№ 385
гр. гр. Лом, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101819 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са искове от П. Е. П., ЕГН **********, от гр. Лом, срещу: Л. Х. Л., ЕГН
**********, от гр. Лом, за ревандикация на недвижим имот и обезщетение за лишаване от
право на ползване.
Ищецът твърди, че чрез сдЕ. – покупко-продажба, на 30.09.2020 год. е придобил
недвижим имот - лозе от 2225 кв.м. в кв. Садовете на гр. Лом, подробно описан.
След изповядването на сдЕ.та решил да смени катинара на портата на имота си, за
това отишъл на място и установил, че някой е започнал да разчиства същия. Сменил
катинара и заключил, но след няколко дни видял, че някой е поставил друг катинар. От
съседи разбрал, че ответникът е започнал да почиства имота му от началото на м. Октомври,
2020 год. с твърдението, че е собственик. И до момента ответникът продължава да владее
имота на ищеца, като така го лишава от правото да го ползва.
Иска се от съда:
1./ Да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
ПИ 44238.266.25 по КККР на гр. Лом, с площ от 2225 кв.м. и да бъде осъден да му предаде
владението върху този имот, а също така
2./ Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1650 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползването на имота за периода 01.10.2020 год. до
01.09.2021 год. (датата на предявяване на иска),
3./ както и сумата от 155 лв. – лихва за забава за периода 01.10.2020 год. – 01.09.2021
год.,
както и законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.
1
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника.
Ответникът счита предявените искове за недопустими и неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението, че владее имота на ищеца.
Твърди, че от баща си е наследил имот от 400 кв.м., заедно с построената в него
малка вила с площ от 27 кв.м., а друга част – 1400 кв.м. е собственост на неговата сестра по
силата на даР.е и наследство.
Притежаваните от тях нотариални актове от 1972 год. не са били оспорвани до сега от
никой. Ежегодно си плащали следващите се данъци и такси.
Едва през м. Юли, 2021 год. узнал от ищеца, че възнамерява да закупи мястото и
вилата на Р. Р., който е наследник на бивш собственик на земеделски земи в ТКЗС.
Отговорил му, че той и сестра му притежават документи за собственост и ищецът се свързал
със сестрата на ответника, но последната отказала да продава.
Към този момент ищецът изобщо не споменал, че е закупил имот от предишния
собственик. За това обстоятелство ответникът узнал едва с получаването на исковата молба.
Счита, че дори и да има „недоразумения“ с нотариалните актове, ищецът няма основание да
претендира обезщетение за лишаване от право на ползване по отношение на целия имот, при
положение, че той, ответникът ползва само своите 400 кв.м., още повече, че самият ищец
поискал да ги закупи от него. Твърди, че след получаването на исковата молба той и сестра
му престанали да ползват имотите си до решаването на спора.
За това оспорва претенцията по чл. 59 ЗЗД по размер и като времеви период.
Предвид въведените от ответника възражения, съдът е приел с доклада си, че по
делото не е спорно, че ответникът е ползвал имот от 400 кв.м. в м. Садовете. Всички
останали твърдения са спорни.
В заключителното съдебно заседание ищецът П. Е. П. се явява лично и с адв. Е. А.,
МАК, която поддържа предявените искове. Счита ги за основателни и доказани, моли да
бъдат уважени и да му бъдат присъдени съдебните разноски. Представя списък по чл. 80
ГПК. Подробни аргументи излага в представеното писмено становище.
Ответникът Л. Х. Л. се явява лично и с адв. В. И., МАК, която оспорва исковете,
считайки ги за неоснователни и недоказани също претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по заменка № 18,
т. І, д. № 29/14.01.1972 год. на П.П., съдия при РС Лом, Х. Л. И. от гр. Лом е признат за
собственик на нива от 1,8 дка., находяща се в гр. Лом, м. Садовете, образуваща парцел в
план 10-ти, при съседи: изток – Ц.Н.Л., юг – път, север – път, запад – път.
С Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 50, т. І, д. № 100/18.02.1973 год. на
П.П., съдия при РС Лом, Х. Л. И. от гр. Лом е дарил на дъщеря си Л. Х.а Л.а следният
недвижим имот: от лозето от 0,300 кв.м., овощната градина от 0,700 кв.м. и нива от 0,600
кв.м. общо целия имот 1800 кв.м., при съседи: изток - Ц.Н.Л., от три страни – лозарски път,
САМО нива от 1 декар до конкретни съседи: от две страни – лозарски път, Ц.Н.Л. и
дарителя с другата част от имота, който имот се намира в района на гр. Лом, м. Садовете.
Х. Л. И., б.ж. на гр. Лом, поч. 13.06.1988 год. бил наследен от:
1. А. Г. Л.а, съпруга, поч. 27.10.2019 год.,
2
2. Л. Х.а Л.а, дъщеря и
3. Л. Х. Л., син (ответникът).
Ответникът представя приходна квитанция от 15.04.2021 год. за платена такса смет за
текущата година за имот в ******* въз основа на декларация от 29.04.2020 год.
С Нотариален акт за собственост върху земеделски земи по наследство и
възстановени по ЗСПЗЗ № 6, т. ІVА, рег. № 9871, д. № 950/29.10.2002 год. на П.Т., съдия по
вписванията при ЛРС, и по заместване на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие
ЛРС, С.Й. Р.а е призната за собственик по завещание и наследство на 4 земеделски имота в
м. Садовете, землище на гр. Лом, в т.ч. на ЛОЗЕ с площ от 2,002 дка, съставляващо имот №
266025, при съседи: - имот № 266026 – лозе, стопанисвано от Община Лом, - имот № 000924
– полски път на Община Лом, № 000713 – път III клас на МТ.
С Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 64, т. XVА, рег. № 11021, д. №
1734/12.07.2007 год. на Илушка Пастухова, съдия по вписванията при ЛРС, и по заместване
на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, С.Й. Р.а от гр. Лом дарила на Р.
Н. Р. три свои земеделски имота в землището на гр. Лом: - нива от 24,001 дка, имот №
088007, четвърта категория, - лозе от 2,225 дка, имот № 266025 в м. Садовете, пета
категория и – лозе от 2,698 дка, имот № 269043 в м. Садовете, пета категория.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, т. V, рег. № 4357,
д. № 463/30.09.2020 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, ищецът
П. Е. П. закупил от Р. Н. Р. следният имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44238.266.25, находящ се в гр. Лом, обл. Монтана, по КККР, одобР. със Заповед № РД-18-
5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. Лом, м. Садовете, с площ 2225
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе,
категория на земята: пета, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: №
266025, при съседи – ПИ с идентификатори: 44238.265.100, 44238.266.101, 44238.269.100,
44238.269.102, 44238.266.29, 44238.266.100.
На 09.10.2020 год. между ищеца П. Е. П. като наемодател и Д. И. В. като наемател би
сключен Договор, по силата на който ищецът предоставил на свид. Д. В. ползването на лозе
от 2225 кв.м. в гр. Лом, м. Садовете за срок от 1 година, считано от 09.10.2020 год., като в
договора е посочено, че имотът ще се ползва като автокъща/автосервиз. Цената е договорена
на 150 лв./мес.
В чл. 3, ал. 2, изр. 1-во от договора е посочено, че предаването на имота се извършва
след изготвяне на двустранен протокол-опис, подписан от двете страни, в който се отразява
състоянието на имота към датата на предаването.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена
от в.л. В. К. В. и придружена от комбинирана скица се установява, че:
Имот № 266025 е получен от разделяне на имот № 266001, с площ 9,862 дка и
собственици:
1. земи по чл. 19 ЗСПЗЗ
2. съгл. Решение № 01/29.06.1998 год., регистрирано на 01.11.2001 год. Собственик до
02.04.2001 год.
В Сл.вп. Лом са регистрирани Нот. Акт за даР.е, вх. Рег. № 4664/2007 год., акт № 176,
т. Х, д. № 2100/2007 год., по силата на който Р. Н. Р. е станал собственик на имота по акта –
лозе от 2,225 дка, м. Садовете, имот № 266025 по плана на землище Лом и нот.акт с вх.рег.
№ 3506/2002 год., акт № 119, т. V, д. № 1189/2002 год., по силата на който собственик на
имота е станала С.Й. Р.а.
В Община Лом не са открити писмени документи, касаещи процесния имот.
В заключение, според установеното от вещото лице, ПИ с идентификатор
3
44238.266.25 по КККР, подробно описан в представените от ищеца нотариални актове
съответства – идентичен е с подробно описания имот по местоположение и три граници: с
път 100, 101 и 102. При липса на трасирана и отложена на място източна граница не може да
даде категоричен отговор на въпроса идентични ли са по площ имотите на ищеца и
ответника. Според вещото лице, между част от целия имот 44238.266.25 с площ от 2225
кв.м. и имота, описан в представения от ответника нотариален акт от 14.01.1972 год. с площ
от 1800 кв.м. е налице идентичност по отношение на площ, местоположение и граници.
Имота на ответника се припокрива по три граници и площ с част от имота с идентификатор
44238.266.25.
От приложената към заключението на вещото лице справка за историята на имота от
регистъра на земеделските земи, издадена от ОСЗ Лом се установява, че с Решение по чл. 14,
ал. 1 ЗСПЗЗ № 1/08.01.2001 год. на ОСЗГ Лом, имот № 266025 е възстановен в стари
реални граници на наследниците на М.П.Д.. По силата на нот.акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство от 29.10.2002 год. имотът е бил собственост на
С.Й. Р.а.
В съдебното заседание вещото лице В. К. В. допълва, че в Община Лом няма никакви
данни за процесния имот. Замяната, от която е почерпил права бащата на ответника е била
извършена през 1972 – 1973 год. между него и ТКЗС „Владимир Ленин“, но тези данни не са
отразени в регистрите на общината и на Агенцията по вписванията, която по него време не е
съществувала. Заменен за процесния имот е бил друг, собствен на Х. Л. И. земеделски имот.
Относно правата на ищеца вещото лице е установило, че до към 2000 год. имотът е
бил включен като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ – непотърсени и невъзстановени. Целия имот е с
площ от 2225 кв.м. и част от него се припокрива с имота, получен при замяната от бащата
на ответника – с площ от 1800 кв.м. По кадастралните скици двата имота се припокриват
напълно. Външните граници са видими, но източната не е обозначена и на това се дължи
невъзможността да се установи дали припокрИ.ето е пълно. Имало вила на място, на
границата на имота има и друга вила, но ищецът не бил сигурен дали втората постройка
попада в неговия имот. Трасиране на границите не е било извършвано.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от в.л. И. Б. А. се установява, че имотът представлява празно място без трайни насаждения,
с изключение на една лоза и две дървета, едното от които изсъхнало, както и малка вила.
Средният годишен пазарен наем за ползването такъв имот е 240 лв. (което е по 20 лв.
месечно). За периода 01.10.2020 – 01.09.2021 год. лихвата върху тази сума е общо 11,26 лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при проучването си не е намерило
имот в района, който да е даден под наем, а продажните цени на подобни имоти, но с хубава
вила (какъвто не е настоящият случай) в района са между 3000 лв. и 5000 лв. За това е
ползвал и цените на средните рентни плащания за земеделска земя в района, които са около
70 лв./дка. В м. Садовете се предлагали много вили под наем, но нямало търсене от
наематели, т.е. няма пазар. Иначе конкретният имот е на „хубаво“ място – на асфалтов път,
в близост до автобусна спирка. Но е празен имот, без насаждения и единствено заради
вилата е определил такава цена. Ако било автокъща, наемът щял да определи по различен
начин.
От гласните доказателства – показанията на свидетелите се установява:
Г. Д. Г. , без родство, съсед, на 74 години познава бащата на ответника, били
приятели, имали общо хоби – гълъбарство, а на него самия бил преподавател. Не познава
ищеца. Знае къде се намира лозето. Спомня си когато бащата на ответника построил вилата,
през 1973 или 1974 год., там се събирали за „Зарезан“. Неговото (на свидетеля) лозе било
срещу процесното, но го взели за градини на БАН. После си го реституирал. Продал своето
лозе през 2004 год. и тогава за последно ходил там. Наблюденията му са до 2003 – 2004 год.
Помни, че бащата на ответника бил посадил овошки. Според него ответникът до последно
си бил ползвал имота. Садял си, берял си плодовете. Лозето било декар – декар и половина,
имало 2 круши, ябълка, орех. Имало и геран, но още бащата на ответника го затворил. Той
4
бил починал през 1988 год., а свидетелят виждал дърветата няколко години след смъртта му.
Е. Г. М., трета братовчедка на ответника, има лозе на разстояние 2 автобусни спирки
от процесния имот. Знае, че семейството на ответника ползва имота повече от 50 години.
Доколкото знае, на времето била извършена замяна с друг имот за този от бащата на
ответника, а след смъртта му (преди 30-40 години) бил наследен от децата му. Според нея в
имота няма лози, само дървета. Имота е може би около 1,800 дка, в него имало дървета и
лозе, но вече няма. Останали са 1 – 2 дървета, иначе мястото е празно. Доколкото си спомня,
имота е бил заменен с друг имот навремето. Не знае каква е връзката на ищеца с имота. В
мястото имало построена вила, по-голяма от един етаж, но не е влизала вътре. Не е чувала
някой да е имал претенции към имота. Не познава Р. Н.. Знае, че ответникът Л. Л.
стопанисвал имота след смъртта на баща си, мястото било негово. Виждала го е в имота. Не
знае има ли ограда. Разбрала, че имота е разбит, защото ответникът повикал един съсед да
му оправи заключалката на бравата веднъж и после втори път. Това узнала от въпросния
съсед. Не може да каже къде са границите на имота. Имало си порта, имало ограждение,
макар и не масивно, но личи къде е. Не е виждала други лица в имота.
И. Д. М., без родство, описва къде се намира имота. Посещавал го е още приживе на
бащата на ответника, от около 1972 – 1973 год. Имало 10-15 дървета. През последните 20
години не е виждал друг освен ответника в имота. Последно минавал от там преди около
година. Видимо бил поддаржан, но подробно не го е заглеждал.
Д. И. В., без родство, познава ищеца и от него разбрал намеР.ето му да закупи имот в
м. Садовете на гр. Лом. Той проявил интерес, защото търсел имот в същия район, за да
развие бизнес с автомобили втора употреба. Възнамерявал да постави някакъв фургон, да
засипе с филц и да паркира там автомобили. След като ищецът се снабдил с нотариален акт
за собственост двамата подписали договор за наем. Мястото имало буР., не било много
стопанисвано, но можело да се изчисти. Втория път като отишъл обаче видял, че катинарът е
сменен и нямал достъп. Уведомил ищеца. После разбрал, че има спор за собственост и той
нямало как да предприеме някакви действия, за момента изчаквал. Огледал мястото за първи
път през м. Август, 2020 год., а договора бил сключен с ищеца в началото на м. Октомври,
2020 год. доколкото знае, предишният собственик е Р., видял го през м. Август. Имотът бил
около 2 дка, мястото било доста обрасло, заключено. После, когато бил сменен катинара
били изчистени около 500 – 800 кв.м. от него.
Т. М. Т. , без родство, работи като дърводелец в болницата, където ответникът е
лекар. Два пъти бил ремонтирал вилата му. Първия път през пролетта на миналата година,
защото била разбИ.а. Есента отново – по същата причина. Първия път дворното място било
тревясало, а втория път – изчистено, но кой какво е работил там свидетелят не знае. Първия
път влезли през мрежата, а втория път – през метална портичка. Единия път минали през
мрежата, защото ответникът си бил забравил ключовете, а втория път си отключил
портичката.
Р. Н. Р. , без родство, познава ищеца. Познава и ответника. Той продал процесния
имот на ищеца. Имотът му бил прехвърлен през 2007 год. от майка му. Посещавал го е,
посещавал и другите си парцели там. Преди това е ходил с родителите си, считано от 2002
год. Преди това не го е посещавал, защото било заключено, тревясало, буренясало. Мисли,
че е бил заключен, защото бащата на ответника бил „своил“ навремето, от около 1970 год.
Знае, че преди да му го прехвърлят, родителите му получили имота от С.К.П., за
доглеждане. В съседство с имота родителите на свидетеля имали лозе с вила. Твърди, че
ползва имота от 2007 год., но на практика нищо не бил ползвал, защото било заключено.
Под ползване разбира да прави нещо там. Не бил правил нищо.
Предполага, че ответникът го е бил заключил. Той самият не бил виждал ответника
да посещава имота, но знае от родителите си, че го е ползвал баща му, после имало заведени
дела. Така или иначе, мястото било заключено. Свидетелят не бил пипал катинара за
времето от 2007 год. до 2020 год. Вилата си била заключена, там свидетелят не бил пипал
нищо.
5
Отишли с ищеца и той му го показал. Никой не му е плащал наем за ползването на
имота докато бил негов. Знае, че имота си е негов, защото има документи. Не е виждал
други хора там, мястото било запуснато. Иначе познава ответника, защото членували в една
ловна дружинка. Виждал е баща му, докато бил жив, но ответникът не бил виждал да
посещава имота. Влизал веднъж в имота от място, където оградата била изгнила. Разходил
се и си тръгнал. Съседния имот бил ползван от родителите му приживе, после те го
прехвърлили на сестра му, но него, за разлика от процесния имот свидетелят посещавал
около два пъти месечно. Разбрал, че ответникът бил наел фирма по озеленяване за да
почистят имота, но това било станало след като той вече го бил продал.
Р. Н. Б. , без родство. Сестра на свид. Р. Р.. Родителите им разделили приживе между
тях притежаваните имот в м. Садовете. На нея дали място с вилна постройка, а в мястото,
което дали на брат й също имало някаква постройка, но не може да се каже къща – било на
един етаж, една стаичка. То било празно място. Доколкото си спомня, родителите й
придобили имотите през 2002 год. чрез договор за доглеждане. Те ги били ползвали в
началото, 2002 – 2007 год. Чистили храсталаци. Имало садени от тях дръвчета, мисли, че
слива. Имало и други дръвчета, които не били садени от родителите й. В началото след като
придобили имота ходили да ги обработват. Самата свидетЕ. не много често – най-много два
пъти годишно, когато ходели да огледат всичките си имоти, които били един до друг. След
2002 год. садили царевица веднъж, но не конкретно на този от придобитите имоти, а в друг
от тях. Спомня си, че имало метална врата на пътя, която била с катинар. Катинара го
отключвали родителите й. Брат й не бил посещавал имота, той си имал бизнес и нямал
време. Не си спомня какъв цвят е била постройката. В момента не знае, защото от 2007 год.
не била ходила там.
В процесния имот никога нищо не било правено. Не била виждала и ответника да
ходи там. През 2020 год. й направило впечатление, че мястото е изчистено и тогава се
поинтересувала. Съсед й казал, че г-н Х. бил наел фирма да почисти целия имот, около 2
дка. Не й е направило впечатление дали се ползва виличката. Портата и преди имала
катинар и сега има.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Иска се от съда:
1./ Да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
ПИ 44238.266.25 по КККР на гр. Лом, с площ от 2225 кв.м. и да бъде осъден да му предаде
владението върху този имот, а също така
2./ Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1650 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползването на имота за периода 01.10.2020 год. до
01.09.2021 год. (датата на предявяване на иска),
3./ както и сумата от 155 лв. – лихва за забава за периода 01.10.2020 год. – 01.09.2021
год.,
както и законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.
По предявеният иск по чл. 108 ЗС:
За уважаването на иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да са налице
кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът/вещта/ да се владее от
ответника и това владеене да е без правно основание.
Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на
собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост
и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за
6
уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
Относно правото на собственост:
В случая е налице конкуренция на права. И двете страни разполагат с титул за
собственост, като съдът е задължен да изследва и да извърши преценка чие е по-силното
основание.
От една страна ответникът ангажира доказателства – нотариални актове, от които е
видно, че процесния имот е собственост и е ползван от него и семейството му без
прекъсване по права линия от 1972 год., когато е придобит от неговия баща чрез замяна от
ТКЗС.
Но продажбата или предоставянето на имота на трети лица от ТКЗС, ДЗС или други
кооперативни организации, както и от други държавни или общински органи не са пречка за
възстановяване на собствеността върху него, съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Под
„предоставяне на трети лица" по смисъла на тази разпоредба от закона следва да се разбират
както гражданскоправни разпоредителни актове (продажба, замяна, даР.е, суперфиция,
прехвърляне на право на ползване), така и административни разпоредителни актове
(заповеди за обезщетяване със земеделски имоти).
Такова тълкуване е дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.
гр. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Лицата, придобили земеделски имот по някой от
горепосочените начини, загубват вещните си права – ето защо сдЕ.та, обективирана в
представения нотариален акт не е довела до транслиране на правото на собственост в
правната сфера на ответника, освен ако не е налице някое от предвидените в закона
изключения.
В практиката на ВКС, напр. Решение № 132/3.11.2016 г. по гр. д. № 1984/2016 г., II г.
о. е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/97 г.) обявява за
нищожни всички актове (гражданско и административноправни), по силата на които трети
лица са придобили собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи,
включени в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, макар и тези актове да са били правомерно извършени.
Според възприетото в Решение № 72/14.07.2015 год. по гр.д. № 7166/2014 год., 2-ро
ГО, ВКС: „на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земите, които собствениците са
притежавали към момента на образуване на ТКЗС – това е правилото на чл. 10, ал. 1 от
ЗСПЗЗ. В чл. 10 ЗСПЗЗ преди посоченото по-долу изменение липсват конкретни правила за
възстановяване на собствеността на земеделски земи, притежавани преди образуване на
ТКЗС, когато след кооперирането, съответно одържавяването им, земите са били
прехвърлени на трети лица. С новата ал. 13 на чл. 10, приета със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/97 г.)
е изрично предвидено възстановяване на собствеността и върху тези земи, които са били
продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС и други селскостопански организации, с
изключение на изрично посочените в закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ
попадат и замените, извършени от Т. комисиите по реда на ЗТПС (отм.), за които в чл. 18з,
ал. 3 ППЗСПЗЗ (изм. ДВ бр. 122/1997 г.) е предвидено, че правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако с него са извършени
разпоредителни сделки или е застроен (последната хипотеза е добавена с изменението в
ДВ бр. 18/1999 г.), в които случаи замяната остава в сила.
В случая такава разпоредителна сдЕ. е била извършена с част от имота придобит чрез
замяна от бащата на ответника Х. Л. И. чрез даР.е (на 1,000 дка от общо 1,800 дка), в полза
на Л. Х.а Л.а с Нот.акт № 50, т. I, д. № 100/17.02.1973 год.
В Решение № 297/21.06.2011 год. по гр.д. 294/2010 год., 1-во ГО, ВКС се приема, че:
„Преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност върху
имота не може да започне да тече. Това означава, че придобивната давност върху имоти,
които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 год., а ако възстановяването
на собствеността настъпи след тази дата, началният срок на давността е от момента на
възстановяването. В закона няма ограничения относно вида на придобивната давност,
7
която тече след прекъсването й по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Това може да е и кратката
петгодишна давност. Когато приобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски
имот придобива от несобственик (най-често от ползвател, който не е имал право да изкупи
земята по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но също и от лице, чиито права са отпаднали
по силата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ – какъвто е настоящият случай), но без да знае това,
владението му е добросъвестно, ако е основано на валидна сдЕ.. Това владение може да
доведе до придобИ.е на собствеността с кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС.“
В същия смисъл е и възприетото в Решение № 132/03.11.2016 год. по гр.д. 1984/2016
год., 2-ро ГО, ВКС.
От своя страна ищецът П. Е. П. се легитимира като собственик по силата на сдЕ.,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба недвижим имот № 38, т. V, рег. №
4357, д. № 463/30.09.2020 год. на нот. Д. М., р-н на действие ЛРС.
Продавачът, свид. Р. Н. Р. е придобил имота чрез даР.е от своята майка С.Й. Р.а с
Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 64, т. ХVА, рег. № 11021, д. №
1734/12.07.2007 год. на нот. Д. М., р-н на действие ЛРС.
ДаритЕ.та С. Н. Р.а го е придобила по завещание и наследство – видно от
Констативен нотариален акт от 29.10.2002 год.
Нито една от страните не оспорва титулът за собственост на другата страна.
От приложената към заключението на СТЕ справка за историята на имот № 266025 в
регистъра на ОСЗ е видно, че партидата е открита на 02.04.2001 год., като самият имот е
получен от разделянето на имот № 266001, с площ от 9,829 дка – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и
собственик по Решение № 01/29.06.1998 год. на ОСЗГ Лом. След разделянето, имот №
266025 е възстановен на наследници на М.П.Д. с Решение № Ф01/08.01.2001 год. на ОСЗГ
Лом по пр. № 943ЛМ. С нот.акт за собственост по наследство и завещание от 29.10.2002
год. като собственик на имота е регистрирана С.Й. Р.а.
В отговора си на исковата молба ответникът се позовава единствено на правото си на
собственост, възникнало по силата на нотариалния акт за замяна от 14.01.1972 год. и
наследство от неговия баща Х. Л. И., но не и на изтекла в негова полза придобивна давност,
каквото възражение е въведено оп пълномощника му, адв. В. И., МАК едва в първото
открито съдебно заседание и не е прието, като преклудирано, поради което съдът, дори и
ако констатира наличието на законови предпоставки за това, не може служебно да приложи
този институт.
За това съдът в този си състав приема, че ищецът е доказал, че е носител на правото
на собственост по отношение на процесния имот.
Относно владението:
Тук тежестта за доказване твърдението, че процесният имот се владее от ответника е
върху ищеца. В отговора си ответникът признава, че ползва само една част от 400 кв.м. от
този имот, като възразява, че останалите 1200 кв.м. са собственост на неговата сестра Л. Л.а.
От показанията на свид. Р. Н. Б. , без родство, сестра на свид. Р. Р. се установява, че
тя в момента не знае кой ползва имота, защото от 2007 год. не била ходила там. Не била
виждала и ответника. През 2020 год. й направило впечатление, че мястото е изчистено и
тогава се поинтересувала. Съсед й казал, че г-н Х. (ответникът) бил наел фирма да почисти
целия имот, около 2 дка.
Свид. Р. Н. Р. , без родство, познава ищеца и ответника. Той продал процесния имот
на ищеца. Имотът му бил прехвърлен през 2007 год. от майка му. Посещавал го е. Твърди,
че ползва имота от 2007 год., но на практика нищо не бил ползвал, защото било заключено.
Под ползване разбира да прави нещо там. Не бил правил нищо. Предполага, че ответникът
го е бил заключил. Той самият не бил виждал ответника да посещава имота, но знае от
родителите си, че го е ползвал баща му, после имало заведени дела. Така или иначе, мястото
било заключено. Свидетелят не бил пипал катинара за времето от 2007 год. до 2020 год.
Вилата си била заключена, там свидетелят не бил пипал нищо.
8
Преди сдЕ.та отишли с ищеца и той му го показал. Никой не му е плащал наем за
ползването на имота докато бил негов. Знаел, че имота си е негов, защото имал документи.
Не е виждал други хора там, мястото било запуснато. Разбрал (неясно от кого), че
ответникът бил наел фирма по озеленяване за да почистят имота, но това било станало след
като той вече го бил продал на ищеца.
И. Д. М., без родство, описва къде се намира имота. Посещавал го е още приживе на
бащата на ответника, от около 1972 – 1973 год. Имало 10-15 дървета. През последните 20
години не е виждал друг освен ответника в имота. Последно минавал от там преди около
година. Видимо бил поддържан, но подробно не го бил заглеждал.
Т. М. Т. , без родство, работи като дърводелец в болницата, където ответникът е
лекар. Два пъти бил ремонтирал вилата му. Първия път през пролетта на миналата година
(2021 год.), защото била разбИ.а. Есента отново – по същата причина. Първия път дворното
място било тревясало, а втория път – изчистено, но кой какво е работил там свидетелят не
знае. Първия път влезли през мрежата, а втория път – през метална портичка. Единия път
минали през мрежата, защото ответникът си бил забравил ключовете, а втория път той си
бил отключил портичката.
Е. Г. М., трета братовчедка на ответника, има лозе на разстояние 2 автобусни спирки
от процесния имот. Знае, че семейството на ответника ползва имота повече от 50 години. Не
е чувала някой да е имал претенции към имота. Не познава Р. Н.. Знае, че ответникът Л. Л.
стопанисвал имота след смъртта на баща си, мястото било негово. Виждала го е в
имота. Не знае има ли ограда. Разбрала, че имота е разбит, защото ответникът повикал
един съсед да му оправи заключалката на бравата веднъж и после втори път. Това узнала от
въпросния съсед. Не може да каже къде са границите на имота. Имало си порта, имало
ограждение, макар и не масивно, но личи къде е. Не е виждала други лица в имота.
Г. Д. Г., без родство, съсед. Наблюденията му са до 2003 – 2004 год. и са неотносими
към процесния период.
От така събраните по делото гласни доказателства съдът приема за доказано
безспорен и категоричен несъмнен начин, че ответникът ползва целия процесен имот.
Заявеното с отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК частично признание относно ползването само на
част от имота – 400 кв.м., съдът приема за оборено, доколкото се установи от гласните
доказателства, че ответникът е подменил катинара – респ. ограничил достъпа на собственика
до целия имот. Този извод не се променя от необореното твърдение на ответника, че след
получаването на исковата молба самият той е престанал да ползва имота.
В случая се установи от доказателствата по делото, че ищецът е собственик на
процесния имот, а ответникът го владее без правно основание.
Ето защо искът по чл. 108 ЗС е основателен и доказан и ответникът следва да бъде
осъден да предаде на ищеца владението този имот.
По предявените искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Иска се от съда:
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1650 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползването на имота за периода 01.10.2020 год. до
01.09.2021 год. (датата на предявяване на иска), както и сумата от 155 лв. – лихва за забава
за периода 01.10.2020 год. – 01.09.2021 год., както и законната лихва от предявяването на
иска до окончателното плащане.
С доклада си по делото съдът е приел и страните са се съгласили, че изложените от
ищеца фактически твърдения сочат на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Относно претенцията по чл. 59 ЗЗД:
Елементите на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице
за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването;
отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.
9
Уважаването на предявения иск по чл. 108 ЗС обуславя и основателност на
претенцията по чл. 59 ЗЗД.
Налице е имуществено разместване, причинило обедняване на ищеца и обогатяване
на ответника и липса на основание за това имуществено разместване.
Поради това, съдът намира за доказано, че ищецът е понесъл имуществени вреди, в
резултат на създадена от ответника невъзможност да упражнява правомощието си ползване,
изключено от ползването от последния на имота, без да е носител на вещно или
облигационно право по отношение на същия имот.
Следователно, за времето през което ответникът Л. Л. е препятствал ищеца да
упражнява правата си, му дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена за този вид
имоти.
Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея и това е
30.09.2020 год. – датата, на която е вписан договорът, по силата на който ищецът е придобил
собствеността върху имота си, до датата на предявяване на иска – 01.09.2021 год., ведно със
законната лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното изплащане;
Що се касае до размера на претенцията – претендира се обезщетение от 1650 лв. (по
150 лв. месечно). Ответникът възразява прекомерност. В исковата си молба ищецът не
излага никакви твърдения от които да се обоснове как е определена търсената сума.
Едва в хода на делото, в първото открито заседание (03.05.2022 год.), в изпълнение
указанията на съда представя Договор за наем без достоверна дата, сключен между ищеца
П. Е. П. като наемодател и Д. И. В. като наемател, датиран от 09.10.2020 год. По силата на
този договор ищецът предоставил на свид. Д. В. ползването на лозе от 2225 кв.м. в гр. Лом,
м. Садовете за срок от 1 година, считано от 09.10.2020 год., като в договора е посочено, че
имотът ще се ползва като автокъща/автосервиз. Цената е договорена на 150 лв./мес.
В чл. 3, ал. 2, изр. 1-во от договора е посочено, че предаването на имота се извършва
след изготвяне на двустранен протокол-опис, подписан от двете страни, в който се отразява
състоянието на имота към датата на предаването. Такъв не е представен.
От показанията на свид. Д. И. В. се установява, че той търсел имот в същия район, за
да развие бизнес с автомобили втора употреба. Възнамерявал да постави някакъв фургон, да
засипе с филц и да паркира там автомобили. След като ищецът се снабдил с нотариален акт
за собственост двамата подписали договор за наем. Мястото имало буР., не било много
стопанисвано, но можело да се изчисти. Втория път като отишъл обаче видял, че катинарът е
сменен и нямал достъп. Уведомил ищеца. После разбрал, че има спор за собственост и той
нямало как да предприеме някакви действия, за момента изчаквал. Огледал мястото за първи
път през м. Август, 2020 год., а договора бил сключен с ищеца в началото на м. Октомври,
2020 год. Имотът бил около 2 дка, мястото било доста обрасло, заключено. После, когато
бил сменен катинара били изчистени около 500 – 800 кв.м. от него.
Свид. Д. В. не е запознат със статута на земята (земеделска) и не е възнамерявал да
променя предназначението на имота, а само да постави фургон, да засипе с филц и да
паркира там автомобили. В района имало няколко сервиза.
В исковата молба свид. Д. В. е посочен като свидетел, с чиито показания ще се
установяват съставомерни факти, касаещи само иска по чл. 108 ЗС, но не и този по чл. 59
ЗЗД.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от в.л. И. Б. А. се установява, че имотът представлява празно място без трайни насаждения,
с изключение на една лоза и две дървета, едното от които изсъхнало, както и малка вила.
Средният годишен пазарен наем за ползването такъв имот е 240 лв. (което е по 20 лв.
месечно). За периода 01.10.2020 – 01.09.2021 год. лихвата върху тази сума е общо 11,26 лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при проучването си не е намерило
имот в района, който да е даден под наем, а продажните цени на подобни имоти, но с
10
хубава вила (какъвто не е настоящият случай) в района са между 3000 лв. и 5000 лв. За това
е ползвал и цените на средните рентни плащания за земеделската земя в района, които
са около 70 лв./дка. (годишно). В м. Садовете се предлагали много вили под наем, но
нямало търсене от наематели, т.е. няма пазар. Иначе конкретният имот е на „хубаво“
място – на асфалтов път, в близост до автобусна спирка. Но е празен имот, без насаждения и
единствено заради вилата е определил такава цена. Ако било автокъща, наемът щял да
определи по различен начин.
Ето защо съдът, като отчита липсата на достоверна дата на договора за наем,
представен от ищеца, каквото възражение беше въведено от ответника от една страна и
заключението на вещото лице И. Б. А., изготвил съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и безпристрастно, приема, че тъй като в случая не се касае
за търговски обект – автокъща, а за земеделска земя, то обезщетението, което ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца за това, че го е лишил от правото да ползва част от
имота си е в размер на 20 лв. на месец.
В този размер – 20 лв. на месец или общо 220 лв. обезщетение за лишаване от право
на ползване за периода от 01.10.2020 год. до датата на предявяване на иска (01.09.2021 год.),
ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното
изплащане, искът е основателен и следва да се уважи.
Над размера от 220 лв., до претендираните 1650 лв., искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 155 лв. – лихва за
забава за периода 01.10.2020 год. – 01.09.2021 год.
Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за
паричните задължения, независимо от техния произход.
В тази връзка, трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл.
86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които
пораждат неизпълненото парично задължение, и субектите на правоотношението,
независимо дали се касае за търговска сдЕ. или такава между граждани, непозволено
увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови
правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава.
Въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на
обезщетението за ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото
на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД).
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Когато – както е в настоящия случай, кредиторът не е поканил длъжника да изпълни
своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана,
след която длъжникът изпада в забава.
В този смисъл е установената съдебна практика по отменения Граждански
процесуален кодекс от 1952 г. (решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр.д. № 1310/1993 г., ІV
г.о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/1995 г., ІV г.о.,) и формираната
практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т.д.
11
№ 237/2011 г., ІІ т.о. по въпроса от кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и необходима ли е покана за възникване на
това задължение.
Предвид гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна
лихва е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлена.
Подлежи на присъждане единствено законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските:
Направените разноски за водене на делото пред настоящата инстанция следва да
бъдат възложени на ответника съобразно уважената част от исковете, а тези съобразно
отхвърлената част – на ищеца.
Ищецът представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, според който стоР.те разноски
са в общ размер на 1316 лв., от които 700 лв. за процесуално представителство, 166 лв.
държавна такса (50 лв. за иска по чл. 108 ЗС, 66 лв. – за иска по чл. 59 ЗЗД и 50 лв. – за иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД), 200 лв. изплатен депозит на вещото лице, изготвило СТЕ, 200 лв. – за
ССЕ, 15 лв. – депозит за свид. Р. Р.а и 10 лв. – такса за вписване на и.м.
При липсата на уточняване размера на адвокатско възнаграждение за всеки от трите
иска, съдът приема, че ищецът е сторил разноски за процесуално представителство: 300 лв.
за иска по чл. 108 ЗС и по 200 лв. за всеки от двата облигационни иска.
Предвид изхода от делото, разноските за иска по чл. 108 ЗС, в размер на 575 лв.
следва да бъдат понесени от ответника. Съобразно уважената част от иска по чл. 59 ЗЗД –
13,33%, той ще следва да заплати на ищеца и съответната част - 60 лв. от стоР.те за този иск
разноски (общо 450 лв.).
Разноските за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ще следва да останат изцяло в тежест на
ищеца.
От своя страна ответникът не представя списък по чл. 80 ГПК, а от писмените
доказателства (договор за правна защита и съдействие) се установяват разходи за адвокат в
размер на 1000 лв., от които 600 лв. за иска по чл. 108 ЗС и 400 лв. за иска по чл. 59 ЗЗД. От
тях, разноските по първия иск ще останат в негова тежест, а от тези за иска по чл. 59 ЗЗД
ищецът ще следва да му възстанови 86,67% - съобразно отхвърлената част от този иск, или
346,68 лв.
След служебно извършена от съда компенсация, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 288,32 лв., представляваща разноски за водене на делото пред
настоящата инстанция съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Х. Л., ЕГН **********, от гр.
Лом, че П. Е. П., ЕГН **********, от гр. Лом, е собственик, по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 38, т. V, рег. № 4357, д. № 463/ 30.09.2020 год. на
Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44238.266.25, находящ се в гр. Лом, обл.
Монтана, по КККР, одобР. със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК,
с адрес: гр. Лом, м. Садовете, с площ 2225 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: пета, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: № 266025, при съседи – ПИ с
идентификатори: 44238.265.100, 44238.266.101, 44238.269.100, 44238.269.102, 44238.266.29,
44238.266.100 и
12
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, Л. Х. Л., ЕГН **********, от гр. Лом да
предаде на П. Е. П., ЕГН **********, от гр. Лом, владението на имота.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 ЗЗД Л. Х. Л., ЕГН **********, от гр. Лом ДА ЗАПЛАТИ
на П. Е. П., ЕГН **********, от гр. Лом сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева),
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода от
01.10.2020 год. до датата на предявяване на иска (01.09.2021 год.), ведно със законната лихва
върху сумата от завеждането на иска до окончателното изплащане, като над уваженият
размер, до претендираният – 1650 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от 1430 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Е. П., ЕГН **********, от гр. Лом срещу Л. Х. Л.,
ЕГН **********, от гр. Лом иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 155 лв. (сто
петдесет и пет лева) – лихва за забава за периода 01.10.2020 год. – 01.09.2021 год. върху
присъденото обезщетение по чл. 59 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Х. Л., ЕГН **********, от гр. Лом, да
заплати на П. Е. П., ЕГН **********, от гр. Лом, сумата от 288,32 лв. (двеста осемдесет и
осем лева, 32 ст.), представляваща направени по делото разноски за тази инстанция
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13