Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 04.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР А.
При участието на секретаря: Здравка Й.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1497/2019 г. по описа на
Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с
допълнителни молби на В.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против „***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***” №*** представлявано от
управителя Й. Т. Й., и „***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ***,
представлявано от управителя Д. Р., за обявяване за относително недействителен,
по отношение на ищеца, на договор за цесия, сключен на 16.10.2015 г., на
основание чл.135 ЗЗД, както и за осъждане на първия ответник да заплати на
ищеца сумата 16 148,16 лева, представляваща неустойка по договор за поръчка,
сключен между страните на 17.02.2012 г. и разноски, платени на отпаднало
основание. Претендират се сторените разноски по делото.
Според изложените в исковата молба твърдения с решение по гр. д. № 289/2013
г. по описа на РС Девин ищецът е осъден да заплати на ответника сума в общ
размер на 8500 евро, представляваща неустойка по договор за поръчка, сключен
между страните на 17.02.2012 г. С решение по в.гр.д. № 66/2014 г. на ОС Смолян
първоинстанционното решение е потвърдено, като е допуснато предварително
изпълнение, на осн. чл.404, т.1 ГПК и е издаден изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано и.д. № 1087/2014 г. на ЧСИ П. И., с район на действие –
ОС П.. Съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение, като за
удовлетворяване вземането на взискателя, от банковата сметка на ищеца е събрана
сума в общ размер на 13542,16 лева, от които - 11637,18 лева /равностойността в
лева на 5950 евро/, както и сумата от 1904,98 лева – законна лихва върху сумата
от 11637,18 лева, начислена за периода от 09.07.2013 г. до 17.02.2015 г. Като
свидетел по гр. д. № 289/2013 г. по описа на РС Д. е бил ангажиран В. И. Б.,
като впоследствие същото лице става управител на ***. На 16.10.2015 г., между „***”
ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който, първият ответник прехвърля
на втория, вземанията към ищеца по Договор за поръчка от 17.07.2012 г., за
които е издаден изпълнителен лист от 09.04.2014 г., в изпълнение на решение №
12/13.01.2014 г. по гр. д. № 289/2013 г. по описа на РС Девин, потвърдено с
решение № 119/27.03.2014 г. по в.гр.д. № 66/2014 г. по описа на ОС С., на „***.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и.д. № 1087/2014 г. на
ЧСИ П. И., с район на действие – ОС *** като с оглед отменителното решение на
касационната инстанция, събраните суми са дължими от ответника, като получени
на отпаднало основание.
Ищецът
твърди, че датата на причиняване на вредата е 24.08.2015 г. – датата, на която
е постановено определение № 493/24.08.2015 г. по т.д. № 1871/2014 г. на ВКС, 2
т.о., с което е допуснато касационно обжалване на решение № 119/27.03.2014 г.
по в.гр.д. №66/2014 г. на Окръжен съд – С., впоследствие отменено с решение №
159/22.02.2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. на ВКС, 2 т.о. Твърди, че към тази
дата, двамата ответници са знаели, че е отпаднало правното основание за
получаване на сумата за неустойка, присъдена в първоинстанционното производство
и потвърдено с решението на въззивния съд.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът „***” ООД представя отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че ищецът няма вземане
към него, което да е съществувало към датата на сключване на договора за цесия.
Вземанията, за които е издаден обратният изпълнителен лист в полза на ищеца
включват сумата от 5950 евро /11637,18 лева/, представляваща неустойка по
договор за поръчка от 17.07.2012 г., ведно със законната лихва. Образувано е изп.
дело, по което взискател е вторият ответник – „*** ЕООД, комуто с договор за
цесия от 16.10.2015 г. е прехвърлено вземането на ответника „*** против ищеца.
Ответникът не е получил каквито и да е суми по изпълнителното дело. По
изпълнителното дело не са били събирани и на ответника „Нов дом 1” ООД не са
били изплащани каквито и да е суми. Сочи, че дори цесията да бъде призната за
недействителна, за ищеца няма да възникне правото да получи определена сума.
Оспорва със сключване на договора за цесия ищецът да е бил увреден. Оспорва
соченото от ищеца знание за увреждане. Моли за отхвърляне на ищцовата
претенция. Ответникът не дължи в полза на ищеца каквито и да е суми. Не е ясно
кое е основанието, на което се твърди, че е извършено плащането и което
впоследствие е отпаднало.
Ответникът „*** не представя отговор на исковата молба, в
срока по чл.131 ГПК. Търсен на адреса по регистрация в ТР, същият не е открит,
като след събиране на доказателства по делото е установено, че административен
адрес: гр. *** не съществува. Връчването на съдебните книжа по отношение на
ответника „*** е извършено по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.07.2012 г. между страните е сключен Договор за
поръчка, по силата на който В.И.Д. е възложил на „*** намирането и
предоставянето на ищеца на подходящи предложения за покупката на недвижим имот
и логистичната поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор за
покупко-продажба /обективиран в законоустановената нотариална форма/, срещу
договорно възнаграждение. В договора са посочени три имота, един от които
апартамент № *** на улица „*** в гр. В. на цена 85 000 евро. Според чл. 3
от Договора доверителят Д. ще заплати на довереника „***” ЕООД възнаграждение в
размер на 3% върху цената на недвижимия имот, в деня на подписване на
предварителния договор за покупко-продажба. Според чл. 4 от Договора, в случай,
че доверителят лично или свързано с него лице, кръга от които е изброен в шест
точки, между които по т.1 съпрузи, роднини по права линия без ограничения, по
съребрена линия – до четвърта степен включително, закупи предложен от
довереника недвижим имот, доверителят се задължава да заплати на довереника
уговореното в т. 3 от Договора възнаграждение. Според чл. 9, ако доверителя не
изпълни задълженията си по този Договор, той дължи на довереника неустойка в размер на 7% върху цената на
недвижимия имот, посочена в чл. 1 от Договора, независимо от възнаграждението
по чл. 3, както и заплащане на пропуснатите ползи и претърпените вреди.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том
II рег. №5942, нот. Дело № 193/2012 г. „***“ ООД гр. В. чрез управителя си Т. И.
Т. е продало на А. И.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** следния свой
собствен имот, находящ се в гр. В., ул. „***, в жилищна сграда изградена в груб
строеж, в поземлен имот с идентификатор № 10135.1030.181 – апартамент № * на
четвъртия етаж, със застроена площ 98.37 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с
кухня, две спални, две бани-тоалет и две тераси, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № *** заедно с прилежащото му избено помещение № *** на
площ от 3,14 кв.м., както и 9,7283% идеални части от общите части на сградата,
както и 26,27 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, с
площ от 271 кв.м.
С решение № 12/13.01.2014 г. по гр. дело № 289/2023 г. Девинският
районен съд е осъдил В.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „*** и „***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***
представлявано от управителя Й. Т. Й., сумата в общ размер от 8 500
евро/осем хиляди и петстотин евро/, от които 2 550 евро /две хиляди
петстотин и петдесет евро/ - възнаграждение съгласно чл. 4, т. 1, предл. 3 във
връзка с чл. 3 от Договор за поръчка от 17.07.2012 г. и 5 950 евро/ пет
хиляди деветстотин и петдесет евро/ - неустойка в размер на 7% върху цената на
недвижимият имот, дължима съгласно чл. 9 от същия договор, ведно със законната
лихва върху главницата от 8 500 евро / осем хиляди и петстотин евро/,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.07.2013 г. до
окончателното и изплащане, както и 1 955,33 лв. / хиляда деветстотин
петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по делото.
С решение № 119 от 27.03.2014
г. по в. гр. дело № 66/2014 г. Смолянският окръжен съд е потвърдил решение №
12/13.01.2014 г. по гр. Дело № 289/2013
г. на Девински районен съд. Със същото решение се осъжда В.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „**” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/.
По молба с вх. №
1539/07.04.2014 г., подадена от „*** въз основа на невлязлото в сила решение №
119 от 27.03.2014 г. на ОС С. по в. гр. дело № 66/2014 г., е издаден
изпълнителен лист срещу В.Д. за посочената по-горе сума от 8 500 евро.
Установено е, че въз основа на този ИЛ по молба от 03.10.2014 г. на „*** е
образувано изпълнително дело № 1087/2014 г. по описа на ЧСИ П. И.
Установено е по делото,
че на 16.10.2015 г. между „*** е сключен Договор за цесия, по силата на който е
прехвърлено вземането на „***, в
качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, като „*** ** е
конституиран като взискател по делото. На 16.11.2015 г. в полза на „**“ *** е
преведена цялата сума по изпълнителния лист.
С уведомление рег. №
3081/2015 г., том 1, №86 на З. И. – нотариус №* в НК, изпратено от ответното
дружество до ищеца, връчено лично на В.И.Д. на 21.10.2015 г., последният е
уведомен, че със сключване на договор за цесия „Нов дом 1” ООД е прехвърлило
вземанията към ищеца по Договор за поръчка от 17.07.2012 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 09.04.2014 г., в
изпълнение на решение № 12/13.01.2014 г. по гр. д. № 289/2013 г. по описа на РС
Девин, потвърдено с решение № 119/27.03.2014 г. по в.гр.д. № 66/2014 г. по
описа на ОС С.н, на „***. От деня на получаване на уведомлението, Д. е длъжен
да изпълни задължението си към новия кредитор.
Видно от разписка
№25/21.10.2015 г., подписана от В.И.Д. и неоспорена от него, уведомлението за
извършената цесия му е връчено лично.
На 22.10.2015 г.
ответното дружество уведомява и ЧСИ П. С. И., пред когото е образувано
изпълнителното дело за събиране на вземанията по изпълнителен лист от
09.04.2014 г., издаден въз основа на решение № 12/13.01.2014 г. по гр. д. №
289/2013 г. по описа на РС Девин и решение № 119/27.03.2014 г. по в.гр.д. №
66/2014 г. по описа на ОС Смолян, за сключения договор за цесия, като моли „***
да бъде конституиран като взискател на мястото на „***.Видно от справка по и.д.
№ 20148210401087, издадена от П. С. И. – ЧСИ рег. № 821 на КЧСИ, с район на
действие – ОС – Пловдив, горепосоченото изпълнително дело е образувано на
03.10.2014 г. по молба на „***, с която е представен изпълнителен лист от
09.04.2014 г., издаден по в.гр.д. № 66/2014 г. на ОС Смолян. Вземането по
изпълнителния лист е прехвърлено от ответника в настоящото производство на „***,
със сключването на Договор за цесия от 16.10.2015 г., като последното търговско
дружество е конституирано като взискател по делото. Видно от справката, по
сметка на ЧСИ са постъпили следните суми: 23734,85 лева – на 12.02.2015 г. и
664 лева – на 17.02.2015 г. От постъпилите средства са извършени преводи към
взискателя „***, ЕИК *** на 06.11.2015 г. – сума в размер на 21890,12 лева, от
които: 16624,56 лева, представляваща левова равностойност на 8500 евро, 2721,41
лева - законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2013 г. до 17.02.2015
г., както и 701,65 лева – авансово заплатени на взискателя такси и разноски. В
справката е посочено, че законната лихва върху неустойката от 11637,18 лева
/равностойността в лева на сумата от 5950 евро/, за периода от 09.07.2013 г. до
17.02.2015 г., възлиза на сумата от 1904,98 лева.
С решение № 159 от
22.02.2016 г., постановено по т.д. № 1871/2014 г. по описа на ВКС, II т.о. е
отменено въззивно решение № 119/27.03.2014 г., постановено по гр. дело № 66/2014 г. по описа на Смолянския окръжен
съд в частта му, с която е потвърдено Решение № 12/13.01.2014 г., постановено
по гр.д. № 289/2013 г. по описа на Девинският районен съд за уважаване на предявения
от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „*** срещу В.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за сумата от 5 950 евро /пет хиляди
деветстотин и петдесет евро/, представляваща договорна неустойка за
неизпълнение на договор за поръчка от 17.07.2012 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.07.2013 г. до окончателното изплащане, както
и в частта за присъдените в полза на ***,
гр. Д., деловодни разноски в общ размер
за двете инстанции на 3 095,33 лв. / три хиляди деветдесет и пет лева и
тридесет и три стотинки/.
С решение № 193 от
04.05.2016 г. по в. гр. Дело № 88/2016 г. Смолянският окръжен съд е отменил
Решение № 12/13.01.2014 г., постановено по гр.д. № 289/2013 г. по описа на
Девинския районен съд, в частта му, с която В.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
е осъден да заплати на „Нов дом 1” ЕООД, гр. Д., ул. „***, представлявано от
управителя Й.Т. Й., сумата от 5 950
евро, представляваща неустойка в размер на 7% върху цената на недвижимият имот,
дължима съгласно чл. 9 от Договор за поръчка от 17.07.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 8 500 евро /осем хиляди и петстотин
евро/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.07.2013 г. до
окончателното и изплащане, както и в частта за разноските за разликата над
517,58 лв. до 1 995, 33 лв. и вместо това постановява отхвърлянето на
предявения от ***” **, гр. Д., ул. *** , представлявано от управителя Й. Т. Й. срещу В.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в
размер 5 950 евро, представляваща неустойка от Договор за поръчка от
17.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2013
г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
С разпореждане № 1000 от
12.12.2017 г. по в. гр. Дело № 88/2016 г. Смоленският окръжен съд е разпоредил
издаването на обратен изпълнителен лист в полза на В.И.Д. срещу „*** за сумата
от 16 148,16 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.05.2015 г. до окончателното плащане на сумата. Съображенията на съда да
издаде обратен изпълнителен лист срещу настоящия втори ответник са били
продиктувани от извършеното от ЧСИ плащане на събраната сума на частния
правоприемник, конституиран като взискател в изпълнителното производство и
респективно получаването й от него; затова обратният изпълнителен лист следва
да бъде издаден срещу него, а не срещу взискателя, посочен в изпълнителният
лист. От представената от ЧСИ справка е видно, че събраната в изпълнителното
производство сума е заплатена по сметка на конституирания като взискател
цесионер „***“ ЕООД на 06.11.2015 г., без
да преминава през патримониума на цедента „***.
Установено е по делото,
че настоящият ищец е предявил срещу първия ответник /като е образувано гр. дело
№ 1690/2018 г. по описа на Добричкия районен съд/ иск за заплащане на сумите от: 11637,85
лева /левова равностойност на 5950 евро/ представляваща главница - неустойка в
размер на 7% по Договор за поръчка от 17.07.2012 г. и
сумата от 1904,98 лева - законна лихва върху главното задължение, начислено за
периода от 09.07.2013 г. до 12.02.2015 г. – двете суми събрани по и.д. №
1087/2014 г. на ЧСИ П. И. – рег. №821 КЧСИ, с район на действие – ОС – П.
С определение №
700/12.03.2019 г., влязло в сила на 09.04.2019 г., Добричкият районен съд е
върнал исковата молба с рег. №8561/25.04.2018 г., въз основа, на която е
образувано съдебното производство по гр.д. №1690/2018 г. по описа на ДРС, с
която са предявени осъдителни искове от В.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
против „** *, със седалище и адрес на
управление: гр Д.***, за заплащане на следните суми: 11637,85 лева,
представляваща левова равностойност на 5950 евро – главница - неустойка в
размер на 7% по Договор за поръчка от 17.07.2012 г. и
сумата от 1904,98 лева - законна лихва върху главното задължение, начислено за
периода от 09.07.2013 г. до 12.02.2015 г. – двете суми събрани по и.д. №
1087/2014 г. на ЧСИ Петко Илиев – рег. №821 КЧСИ, с район на действие – ОС – П.,
и е прекратил производството по гр.д. №1690 по описа на РС Добрич за 2018 г.
По
искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза
с вещо лице Е.Й., чието заключение не е оспорено от страните, и като обективно
и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според в.л. данни в справка с
изх. № 2533/2017 г., съставена от ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, с район на
действие ОС Пловдив, общо постъпилата сума по изп. дело е в размер на
24 398,95 лв., от които 2 438,73 по сметката на съдебния изпълнител
за такси и разноски в изпълнителното производство, както и 70 лв. по сметка на ТД на НАП за
публични задължения. На 06.11.2015 г. са били преведени общо 21 890,12 лв.
по сметка на взискателя „БМ 7“ ЕООД за пълно погасяване на дълга. Тази сума е
образувана както следва: 16 624,56 лв. главница (левовата равностойност на
8 500 евро); 2 721,41 лв., представляваща законна лихва за периода
09.07.2013 г. до 17.02.2015 г.; 1 800 лв. адвокатско възнаграждение за ИП;
701,65 лв. авансово заплатени такси по ТТРЗЧСИ и 42,50 лв. заплатени държавни и
общински такси по чл.431 от ГПК.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на водения от първия
ответник свидетел В. И. Б. Същият, в качеството си на брокер към ***, разказва
за взаимоотношенията между ищеца и първия ответник по повод сключения между тях
договор за поръчка. Свидетелят казва, че през 2012 г. Д. и неговите роднини са
го потърсили да им съдейства за намирането на жилище и след като са се
договорили, без да осъществят сделката, ищецът спира контакт. В последствие
разбира, че Д. е закупил това жилище, прескачайки го в сделката, без да заплати
комисионната. Завежда дело с цел получаване на полагащото му се възнаграждение.
На въпроса защо е продал *** и кога, свидетелят отговаря, че е продал въпросното
дружество, заедно с още едно, на чуждестранен гражданин търсещ и изкупуващ
печеливши бизнеси в България, без да знае, че ответника има изпълнителен лист
срещу „***. По думите му при продажбата
дружеството е чисто и не е продадено с проблеми от финансова гледна точка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Павловият
иск е облигационен
иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият
длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по
реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да
бъде установено с влязло в сила решение. Съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти – предмет на делото по
чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а правото му да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила
на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има
за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора – т.е.
установяване наличието на действително вземане – е от значение за правилното
решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД.
Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия
състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на
длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора;
да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание
на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора,
когато действието е въззмездно. Кредиторът трябва да разполага с действително
парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е
възможно все още да не е изискуемо.
Упражняването на
правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи,
както след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с
него. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване
на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано
от длъжника и по правилото на чл. 133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение
на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът
го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла
на чл. 135, ал. 1 от ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно
или безвъзмездно – когато длъжникът знае че има кредитор, но въпреки това
извършва разпоредителна сделка, длъжникът винаги съзнава, че го уврежда.
В производството
по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е от значение момента на възникване на кредиторовото
вземане, доколкото той може да е преди или след увреждащата сделка, с оглед на
което ще се преценява осъществяването на два различни фактически състава на
потестативното право по чл. 135 от ЗЗД – този на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД или този на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Ако
кредиторовото вземане е възникнало след увреждащата сделка, приложим е
фактическият състав на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, при който за да възникне потестативното право
по чл. 135 от ЗЗД, следва да бъде доказано намерение /цел/ за
увреждане на кредитора от двете страни по увреждащата сделка. Различен е
субективният елемент от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, когато вземането предхожда увреждащата сделка –
достатъчно е да е налице знание за увреждане от длъжника при безвъзмездни
сделки и от длъжника и договарялото с него трето лице при възмездни сделки, при
приложимост на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Следователно момента на възникване на ищцовото
вземане по Павловия иск предопределя установяване на различен субективен
елемент от двата различни фактически състава на правото по чл. 135, ал. 1 или
ал. 3 ЗЗД, поради което установяването му е част от предмета на спора по този
иск.
Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, установява
качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване на правата
си, от които черпи правния си интерес, тъй като кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е
предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което
може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е
обусловено от установяване на вземането със съдебно решение.
При преценката за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД, и
в двете хипотези – по ал. 1 и по ал. 3, съдът изследва наличието на втората
обективна материалноправна предпоставка от фактическия състав - дали
атакуваното действие, в случая правна сделка, е от естество да увреди
кредитора.
Съгласно константната съдебна практика увреждане е налице
за кредитора при всяко действие на длъжника – всеки правен и/или фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника, включително, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в това число и извършено опрощаване
на дълг, или обезпечаване на свой или чужд дълг към друг кредитор.
В случая са налице всички предпоставки на закона за
уважаване на иска по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
На първо място, по делото се установи, че
ищецът има качеството на кредитор с вземане, което е валидно възникнало след
като с решение № 193 от 04.05.2016 г. по в. гр. Дело № 88/2016
г. Смолянският окръжен съд е отменил Решение № 12/13.01.2014 г., постановено по
гр.д. № 289/2013 г. по описа на Девинския районен съд, в частта му, с която В.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на „***, гр. Д., ул. „*** А,
представлявано от управителя Й. Т. Й.,
сумата от 5 950 евро, представляваща неустойка в размер на 7% върху
цената на недвижимия имот, дължима съгласно чл. 9 от Договор за поръчка от
17.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8 500 евро
/осем хиляди и петстотин евро/, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 09.07.2013 г. до окончателното и изплащане, както и в частта за
разноските за разликата над 517,58 лв. до 1 995, 33 лв. и вместо това
постановява отхвърлянето на предявения от „Нов дом 1” ЕООД, гр. Д., ул. „** ,
представлявано от управителя Й. Т. Й.,
срещу В.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в размер 5 950
евро, представляваща неустойка от Договор за поръчка от 17.07.2012 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата като неоснователен. Впоследствие с разпореждане № 1000 от
12.12.2017 г. по в. гр. Дело № 88/2016 г. Смоленският окръжен съд е разпоредил
издаването на обратен изпълнителен лист в полза на В.И.Д. срещу „БМ-7“ ЕООД за
сумата от 16 148,16 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.05.2015 г. до окончателното плащане на сумата.
В тази връзка
възраженията досежно липсата на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца
към ответника са неоснователни, тъй като такова изискване не е предвидено в закона.
На следващо място, представеният по делото
Договор за цесия от 16.10.2015 г. между „***, по силата на който е
прехвърлено вземането на ***, в
качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, като *** е
конституиран като взискател по делото, а
по силата на този договор на 16.11.2015 г. в полза на „*** е преведена цялата
сума по изпълнителния лист.
Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворяване на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ВКС). Със сключването на
Договора за цесия се затруднява удовлетворяването на кредитора, тъй
като, в случая е безспорно установено, че по издадения обратен
изпълнителен лист от Смолянския окръжен съд по в. гр. дело № 88/2016 г. в полза
на ищеца срещу втория ответник не са постъпвали суми за погасяване на дълга –
съобщение с изх. № 1877/06.10.2020 г. по изпълнително дело № 20188950400050 по
описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895, район на действие при Варненския районен съд.
На следващо място в.л. Е.Й. е категорична в своето заключение, че поради
липсата на публикувани в Търговския регистър годишни финансови отчети за
2016-2019 г. включително не може да се извърши анализ на имущественото
състояние на ***.
На следващо място, съгласно разпоредбата на
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, когато увреждащото действие е извършено преди възникване
на вземането /какъвто безспорно е настоящия случай/, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което се е договарял, да
увреди кредитора. Ако действието е извършено преди пораждане на
вземането, кредиторът може да атакува сделката, ако длъжникът и лицето, с което
е договарял, са действали, за да го увредят. С разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД
се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено
от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество
на длъжника, което предхожда пораждането на вземането. Намерението за увреждане
трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД в този
случай не се прилага.
Ако обаче длъжникът и лицето, с което е договарял,
са действали, за да увредят кредитора (специална предпоставка), кредиторът може да атакува увреждащите го
действия, извършени преди пораждането на неговото право – чл. 135, ал. 3. Достатъчно е наличието на
намерение за увреждане, като не е необходимо кредиторът да е бил измамен.
Тежестта на доказване на факта за притежаваното вземане, на момента на неговото
възникване и на намерението за увреждане е върху кредитора. С разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е
опорочено от осъществяването на това намерение, а не от факта на
разпореждане с имуществото на длъжника, което предхожда пораждането на
вземането. Доказването на вредата и на общото намерение за
увреждане тежи върху кредитора, който иска обявяване на недействителността.
В свое решение № 1314 от 10.03.09 г. по гр.
дело № 1765/08 г. на Първо г.о., ВКС изрично възприема тезата, че презумпцията
за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение за
случаите по ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД, защото законът прави разлика между
знанието за увреждане и намерението за увреждане, което в случая подлежи на
доказване с всички доказателствени средства, в т.ч. и с косвени такива, които в
своята съвкупност могат да доведат до единствено възможния извод за увреждащо
намерение на контрагентите. Презумпцията по ал.2 от чл.135 от ЗЗД е неприложима
в контекста на последващата ал.3, защото като рестриктивна подлежи на
стеснително тълкуване и прилагане като доказателствено правило, т.е. само в
хипотезата, за която я е предвидил законодателят. Субективното обстоятелство,
от значение за основателното водене на отменителния иск в хипотезата на ал.3 от
чл.135 ЗЗД обаче е не знанието, а намерението за увреждане на кредитора от
договарящите длъжник и приобретател на имуществото му, независимо от това дали
целта е реално постигната.
В хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД предназначението за увреждане трябва да се докаже от ищеца.
В практиката на ВКС се дава възможност при липса на преки доказателства, това
да стане с косвени доказателства. Поредица от косвени доказателства, преценени
в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства,
установени по делото, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да
обусловят извод за намерение за увреждане в тази хипотеза.
Съобразяването на такива косвени доказателства
обаче и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния
доказателствен факт, в случая – намерението за увреждане в хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, съдът
следва да извърши по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки
отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235
от ГПК.
Намерението за увреждане по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите. Следователно, като вътрешно мисловно
– емоционално състояние на длъжника/ съответно на неговите управителни органи/,
то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да
се установи след преценка на всички факти по конкретния спор.
Естеството на този факт е такъв, че трудно би се установил при пряко доказване,
а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата
на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане.
В рамките на настоящото производство се
събраха доказателства, от които да се направи извод за наличие на изискуемото
от закона намерение за увреждане. Фактите, от преценката на които може да се направи
извод за намерението на длъжника да увреди кредитора са следните – първият
ответник, след като се е снабдил с изпълнителен лист на 09.04.2014
г. от ОС Смолян въз основа на решение № 12/13.01.2014 г. по гр. д. № 289/2013 г.
по описа на РС Девин, потвърдено с решение № 119/27.03.2014 г. по в.гр.д. №
66/2014 г. по описа на ОС Смолян, е инициирал образуването на изпълнително дело
№ 20148210401087 по писа на ЧСИ П. И. с рег. № 821, с район на действие района
на Пловдивския окръжен съд.
На следващо място не отговаря на обективната действителност
твърдението на „Нов дом 1“ ЕООД, че е цедирал вземането си срещу настоящия
ищец, предмет на посоченото изпълнително дело, тъй като „сделката“ по процесния
договор за поръчка била на брокера св. В. И. Б. и на същия се следвало възнаграждението, присъдено
от РС Девин и ОС Смолян по цитираните по-горе дела. Ако такива биха били
намеренията, Договорът за цесия между двамата ответника би бил сключен
непосредствено след снабдяването на „**** с ИЛ, а не чак на 16.10.2015 г. –
след повече от една година от образуването на
изпълнително дело № 20148210401087 по писа на ЧСИ Петко Илиев с рег. №
821, с район на действие района на Пловдивския окръжен съд. Напротив - обсъжданият
Договор за цесия е възникнал непосредствено след като В. к. с. на Р. Б., II
т.о., с определение № 493 от 24.08.2015 г. по т. дело № 1871/2014 г. е допуснал
до касационно обжалване решение № 119/27.03.2014 г. по в.гр.д. № 66/2014 г. по
описа на ОС Смолян.
Не е без значение и обстоятелството, че управляващият и
представляващ цесионера по Договора за цесия – В. И. Б., е разпитван като
свидетел, в качеството му на „*“ в „***, по гр. д. № 289/2013 г. по описа на РС
Девин. В този смисъл г-н Б. е бил в течение с гражданскоправния спор между
настоящия ищец и първия ответник, възникнал
резултат на сключения между тях Договор за поръчка от 17.07.2012 г.
Следва да се отбележи, че на 05.05.2017 г. между В. И. Б. и
Дмитри Ризов, гражданин на Република М., е сключен Договор за продажба на
дяловете на „*** – непосредствено преди решението на ОС Смолян по в. гр. дело №
88/2016 г. да влезе в сила – на 22.06.2017 г. е постановено определението на
ВКС по ч.т. дело № 954/2017 г., с което е потвърдено разпореждането на
Пловдивския апелативен съд по в.ч.гр. дело № 641/2016 г. за връщане на
касационната жалба срещу посоченото решение на ОС Смолян.
За пълнота на изложението следва
да се вземи предвид, че към настоящият момент вторият ответник има качеството
на фирма „фантом“ - след справка с книжата по делото се установява, че
съобщенията до ответника „*** са изпратени на вписания в Търговския регистър
адрес, който адрес макар и да не съществува като административен такъв е
посочен от самия управляващ и представляващ ответното дружество. В тази насока
е приложен на л. 108 от делото, отговор от Зам. кмета на Община В., район ***“,
според който на територията на район „***“ не съществува административен адрес:
„***”.
Съдът е разпоредил, с оглед
установяване евентуално на техническа грешка при изписване адреса на управление
на ответното дружество, служебна справка в Търговски регистър, като в същата
насока е извършено и запитване до Нотариус рег. № 513 с район на действие РС –
Варна, от които справки следва извода, че самият управител на „*** е посочил
цитирания по-горе несъществуващ адрес.
След като управляващият и
представляващ „*** сам е поставил в ситуация посоченото дружество да не може да
получава съобщения и книжа, то съдът е приел, че ответникът е редовно уведомен
като страна по делото. Съдът е извършил всички възможни и предвидени от закона
процесуални действия по осъществяване на неговото призоваване по делото –
справки до Търговския регистър, до нотариус с рег. № 513, с район на действие
при Варненския районен съд и до ОД на МВР – гр. Добрич. Съдът е указал на
страните, че имат право, в качеството им на заинтересовани лица, да поискат по
исков ред установяване недопустимост или нищожност на вписването в Търговския
регистър на седалището и адреса на управление на ***, с оглед заличаване на
вписването или на съответното обстоятелство – чл. 604 от ГПК.
Налице е също така и противоречие
в показанията на св. Бабанов и заключението на в.л. Е.Й. по отношение
финасово-икономическото състояне на ***. Свидетелят твърди, че е продал
„абсолютно чисто с печалба дружество“, представляващо „работещ бизнес“, а
експертизата безспорно е установила липсата на публикувани в Търговския
регистър годишни финансови отчети за периода 2016 г. – 2019 г. Такова
заключение не би могло да бъде опора на стабилен доказателствен извод за „***
като работещо и печелившо търговско предприятие след 31.12.2015 г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ищеца на сключения между двамата ответници
Договор за цесия, е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на предявения в условията на последващо
обективно съединяване иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД:
Според обвързващата съдебна практика – т. 1 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне
на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Съгласно цитираната разпоредба,
който е получил нещо с оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на задължението за връщане на даденото въз основа на
отпаднало основание включва следните елементи, които трябва да са кумулативно
проявени – разместване на имуществени блага от един патримониум в друг; разместването
на благата да е извършено с оглед реализиране в бъдеще на определена цел, която
и двете страни – престиралият и получилият имущественото благо – искат да
постигнат и целта да се е осъществила, но в последствие основанието да е
отпаднало с обратна сила, като освен това е необходимо причината да не се
реализира търсената от страните цел да не се корени в поведението на страната,
дала имущественото благо.
Основателността на исковата
претенция в обсъжданата хипотеза налага да бъде установено на първо място, че първият
ответник се е обогатил за сметка на ищеца, а на следващо, че последният е
обеднял, вследствие на изплатената от него сума от 16 148,16 лева, представляваща неустойка по договор за поръчка, сключен
между страните на 17.02.2012 г.
Настоящият състав, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, счита, че в полза на ищеца не е
възникнало субективното процесуално право да претендира вършане от първия
ответник на това, което е престирал в полза на втория ответник. Това е така,
тъй като за процесното вземане, съгласно разпореждане № 1000
от 12.12.2017 г. по в. гр. Дело № 88/2016 г. на Смоленския окръжен съд в полза
на В.И.Д. срещу ***, е издаден на обратен изпълнителен лист за сумата от
16 148,16 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2015
г. до окончателното плащане на сумата. Затова той не разполага с правната възможност за същото вземане да води
осъдителен иск срещу първия ответник. С оглед изложеното производството по
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД трябва да бъде прекратено,
с оглед недопустимостта на иска.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1497/2019 г. по
описа на Добричкия районен съд в частта относно предявеният иск по чл. 55, ал.
1, предл. трето от ЗЗД от В.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, представлявано от управителя Й.Т. Й., за
заплащане на сумата от 16 148,16 лева,
представляваща неустойка по Договор за поръчка, сключен между страните на
17.02.2012 г. и разноски, като платени на отпаднало основание.
Решението в горната част има характера на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на В.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** на сключения на 16.10.2015 г. в гр. Варна договор за цесия между „****,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „*** представлявано от
управителя Й. Т. Й., и „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „***, представлявано от управителя Д. Р.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: