№ 45317
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110151763 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. А. срещу „Неткредит“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК с оглед представените от ответника документи е
ненеобходимо и следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде допусната СТЕ със задачи, поставени в отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.01.2025г. от 14:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в отговора на
исковата молба при депозит в размер на 400 лева, вносими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на препис от определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н. Х., тел. ******.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от В. С. А. срещу „Неткредит“ ООД установителен иск за прогласяване
за нищожен на сключения между страните Договор за потребителски кредит №
202302270832430005 от 27.02.2023г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, частична претенция от 403,29 лева,
представляваща недължимо платени суми по нищожен договор, ведно със законната лихва
1
от датата на подаване на исковата молба- 30.08.2024г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът В. С. А. твърди, че на 27.02.2023г. бил сключил с ответното дружество
Договор за потребителски кредит № 202302270832430005, по силата на който бил усвоил
главница в размер на 2000 лева. Срокът за погасяване на усвоената по договора сума бил до
28.02.2024г. при лихвен процент от 40,06 % и ГПР в размер на 48,29 %. Общата сума, която
била дължима по договора възлизала на 2460 лева. Поддържа, че съгласно чл. 4, ал. 3 от
договора потребителят бил длъжен до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита да предостави обезпечение под формата на гаранция от
небанкова институция или банкова гаранция. В случай че такива не били предоставени се
предвиждала неустойка в размер на 1608 лева. Поддържа, че договорът е нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и 20 ЗПК вр.чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1
ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че договорът е с шрифт по-малък от 12, както и че
бил сключен в нарушение на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага съображения, че уговорената
неустойка поради непредоставяне на поръчител е част от възнаграждението за
предоставения кредит, като не била обособена отделно с цел заобикаляне на ограничението
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил сочената неустойка в размера на ГПР. Счита, че
неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и
на друго основание, тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала
добрите нрави. Излага подробни съображения, че договорът за кредит е недействителен.
Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието на договора
на дори от един от посочените елементи, какъвто е размерът на ГПР съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК, целият договор е недействителен. Поради което на основание чл. 23 ЗПК се дължи
само чистата стойност на договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Признават сключването на процесния договор за заем, по силата на който на
кредитополучателя е бил предоставен заем в размер на 2000 лева, както и получаване на
сумата от 2403, 29 лева на 29.04.2023г. Оспорват твърденията на ищеца, че договорът е
недействителен, респ. че неустоечната клауза е нищожна поради нарушаване на добрите
нрави и заобикаляне на закона. Изложени са съображения, че без договаряне на неустойка
кредиторът не би могъл да потикне кредитополучателя да предостави обезпечение по
кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е била получена от
потребителя. С оглед на което твърдят, че обезпечителната функция на неустойката
произтичала от стимулиращия ефект за длъжника, който за да не претърпи неблагоприятните
последици от плащането на неустойката щял да положи максимални усилия да изпълни
точно задължението си. Намират, че неустойката не излиза извън призната й обезщетителна
функция. Поддържат, че изискването на кредитора за предоставяне на обезпечение
преследва законосъобразната цел да бъде създадена привилегия посредством която
заемодателят да разполага с по-висока степен на сигурност в случай на неизпълнение на
задълженията по договора. При положение, че не било предоставено обезпечение по чл. 4,
ал. 3 от договора кредиторът извършвал регулярни разходи за наблюдение на цялото
имуществено състояние на кредитополучателя, преследвайки защита на законните си права
и интереси. Неустойката не излизала и извън наказателната си функция, тъй като
санкционирала потребителя за неизпълнение на поето от него задължение за предоставяне
на обезпечение. Твърди, че размерът на шрифта не е по-малък от 12 и отговаря на
изискванията на закона, както и на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Договорът бил сключен чрез
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочат, че кредитополучателят
бил направил електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ, което
съдържало информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията.
Поддържат, че не са начислявали неустойка на кредитополучателя, поради което не било
налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Дружеството признава
2
получаването на изплатената сума от ищеца, кредитът бил погасен и повече суми не се
изисквали от ищеца. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключване на договора за потребителски
кредит с посоченото в исковата молба съдържание; извършено плащане на посочената в
исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните
законови разпоредби и добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за кредит №
20230227083243005 от 27.02.2023г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 2403,29 лева по процесния договор за кредит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3