№ 8
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330205594 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-004794 от 14.07.2022г.
издадено от Началник сектор към ОДМВР, гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” гр. Пловдив, с което на С. Й. С., от гр. С., ******, с ЕГН:
**********, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 пр.4 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В
жалбата си навежда твърдения за недоказаност на деянието и за липса на
виновно поведение от негова страна, които се поддържат от процесуалния му
представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С
придружително административната преписка писмо излага писмено
становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на
същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата
1
страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП е издадено за това, че на 25.03.2022г. около 12:30 часа, на
АМ „Тракия“ - 135 км, в посока гр. София жалбоподателят, като водач на
влекач „Волво“ с рег.№ ***** и с полуремарке „Кроне” с рег. № *****, чужда
собственост, е извършил маневра за навлизане частично в съседна пътна
лента и не е пропуснал движещия се по нея л.а. „Форд Мондео” с рег. №
*****, като реализирал ПТП, след което не спрял да установил последиците
от произсшествието. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.25,
ал.2, пр.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което бил съставен акт
за установяване на административно нарушени /АУАН/ с бланков №
447732/12.05.2022г., срещу който били депозирани писмени възражения, но те
били приети за неоснователни от АНО и така било съставено обжалваното
НП.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана
Я.П.С., която е управител на фирмата чиято собственост е процесният
камион, като от нейните показания става ясно, че ПТП не се е случило или
поне никой не е разбрал за такова, тъй като по самия камион не е имало
никакви следи от удар или ожулване, а и на последния никой не е отишъл да
направи оглед.
Показанията на св. С.а не се опровергават и от тези на актосъставителя А.
С. С., който макар и да поддържа съставения от него акт няма никакъв спомен
от него, тъй като не е присъствал на ПТП, но от показанията му става ясно, че
и водачът на л.а. „Форд Мондео” с рег. № ***** не е останал на мястото на
произшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и
кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.
Предвид изложената фактическа обстановка Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като
2
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Преценката на свидетелските показания не доказва извършването на
релевираните съставомерни деяния от страна на административно-
наказващия орган. Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания
доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на визираните
нарушения на ЗДвП. По делото не са представени убедителни доказателства,
които да установят, че С. Й. С., на процесната дата и място, при извършване
на маневра за навлизане частично в съседна пътна лента не е пропуснал
движещия се по нея л.а. „Форд Мондео” с рег. № ***** като е реализирал
ПТП, съответно, че е нарушил задълженията си на участник в ПТП и не е
останал на местопроизшествието, за да установи последиците от
произшествието. В случая, наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл. 103, ал. 1 от НПК да докаже предявените обвинения и констатациите
на същия очевидно се основават на предположения. Това е така, тъй като
самият актосъставител признава, че изобщо не е присъствал на ПТП, а е бил
изпратен впоследствие, протоколът от ПТП не е бил съставен в присъствието
на жалбоподателя и не е бил подписан от него, а оглед на камиона също не е
бил извършен, т.е. протоколът е бил попълнен само по данни на другият
участник, като същевременно и жалбоподателят и собственикът на влекач
„Волво“ с рег.№ ***** с полуремарке „Кроне” с рег. № ***** твърдят, че по
товарният автомобил не е имало никакви щети. Доказателства в настоящия
казус, оборващи твърденията на жалбоподателя, както се посочи, не са
представени от административнонаказващия орган, комуто принадлежи
доказателствената тежест за установяване на нарушенията.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че събраните
в хода на административннаказателното производство доказателства са
крайно недостатъчни да се приеме, че С. Й. С. виновно е осъществил състава
на посочените в наказателното постановление нарушения.
Следва да се отбележи също, че производствата от административно -
наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват
съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите,
поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни
правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата
на чл. 53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган
да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди
3
да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват
каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за
осъществена отразената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са
снети обяснения от свидетели – очевидци на нарушението /свидетелски
показания на други очевидци от нарушението, които не са свързани по
никакъв начин с участниците в инцидента и са напълно безпристрастни и
непредубедени свидетели, въпреки наличието на такива, тъй като ситуацията
се е развила в непосредствена близост до бензиностанция. Изводите на
административнонаказващия орган /АНО/ досежно авторството на деянието
не почиват на конкретни факти. В тежест на административнонаказващия
орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с
допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на
извършителя, което не е било изпълнено в конкретния казус, като това винаги
води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното поради недоказаността на нарушението по
чл.25, ал.2 ЗДвП няма как да се установи и извършването и на другото
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Отделно от това видно от посочената
правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, АНО е санкционирал
жалбоподателя за това, че водачът на товарния автомобил като участник в
ПТП не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Но
видно от приетата фактическа обстановка, по делото не са налични
доказателства, че водачът на влекач „Волво“ с полуремарке „Кроне” с рег. №
***** е разбрал за реализирано ПТП, което се потвърждава от възраженията
на жалбоподателят и от разпита на св. С.а. В този смисъл приетото за
извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП се явява също недоказано.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-004794 от 14.07.2022г.
издадено от Началник сектор към ОДМВР, гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” гр. Пловдив, с което на С. Й. С., от гр. С., ******, с ЕГН:
4
**********, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 пр.4 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5