№ 138260
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110159674 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК от
със заявител „******************** с ЕИК: ******************** и адрес:
гр*********************, предст. от ***************** - управител,
против Н. Г. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
**********************, за заплащане на сумата от сумата 2 436,12 лева
(двe хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 12 стотинки),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 140,13 лева (сто и четиридесет лева и 13
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.05.2023 г. до
10.07.2023 г., сумата 507,73 лева (петстотин и седем лева и 73 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 21.05.2023 г. до 17.10.2023 г.,
сумата 860,22 лева (осемстотин и шестдесет лева и 22 стотинки),
представляваща такса за разглеждане за период от 22.03.2023 г. , както и
държавна такса в размер на 78,88 лева (седемдесет и осем лева и 88 стотинки)
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет
лева).
Съдът счита, че заявлението, в частта относно искането за присъждане на
сумите от 860,22 лева, представляваща такса за разглеждане за период от
22.03.2023 г., сумата 140,13 лева, представляваща договорна лихва за период
от 21.05.2023 г. до 10.07.2023 г., сумата 507,73 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 21.05.2023 г. до 17.10.2023 г., са неоснователни,
предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК касателно
1
задължението на съда да преценява още в заповедно производство, дали са
налице условията за уважаване на искането. Съображенията на съда за това са
следните - съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
В настоящия случай от представения по делото договор за кредит №
L318720/22.03.2023г. се установява, че предоставената заемна сума е в размер
на 2500 лева, която следва да се върне на 30 броя месечни погасителни
вноски, а ГПР е в размер на 53,97 %. Така посоченият размер на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50
%, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер
на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22
от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато
не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът
за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК-за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и
след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Следователно, в случая длъжникът дължи
връщане единствено на предоставената на главния длъжник сума в размер на
2 436,12 лева, представляваща главница.
Следва да се отхвърли и искането за заплащане на ДТ над сумата от 48,72
лв. до претендирания размер от 78,88 лв., доколкото за отказаната част от
вземането не е налице основание да се присъжда на длъжника ДТ. Следва да
бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК да
предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаното вземане, и в исковия
2
състезателен процес, страните да вземат становище и представят
доказателства във връзка с неравноправността/нищожността на клаузите.
Следва да се издаде ЗИ за остатъка от посочените по заявлението суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т. и т.3 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител
******************** с ЕИК: ********************, против Н. Г. Ч. с ЕГН:
**********, за заплащане на следните суми: сумата от 860,22 лева,
представляваща такса за разглеждане за период от 22.03.2023 г., сумата
140,13 лева, представляваща договорна лихва за период от 21.05.2023 г. до
10.07.2023 г., сумата 507,73 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 21.05.2023 г. до 17.10.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя
„ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: ********************, ЧЕ МОЖЕ в
ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за
вземането си, против длъжника Н. Г. Ч. с ЕГН: **********, като внесе
дължимата държавна такса по сметка на СРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК в полза на ******************** с ЕИК:
********************, против Н. Г. Ч. с ЕГН: **********, за заплащане на
следните суми: сумата 2 436,12 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и
шест лева и 12 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва
за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 48,72
лева деловодни разноски за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017
г.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба от
заявителя, в едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3