Р Е Ш Е Н И Е
547/4.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на шести юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.
Д.като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1305/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Заложни къщи М. – 1“ ЕООД гр. Шумен против
„Заложна къща Юпитер 2008“ ЕООД гр. Шумен, в която е предявен иск, с правно
основание чл. 250, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД ответникът – влогоприемател да бъде
осъден да върне на ищеца - влогодателя описани в исковата молба движими вещи
/златни и сребърни накити и бижута/ оставени по договор за влог, които
ответникът отказал да върне.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че осъществява дейност като Заложна
къща по реда на Наредба за дейността на заложните къщи (Наредбата), приета с
ПМС 40 от 18.02.2009 г. В това си качество предоставял парични заеми срещу
залог на движими вещи, като най - често за обезпечаване заемодателите
предоставяли изделия от благородни метали и по - конкретно, златни накити. За
времето от вписването в Търговския регистър - 15.09.2016 г. и получаване на
Удостоверение за регистрация в регистъра на лицата, които осъществяват дейност
по добиване, преработване и сделки с благородни метали до 06.04.2019 г.,
Заложната къща сключвала договори за заем, в предвидената в Наредбата форма на
заложен билет (съгл. чл. 14, ал. 2 от Наредбата). Предвид, че не разполагал с
достатъчно голям сейф, в който да съхранява дадените в залог вещи, по
съглашение с ответника, ищецът предоставял всички заложени вещи на влог за
съхранение в трезора на ответника, находящ се в гр. Ш.,
***. Вещите били предавани в индивидуални опаковки,
върху които трайно бил прикрепен номерът на заложния билет, като предаването им
ставало незабавно след получаването им от залогодателя на ищеца. Нарочен
договор или опис към него не били съставяни, а вещите били описвани само в
тетрадка, находяща се в търговското помещение на ответника. До 19.09.2016 г.
дейността по предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог на движими
вещи се извършвала от „Заложна къща М.“ ЕООД, представлявана от С. Б.М., когато
на посочената дата същият прехвърлил дяловете си от капитала на дружеството и
за управител било избрано друго лице. На 06.04.2018 г. „Заложна къща М.“ ЕООД
цедирала всички свои вземания по заложни билети съставени до тази дата на ищеца
- „Заложна къща М. - 1“ ЕООД, ведно с обезпеченията по реда на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Така ищецът бил титуляр на договори за заем сключен във формата на заложни
билети, подробно описани в исковата молба. Ищецът периодично извършвал проверки
на дадените в залог вещи при ответника, тъй като не били негова собственост.
Проверките били извършвани лично от бившия управител на ищцовото дружество или
от негови служители. На 06.04.2019 г. ищецът поискал отново да се направи
проверка на заложените вещи, които били на съхранение в трезора на ответника.
При проверката установил, че има липсващи такива на значителна стойност. Тъй
като не получил логично обяснение от служителя за липсите, незабавно взел мерки
и се снабдил със сейф, с размери и обем, позволяващи съхранението на всички
дадени на влог златни накити. Поискал от управителя на дружеството незабавно да
му върне накитите, съгласно описа на заложните билети, но получил отказ, без да
са излагани пред него правни доводи за задържането на вложените вещи. Моли
съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да предаде на
ищеца описаните в обстоятелствената част на исковата молба движими вещи (злати
и сребърни накити и бижута), оставени на ответното дружество за съхранение по
договор за влог. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор. Оспорва твърденията
изложени в исковата молба, като я намира за изцяло неоснователна. Твърди, че не
е имал и няма съглашение и/или договор за влог с ищеца или с друго лице.
Претендира разноски.
В
проведените по делото съдебни заседания ищецът не се явява, като подава молба,
с която поддържа предявените исковете. Ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети представени в
оригинал заложни билети описани в исковата молба и регистър на извършените
продажби,
както и Заключение по допусната СТЕ по ИД № 20198760400293 по описа на ЧСИ Д. З.
/л. 237/ от ВЛ К., от която се установява, че представени за оценка обекти по
заложни билети представляват златни бижута /пръстени, синджирчета, висулки,
обици, гривни, монети и други изделия от злато/, а сребърни ритони са реплика oт
сребро, лети изделия, със запоени орнаменти от ковано сребро, както и, че всички
вещи са употребявани, но са в сравнително добро състояние и могат да се ползват
по предназначение. Посочено е, че оценката на златните изделия е извършено на
основа съдържанието на злато /в карати/, а за изделията, за които не са
посочени карати са приети 18 карата /най-често използвана проба при
производство на бижута/, като за общо тегло на отделните вещи от 10 829 гр. е определена
пазарна стойност от 278 453 лв.
Съгласно на Договор за прехвърляне на
вземане от 06.04.2018 г. /л. 32/, представен по делото в ненадлежно заверен по
реда на чл. 183 ГПК препис, „Заложна къща М.“ ЕООД прехвърля на „Заложни къщи М.
– 1“ ЕООД възмездно свои вземания по предоставени от заложната къща парични
заеми, за които са били съставени заложни билети подробно описани, като
вземанията са обезпечени със залог на движими вещи – златни накити и бижута
описани в самите заложни билети. С Потвърждение /л. 38/, представено
в ненадлежно заверен по реда на чл. 183 ГПК препис, управителят на „Заложна къща М.“ ЕООД – А. Р. А.
потвърждава задължението да прехвърли вземанията си по описаните заложни
билети. Доброволно явил се по делото управителят на „Заложна къща М.“ ЕООД А. Р. А., с ЕГН **********, ЛК № *** постоянен адрес:***,
заяви, че няма на свое име търговски дружества и не притежава никакви документи
за дейността на такива. Твърди, че не осъществява никаква търговска дейност, в
това число и като заложна къща, за което бил уведомил полицията, а се препитава
чрез събиране на орехи.
От показанията на свидетеля М. Св., се установява, че през периода
2005 г. – 2019 г. работил в „Заложни къщи М.“ и
„Заложни къщи М. - 1“ ЕООД на длъжност „продавач консултант“. В неговите задължения включвало
оценяване на стоки, които се оставяли в залог и изготвяне на договори за заем. Работното
му място било в офиса на „Заложна къща М.“ в гр. Ш., ***, но при необходимост замествал свои
колеги в друг офис на пл. ***. Във
всеки един от обектите имало метална, огнеупорна каса за съхранение на
ценности, голяма колкото нощно шкафче, със СОТ и датчик поставен на касата. Познавал управителя на ответното
дружество - Д. Я.Д.и лично му носил златни накити по нареждане на управителя на
„Заложна къща М.“ - М.. Твърди, че когато носил златните накити Д. Я.Д., му предавал парична сума, на стойност равна на цената на златните
накити за съответния ден, която можело да се нарече „продажна цена“. Парите,
които получавал от Д.отчитал на М..
Свид.
Б. К.
работил от 2008 г. до 2015 г. в
„Заложна къща М.“ ЕООД и от 2015 г. до 2018 г. в „Заложни къщи М. - 1“ ЕООД, твърди
че през последните 3-4 години, по указания от собственика на заложната къща С. М.,
носил два-три пъти седмично злато /накити/ на Д. Я.Димитров, за което получавал
пари, в зависимост от грамажа, като цената зависела от цената на златото за
деня, борсова цена. Парите ги предавал лично в заложната къща на С. М.. Във
всяка заложна къща, които се охранявали, имало метални, огнеупорни каси, около метър
високи, на 80 см. широки, с ключ, с катинар, като на касите имало бял датчик на
СОТ.
Свид.
А. Д., дъщеря
на управителя на ответното дружество, кредитирани,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че работи като
комисионер в „Заложна къща Юпитер 2008“ от 2008 г. в офиса на ***. Твърди, че баща й е купувал злато от „Заложна къща М.“
ЕООД и от „Заложни къщи М.-1“ ЕООД. Няколко пати в седмицата от Б. и от М., които
работили за заложна къща М., се носело злато. Количеството било различно.
Цената била борсова, около 40 лв. на грам, и предварително уговорена от баща и.
Парите за закупуването на златото, които били лични средства на баща и, се
предавали на приносителите на златото или от него или от нея, когато той
отсъствал..
С молба /л. 424/ и на основание чл. 193 ГПК ответникът оспорва подписите на „заемател“ на описани в молбата заложни
билети и декларации към тях. С протоколно определение от 09.03.2020 г. на
ответника е дадена възможност да отстрани констатирана нередовност на
процесуалното действие, което не е сторено в срок, поради което на основание
чл. 101, ал. 3 ГПК, сащото се смята за неизвършено.
От Заключението на допусната Съдебно-оценителна
експертиза /л. 482/ се установява, че след съпоставка с изготвената предходна
експертиза от ВЛ Куцаров, съществуват 29 броя несъответствия.
По делото е допусната ССЕ, но заключение
от вещото лице не е изготвено, поради непредставяне на документи от страна на
ищеца
От Заключението приетата по делото Съдебно-златарска
експертиза /л. 555/ се установява, че от вещите намерени в служебна касета №
278, собственост на ТБ „Уникредит Булбанк клон Шумен“ АД златни и сребърни са
само: Златен пръстен от 4,5 гр., проба 585 (14 карата), описан в заложен билет
№ 915/02.06.2018 г. (на стр. 2 от заключението на вещото лице С.Б.); Златно
синджирче, с тегло от 1,60 гр., проба 585 (14 карата), описан в заложен билет №
1125/27.11.2018 г. (на стр. 3 от заключението на вещото лице С.Б.); Златна гривна,
с тегло от 12,84 гр., проба 585 (14 карата), описана в заложен билет № 2955/
04.07.2018г. (на стр. 7 от заключението на вещото лице С.Б.); Златно синджирче,
с тегло от 5,60 гр., проба 585 (14 карата), описани в заложен билет №
680/19.04.2018 г. (на стр. 8 от заключението на вещото лице С.Б.). Сребърни
ритони 5600 гр. - 5 броя, без печати, описани в заложен билет №
1135/17.12.2018г. (на стр. 13 от заключението на вещото лице С.Б.). Останалите
метални вещи намерени от вещото лице към 18.06.2020 г. в служебна касета № 278,
собственост на ТБ „Уникредит Булбанк клон Шумен“ АД според заключението не са
от злато и сребро.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск за осъждане ответникът –
влогоприемател да върне на ищеца - влогодателя описани в исковата молба движими
вещи /златни и сребърни накити и бижута/ оставени по договор за влог и
прехвърлени с договор за цесия, които ответникът отказал да върне, е с правно
основание чл. 250, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.
1 ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя,
който я получава със задължение да я пази и върне. С предаването на самата вещ
и приемането й от влогоприемателя договорът се счита сключен. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
този смисъл основателността на предявеният иск, с правно основание чл. 250, ал.
1 ЗЗД, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване от ищцовата страна както, че страните са се намирали във валидно
облигационно отношение по силата на договор за влог; факта на предаване на
вещите на влогоприемателя съгласно описа обективиран в исковата молба и
отправянето на покана за връщане на вложените за пазене вещи, така и надлежно
съобщаване на длъжника за цесията от цедента. В тежест ответника е да установи
връщане на вещите, съгласно описа на влогодателя. Неустановяването на които и
да е от елементите от фактическия състав води до неоснователност на предявения
иск.
В случая по делото не се доказа, че
между страните по делото е сключен валиден договор за влог на описани в
исковата молба движими вещи /златни и сребърни накити и бижута/. Съдът счита за
основателно възражението на ответника, че съглашение и/или договор за влог между
страните не е имало, както и не е имало такъв със цедента по договора за цесия „Заложна къща М.“ ЕООД. Свидетелите еднозначно сочат, че
вещи от благороден метал ежеседмично са били носени от тях по нареждане от
управителя на заложните къщи „Заложна къща М.“ ЕООД „Заложна къща М. - 1“ ЕООД и
предавани на ответника в качеството му на физическо лице, по договор за
продажба, на борсова цена, парите от които са предавали лично на С. М..
Следователно между страните е имало валидно продажбено отношение, по силата на
което заложени при ищеца вещи са били продавани на физическото лице Д. Я.Димитров, а не на ответното
дружество „Заложна
къща Юпитер 2008“ ЕООД. В този смисъл ищецът не е
представил годни доказателства, от които да се установи еднозначно и
недвусмислено, както наличието на валидно облигационно отношение по силата на
договор за влог между страните, така и факта на
предаване на вещите съгласно описа обективиран в исковата молба на ответника в
настоящото производство в качеството му на влогоприемател. Ищецът не представи
никакво доказателство и за отправянето на покана за връщане на вложени за
пазене вещи, както и за връчване на цесията от цедента на ответника.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли
Относно
разноските в производството. Двете страни са направили искане за присъждане на
разноски. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, които по приетия
списък по чл. 80 ГПК са в общ размер на 3048 лв. /л. 559/, в това число
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.. Процесуалният представител на ищеца
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от ответника за един адвокат, което съдът намира за неоснователно предвид, че делото
е с немалък материален интерес и от двете страни са въведени множество
твърдения и възражения, в множество открити съдебни заседания, въз основа, на
които делото е усложено от фактическа и правна страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
Отхвърля
предявеният иск, с правно основание чл. 250, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, от „Заложни
къщи М. – 1“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“, № 7А, против „Заложна къща
Юпитер 2008“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Нанмчо Попович“, № 14, ет. 2, ап. 6, ответникът
– влогоприемател да бъде осъден да върне на ищеца - влогодателя описани в
исковата молба движими вещи /златни и сребърни накити и бижута/ оставени по
договор за влог, които ответникът отказал да върне, като неоснователен.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:…………………….