Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
гр.
Велико Търново, 28.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М.
разгледа докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 629/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба жалба, подадена от И.Р.Х. *** против Заповед № РД 22-1269/24.07.2017г. на кмета на Община
Велико Търново, с която е спряно изпълнението на строеж „Навес в южна посока
към съществуваща страда“ с административен адрес гр. Велико Търново, ул. ***и
забранен достъпът до него като строежът е разположен в имот УПИ с индификатор
10447.504.407 по КК и КР на гр.В.Търново.
В жалбата се
твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен.
Изложени са подробни съображения за липсата на нов строеж. Твърди се
наличието на
извършване на ремонтни работи в съществуваща сграда по реда на чл.151, ал.1,
т.1 от ЗУТ. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
сторените разноски.
Ответната страна кмета на Община
Велико Търново, чрез В., изразява становище за неоснователност на същата, като
моли за отхвърлянето. Намира, че заповедта представлява законосъобразен административен акт, издадена
в съответствие с правилата на процесуалния закон, във връзка с правилата за
констатиране на незаконно строителство и спирането му. Счита за безспорно, че е
налице незаконен строеж – неговият извършител, както и времето на извършване.
Намира оспорването на практика за бланкетно, без в действителност да се сочат
конкретни пороци на оспорения административен акт. Подробни съображения, доразвива
дв писмена защита вх. № 5039/27.09.2018г. Претендира разноски, за които
представя списък.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Заповед № РД 22-1269/24.07.2017г. на кмета на Община
Велико Търново, с която е спряно изпълнението на строеж „Навес в южна посока
към съществуваща страда“ с административен адрес гр. Велико Търново, ул. ***и
забранен достъпът до него. Строежът
е разположен в имот УПИ с индификатор 10447.504.407 по КК и КР на гр.В.Търново.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
И.Р.Х.
е собственик на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор
10447.504.407, ведно със самостоятелен обект във сграда с идентификатор
10447.504.407.1.1, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. ***,
съгласно нотариален акт № 196, том 18, дело 3319 / 2010г. по описа на Служба по
вписванията.
Съсобственик
на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х., съгласно нотариален акт № 183, том 16,
дело 2927 / 2010г. по описа на Служба по вписванията.
С
Уведомление вх. № 944-654-1 / 30.05.2017г. собствениците на имота уведомяват
Кмета на Община Велико Търново за предстоящото извършване на текущи ремонтни
дейности по чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ в имота.
На
22.06.2017г. е извършена проверка в имота от служители на Община Велико
Търново, при която е констатирано изграждане на строеж
– навес в южна посока към съществуващата сграда, намираща
се в УПИ ХІ-2713 от кв. 32 по плана на гр. Велико Търново, с административне
адрес ул. ***. Същият представлява едноскатен
навес в южна посока към съществуваща двуетажна сграда. Изпълнен от дървена
конструкция от колони, стоици и ребра с дъсчена обшивка с покривно
фидроизолационно фолио /покривно покритие не е изпълнено/.
За този строеж от възложителите не са
представени строителни книжа. Установеното от контролните органи е обективирано
в Констативен акт № ВТ-2203-452/22.06.2017г., връчен на жалбоподателя. В
законоустановения срок е подадено възражение от Х., със заповед на кмета е
сформирана комисия, чийто извод е за наличие на незаконен строеж и въз основа
на констатациите й е издадена и процесната заповед за забрана достъпа до строежа.
По делото е прието без оспорване заключение на вещото лице по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно дадено. Съгласно същото „Навес в южна посока към
съществуваща сграда“ е съществувал във вид, технически характеристики и степен
на завършеност на СМР, подробно описани в Констативни актове №
ВТ-2199-448/22.06.2017г. и ВТ-2203-452/22.06.2017г., съставени от работна група
на Община Велико Търново. Към датата на огледа, извършен от вещото лице на
03.09.2018г. съществува като напълно завършен, с описание на конструкция, състояние и степен на
завършеност, подробно описани в пункт ІV.3.2 от експертизата. За строежа няма
одобрени инвестиционни проекти, няма издадено разрешение за строеж. За строежа
не са изпълнени изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ- Няма искане от страна на
извършителите на строежа за съгласие от съсобственика на имота, както и няма
данни за учредявано право на строеж.
Вещото лице е категорично, че реализирания строеж не представлява текущ
ремонт, тъй като не отговаря на условията на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. По данни
на Община Велико Търново няма преписка и налични материали във връзка с
намерения на жалбоподателя за премахване на строежа. От състоянието на
процесния строеж към датата на огледа от вещото лице 03.09.2018г. към тази дата
няма предприети физически действия във връзка с премахване на същия строеж.
Вещото лице счита, че строежът „Навес в южна посока към съществуваща
сграда“ не е търпим по смисъла на ЗУТ.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в
писмена форма, и при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
При издаване на
заповедта са спазени процесуалните правила, като на лицето е дадена възможност
да се запознаес канстатациите на органите, да изрази становище по тях.
Решението на Кмета на общината е взето след раглеждане от нарочна комисия на
всички факти и възражения, като е достигнато да крайния извод за наличие на незаконен
строеж и необходимостта от премахването му.
Основният
спорен въпрос между страните е дали е налице ремонтни дейности във вече
съществуващ и въведен в експлоатация обект. Твърденията на жалбоподателя могат
да се докажат единствено с представянето на строителни книжа за строежа. Такива
не се представят нито пред органа при извършената проверка, нито пред съда,
поради което съдът намира заявеното от Х. за защитна теза, неподкрепена от
доказателствата по делото.
Съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, „Навес в южна посока към
съществуваща сграда“ е съществувал във вид, технически характеристики и степен
на завършеност на СМР, подробно описани в Констативни актове № ВТ-2199-448/22.06.2017г.
и ВТ-2203-452/22.06.2017г., съставени от работна група на Община Велико
Търново.
Към датата на огледа, извършен от вещото лице на 03.09.2018г. съществува
като напълно завършен, с описание на
конструкция, състояние и степен на завършеност, подробно описани в пункт ІV.3.2
от експертизата. За строежа няма одобрени инвестиционни проекти, няма издадено
разрешение за строеж. За строежа не са изпълнени изискванията на чл. 183, ал. 1
от ЗУТ- няма искане от страна на извършителите на строежа за съгласие от
съсобственика на имота, както и няма данни за учредявано право на строеж.
Вещото лице е категорично, че реализирания строеж не представлява текущ
ремонт, тъй като не отговаря на условията на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. По данни
на Община Велико Търново няма преписка и налични материали във връзка с
намерения на жалбоподателя за премахване на строежа. От състоянието на
процесния строеж към датата на огледа от вещото лице 03.09.2018г. към тази дата
няма предприети физически действия във връзка с премахване на същия строеж.
Строежът „Навес в южна посока към съществуваща сграда“ не е търпим по
смисъла на ЗУТ, в който смисъл е заключението на вещото лице по СТЕ.
Не са налице доказателвства
обосноваващи становището в жалбата. На
жалбоподателя още с разпореждането за насрочване на делото е указано, че
следва да докажат наличието на факти и
обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, включително трябва да
ангажира доказателства за твърдението си, че спреният с оспорената заповед
строеж е такъв по чл. 151 от ЗУТ, вкл. че същият представлява текущ ремонт на
сгради, постройки, съоръжения и инсталации и/или текущ ремонт и поддържане на
елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1,
с който не се променят трасето и техническите характеристики и за него по тази
причина не се изисква строително разрешение.
От заключението
на вещото лице по категоричен начин се установяват не само констатациите на
контролните органи, но и се установява неприложимостта на института на
търпимост по отношение на процесния строеж. Вещото лице установява същите по
вид дейности, квалифицира ги като „строеж” и след като липсват строителни книжа
за този строеж, то той се явява незаконен. При този категоричен извод на
вещотото лице, заповедта се явява постановена при спазване на материалния закон
и следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на спора основателно се
явява искането на ответника за присъждане на разноски съобразно представения
списък с разноските.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.Р.Х. ***
против Заповед № РД 22-1269/24.07.2017г.
на кмета на Община Велико Търново за спиране изпълнението на строеж „Навес в южна посока към
съществуваща страда“ с административен адрес гр. Велико Търново, ул. ***и
забранен достъпът до него.
ОСЪЖДА И.Р.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Община Велико Търново сумата от 150лв. /сто
и петдесет лева/ представляващи разноски за юрисконсултско възнагрждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: