О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260002 ,
04.01.2021 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на четвърти
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев ч. гр. д. № 2689 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 265255/17.11.2020г. по описа на БОС, от “ЕП
Комерс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. “Цар
Шишман” 1, представлявано от управителя Георге Попеску, съдебен
адрес гр. Бургас, ул. “Сердика” № 2-Б, ет.2, офис 2, против Разпореждане № 1339 от
03.09.2020г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2020г. на Районен съд –
Поморие, с което производството по цитираното дело е прекратено като
недопустимо и исковата молба върната на ищеца.
В
жалбата се сочи, че постановеното разпореждане е незаконосъобразно. Оспорват се констатациите на
първоинстанционния съд за липса на правен интерес, като се поддържа становище,
че не сме изправени пред хипотезата на предявяване на чужди права по смисъла на
чл.26, ал.2 от ГПК, нито като процесуален субституент, нито в друго качество.
Излагат се доводи, че интересът произтича от обстоятелството, че дружеството е
загубило част от имуществото си – правото на собственост върху имот, срещу
който е реализирана публична продан по изпълнително производство без да е
намалено задължението му. Същевременно се твърди, че ответникът – взискател по
изпълнителното дело е придобил правото на собственост върху процесния имот,
като наддавач в публична продажба, без да е зачетено погасителното действие на
законовото прихващане. Поддържа се тезата, че изготвените от СИ постановления
за възлагане на недвижимите имоти са проявили правните си последици, тъй като
не са били отменени от съда, никога не са били обжалвани и представляват
неоттегляемо действие от страна на ЧСИ. С оглед прехвърляне правото на
собственост, жалбоподателят сочи, че за него е налице интерес да се установи
действителното правоотношение, изразяващо се в прехвърляне на правото на
собственост върху процесните имоти, чиито правни последици по силата на закона
са довели до погасяване на част от задължението на ищеца по изпълнителното
дело. Сочи се, че лихвата от 30.07.2015г. до края на 31.07.2020г. се равнява на
302 000 лева, като без установяване на действителното правно положение
ищцовото дружество ще бъде принудено да заплати посочените суми. Същевременно
се релевира оплакване, че постановленията за възлагане не са вписани в имотния
регистър, нито в АГКК, нито където и да било другаде.
Правния
интерес от завеждане на иска, дружеството- жалбоподател обосновава и с факта,
че описаните постановления за “отмяна” на постановленията за възлагане не могат да се оспорват
по реда на чл.435, ал.3 от ГПК, поради което без провеждане на настоящото
производство, същото ще се окаже лишено
от право на защита срещу незаконосъобразни действия на СИ, страдащи от
тежки пороци. Цитира съдебна практика.
Оспорва
извода на съда, че приложното поле на установителният иск с предмет право на
собственост се ограничава единствено до предявяването на положителен
установителен иск от лицето, претендиращо да е носител на това право, както и
че ищецът следва да защити правата си единствено чрез процесуалния ред
предвиден за това в ГПК.
По
изложените съображения моли атакуваното разпореждане да бъде отменено, като
бъде постановено първоинстанционното производство да продължи.
Препис
от частната жалба не е връчен на насрещната страна за становище, с оглед
разпоредбата на чл.129, ал.3, изр. посл. от ГПК.
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оглед твърденията на страните и представените доказателства, съдът намира
от фактическа и правна страна следното:
Производството е
образувано по искова молба от “ЕП Комерс” ООД гр. Стара Загора против “Трансвагон” АД гр. Бургас, с искане да се приеме за установено по
отношение на ищеца, че ответникът е собственик на ПИ с идентификатори
57491.19.490 и 57491.19.491 по КККР на гр. Поморие.
В същата е посочено, че ищецът е
бивши собственик на поземлен имот с идентификатор 57491.19.490 и поземлен
имот с идентификатор 57491.19.491, придобити чрез договор за продажба, за който
бил съставен нотариален акт, вписан в АВ СВ гр. Поморие, акт № 173, т.VII, дело № 1540/2007г., вх. Рег. № 1791 от 21.06.2007г.
Твърди
се, че пред 2014г., по искане на ответникът “Трансвагон” АД, на основание издаден изпълнителен лист по т.д. № 154/2014г. по описа по описа на БАС е било образувано изп. дело №
20148010400191 по описа на ЧСИ Трифон Димитров и започнали изпълнителни
действия срещу “ЕП Комерс”.
С обявления изх. № 1886 и 1889/29.06.2015г. били обявени публични продани на двата
поземлени имота, със срок от 30.06.2015г. до 30.07.2015г. – 17.00ч. Твърди, че
на 31.07.2015г. в 15.00ч., след обявяване на постъпилите наддавателни
предложения, за купувач и на двата имота бил обявен “Трансвагон” АД – взискател по изпълнителното дело и ответник по
настоящото. С постановления за възлагане от 01.08.2015г., ЧСИ Трифон Димитров
възложил собствеността върху изнесените на публична продан имоти на взискателят
по делото, който присъствал и участвал като единствен купувач в публичната
продан.
Ищецът е посочил, че
бил уведомен за извършената публична продан, със съобщения на ЧСИ от 06.08.2015г. Впоследствие, по искане на взискателя, с
Постановление от 28.08.2015г. ЧСИ спрял изпълнителното дело, за което също
уведомил длъжника със съобщение от 01.09.2015г.
На 17.02.2016г. ЧСИ издал
удостоверение, в което посочил, че публичните продажби на процесните недвижими
имоти са успешни.
С молба, регистрирана от ЧСИ на
01.03.2016г., процесуалните представители на “Трансвагон” заявили, че няма да заплатят таксите за издаване на
постановленията за възлагане, поради причината, че делото е спряно и не може да
бъде извършено разпределение.
На 21.03.2016г., докато делото било
спряно, ищецът сочи, че ЧСИ извършил изявления, с което заявил че отмяна
постановленията за възлагане като за целта издал две други постановление от
21.03.2016г., с които отменил издадените постановления за възлагане от
01.08.2015г.
Ищецът сочи, че на 31.07.2019г.,
съдебния изпълнител извършил последващи изявления и отново издал 2 бр.
постановления, с които обявил публичните продажби на процесните имоти за
неуспешни и отново отменил постановленията за възлагане.
С оглед на така изложените факти, с исковата
молба е направено искане да бъде прието за установено, че по отношение на
ищеца, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор 57491.19.490
и поземлен имот с идентификатор 57491.19.491, и двата находящи се в землището
на гр. Поморие, местност “Лахана”, както и да бъдат присъдени така направените по делото
разноски. Направени са доказателствени искания, приложени са писмени
доказателства – заверени копия на материали от изп.д. № 20148010400191 по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
За
да постанови обжалваното разпореждане, районния съд е приел, че е сезиран с
установителен иск за собственост на подробни индивидуализирани в исковата молба
недвижими имоти. Приел е, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск за правото на собственост, тъй като същият не се счита за
собственик на процесните имоти, а предявява чужди права, което е недопустимо
извън предвидените в закона случаи. Застъпил становище, че интересът му от
намаляване на приетото за събиране задължение към ищеца, което било лихвоносно
също нямало как да обоснове правния му интерес. Изложил мотиви, че се касае за
спор относно законосъобразно извършване на действия от ЧСИ в рамките на
изпълнителното производство, която хипотеза предполага защитата на ответника да
се осъществи по друг процесуален ред.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
При
това изложение на обстоятелствата и направеното искане първият въпрос, който
поставя казусът, според РС, е относно правния интерес на ищеца от предявяване
на установителния иск за собственост. При установителните искове / за разлика
от осъдителните и конститутивните искове /правния интерес от исковата защита е
посочен изрично в закона, като абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска. Въпросът за правния интерес при предявяване на
установителен иск за собственост или друго вещно право е разгледан в ТР № 8 /
202 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според утвърдената съдебна практика на
ВКС правният интерес от предявяване на установителен иск/ положителен или
отрицателен / винаги е налице, когато чрез фактически или правни действия
ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца
право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на
ищеца.
Районния
съд правилно е заключил, че желанието на ищеца да бъде намален натрупаният му
дълг в хода на изпълнителния процес, чрез зачитане правните последици на
отменени от ЧСИ постановления за възлагане на процесните имоти, не може да обоснове правния интерес на ищеца от
воденето на делото, доколкото не е налице правен спор относно претендирани от
него по отношение на ответника права. В настоящата хипотеза, ищецът твърди, че
не притежава свое право на собственост върху процесните имоти (отрича правото си на собственост), с
което чрез предявения иск не обосновава защита на свое нарушено или застрашено
от ответника вещно право на собственост.
Настоящата
инстанция се солидаризира и с констатацията на районния съд, че посредством
така формулирания петитум, ищецът защитава чуждо вещно право на собственост –
това на ответника и на трети неизвестни към настоящия момент лица – бъдещи
купувачи на процесните имоти от евентуална бъдеща тяхна публична продажба по
изпълнвителното дело. Процесуално легитимирани да предявяват пред съда
материални субективни права са само тези правни субекти, които твърдят, че са
техни носители. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не
обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат.
/Определение № 174 от 06.03.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 610/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 56 от 26.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 246/2015г., III г.о., ГК/.
Ищецът
не разполага с призната законова възможност да предяви за признаване по съдебен
път правата на ответното дружество, чиято собственост както твърди са
процесните имоти. Той не се легитимира като процесуален субституент на
ответника, а се явява типична страна в процеса. Дори не сочи чии собственически
права са нарушени, по какъв начин и от кого, което да обоснове и търсената
вещноправна защита по пътя на предявения установителен иск за собственост.
Следва
да се спомене, че с Определение № 103/27.02.2019г. по дело №
2920/2018г. на ВКС, ГК, II г.о.
е даден отговор на въпроса “Какви са основанията
и правната рамка на защита на правото на собственост на т.нар. “длъжник” в изпълнителното
производство по отношение на собствения му имот, изнесен на публична продан и
възложен с постановление за възлагане. С цитирания съдебен акт е прието, че транслативното
действие на публичната продан може да бъде отречено с иск за собственост,
предявен от носителя на правото, предмет на проданта като трябва да се установи
принадлежността на правото на собственост в лицето на длъжника към момента на
възлагането и влизането в сила на постановлението за възлагане. Сочи се, че
съгласно практиката на ВКС, в т.ч. и Определение № 81/2012г. по ч.гр.д. № 498/2011г., защитата на
длъжника може да бъде насочена срещу материалната незаконосъобразност или
процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Материалната
незаконосъобразност е налице, когато не са налице материалноправните
предпоставки за законосъобразност на изпълнението: съществуване
на изпълняемото право, принадлежност на имота, върху който е насочено изпълнението,
на длъжника, а процесуалната незаконосъобразност – когато не са спазени
процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес – наличие на
изпълнително основание и изпълнителен лист и законосъобразно изпълнение на
процесуалните задължения на съдебния изпълнител.
В
контекста на изложеното, правилен и законосъобразен се явява и изводът на
районния съд, че оплакванията на длъжника срещу процесуалната
незаконосъобразност на изпълнението, с които същият обосновава исковата си
претенция могат да бъдат релевирани чрез обжалване на лимитативно определени в
ГПК действия и само на основанията посочени в закона – чл.435 от ГПК. Що се
отнася до наведените доводи за незаконосъобразни действия при провеждане на
публичната продан, то съгласно чл. 496, ал.3 от ГПК, същата може да се оспорва
по исков ред, но единствено когато имотът е закупен от лице, което не е имало
право да участва в публичната продан /чл.490 от ГПК/ и когато имотът е възложен на лице, което не е платило
цената.
За
пълнота на изложението, следва да се спомене, че във връзка с наведените от
жалбоподателя доводи за това, че издадените от ЧСИ постановления от
01.08.2015г. са влезли в законна сила и е настъпил вещно-транслативния им
ефект, отношение е взел и АС - Бургас в Решение № 532 от
08.10.2020г. по възз. ч. гр.д. № 301 по описа за 2020г., образувано по частна
жалба на длъжника против разпределение на суми, обективирано в протокол изх. №
1586/20.03.2020г. по изп.д. № 191/2014г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. В мотивите на цитираният съдебен акт, АС
- Бургас е изложил съображения, че посочените постановления не са връчени на
взискателя “Трансвагон”,
срокът за обжалването им не е започнал да тече и предвид, че актовете, с които
са отменени са влезли в законна сила, то вещно-транслативен ефект не е
настъпил. /арг. от чл.496, ал.2 от ГПК/
Ето
защо частната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана, а
атакуваното разпореждане, с характер на определение, като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№
265255/17.11.2020г. по описа на БОС, от “ЕП
Комерс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. “Цар
Шишман” 1, представлявано от управителя Георге Попеску, съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. “Сердика” № 2-Б, ет.2, офис 2, офис 2, против Разпореждане № 1339
от 03.09.2020г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2020г. на Районен съд
– Поморие.
Определението подлежи
на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1.
2.