О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………./25.04.2019 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в закрито
съдебно заседание на двадесети и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 1868 по описа за
2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на И.Г.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Постановление от 27.02.2019 г. на Районна прокуратура – Варна
за спиране на досъдебно производство № 1094 по описа за 2018 г. на Второ РУ към
ОД на МВР – гр. Варна.
Жалбоподателят И.Г.К. изразява недоволството си от
постановлението на Районна прокуратура – Варна за спиране на цитираното
досъдебно производство, без да навежда някакви конкретни аргументи в защита на
своето становище. Единствено посочва, че неговият роднина Николай Димитров
Тодоров е алчен и, че неговият телефонен номер е **********.
Досъдебно производство № 1094 по описа за 2018 г. на Второ
РУ към ОД на МВР – гр. Варна е образувано на 11.09.2018 г. на основание чл.
212, ал. 2 от НПК за това, че на 10.09.2018 г. в гр. Варна е запален фургон със
значителна стойност – престъпление по
чл. 330, ал. 1 от НК.
В хода на
разследването от фактическа страна е установено следното:
На 20.07.2018 г. св. И.Г.К. придобил собствеността върху
фургон, колесен тип, на четири колела, като го закупил срещу паричната сума от
2000 лева.
Св. К. оставил фургона в местността „Сотира“ в гр. Варна
до източната част на оградата на УМБАЛ „Св. Марина“, на около 200 метра от
пътното платно на бул. „Хр. Смирненски“.
Считано от 01.09.2018 г. св. К. започнал да живее във
фургона, макар последният да не бил електрифициран и водоснабден.
В сутрешните часове на 10.09.2018 г. св. К. излязъл от
фургона, заключил входната му врата, като отишъл на работа.
Около 10:30 часа на 11.09.2018 г. св. К. наближил
фургона, възнамерявайки да се прибере в него, но видял, че фургона бил
опожарен.
При така
установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба изхожда от лице, което има право да
обжалва постановения прокурорски акт и е подадена в преклузивния срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 244, ал. 5 от НПК, поради което съдът я намира
за процесуално допустима.
Същевременно съдът, след като се запозна с материалите по
досъдебното производство, намира, че извода на Районна прокуратура – Варна, че
наказателното производство следва да бъде спряно, на основание чл. 244, ал. 1,
т. 2 от НПК, тъй като извършителят на престъпното деяние не е разкрит, е
правилен и законосъобразен.
В хода на разследването са били извършени редица
процесуално – следствени действия, но не са събрани достатъчно категорични
доказателства, че конкретно лице е извършило на 10.09.2018 г. умишлен палеж на
фургона, колесен тип, собственост на св. К..
По – важното обаче е, че в случая съдът не вижда какви
конкретни процесуално – следствени действия би било полезно да бъдат извършени,
за да се установи или поне да се направи опит да се установи извършителя на
престъпното деяние, насочено срещу собствеността на св. К.. Още повече, че
пожара е бил потушен от служители на Първа РСПБЗН гр. Варна, които са извършили
оглед на опожареното имущество, но така и не са констатирали някаква видима
причина за настъпване на огнената стихия, поради което и е прибързано да се
говори за умишлено престъпление.
В своята жалба св. К. намеква, че извършител на пожара
може да е негов роднина, без обаче да представя някакви аргументи за това свое
виждане, поради което и според съда не се налага да се извършват процесуално –
следствени действия с това лице Николай Димитров Тодоров. Ако жалбоподателят
има някакви основания да се съмнява, че по някакъв начин Тодоров е замесен под
някаква форма в опожаряването на неговото имущество, то следва да се яви във
Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна и да разкаже ясно и категорично тези свои
съмнения и на какво се базират, а не с недомлъвки да намеква, че дадено лице
може би хипотетично има някакво касателство с пожара от 10.09.2018 г.
Все пак следва да се подчертае, че с постановлението от
27.02.2019 г. на Районна прокуратура – Варна не се прекратява наказателното
производство, а единствено и само се спира, като действията от страна на ОД на
МВР – гр. Варна за разкриване на обективната истина по случая и в частност
извършителя на деянието, продължават по силата на закона.
Поради гореизложените аргументи и най – вече предвид
категоричната позиция на съда, че към настоящия момент липсват конкретни
процесуално – следствени действия, които биха могли да бъдат извършени за
установяване на извършителя на престъпното деяние, съдът намира, че извода на
Районна прокуратура – Варна, че наказателно производство № 1094 по описа за
2018 г. на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна следва да бъде спряно, на
основание разпоредбата на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, е законосъобразен и
правилен, поради което и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 5
от НПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – Варна от 27.02.2019 г. за спиране
на досъдебно производство № 1094 по описа за 2018 г. на Второ РУ към ОД на МВР
– гр. Варна.
Препис от определението да се изпрати на Районна
прокуратура – Варна за сведение и за прилагане в материалите по досъдебното
производство.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя И.Г.К.,
на адрес: ***
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: