Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260036 /28.09.
Година 2020 Град Перник
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На осми септември |
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01005 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С наказателно постановление №6769/20.05.2020г.,
изд. от началник на отдел „Контрол
по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”
- София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г.
на председателя на УС на АПИ, на Г. И. П.,
е наложено административно наказание глоба, в размер 1000 /хиляда/ лева, на
основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН
за това, че на 30.04.2019 г., в 10.47 часа, на път А3, км. 30+700, на 300 м. от
разклона за Боснек, движейки се в посока Дупница - София, като водач на съчленено
ППС с пет оси – МПС с две оси „Мерцедес“, модел „Актрос ****“ с рег. № **** и
полуремарке с три оси с рег. № ****, извършва движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респективно тежко ППС по
чл.3, т.2 на наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/, издадено по реда на раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ
от администрацията управляваща пътя
/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата – нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата,
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Г. П., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че
установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и
че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Алтернативно обосновава незаконосъобразност на
наказателното постановление поради издаването му в нарушение на нормата на чл.28“а“ от ЗАНН, с доводи, че нарушението
представлява маловажен случай..
В съдебно заседание жалбоподателят
не е участвал лично.
Пълномощникът му адв. Е.П.
поддържа и допълва доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата и пледира
за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 30.04.2020г.,
в 10.47 часа, Г. И. П. се движел по
автомагистрала А3 /Струма/, в посока Дупница - София, управлявайки ППС с пет оси
– МПС с две оси „Мерцедес“, модел „Актрос ****“ с рег. № **** и полуремарке с
три оси с рег. № ****, превозвайки фракция. На около 300 метра от разклона за
с. Боснек, км.30+700, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от
инспектори в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелите Б.К.П.
и А.М.А.. След преглед на представените от водача документи било извършено
измерване с техническо средство - ролетка 1307/18 /5м/ на разстоянието между
осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос с
техническо средство - електронна везна, модел РW-10 №0200009. При измерването контролните
органи установили, че при разстояние между осите 1,34 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.700 т., при максимално
допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
Водачът
не представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
превоз на тежък и извънгабаритен товар от администрацията, управляваща пътя –
А“ПИ“.
Въз
основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №0007496/30.04.2020г., като
актосъставителят приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 “а” от
Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При
съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че няма възражения. На същия
бил връчен препис от акта срещу разписка. След съставяне на акта условията
на чл.37, ал.3 от Наредбата били изпълнени като
дължимата такса била заплатена
с квитанция №
12101217010169830.04.2020г.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
Впоследствие,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Г. П. за нарушението по-горе.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на свидетелите Б.К.П. и
А.М.А., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0007496/30.04.2020г.,
протокол за измерване №20/2020г., лична карта и свидетелства за регистрация
част II, кантарна бележка № 8132/30.04.2020г., пътен лист №428973/30.04.2020г., пълномощни, заповеди
№РД-11-1266 от 17.10.2019г., №РД-11-1267/17.10.2019г. на Председател на УС на
А”ПИ”, заявление за издаване на разрешително, квитанция за платени пътни такси № 12101217010169/30.04.2020г.,
15.01 часа, , сертификат за одобряване на типа, ЕО
декларация за съответствие и сертификат за ел. везна, заявление за проверка №
000029-36740/27.06.2019г., декларация за съответствие и
сертификат за съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Съставител на АУАН в случая е инспектор Б. П., който е включен сред длъжностните лица,
определени със заповед № РД-11-1267/17..10.2019г. на Председател на УС на А”ПИ” да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.56,
ал.2, т.1 от ЗП. Безспорно, свидетелят А.А.
не е сред определените длъжностни лица, но същият не е съставител на акта, а
свидетел на извършването и установяването на нарушението, поради което
възраженията относно неговата компетентност за съставяне на АУАН са ирелевантни
в случая.
Компетентността на наказващия орган произтича от заповед №РД-11-1266/17.10.2019г.
на Председател на УС на А”ПИ”, издадена в съответствие с правомощията на председателя на управителния
съвет на агенцията по чл.21г, т.1 и т.8 и чл. 56, ал.3, т.1 от Закона за
пътищата.
Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а
отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя,
както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно.
В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за него са приложими нормите на Наредба №11/2011 г. на МРРБ.
Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, водачът не е
притежавал валидно разрешение, издадено по реда на същата наредба от
администрацията управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е
надвишавало нормите по Наредбата и водачът не е представил валидно разрешение /разрешително
или квитанция за платени пътни такси/ за
движение на извънгабаритно, респективно тежко
ППС по смисъла на Наредбата. В
този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с
оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с
оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на
извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, вр. чл.37, ал.1, т.1
от Закона за пътищата.
Правилно е приложена и административнонаказателната
норма - чл.53, ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното
нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните
в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за
нарушаването на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и
жалбоподателя.
Неоснователни
са доводите за незаконосъобразност основани на
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в която също се предвижда санкция за лицата, които управляват
ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от МРРБ, без да спазват установения за това ред. Установяването на това
нарушение обаче и наказването на нарушителите е в компетентността на лицата по чл.189, ал. 1
и ал.12 от ЗДвП,
а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.19 от Закона
за пътищата. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
реализирана по реда и на основание този закон, регламентиращ обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно чл.19,
ал.2, т.5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез
регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и
въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на
превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването
им от разрушаване. Т.е., отговорността
в случая е ангажирана за нарушение на правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, в
частност от увреждане вследствие движение на
извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в представеното
разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени отношения - опазване живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, и се прилагат
от други длъжностни лица, каквито при конкретната проверка не са участвали.
Следователно, нарушенията
по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП съществуват паралелно и не
само, че не се изключват взаимно, но напротив - съвместими са и могат да се кумулират .
По същество:
Жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно
тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба,
без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности
от специалното ползване на пътищата.
Тези факти са безспорно доказани. Установено е, че при извършеното от контролните
органи измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, при разстояние между
осите 1,34 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 27.700т., при максимално
допустимото натоварване от 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. б от Наредба
№11/2001г. на МРРБ.
От
показанията на свидетелите Б.П. и А. А.,
както и от приетия протокол за измерване се установява, че превозвания от
жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос, след което са сумирани и е била
констатирана горепосочената стойност на осовото натоварване на полуремаркето. Резултатите
от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване
осъществено по установения ред, от длъжностно лице - инспектор Б.П., поименно
определен със заповед на председателя на УС на АПИ да осъществява контрол на
ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на Наредба №11/03.07.2001
г., както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна, тип РW-10
№К 0200009 и ролетка 1307/18/5м/. Видно от представените и приети в съдебното
следствие писмени доказателства, средствата за измерване, с които е установено
нарушението са надлежно сертифицирани, доказано е съответствието им с одобрения
тип и с метрологичните изисквания. В този аспект и съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията съдът приема, че измерването е извършено с годни средства
за измерване и резултатите от него, отразени в приетия като писмено
доказателство протокол №20/30.04.2020г., следва да се кредитират.
Оспорването
на доказателствената годност на съставения за извършеното измерване протокол,
поради неозначаване в съдържанието му на данните на водача и на превозвача, се
отхвърля като неоснователно. Пропуските в тази насока, независимо от причината
за допускането им, по никакъв начин не разколебават извода, че документът отразява измерване на ППС,
управлявано от жалбоподателя на
30.04.2020г., извършено по време на
осъществената спрямо него от служители на АПИ проверка. В протокола се съдържат
дата и точен час на измерването, индивидуализация на ППС и на техническото
средство, чрез което е извършено измерването,
както и подписи на съставителя на протокола и водача. Тези данни, съпоставени с данните в АУАН, не оставят каквото и да е
съмнение, че протоколът е относим именно към проверката, инициирала образуването
на процесното административнонаказателно производство срещу жалбоподателя.
Пропуските в попълването на съдържанието на протокола по никакъв начин не
рефлектират спрямо законосъобразността на акта и наказателното постановление
/от гледна точка императивните изисквания към съдържанието им/, доколкото този документ
има значение само за доказването на описаното в тях нарушение и се преценява
съвкупно с останалите събрани доказателства и доказателствени средства.
Отчетените
стойности несъмнено установяват, че ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в Наредба
№11/2001г. на МРРБ, тъй като измереното
натоварване на тройната ос на полуремаркето е значително по-голямо от
допустимите 24 т., съгласно чл. 7,
ал.1, т.3, б. „б“. При това положение, движението на ППС е било в нарушение на
забраната в чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“ от Закона за пътищата, съгласно
която „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват … в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия … движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Както е видно от текста на
цитираната норма забраната за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства не е абсолютна - то е допустимо в случай, че е налице разрешение.
Редът за издаване на такова е разписан в раздел IV на Наредба №11/2001г. на
МРРБ - след издаване на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ или след заплащане на дължима
пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните и/или тежките ППС, които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай, водачът на превозното средство не е
разполагал към момента на проверката нито с разрешително, нито е удостоверил
заплащане на дължимата пътна такси с квитанция за платени пътни такси по реда
на чл.14, ал.3, за да е разрешено движението му. Показанията на свидетелите Б.П.
и А.А. са категорични по този въпрос и достоверността им се потвърждава от
останалите доказателствени източници. Видно от отбелязването в акта, след
съставянето му, условията на чл.37, ал.3 от наредбата са изпълнени като
дължимите пътни такси са заплатени с квитанция № 12101217010169 от 30.04.2020г.
в 15.01 часа. Действията в тази насока от превозвача са предприети именно въз
основа констатираното при проверката нарушение и започналото срещу работника му
административнонаказателно производство.
При тези
обстоятелства, законосъобразно, в
съответствие с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011г. МРРБ службите
за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ са съставили акт на водача – Г. П.
за установеното извършване на движение
на извънгабаритно и тежко ППС с параметри, надвишаващи допустимите.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е субект
на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Наредба №11/2001г. на
МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането
на извънгабаритните ППС. Съгласно същата
наредба /чл.37, ал.1, т.1/ и съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на извънгабаритно
или тежко ППС също е субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.26, ал.2
от ЗП, независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е
отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да бъде
определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след
издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след
заплащане на пътна такса.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод,
че на посочените дата и място Г. П. е извършвал движение на извънгабаритно и
тежко ППС по смисъла на §1, т.1от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. чл.2 и чл.3 от наредбата, без валидно
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му
по административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от Закона за
пътищата предвижда, че физическо лице,
нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41, и извършило
описаните в т.1-6 дейности, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не
представлява престъпление. В конкретния случай на Г. П. е наложена глоба в
минимален размер, а именно 1000 лв. За определяне на санкцията в
минимален размер АНО се е мотивирал с изпълнението на условията
на чл.37, ал.3 от Наредба №11/2001 г. на
МРРБ след съставяне на акта, което е ценил като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Това решение съдът намира за правилно. Налагане на минимално по
размер наказание обосновават и обстоятелствата, че нарушението е за първи път,
както и че водачът на превозното средство, който е наказан, е в служебна
зависимост от своя работодател, а именно на него, като лице, което извършва
превоза, законът вменява задължението да осигурява необходимите за извършване
на превоза документи /чл.11, т.1 от Наредба №11/2011г.
МРРБ/. Наложената глоба е съобразена с тежестта на нарушението и с
конкретните обстоятелства на случая и е достатъчна, за да бъдат изпълнени
целите на административното наказване. В този смисъл, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата страна, тъй
като е представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, което мотивира присъждане на възнаграждение в
минимален размер, а именно - 80 лева.
Предвид изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №6769/20.05.2020г., изд. от началник на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” - София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на
УС на АПИ, с което на Г.И. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба, в размер 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от
Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..
ОСЪЖДА Г.И. ***,
с ЕГН **********, да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” - София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ