Р Е Ш Е Н И Е
260191/20.11.2020г.
20.11.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Найдева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело № 2742 по описа за 2019
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, СедА.ще и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. ***, Законен
представител: Д.К.К., заедно с М.С., пълномощник: Адвокатско дружество „Герова
и Петкова“, представлявано от адв. В.Г. от САК срещу Х.С.А., ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си,
което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор,
сумата 337,20 лева (триста тридесет и седем лева и двадесет ст.),
представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от
договор за далекосъобщителни услуги от 01.10.2016 г. между Х.С.А. и „Теленор България“ ЕАД;
услуги, фактурирани под индивидуален
клиентски номер на абоната *********, по
който е издадена крайна фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период от
01.10.2016 г. до 14.02.2017 г., с падеж
на плащане 02.03.2017 г., сумата 66,55
лева (шестдесет и шест лева и петдесет и пет ст.) – мораторна лихва за забава,
начислена за периода от 03.03.2017 г. до
11.02.2019 г.; законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в РС - София – 26.02.2019 г., до изплащане на
вземането, сумата от 205 лева (двеста и
пет лева), от които: 180 лв. - адвокатско
възнаграждение и 25 лв. - държавна такса.
Вземането произтичало от следните обстоятелства: договор за
далекосъобщителни услуги от 01.10.2016 г., по който е издадена крайна фактура №
**********/15.02.2017 г. за индивидуален
клиентски номер на абоната *********.
В отговора особеният представител на ответника, застъпва становище, че
предявената искова молба е неоснователна и недоказана.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в съдебно
заседание по същество на делото. В писмена молба посочва, че поддържа
предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията на
ответника, сочи, че същите са неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения особен представител
приема исковете за неоснователни, като моли с оглед събраните по делото
доказателства, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Х.С.А., че не дължи претендираните суми.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба
писмени доказателства: договор за мобилни услуги от 01.10.2016 г., договор
за лизинг от 01.10.2016 г., запис на заповед от 01.10.2016 г.,
декарация-съгласие от 01.10.2016 г., приложение-ценова листа от 01.10.2016 г.,
фактури – 5 бр., общи условия в сила от 10.06.2010 г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявен е от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, СедА.ще и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. ***, Законен
представител: Д.К.К., заедно с М.С., пълномощник: Адвокатско дружество „Герова
и Петкова“ , представлявано от адв. В.Г. от САК срещу Х.С.А., ЕГН **********, с
адрес ***, искова молба с цена на иска от 337,20 лева (триста тридесет и седем
лева и двадесет ст.), от които: положителни установителни искове с правно
основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в размер на сумата от 293,12 лв. /двеста
деветдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги,
произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги от 01.10.2016 г. между Х.С.А. и „Теленор България“ ЕАД;
услуги, фактурирани под индивидуален
клиентски номер на абоната *********, по
който е издадена крайна фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период от
01.10.2016 г. до 14.02.2017 г., с падеж
на плащане 02.03.2017 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в РС -
София – 26.02.2019 г., до изплащане на вземането, както и осъдителен иск в
размер на 80,00 лева с правно основание чл.79, във вр. с чл.205 от ЗЗД за
незаплатени лизингови вноски за периода от 01.02.2017. до 3.09.2018г. по
договор за лизинг от 01.10.2016г. по индивидуален
клиентски номер на абоната ********* .
С оглед на представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а ответника останал
задължен за общо за сумата в размер на 293,12 лв.
/двеста деветдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща потребени
незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от договор за
далекосъобщителни услуги от 01.10.2016 г.
между Х.С.А. и „Теленор България“ ЕАД; услуги, фактурирани под индивидуален клиентски номер на
абоната *********, по който е издадена
крайна фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период от 01.10.2016 г. до
14.02.2017 г., с падеж на плащане
02.03.2017 г.
Ответникът е останал задължен и за сума в размер на 80,00 лева за незаплатени
лизингови вноски за периода от 01.02.2017. до 3.09.2018г. по договор за лизинг
от 01.10.2016г. по индивидуален клиентски номер на абоната ********* за мобилен телефон. Задължението на
ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и изискуемо.
Поради което, искът следва да бъде уважен.
По отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата,
съдът намира същите за неоснователни. Ето защо, съдът приема, че ищецът е бил
изправната страна по договора.
На основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото
дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското възнаграждение
и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са дължими в размера
посочен в списъка за разноските.
Размерът им, съпоставен с минималните размери на адвокатските
възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,
СедА.ще и адрес на управление:
гр.София, район „Младост“, ж.к. ***, Законен представител: Д.К.К.,
заедно с М.С., пълномощник: Адвокатско дружество „Герова и Петкова“ ,
представлявано от адв. В.Г. от САК, следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д.№1708/2019г. по описа на РС-Шумен: 293,12 лв. /двеста деветдесет и три лева и дванадесет стотинки/,
представляваща потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи
от договор за далекосъобщителни услуги от 01.10.2016 г. между Х.С.Али и „Теленор България“ ЕАД;
услуги, фактурирани под индивидуален
клиентски номер на абоната *********, по
който е издадена крайна фактура № **********/15.02.2017 г. за отчетен период от
01.10.2016 г. до 14.02.2017 г., с падеж
на плащане 02.03.2017 г.; законната лихва от датата на постъпване на заявлението в РС -
София – 26.02.2019 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.С.АЛИ, ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. ***, Законен
представител: Д.К.К., заедно с М.С., пълномощник: Адвокатско дружество „Герова
и Петкова“ , представлявано от адв. В.Г. от САК сума в размер на 80,00 лева представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от 01.02.2017. до 3.09.2018г. по
договор за лизинг от 01.10.2016г. по индивидуален клиентски номер на
абоната ********* за мобилен телефон.
ОСЪЖДА Х.С.АЛИ, ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. ***, Законен
представител: Д.К.К., заедно с М.С., пълномощник: Адвокатско дружество „Герова
и Петкова“ , представлявано от адв. В.Г. от САК, сума в общ размер на 780,00
лева, от които 555,00 лева, представляваща направени по настоящото дело
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 225,00 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№1708/2019г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: