О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./
.04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от
съдия Писарова в.ч.т.д. №515/2019г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр.
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. №15507/28.02.2019г., подадена от „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ЕАД /съкр.АКПЗ/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу разпореждане №6599/13.02.2019г.,
постановено по ЧГД №697/2019г. на РС Варна, с което е отхвърлено част от
искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, представляваща сумата от 287.50 лева, представляващи стойността на
такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №2866105
от 01.04.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Р.И.Х. като
клиент, което вземане на кредитора е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“АД с
договор за цесия от 01.07.2017г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД, ЕИК *********,
вземането е прехвърлено съгласно Приложение № 1/01.11.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД, ЕИК *********. Вземането е
прехвърлено изцяло ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С частната жалба, подадена чрез ю.к.Д.А., се твърди, че
обжалваното разпореждане на ВРС е неправилно и необосновано. Иска
се отмяната му и постановяване издаване на заповед и в тази част на заявлението
по чл.410 ГПК. Излага се, че целта на заповедното производство
е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система
както и установяване, че вземането не се оспорва като се издаде изпълнително
основание за неоспорено вземане. Според разпоредбата
на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа
искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на
редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Твърди се, че заявеното от кредитора – цесионер вземане е за
парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за
определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден
на районен съд. Заявлението е съобразено с
изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал.
2, вр. чл. 127,
ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2
ГПК. Преследваната с уреденото в действащия ГПК
заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз
основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с
изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на
вземането си. Посочената цел предопределя и основните
характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и
строго формално. В заповедното производство съдът
дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по
обективираните в него материални субективни права, като този относно
претендираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да
се решат по исков ред. Жалбоподателят оспорва извода
на съда, че уговорените в договора суми, представляващи такси и комисионни за
допълнителни услуги, противоречат на забраната по чл.10а, ал. 2 от ЗПК и следователно са недопустими. Таксите и
комисионните за допълнителни услуги включват „Такса за оценка на досие и „Такса
за услугата „Кредит у дома". Същността на процесната сума
за услугата „Кредит у дома" е в съответствие с предвиденото от
законодателя в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а именно:
„Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит." Подписвайки
договора, кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само
по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също
така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Твърди се, че в полза на кредитора
съществува право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора
такси, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която
се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по
договора. Дължимостта на таксата е свързана с
извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да
предостави услугата, за която се дължи тя. В заявлението е
посочено, че по договора за кредит са извършвани плащания в размер на 210.00
лв. Твърди се, че не е налице неравноправност по
смисъла на чл.143, т.14 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП. Заповедното производство
е факултативно, едностепенно и строго формално и към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е налице изискване за представяне на доказателства, поради
което всички обстоятелства, свързани със сключването на договора и останалите клаузи
на договора, следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков състезателен процес,
какъвто би възникнал при постъпило от страна на длъжника възражение. Поддържа
се, че практиката на ВКС и СЕС (Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д. 3686/2014
г. на ВКС, първо Т.О., Решения С-243/2008 г. на СЕС, Решение № С-397/2011 г. на
СЕС, Решение № С-472/2011 г. на СЕС) предвижда, че за съда съществува
възможност служебно да констатира наличието на неравноправна договорна клауза,
като решението на ВКС третира случаите на осъдителни искове по исково
производство със състезателно начало каквито безспорно не са исковете в
настоящото производство. Прави се довод, че ако съдът е
констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, следва да
уведоми за това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този
въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните
процесуални разпоредби ред. Тъй като в заповедното
производство не е предвиден такъв ред, то и преценката относно
неравноправността на клаузите е изключена. Твърди се, че преценката на
съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и се простира до там,
доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано,
спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг
евентуален процес - исковият. Поради това, жалбоподателят поддържа, че заповедният съд е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил по същество
обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство
и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се и сторените в
производството разноски.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Производството
по ЧГД 697/2017г. на ВРС е образувано по заявление
подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот
волов” №29 срещу Р.И.Х., ЕГН **********, гр.Варна, за суми по Договор за
потребителски кредит №2866105 от 01.04.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл
България”ООД и длъжника Р.Х., по силата на който е отпуснат кредит в размер на
400 лева за период от 60 седмици, като вземането по договора е прехвърлено от
кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“АД с договор за цесия от 01.07.2017г., а на
настоящия заявител – „АКПЗ“ЕАД, ЕИК *********, с Приложение № 1/03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК *********.
В
обяснителната част на заявлението заявителя е посочил, че с подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и
комисионни за допълнителни услуги – такса за оценка на кредитното досие и такса
Кредит у дома. Последната представлява услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на
кредитополучателя. В т.12 от заявлението кредиторът
също е посочил, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на
длъжника при подписване на договора, с което кредиторът е изпълнил основното си
задължение по договора. Освен това посочено е, че по договора е
извършено частично плащане в общ размер от 210 лева, след приспадането на които
остава да се дължи 684.88 лева, от които главница в размер на 318.67 лева;
договорна лихва в размер на 45.93 лева; такси и комисионни в размер на 287.50
лева; мораторна лихва в размер на 32.78 лева върху неиздължената главница от
29.05.2018г. до 11.01.2019г./подаване на заявлението/
ведно със законните лихви до изплащането на задължението. Вземането,
индивидуализирано като такси и комисионни за допълнителни услуги, е заявено в
размер на обща сума от 287.50 лева.
Доколкото
съдът е констатирал нередовност в заявлението с разпореждане №2747/18.01.2019г. е дал указания на
заявителя да посочи каква част от общия размер на вземането представлява такса
за оценка на кредитно досие и каква част такса „кредит у дома“, както и да
наведе твърдения предоставил ли е реално последната услуга на
кредитополучателя. В отговор на дадените указания е постъпила
уточняваща молба от 07.02.2019г. Посочено е, че
таксата за оценка на досие е 20 лева, определен съгласно буква Б, стр.1 от
договора за потребителски кредит. Уточнено е, че размера на таксата „Кредит
у дома“ е 363.20 лева, договорен в буква Д, стр.1 от договора. Сочи се, че
според тази клауза цената на допълнителната услуга се формира от два компонента
– първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим при предоставяне на заявената
сума по адрес на местоживеене на клиента, а вторият, представляващ останалите
70 %, е свързан с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента.
Приложен е заверен препис от Договор за потребителски кредит от
01.04.2017г. Потвърдено е, че цялата сума е с
разсрочено погасяване като е включено в седмичните погасителни вноски въпреки
възникването и към момента на сключване на договора. Съдът
констатира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е настъпила
крайната падежна дата по договора съгласно разсрочването за 60 седмици, считано
от началото му.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя на физическо лице, договорът по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК - Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложимите норми са и тези на ЗЗП – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличие на нищожна и/или неравноправна клауза, както че съдът е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелства по същество, които следва да бъдат доказани в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС
на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.Разпореждането
на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. С
оглед качеството на заемателя се налага извод, че е налице договор с потребител
по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга
намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. Съобразно на съдържанието на конкретните
клаузи за такси за комисионни и допълнителни услуги, се налага извод, че
уговарянето им противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен
ангажимент функции. От изложението в заявлението става
ясно, че таксата е предвидена на първо място за "оценка на кредитното
досие". Касае се за характерна предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решение за отпускане на
кредита. Съгласно чл.16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира
информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е
изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на
заемополучателя. Таксата за предоставяне на услуга "кредит у
дома", формулирана като такса за предоставяне на заема по адрес на
клиента, съответно събиране на вноски от дома на клиента също осигурява
изпълнението на задължението по договора, както и усвояването на кредита, и
попада под забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Едновременно с това налице е и
противоречие между изявлението на кредитора, че е предоставил изцяло сумата по
банков път в полза на длъжника, като в същото време го ангажира финансово с 30 %
от т.н. такса „кредит у дома“. Това поставя потребителя в
неравноправна позиция спрямо кредитора, какъвто е характера и на клаузата по
смисъла на ЗЗП, доколкото този разход се дължи независимо от физическия начин
на предоставяне на сумата и поставя под съмнение предоставяна ли е тази услуга
и дължи ли се в действителност такса. Услугата в частта „домашно
събиране на седмичните вноски“ също е във фиксиран
размер и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до
извода, че те на практика не представляват разходи, а предварително уговорени
задължения на потребителя. Така уговорените такси и
комисионни представляват допълнителни плащания, които имат за цел да се присъди
още едно гарантирано обезщетение в случай на забава. Затова
и последицата от игнориране по този начин на забраната в чл.33 от ЗПК -
императивна по своя характер, е прогласяване за нищожни на тези клаузи за такси
и комисионни.
При
проверката по реда на чл.411, ал.2, т.2 ГПК се налага извода, че уговарянето на
задължение за заплащане на тези такси противоречи и на добрите нрави. Видно от претендирания
размер при отпуснат кредит в размер на 400 лева, търсените такси за
допълнителни услуги достигат 63.20 лева в първоначален размер, което е в
противоречие с императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че в заповедното производство
правилно е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по отношение на
претенцията за такси и комисионни за допълнителни услуги, поради което разпореждането
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въз основа
на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6599/13.02.2019г.,
постановено по ЧГД №697/2019г. на РС
Варна, с което е отхвърлено част от искане на заявителя по чл.410 ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕАД ЕИК *********, София, за издаване на заповед за изпълнение, представляваща сумата от общо
287.50 лева. –стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит №2866105 от 01.04.2017г., сключен между
„Провидент Файненшъл България”ООД и Р.И.Х., като вземането по договора е
прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от
01.07.2017г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК *********, с Приложение №1/01.11.2018г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК
*********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: