О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4572 09.12.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 декември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 3990 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в която твърдят, че била
открита партида с № 73536 в ЕООД “Водоснабдяване и канализация за адрес в гр.
Стара Загора, ул. „Антон Марчин № 69, вх. Б, ет. 3, ап. 5 на името на М.В.Н.. С
ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се
задължило да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота
на абоната, а той се задължил да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът М.В.Н. имал неизплатени в срок задължения към
дружеството в размер на 65,38 /шестдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги фактурирани в периода
01.04.2016г. до 01.09.2016г., както и лихви за забавено плащане в размер на
14,46 /четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ за период от
02.05.2016г. до 02.08.2018г.
За този период било извършвано ежемесечно начисляване на
потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Антон Марчин № 69, вх. Б, ет. 3, ап. 5, като платежния документ -
квитанция се издавала до края на текущия или в началото на следващия месец.
Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа
/задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция
на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена вода за
имота на потребителя 3 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Срещу М.В.Н. *** от страна на ищцовото дружество ЕООД
„Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора било подадено заявление по
реда на чл. 410 от ГПК.
Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 854/ 06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на
ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, както следва:
- 65, 38 лева за главница;
- 14,46 лева - лихва върху тази сума за периода от
01.04.2016г. до 02.08.2018г.;
- законната лихва от 05.03.2019г. до окончателното
заплащане на сумата;
- 385 лева за разноски по делото.
Предвид обстоятелството, че издадената заповед била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс,
Районен съд - Стара Загора дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането си
по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Моли съда да признае
за установено по отношение на ответника М.В.Н., ЕГН **********,***, че дължи да заплати на ЕООД
“Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 65,38 /шестдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/,
произтичащи от предоставени ВиК, услуги фактурирани в периода 01.04.2016 г. до
01.09.201 6г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 05.03.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 14,46 /четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ за период от
02.05.2016 г. до 02.08.2018 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от сметките и компютърни
извлечения за неплатени квитанции, както
и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по
ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, разноски в
размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева за разноски по делото.
Представят банкова сметка, ***аната сума.
Молят съда да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.В.Н.,
чрез назначения му особен представител адв. Т.Е.С., в който заявява, че предявената
искова молба е допустима, тъй като в исковата молба се твърди
наличие на правен спор между М.В.Н., ЕГН: **********, адрес *** и ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-град Стара Загора, обуславящ правен интерес
у последния за завеждане на настоящото дело.
Обективно
кумулативно съединените искове произтичали от активно легитимирана страна и с
оглед на факта, че постоянният адрес на ответника бил в град Стара Загора,
делото следвало да бъде разгледано от Старозагорски районен съд, съгласно
правилата за родовата и местната подсъдност.
Счита
искът за изцяло неоснователен и недоказан, като в подкрепа на твърдението си
излага следното:
В
исковата молба, се твърди, че ответникът имал неизплатен дълг в размер на 65,38
лв., произтичащ от предоставени ВиК услуги, фактурирани за периода от
01.04.2016 година до 01.09.2016 г., както и лихви за забавено плащане в размер
на 14.46 лева за периода от 01.04.2016 година до 02.09.2018 година. Към
исковата молба били предоставени и преписи от фактурите за процесния период,
ведно с лихвен лист. Настоящото производство било образувано по повод на искова
молба по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Тъй
като предшестващото заповедно производство било приключило с връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ответникът не бил намерен на
постоянния му адрес от служителите на съда, което насажда у особения
представител небезпочвено съмнение за подобен развой и при отчитането на
показанията на водомерите. Практиката на служителите на „ВиК“ в последните
години наложила поставяне на стикери с телефонен номер за предоставяне на
показанията на измервателните уреди, но все още широко се ширила порочната
практика за „надписване“ на предполагаемо изразходвани количества вода,
съобразено с потреблението за предходните месеци.
Записването
на показанията ставало на обикновен тефтер, разграфен на ръка, а подписите на
потребителите срещу показанията били по-скоро акт на добра воля, а не
задължителен елемент. Към исковата молба не били приложени никакви
доказателства относно показанията на водомерите в жилището на ответника, а
фактурите сами по себе си не доказвали потребената вода. Счита искът за 65,38
лв., произтичащ от предоставени ВиК услуги, фактурирани за периода от
01.04.2016 г. до 01.09.2016 г. за неоснователен и недоказан, и като такъв
следвало да бъде отхвърлен.
Счита,
че така твърдяното задължение било погасено по давност за периода от 01.04.2016
година до 01.08.2016 година, тъй като исковата молба била депозирана на
01.08.2019 година - след изтичането на предвидения в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
срок. Макар ищцовото дружество да е инициирало образуването на заповедно
производство още през месец март 2009 година, това не водило до прекъсване на
давността. Никъде в чл. 116 от ЗЗД не се споменавало иницииране на заповедно
производство или влизане в сила на заповед за изпълнение като основание за
прекъсване на давността. В този смисъл и т. № 14 на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното решение се приемало, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание по чл. 242 ГПК (отм.) не
представлявало предприемане на действие на принудително изпълнение по смисъла
на чл. 116, б. „в“, а мотивите към решението отчасти били приложими към
заповедното производство и неговите особености.
Моли
съда да отхвърли така предявените обективно кумулативно съединени искове като
неоснователни и недоказани.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на РС - Стара Загора съществува.
Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в
исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
вземането му.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Копие на 3 бр. квитанции; Копие на лихвен
лист по партида № 73536
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на РС - Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна
експертиза, с вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ, което да отговори на поставените
от ищеца в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 150 лв., които да се изплатят от ищеца в 3 дневен срок
от получаване на съобщението и в същият срок да представят по делото банковото
бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 29.01.2020
г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните. Вещото
лице да се призове след представяне на депозит по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да
се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: