Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр.С.,  18.04.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на   двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                  НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа  докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 9882 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е  по въззивна жалба на Агенция „П.И.”, гр.С. против решението  на СРС, 119 ти състав от 07.04.2015г. по гр. дело № 29710/2013, с което е осъдена да плати на ЗК Л.И. АД , на основание чл.213 КЗ, сумата 137, 50 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2013г. до окончателното изплащане, отхвърлен е обратният иск на Агенцията срещу „А.” ЕООД по чл. 82 вр. с чл. 261 ЗЗД и са присъдени разноски.

В жалбата се твърди, че  решението е неправилно. Съдът необосновано приел за доказано, че причина за произшествието е неизправност на платното за движение. Безспорно било установено от събраните по делото доказателства, че водачът на увреденото МПС е излязъл извън платното за движение и там е срязал предната гума на автомобила на изпъкнало желязо. От този факт следвало, че причина за увреждането е осъщественото в нарушение на чл. 20, ал.1 и 2 ЗДвП поведение на шофьора, а ответникът нямал вина. Излагат се и съображения за отговорността на третото лице помагач, като се твърди да е установено конкретно неизпълнение на договорните им задължения с ответника. С тези доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът по чл. 213 КЗ бъде отхвърлен, а ако бъде потвърдено решението в частта по иска по чл.213 КЗ – да бъде уважен обратният иск.

Въззиваемият ЗК Л.И. АД оспорва жалбата, като твърди, че механизмът на произшествието е установен с протокол за ПТП, съставен при посещение на място, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Третото лице помагат „А.“ ЕООД оспорва жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира  обжалваното решение за валидно, допустимо и неправилно. Съображенията на съда са следните:

Установено е по делото, че ищецът ЗК „Л.И.“ АД е изплатил застрахователно обезщетение  от 137,50 лева за застрахован имуществено при него автомобил, увреден от преминаване през желязо на пътя. Съгласно твърденията на ищеца участъкът от пътя, на който е станало на 18.08.2010г. произшествието, се стопанисва от ответника. Конкретният път не е посочен нито в исковата молба, нито става ясен от събраните по делото доказателства. Установено е единствено, че той води към гр.Петрич и посоката на движение на увредения автомобил е била гр. Петрич, а мястото на произшествието е при влизане в града преди жп прелез.

Съгласно изявленията на водача на увреденото МПС в уведомлението за образуване на щета при ищеца,  вредата е получена при влизане в гр.Петрич, преди жп прелеза, когато при маневра разминаване е излязъл от пътното платно и предната дясна гума се е срязала на изпъкнало желязо.

За произшествието е съставен протокол за ПТП, но по заявителски данни, а не при посещение на място, както твърди въззиваемия. Това е видно от отбелязването под схемата на ПТП, където е зачеркнато квадратчето „Да” за отбелязване дали мястото е посетено, а съгласно посоченото в долния десен край на протокола, при отговори с „да” или „не” се зачертава ненужният. Следователно, ако е зачертан отговор „да”, както в случая, именно той е ненужен т.е. мястото не е посетено от длъжностното лице, изготвило протокола за ПТП. В тази връзка отразеното в схемата за ПТП и изписано с думи като обстоятелство за ПТП, а именно, че „при движение, преминава през желязо на пътя” е в противоречие със заявлението на самия увреден, по чиито данни е изготвен протоколът.

Механизмът на произшествието, описан в протокола е оспорен от ответника с отговора по чл.131 ГПК. Указано е на  ищеца да го докаже, като установи, че обезщетените от него вреди са причинени от препятствие на пътното платно, за чиято поддръжка отговаря ответникът. Такова доказване ищецът не е провел. Разпитан като свидетел по делото, водачът на увреденото МПС Х.Д. заявява, че няма никакво понятие за произшествие, описано в предявения му протокол за ПТП; твърди, че няма спомен дали и кога е забелязал неравност на пътя и не си спомня за нанесена на автомобила му щета през 2010г., за която да го е репарирал ищецът. При така събраните по делото доказателства (експертизата възпроизвежда схемата на произшествието от протокола, поради което няма собствена доказателствена стойност за това обстоятелство), механизмът на произшествието е неустановен.

Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е случая, за да бъде то противоправно е необходимо да съществува правна норма, която да задължава делинквента да действа по определен начин. Агенция "П.И." отговаря за поддръжката на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания – така чл. 48, ал.1 т.1 от ЗП, а общината -  за републиканските пътища в границите на градовете (чл.48, ал.1 т.2, б.”в” ЗП). Градът, като населено място, е застроена територия, която се обозначава със съответни пътни знаци на входовете и изходите й – така т.22 от ДР на ППЗДвП.  Във връзка с цитираните норми, ако пътят, по който се е движил застрахования при ищеца автомобил, е бил републикански (за което страните не спорят), АПИ ще отговаря при неизпълнение на задълженията да поддържа онези негови участъци, които са извън гр.Петрич. Дали процесният участък е извън гр.Петрич т.е. преди или след входната табела на града, е обстоятелство от състава на оспорения механизъм на произшествието, което не е установено по делото, при тежест на ищеца.

Отделно от горното, съгласно Закона за пътищата пътят е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Пътищата имат обхват, съоръжения и принадлежности, като хоризонталният обхват на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Земното платно е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното / платната / за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите, разделителни и направляващите острови, зелените площи, крайпътните отводнителни и предпазни окопи, откосите, бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Предвид непроведеното пълно доказване от ищеца, съдът приема, че желязото, което е разкъсало предната дясна гума на застрахования автомобил не се е намирало на пътното платно в смисъл на платното за движение, съобразно легалните дефиниции, цитирани по – горе. Останало е неустановено по делото дали макар и извън платното за движение, препятствието се е намирало в обхвата на пътя т.е. в рамките на  ограничителните ивици на земното платно. Само ако е било в този обхват, то би представлявало неизправност на пътя и така - проявление на неизпълнение на задължението на стопанина му да го поддържа.

 

Предвид изложеното, оплакванията по жалбата относно иска по чл.213 КЗ са основателни и въззивният съд следва да отмени решението в частта, с която този иск е уважен и го отхвърли. Така вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на обратния иск не се сбъдва пред настоящата инстанция, поради което в частта, с която същия е отхвърлен, решението следва да също да се отмени, а искът да бъде оставен без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решението на СРС, 119 ти състав от 07.04.2015г. по гр. дело № 29710/2013г. в частта, с която Агенция „П.И.“ е осъдена да плати на ЗК „Л.И.“ АД , на основание чл.213 КЗ, сумата 137, 50 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2013г. до окончателното изплащане, както и 500 лева разноски по делото и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., бул. ********* № *** срещу Агенция "П.И." , съдебен адрес *** *********№ **, иск по чл. 213 КЗ за присъждане на 137, 50 лева, изплатени от застрахователя по негова щета № 0121-1261-10-411462 за ПТП от 18.08.2010г.

ОТМЕНЯ решението на СРС, 119 ти състав от 07.04.2015г. по гр. дело № 29710/2013г. в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 219 ГПК иск от Агенция "П.И.", съдебен адрес *** *********** № ** срещу „А.” ЕООД, *** за присъждане на сумата 137, 50 лева И ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  този иск.

Решението е постановено при участието на „А.” ЕООД, *** като трето лице помагач на ответника.

Решението е окончателно.

                                                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.