Решение по дело №290/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 ал.3 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Е.Р.И. ***, чрез адв.Г.С., в качеството на упълномощен процесуален представител, депозирана против Решение № 2153-27-101 от 12.10.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № 2113-27-298#7 от 31.07.2023г., издадено от Ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по отпускане на пенсията. Поддържа се, че административният орган неоснователно е отказал зачитането като действителен стаж времето, през което жалбоподателката била "неработеща майка". Сочи се, че незаконосъобразно не е зачетен период от 1 месец и 16 дни от общо положения 5г. 9м. и 15д. в периода 08.08.1983г.- 23.05.1989г., отразен в надлежно оформена трудова книжка, а вместо това влошавайки положението на оспорващата е съобразил стаж по УП-15. Съответно, неправилно е било прието, че не е изпълнено изискването по чл.68 ал.3 от КСО за изискуем минимален действителен стаж от 15 години. При зачитане на посочените периоди са налице условията по чл.68 ал.3 от КСО, поради което жалбоподателката моли съда да отмени атакуваното решение, да върне преписката на органа при дадени указания по приложение на закона, както и да ѝ присъди направените по делото разноски.

Ответната страна- Директор на ТП на НОИ град Шумен, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Л.Б.И., редово упълномощена, която счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмен отговор на 21.11.2024г.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин¬терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Производството пред административния орган започнало по повод заявление вх.№ 2113-27-298/31.03.2023г., с което жалбоподателката направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО. За установяване правото на пенсия от отдел КПК при ТП на НОИ- Шумен била извършена проверка на действителността на осигурителния стаж в периода 18.01.2023г.- 30.03.2023г. в осигурителя „Емир 2018“ЕООД- с.Тодор Икономово, завършила с положително становище за действителността на положения труд. На основание чл.32 ал.6 от Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник било издадено удостоверение УП-15 изх.№ 5509-27-235/26.07.2023г. за периода 01.01.1986г.- 23.05.1989г., през който жалбоподателката полагала труд в ПК „Добруджа“- с.Тодор Икономово на длъжност „шивачка“. В удостоверението, издадено от Началник на сектор ОА при ТП на НОИ-Шумен, приложено по делото на стр.40, са посочени по месеци отработените дни, полученото брутно трудово възнаграждение, като са отразени липси на предадена ведомост за заплати за месец януари 1986г., липса на подпис на лицето за месец май 1989г. и др.данни. Документът е издаден въз основа на ведомостите за заплати, съхранявани в ТП на НОИ- Шумен.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи- трудова книжка, удостоверения за раждане на дете и извършване на справка за осигурителен стаж, приело в Разпореждане № 2113-27-298#7 от 31.07.2023г., че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението има навършени 67 години 06 месеца 29 дни, като бил зачетен придобит осигурителен стаж от трета категория труд- 14 години 11 месеца и 05 дни, от които- 13 години 11 месеца и 16 дни за действителен такъв. Съответно, бил изчислен недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж- 01г. 00м. 11д. При тези констатации длъжностното лице приело, че жалбоподателката не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.

Недоволна от процесното Разпореждане, приложено на стр.45 по делото, жалбоподателката го оспорила пред горестоящия административен орган- Директор на ТП на НОИ град Шумен с жалба вх.№ 1012-27-96/12.09.2023г. Анализирайки твърденията и доводите в жалбата, които са насочени към неправилно незачитане на периода за отглеждане на децата като действителен осигурителен стаж, незачитане на осигурителен стаж съобразно трудовата книжка на лицето, както и приложените доказателства по пенсионната преписка, Директорът на ТП на НОИ град Шумен се произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-101/12.10.2023г., с което отхвърлил жалбата срещу разпореждането на началника на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, като неоснователна. Директорът на ТП на НОИ град Шумен приел, че жалбоподателката няма изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж. Посочил, че не следва да бъде зачитан за действителен стаж по смисъла на пар.1 ал.1 т.12 от ДР на КСО периодът, в които жалбоподателката е отглеждала децата си, за времето, в което липсват данни в осигурителния архив на НОИ на осигурител ТКЗС-с.Тодор Икономово, а именно 11м. 16д. Обосновал се е с разпоредбата на пар.1 ал.1 т.12 от КСО, поради което приел, че времето, зачетено за осигурителен стаж като „неработеща майка“ за отглеждане на деца не е действителен стаж, понеже през тези периоди заявителката не е работила по трудово, служебно или без трудово правоотношение, както и не се е осигурявала за своя сметка. Освен това, бил зачетен действителен стаж по служебно издаденото удостоверение УП-15 въз основа на разплащателните ведомости на осигурителя като първични документи. Същият бил изчислен при спазване на разпоредбата на чл.96 ал.4 ППЗП/отм./ на общ осигурителен стаж- 05г. 07м. 29д. С оглед на това, приел, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване на заявлението 67 години 06 месеца 29 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, при установен такъв от 13г. 11 м. 19 дни.

Към доказателствата по делото е приложена цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателката, както и трудова книжка № 751/25.06.1975г./стр.21 по делото/.

С оглед изясняване на съществуващите противоречия в наличната документация, касателно второто основание за отказ, съдържащо се в разпореждането, а именно зачитане на осигурителен стаж по удостоверение въз основа на ведомости за заплати и начина на неговото изчисление, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните. Видно от същото, предвид констатирани различия при определяне на трудов стаж на жалбоподателката между трудова книжка и удостоверение обр.УП-15, вещото лице дава два варианта на продължителност на действителен осигурителен стаж, а именно съобразно първия документ- 14г. 01м. 05д. и съобразно втория документ- 13г. 11м. 19д.

Решението е получено от адресата си, чрез пълномощника на 17.10.2023г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 30.12.2023г. чрез пощенски оператор до административния орган, видно от приложения плик с пощенско клеймо.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че оспореният административен акт– Решение на Директора на ТП на НОИ- Шумен, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Съдът намира, че процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган- длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. Не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради следните съображения:

Спорът между страните е правен и се свежда до това дали към осигурителния стаж на жалбоподателката следва да се прибави и осигурителния стаж като „неработеща майка“ за периодите посочени по-горе, съобразно удостоверенията за раждане на дете и опис на осигурителния стаж на стр.22 по делото и дали действителният стаж следва да бъде зачетен по трудова книжка или по удостоверение УП-15, и следователно налице ли са кумулативно изискуемите основания по чл.68 ал.3 КСО за минимален осигурителен стаж от 15 години за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Няма спор и се установява и от доказателствата по делото, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране- 01.06.2023г., жалбоподателката е навършила 67 години 06 месеца 29 дни, съответно е навършила изискуемата възраст.

I. По първото изложено в решението основание за отказ, поради незачетен като действителен стаж, съдът намира следното: Както бе посочено по-горе няма спор, а и това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че по отношение на жалбоподателката Е.И. е зачетен общо 14г. 11м. 05д. осигурителен стаж, в това число и времето за отглеждане на децата като „неработеща майка“ от 11м. 16д. Независимо от това, този стаж не е приет за "действителен" осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО от пенсионния орган. Не се спори и относно факта, че през горепосочения период липсват данни данни в осигурителния архив на НОИ на осигурител ТКЗС-с.Тодор Икономово. Следователно, жалбоподателката е била неработеща майка, тоест не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова. Видно от приложените доказателства- Удостоверения за раждане на стр.13 и 14, децата Ведиха и Зюлейха са родени на ***г. и 28.10.1976г.

Съгласно чл.9 ал.2 т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38 ал.3 т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ– изцяло, независимо от продължителността на работното време.

В §9 ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). Няма спор, а и не се установява през процесните периоди жалбоподателката да е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което води до извода, че е "неработеща майка".

С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО да признае процесния период от 11м. 16д. за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. д № 5956/2019 г. на ВАС, шесто отделение). Съдът при постановяване на настоящото решение съобрази практиката на ВАС по идентични казуси на настоящия съд, а именно Решение №6799/22.06.2023г. по адм.д.№ 2353/2023г.

II. По второто изложено в решението основание за отказ, при което е незачетен като действителен стаж отразения по трудова книжка, а е съобразен посоченият в удостоверение обр.УП-15, съдът намира следното:

Няма спор, че трудовата книжка на жалбоподателката за периодите 01.01.1986г.- 23.05.1989г. е оформена съобразно изискването на действащата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987г./отм./, понеже приключванията в нея имат подпис на главния счетоводител на кооперацията. Същата се ползва с материалната удостоверителна сила на официален документ. Обвързващата съда доказателствена сила на документа обаче е преодоляна от приложеното удостоверение обр. УП– 15, в което е отразен наличния осигурителен стаж на жалбоподателката, различаващ се от вписванията в трудовата книжка.

Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал.3 е предвидено, че тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази разпоредба налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, обективирани в удостоверенията, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40 ал.1 и ал.3 от НПОС.

С оглед на съществуващите разминавания между удостоверението и трудовата книжка на Е.И., правилно и законосъобразно пенсионният орган е дал приоритет на данните в удостоверението, тъй като те се основават на първични счетоводни документи- ведомости за заплати. Изчислена при приложението на чл.96 ал.6 и чл.96 ал.4 от ППЗП/отм/ неговата продължителност е 05г. 08м 00д.

В обобщение по отношение на осигурителния стаж на жалбоподателката, при зачитането на периодът, в които тя е отглеждала децата си през времето, в което липсват данни в осигурителния архив на НОИ на осигурител ТКЗС-с.Тодор Икономово- 11м. 16д. за действителен осигурителен стаж, сумиран с действителния ѝ осигурителен стаж по удостоверение УП- обр.15, съгласно изчисленията на ССЕ, се установява действителен осигурителен стаж в общ размер на 14г. 11м. 05д. Следователно, минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж не е достигнат, поради което въпреки навършената от Е.И. възраст от 67 години 06 месеца и 29 дни, оспорващата не доказва безспорно придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, жалбоподателката към момента на подаване на заявлението не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО. Като са приели така установеното, органите на ТП на НОИ град Шумен са постановили законосъобразни административни актове в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и при с целта на закона, които следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Р.И. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 2153-27-101 от 12.10.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № 2113-27-298#7 от 31.07.2023г., издадено от Ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

Съдия: