№ 2744
гр. София, 04.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502551 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 48639/01.08.2022 Г. – 29.07.2022 г., подадена от
„Юръпиън Трейдинг Глобул“ (ЕТГ) АД, учредено в Република Панама и вписано в Панамския
търговски регистър по партида № 776744 (S) чрез адвокат В. В. срещу определение №
7356/29.07.2022 г., постановено по гр. дело № 3903/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с
което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на
търг. дело № 7753/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
По изложените в жалбата съображения жалбоподателят счита определението за неправилно
поради липса на връзка на преюдициалност между изхода на настоящото дело и търг. дело №
7753/2016 г. по описа на Софийски градски съд и поради това моли апелативния съд да отмени
обжалвания съдебен акт.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Върховния касационен съд чрез
пълномощника юр.к. З. С., с който оспорва частната жалба като неоснователна.
По делото е постъпила молба вх. № 20633/04.10.2022 г., подадена от частния жалбоподател, с
която се прави искане до членовете на съдебния състав да не се отвеждат от участие в
производството.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
1
Най-напред следва да се отбележи, че членовете на настоящия съдебен състав не следва да се
отвеждат от участие в производството по делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Действително, страна в настоящото исково производство е и Апелативен съд – София,
конституиран като ответник по делото, наред с Народното събрание на Република България и
Върховния касационен съд, което обстоятелство поначало поражда съмнения относно
предубедеността на съдиите, изпълняващи служебните си задължения в Апелативен съд – София,
но в настоящото частно въззивно производство не е необходимо същите да се отвеждат на
горепосоченото основание, както с оглед изрично изразеното становище в този смисъл на частния
жалбоподател, който не възразява частната му жалба да бъде разгледана по същество от съдебен
състав на Апелативен съд – София, така и предвид, че предмет на настоящото частно производство
не е въпрос по същество за разрешаване спора между страните, нито въпрос по преценка и
допускане на извършвани от тях процесуални действия - искания, възражения, събиране на
доказателства и др., а единствено относно това дали производството по делото следва да бъде
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. касае се за въпрос относно висящността на
производството и разрешаването му в какъвто и да е смисъл не би повлияло пряко или косвено на
разрешаването по същество на спора между страните. Поради това, а и при отчитане правото на
ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, настоящият съдебен състав намира, че
не следва членовете му да се отвеждат на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Разглеждайки частната жалба по същество, въззивният съд намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Юръпиън
Трейдинг Глобул“ (ЕТГ) АД, учредено в Република Панама и вписано в Панамския търговски
регистър по партида № 776744 (S), с която са предявени искове срещу Народното събрание на
Република България, Апелативен съд – София и Върховния касационен съд за солидарното им
осъждане да заплатят на ищеца сумата от 3 901 998.08 лв. – частичен иск от 8 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на допуснато
съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на държавен орган - Народното
събрание на Република България, изразяващо се в приемането и обнародването на разпоредбата в
Търговския закон – чл. 125, ал. 3 и прилагането на същата разпоредба от Апелативен съд – София
и Върховния касационен съд, въпреки че чл. 125, ал. 3 ТЗ е в очевидно и пряко противоречие с чл.
1 от Допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС и чл. 17 ХОПЕС, принципите на пропорционалност,
основателно правно очакване и недопускане на неоснователно обогатяване, ведно със законната
лихва от предявяване на иска.
Ищецът основава исковите си претенции въз основа на твърдения за допуснати особено
съществени нарушения на правото на ЕС в производството по търг. дело № 7753/2016 г. по описа
на Софийски градски съд, в резултат от което с решението по делото е присъдена равностойност
на дружествен дял на „Юръпиън Трейдинг Глобул“ (ЕТГ) АД значително по-ниска от
действителната такава. Самият ищец твърди, а и това се установява при извършена служебна
справка, че въпросното дело не е приключило – същото е висящо пред Върховния касационен съд,
пред който е насрочено съдебно заседание за 07.02.2023 г.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приключване
на търг. дело № 7753/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Вярно е че между двете дела има
връзка, но тя не е такава на преюдициалност по смисъла на цитираната разпоредба.
2
Преюдициалността изразява връзката на обусловеност между спорните материални
правоотношения, предмет на тези дела като по този въпрос ВКС многократно се е произнасял в
мотивите си към редица тълкувателни дела (№ 8/2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК; №
2/2014 г. по тълк. д. №2/2014 г. на ОСГТК; № 7/2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г.). Така, в т. 2 от
тълкувателно решение № 2/2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че
преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство като спирането на
това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по
обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване, а в т. 1 към тълкувателно
решение № 1/2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС също се сочи, че връзката между
делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В
настоящия случая не е налице такава хипотеза, с оглед предмета на иска, очертан от ищеца с
фактическите му твърдения и искания, отразени в исковата молба. Касае се за искова претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, чието настъпване е в
резултат на нарушение на правото на Европейския съюз от страна на държавен орган - Народното
събрание на Република България, изразяващо се в приемането и обнародването на разпоредбата на
чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и в действия на съдебни състави на Апелативен съд – София и Върховния
касационен съд, изразяващи се в прилагането на цитираната разпоредба, въпреки че тя е в
очевидно и пряко противоречие с чл. 1 от Допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС и чл. 17
ХОПЕС, принципите на пропорционалност, основателно правно очакване и недопускане на
неоснователно обогатяване. Ищецът изрично основава исковите си претенции на твърдения за
допуснати особено съществени нарушения на правото на ЕС в производството по конкретно дело
– търг. дело № 7753/2016 г. по описа на Софийски градски съд, както и съответното въззивно
производство, в резултат от което с решението по делото е присъдена равностойност на
дружествен дял на „Юръпиън Трейдинг Глобул“ (ЕТГ) АД значително по-ниска от действителната
такава, при което самият ищец твърди, (което е и установено), че въпросното дело не е
приключило – същото е висящо пред Върховния касационен съд, пред който е насрочено съдебно
заседание за 07.02.2023 г., т.е. ищецът претендира обезщетение за вреди, които все още не са
настъпили – бъдещи вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, вкл. и бъдещи вреди и
пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили или
непременно ще се осъществят. Настъпването на вредите, съответно неизбежността от
настъпването им, се доказва от увредения (ищеца). Налице са множество съдебни актове на
касационната инстанция, в които се приема, че обезщетението при деликт може да компенсира и
бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е неизбежно, а размерът
им установим. Поради това и следва да се приеме, че ищецът е въвел твърдения, обуславящи
допустимост на исковите му претенции – че в резултат на противоправни действия на служители
на ответниците, ищецът със сигурност ще претърпи имуществени вреди в посочения от него
размер, а дали тези му твърдения и искания са основателни е въпрос по същество на правния спор.
По тази причина и бъдещият съдебен акт по търг. дело № 7753/2016 г. на СГС, независимо в какъв
смисъл е, не би имал преюдициално значение съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спора по
настоящото дело.
3
Предвид така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 7356/29.07.2022 г., постановено по гр. дело № 3903/2022 г. по описа
на Софийски градски съд и връща делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4