деянието на
подсъдимия не е общественоопасно по смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.12 ал.1 от НК и
съответно не е налице престъпление. Налице е предложение последно на чл.304 от НПК и подсъдимия следва да бъде признат за невинен. Следва да се постанови
присъда, като бъде признат подсъдимия А.П.С., за невинен
в това, че на 10.06.2018г. в гр.Д****,
обл.Плевен, ул.“ *****„ № 29, чрез използване на неустановено огнестрелно
оръжие, направил опит умишлено да умъртви В.Д.
Д., с ЕГН ********** ***, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради
което и на основание чл.12 ал.1 от НК вр.
чл.304 предложение последно от НПК го признава за невинен и го оправдава по
обвинението по чл.115 вр. чл.18 от НК.
На
основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК И ЧЛ.53 АЛ.1 б.“а“ от НК следва веществените
доказателства - 2бр. камъчета от чакълената настилка на улицата със
засъхнала червена на цвят течност да
бъдат унищожени; - 1бр. гилза от жълт
метал със зелена пластмаса в горната част / остатък/- отнема в полза на
държавата; - 1бр. самозаряден газово- сигнален пистолет, калибър 9 mm, Р.А.К. , марка „ ****“, модел 914, с номер ****, ведно с пълнител към него, предаден с протокол за доброволно
предаване от 10.06.2018г. от А. И.С. да се върне на подсъдимия; - 8 бр.
патрони за газово- сигнален пистолет 9 mm , Р.А.К. да се върнат на подсъдимия; - 3 бр. гилзи от
газово- сигнален пистолет 9 mm , Р.А.К.; - 1бр. муфа за газов
пистолет с пластмасово топче да се върнат на подсъдимия ;- 1бр. метален
проектил, изваден след операция от
тялото на пациент В. Д. Д.
да бъде унищожен; - 1 бр. обработено парче
дърво с дължина 88 см., дебелина в единия край- 5,5см. и дебелина в
другия край – 3,5 см., предадено с протокол за доброволно предаване от
10.06.2018г. от св. А.И.С. да се върне
на лицето, от което и иззето.
На основание чл.190 от НПК следва разноските по делото да останат за
сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: