Решение по дело №337/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.43, ал.4 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба на ЗП Х. З. К. от с. Ленково, общ. Гулянци, обл. Плевен, подадена срещу Уведомително писмо (УП) изх. № 02-150-6500/3939 от 07.11.2022г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2017г., по направление „Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места“ (ВПС4) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

Оспорващият счита обжалвания акт за незаконосъобразен и иска отмяната му. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение е отменено предходно УП за отказ за плащане при същите констатации, визирани и в настоящото уведомително писмо. Излага доводи, че отговаря на нормативните изисквания за подпомагане и за втори път ДФЗ отказва плащане, без да се съобразява с мотивите в съдебното решение за отмяна на предходното УП за отказ. Твърди, че заявената от него площ е в размер на 192,12 ха, от която е приспадната площ в размер на 3,56 ха като недопустима за подпомагане, представляваща 1,93% от общо заявената, след приспадането на която установената площ е 188,49 ха. Така установената площ припокрива географски 97,17% от площта, за която е поет агроекологичен ангажимент през 2013г., с което е изпълнено условието на чл.24, ал.2 от Наредба № 11 за 90% географско припокриване на площите за всяка година при допустимо намаление с не повече от 10%. След приспадане на наддекларираната площ, установената площ е 188,49 ха, а площите, засети с есенно-зърнени житни култури (мека пшеница и зимен ечемик) са общо 95,30 ха. Установеното по предходното дело неспазване на изискването за 50% засяване с есенни зърнено-житни култури е с минимално отклонение по-малко от 1%, поради което наложената санкция за цялата заявена площ е непропорционална и необоснована и не съответства на чл.35, §3 от делегирания Регламент № 640/2014г. На последно място излага, че въпреки че методиката е била обявена за нищожна, органът налага отново 100% санкция, като прилага същите принципи, без да има правно основание за това намаление. Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения, иска присъждане на направените разноски по списък. В представени писмени бележки излага аналогични съображения за незаконосъобразност на оспорения акт с доводи, че наложената санкция от 100 % не кореспондира с тежестта на нарушението и със смисъла, вложен в чл.35 от Регламента.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт и в писмена защита ангажира мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и правилност на оспореното писмо, претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е земеделски производител, регистриран с УРН 352338 в ИСАК, като е поел петгодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места (ВПС4)“. Земеделският производител Х. К. е подал заявление за подпомагане с УИН 15/020617/93686 за кампания 2017г. на 18.05.2017г., 19.05.2017г. и 26.05.2017г., като е заявил 24 броя парцели с обща площ 192,13 ха, находящи се в землищата на с. Ленково, с. Милковица и с. Бръшляница. Първото подадено от ЗП заявление е за кампания 2013г., а 2017г. е последната пета година от поетия агроекологичен ангажимент по това направление.

По заявлението органът се е произнесъл с Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3939/24.10.2019г., с което е отказал субсидия по мярката за 2017г. Това УП е било обжалвано пред Административен съд Плевен, който с Решение № 282/26.05.2021г. по адм.д. № 503/2020г. го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите и указанията по тълкуване и прилагане на закона, изложени в решението. Съдът чрез назначени две съдебно-агротехнически експертизи е приел, че УП е мотивирано от фактическа и правна страна, потвърдил е фактическите констатации на органа, изложени в табличната част на УП и поясненията към тях относно заявените и установените площи за подпомагане, но е отменил УП поради нищожност на посочената като правно основание за отказаната субсидия Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017г. на МЗХ, приложима за заявления, подадени през 2016г., чието действие е въведено и по отношение на заявленията, подадени през 2017г. по силата на Заповед № РД-09-235/12.03.2018г. на МЗХГ.

С Решение № 5800/14.06.2022г. по адм.д. № 7791/2021г., ВАС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, като е потвърдил извода, че наложените санкции за установени нарушения от земеделския производител Х. К. са определени въз основа на нищожен акт и при липса на валидно правно основание. В мотивите си ВАС е посочил, че мотивите за отказа се съдържат в таблиците с нанесени данни и поясненията към тях, вкл. в колона 13 и 14 към таблица 2 от писмото, но неправилно ЗП е бил санкциониран при прилагане на Методиката, тъй като на същата е придадена обратна сила в нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.2 от Закона за нормативните актове, а и тя е обявена за нищожна с влязло в сила на 14.03.2022г. Решение № 4822/15.02.2021г., постановено по адм.д. № 9587/2020г. на ВАС.

Процесното Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3939 от 07.11.2022г. е било издадено въз основа на Решение № 282/26.05.2021г. по адм.д. № 503/2020г. на АдмС Плевен, оставено в сила с Решение № 5800/14.06.2022г. по адм.д. № 7791/2021г. на ВАС. В него е посочено, че за 2017г. земеделският производител е заявил за подпомагане площ от 192,12 ха. След провеждане на процедурата по установяване на двойно застъпени площи, за което кандидатът е бил уведомен с писмо изх. № 02-150-6500/1783 и заявен отказ от негова страна след разрешаване на двойно заявените площи и извършени административни проверки в специализирания слой площи, допустими за подпомагане, установената площ е в размер на 188,49 ха.

В резултат на извършените административни проверки за допустимост е установена наддекларирана площ в размер на 3,63 ха или 1,93 % и съгласно пояснението относно колона 6 на таблица 2, на основание чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, тъй като процентното съотношение на недопустимата към установената площ е в рамките над 2 ха и до 20 %, е санкционирана площ в размер на 7,26 ха (удвоения размер на наддекларираната площ 3,63 ха х 2). Оторизираната площ за изчисление на субсидията е определена в размер на 181,23 ха (колона 7, таблица 2).

В колона 9 е посочена санкционирана площ от 3,56 ха поради неспазени други изисквания, които според пояснението представляват неспазване на изискванията на §14 от ПЗР на Наредба № 11/2009г. да не се допуска увеличение на площите преди или след третата година от последното одобрено заявление за подпомагане. Не е предоставено подпомагане за площите, които не са част от вече поетия ангажимент, като установеният им размер се счита за неизбираем за подпомагане и се изключва от общата избираема площ. Тази площ се счита за площ, за която земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта. В резултат на приспадането на тези 3,56 ха установената площ е в размер на 177,67 ха (колона 8).

Санкциите са посочени в парично изражение в колони 10, 11 и 12 или общо намалението е 62 749,97 лв. (колона 13), което е равно на 100% отказана субсидия в резултат на извършените намаления на площ, изчисления и санкции. Намалението и санкцията за наддекларираната площ е в размер на 3556,88 лв. (колона 10), което се определя от сбора на колона 4 и колона 6 в ха, умножен по съответната ставка. За неспазени други изисквания (колона 10) е определена санкция в размер на 1162,76 лв. (площта от колона 9, умножена по съответната ставка за дейността).

За неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност (колона 12) е определена санкция в размер на 58 030,33 лв. Изчислена е, според пояснението, като установената площ след проверка на други изисквания в размер на 177,67 ха (колона 8) е умножена по ставката за агроекологичния код. В пояснението за колона 12 е посочено, че неспазените изисквания са установени при административни проверки, като за неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налага намаление от 100% на основание чл.35, §1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 във вр. с чл.44, ал.1, т.6 от Наредба № 11/06.04.2009г.

С Решение № 283/30.05.2023г., постановено по адм.д. № 47/2023г., Административен съд Плевен е отменил Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3939 от 07.11.2022г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ поради частична липса на мотиви и поради недоказаност изводите на органа за наличие на основания за постановяване на отказ от подпомагане. Решението на АдмС Плевен е било обжалвано пред Върховния административен съд, където е било образувано адм. дело № 7088/2023г. С Решение № 4225/08.04.2024г., постановено по последното дело, ВАС е отменил Решение № 283/30.05.2023г. по адм. дело №47/2023г. по описа на АдмС Плевен, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд съобразно изложените в решението мотиви. За да върне делото за ново разглеждане, ВАС е приел, че не може да се произнесе по доводите в касационната жалба, тъй като по адм. дело №47/2023г. липсва приета по надлежния ред, т.е. в това съдебно производство, съдебно-техническа експертиза, а за преценка основателността на доводите в жалбата са необходими специални знания.

В изпълнение на указанията на ВАС и по искане на оспорващия, по настоящото дело е назначена СТЕ. В заключението по нея е изложено, че в резултат на извършените административни проверки на заявлението на К. за 2017г. от заявени за участие 192,12 ха, са установени следните площи: след изключване на двойно заявени площи – 188,58 ха; след изключване на площи извън БЗС, излизащи извън площи за подпомагане – 188,49 ха; общо наддекларирана площ 3,63 ха (отразена в колона 4 на таблицата към УП), като площта е санкционирана на основание чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. в размер на 7,26 ха (двойният размер на наддекларираната площ). Вещото лице е посочило санкциите върху площите по съответните ставки – 10,89 ха (3,63 + 7,26) по съответната ставка, отразени в колона 10 на таблицата към УП; 3,56 ха по съответната ставка за направлението, отразени в колона 11 – на основание §14, ал.1 от ПЗР и чл.24 от Наредба № 11/2009г.; 177,67 ха (181,23 – 3,56) по съответната ставка, отразени в колона 12.

В заключението е установено, че сборът от сумарно санкционираните площи 10,89 ха надхвърля 10 ха, но е по-малко от 20% спрямо първоначално одобрената площ и одобрената площ от предходната кампания. Оторизираната площ за изчисление на субсидията 181,23 ха е намалена с по-малко от 10 % спрямо декларираните и установените площи за 2013г. и 2016г., установената площ след проверка на други изисквания 177,67 ха е намалена също с по-малко от 10% спрямо декларираните и установените площи за 2013г. и 2016г. Оторизираната площ за 2017г. припокрива 93,43% географски площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.

Вещото лице е установило, че изискването за засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи не е спазено. Въпреки че в УП не е посочена площ и процентно съотношение на засятата с такива култури площ спрямо заявената, основанието за санкцията е посочено в колона 12 на таблицата във вр. с чл.44, ал.1, т.6 от Наредба № 11/2009г., като санкцията за неспазени изисквания за управление е наложена на основание чл.35, §1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. Вещото лице е изчислило, че площите, засети с есенни зърнено-житни култури без двойно декларираните са общо 95,35 ха, като съотношението на засятата спрямо заявената площ за кампания 2013г. е 49,16 %, а съотношението на засятата спрямо заявената площ за кампания 2017г. е 49,63 %.

Вещото лице е изложило, че в процесното УП не се сочат конкретни данни за неспазени базови изисквания по чл.26 от Наредба 11, като в УП от 2019г. изискването за площта 3,56 ха е посочено като неспазване на базови изисквания, докато в УП от 2022г. тази площ 3,56 ха е посочена като санкционирана за неспазени други изисквания. Относно изискванията за управление по чл.44 от Наредба № 11/2009г. вещото лице е установило след съответни изчисления, че не е спазена т.6 от ал.1 на този член, а именно изискването за засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващите видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи. В заключението е посочено, че съотношението на засятата площ след приспадане на двойно декларирани площи в кампания 2017г. спрямо заявената площ за кампания 2013г. е 49,16%, съотношението на засятата площ след административни санкции по чл.19 от Регламента спрямо заявената за 2013г. площ е 46,38%, а след приспадането на площи, различни от декларираните през предходната година (3,56 ха) съотношението на засятата спрямо заявената площ за 2016г. и 2013г. е 44,55%. Установената площ след проверка на други изисквания 177,67 ха (колона 12 от таблица 2 към УП) е санкционирана като площ с неспазени изисквания по управление на заявената от кандидата агроекологична дейност – на основание чл.35, §1 от Регламента. Установено е още, че площта на декларираните за кампания 2017г. парцели е по-голяма спрямо площите на съответните парцели за 2016г. с 3,56 ха, докато площите на тези парцели за предходните четири кампании са едни и същи. Именно във връзка с горното площта от 3,56 ха е санкционирана за неспазване на други изисквания, а именно на §14, ал.1 от ПЗР и чл.24 от Наредба № 11/2009г.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като прави малки корекции в част от изчисленията си, които не променят изводите му и установените обстоятелства. Изяснява, че сумата от площите, които са засети с есенни зърнено-житни култури (95,35 ха), са изчислени след извършените проверки и след приспадане на двойно заявените площи, т.е. реално засетите площи с такива култури, а не както са декларирани в заявлението. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК (обжалваният акт е връчен на ЗП на 22.11.2022г., а жалбата е постъпила при административния орган на 01.12.2022г.). Оспореното УП съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. По адм. дело № 47/2023г. са приети неоспорени Протокол от заседание на УС на ДФЗ №197/19.08.2022г., видно от който Г. Т. е назначен за изпълнителен директор на ДФЗ, а В. И. К. е избрана за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“, и Заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022г., с която на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор В. К. редица правомощия по ЗПЗП, сред които и да издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане (т.I.1). Следователно процесното УП е издадено от компетентен орган.

Съдът не констатира допуснати от органа нарушения, свързани с мотивирането на акта от правна и фактическа страна. Видно е от табличната част на уведомителното писмо, че са попълнени коректно всички колони относно: АЕП със съответния код, заявената за участие площ, установената площ, наддекларираната площ в ха и като процент от общата площ, оторизираната площ за изчисление на субсидията, установената площ след проверка за други изисквания и съответната санкционирана такава за неспазени други изисквания, санкциите за наддеклариране, неспазени други изисквания и изисквания за управление, оторизираната сума. Към всяка колона са дадени съответните пояснения, включително и основанията за съответното намаление или санкция. Ето защо мотиви като фактически и правни основания се съдържат във вид на текст, таблици и пояснения към тях. Освен това резултатите от прилагането на процедурата са представени детайлно още в Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, което е част от административната преписка. Следователно актът съдържа самостоятелни мотиви под формата на таблица с нанесени данни с пояснения към тях от една страна, и от друга е обоснован и мотивиран посредством документи, които са част от административната преписка. Последното е допустимо по аргумент от ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящия случай.

Не без значение е и обстоятелството, че същите мотиви и фактически установявания (посочени по-горе) са изложени в Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3939/24.10.2019г., което е отменено единствено поради неприложимост на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“, която е обявена за нищожна от ВАС. В Решение № 282/26.05.2021г. по адм.д. № 503/2020г. по описа на АдмС Плевен изрично е прието, че УП е мотивирано от фактическа и правна страна и са налице приетите от органа основания за санкциониране на ЗП, като това решение е било потвърдено от ВАС. Дадените към АО указания са били за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението, и последните са изпълнени при издаване на процесното УП – санкциите за наддекларирани площи, неспазени други изисквания и изисквания за управление са наложени при прилагане на съответните разпоредби на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. При издаване на процесното УП органът се е съобразил с мотивите на съдебното решение и изводите в него, че са налице основанията за санкциониране на ЗП.

Действително, както сочи и вещото лице, в УП не е посочена площ и процентно съотношение на засятата с есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващите видове гъски площ спрямо заявената, но данни за тази площ се съдържа в документите по преписката. Основанието за санкцията е посочено в колона 12 на таблицата във вр. с чл.44, ал.1, т.6 от Наредба № 11/2009г., като санкцията за неспазени изисквания за управление е наложена на основание чл.35, §1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. В пояснението към колона 12 изрично е записано, че намалението от 100% е във връзка с чл.44, ал.1, т.6 от Наредба № 11/06.04.2009г., а изискването в последната норма е при управлението на дейностите по направлението подпомаганите лица да засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски минимум на 50% от заявените по дейността площи. Следователно не е налице неяснота защо е наложена санкцията, както и на какво основание. Вещото лице е изложило, че площите на парцелите, засети с есенни зърнено-житни култури с код 111011, е взело от таблицата към заявлението за подпомагане на л.159-160 по адм. дело № 47/2023г., а общата площ от 95,35 ха площи с такива култури (респективно и процента от 49,16% на засетите с тези култури площи спрямо заявените) са изчислени след приспадане само на двойно декларираните площи с есенни зърнено-житни култури, докато след приспадане на санкционираните площи, площите с неспазени други изисквания и изисквания за управление се получава много по-малка допустима за подпомагане площ, засята с есенни култури, съответно и процентът спрямо заявените площи е доста под 50%, а именно 44,55%.

В съответствие с изложеното дотук съдът намира, че уведомителното писмо е мотивирано и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване противно на твърденията на оспорващия. Няма отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и в таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано.

При издаване на акта не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Заявлението за подпомагане за кампания 2017г. е подадено в ДФЗ в установения в Наредбата срок, като същото не е попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и по тази причина такава не е извършвана. Извършени са кръстосани проверки в ИСАК, в резултат на които са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, както и са извършени съответните административни проверки за спазване на други изисквания и на изискванията за управление.

Уведомителното писмо е издадено и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

С Уведомително писмо изх.№01-65000/12728/10.10.2013г., т.1, К. е бил одобрен за участие по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ по ПРСР 2007-2013г. по направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (Висока природна стойност ВПС-4)“, съгласно приложена към УП таблица. С поемането на 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по това направление, ЗП се е задължил да изпълнява изискванията, подробно представени в УП: А. Базови изисквания по направлението; Б. Изисквания по управление на направлението; В. Необходими документи.

За всяка от петте години по ангажимента, ЗП е подавал Заявления за подпомагане за съответните години (2013, 2014, 2015, 2016 и 2017) – съгласно чл.9 от Наредба № 11/06.04.2009г. С подаденото заявление за подпомагане за кампания 2017г. за петата година от поетия ангажимент, К. е заявил 24 бр. парцела с обща площ от 192,13 ха с код на дейност АП18.2, находящи се в землищата на с. Ленково, с. Милковица общ. Гулянци и с. Бръшляница, общ. Плевен.

При подаване на заявление от всеки кандидат за финансово подпомагане по мерки и схеми на ДФЗ, системата извършва автоматични проверки на данните, като резултатите се генерират автоматично и се представят за подпис на кандидата. Проверката на място за състоянието на парцелите по чл.37, ал.3 от ЗПЗП не е задължителна за органа. Проверките на място се извършват на случаен принцип по метода на риск-анализ само на контролна извадка от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Задължителни са единствено административните проверки в ИСАК и СИЗП, които са извършени и чиито резултати са обективирани в Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/1783 от 30.08.2017г., с което К. е бил уведомен за наличие на площи, декларирани от повече от един кандидат, с детайлно таблично посочване на резултатите от проверките.

Както е установило вещото лице, при автоматичните проверки са установени двойно заявени площи – части от 5 парцела, за които има застъпване с площ от същите парцели, очертани с правно основание за ползване от други земеделски производители. За тези двойно заявени площи жалбоподателят е декларирал, че се отказва от съответната застъпена площ. Тези БЗС са както следва: № 43284-53-2, № 43284-97-3, № 43284-98-4, № 43284-417-9 и № 48204-497-6. Съответно отказаните площи на тези имоти в общ размер 3,55 ха са изключени от декларираните в заявлението площи като недопустими за финансиране, и установената площ след намалението с наддекларираните площи остава 188,49 ха. Правилно са посочени и правните основания за изключване на площите и съответно отказа за финансово подпомагане – чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП и чл.17, ал.1, т.4 от Наредба № 11/2009г.

При проверката са установени и части от три парцела, които попадат извън допустимите за подпомагане площи (ДПП): за БЗС № 43284-400-6 – 0,03 ха; за БЗС № 43284-400-7 – 0,02 ха; за БЗС № 43284-400-8 – 0,03 ха. Общата недопустима площ за подпомагане за трите парцела е 0,08 ха, а посоченото правно основание за санкционирането й е чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП и чл.16а, ал.6 от Наредба № 105/2006г. в относимите им редакции.

Така недопустимите за подпомагане площи са в общ размер 3,63 ха, формирани като сбор на застъпените и отказани площи 3,55 ха и площи, попадащи извън ДПП 0,08 ха. Тази площ от 3,63 ха се явява наддекларирана и тъй като надвишава ограничението от два хектара по чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г., на основание същата разпоредба са наложени административни санкции за свръхдеклариране – санкционираната площ е в двоен размер или 7,26 ха. С последната е намалена установената площ от 188,49 ха, като оторизираната площ за изчисление на субсидията остава 181,23 ха. Тази площ е посочена и в колона 7 от таблицата към УП.

Правилно е посочен в УП (колона 10 от таблицата) размера на намалението и санкцията за наддекларирана площ: 3,63 + 7,26 = 10,89 ха * 326,6186 лв./ха ставка за дейност с код АП18.2, или намаление и санкция в размер на 3 556,88 лева, както е изчислило и вещото лице.

Противно на възраженията на оспорващия, правилно административният орган е приложил и §14, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013г. (ДВ, бр.24 от 2014г.). Съгласно тази норма, разпоредбите на чл.24, ал.4, 5, 6, 7 и 9 не се прилагат за кампания 2014 и последващи кампании – не се допуска увеличение на площите преди или след третата година от последното одобрено заявление за подпомагане, нито увеличаване на общата одобрена площ за дейности и направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а“, т.2 и 3 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара.

В чл.24, ал.1 от Наредбата изрично е регламентирано, че агроекологичните дейности или направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а“, т.2, 3 и 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. В алинеи 2 и 3 на същия член са уредени случаите и условията, при които е допустимо намаляване на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления. В алинеи от 4 до 9 на този член пък са регламентирани условията, при които е допустимо увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал.1.

В случая безспорно се установява, включително и от заключението на вещото лице, че декларираните площи по направление ВПС4 за кампания 2017г. за три имота са увеличени спрямо тези за 2016г., както и спрямо площите за годината на поемане на ангажимента 2013г. За БЗС № 6690-221-12 площта е увеличена с 0,24 ха спрямо предходната година, за БЗС № 43284-98-5 площта е увеличена с 1,30 ха, а за БЗС № 43284-98-6 площта е увеличена с 2,02 ха, или общо площите в повече спрямо одобрените са 3,56 ха. Тъй като разпоредбата на §14, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2009г. изрично изключва приложението на чл.24, ал.4, 5, 6, 7 и 9 от Наредба № 11/2009г. преди или след третата година от последното одобрено заявление за подпомагане, тези увеличени площи не се считат за част от вече поетия ангажимент, а установеният им размер се счита за неизбираем за подпомагане и се изключва от общата избираема площ, както е процедирал и органът. За тази площ земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта, т.е. налице е неспазване на други изисквания. В резултат на приспадането на тези 3,56 ха, установената площ след извършване на всички административни проверки е в размер на 177,67 ха.

Правилно е посочен в процесното УП (колона 11 от таблицата) размера на санкцията за неспазване на други изисквания: 3,56 ха * 326,6186 лв./ха ставка за дейност с код АП18.2, или санкция в размер на 1 162,76 лева, както е изчислило и вещото лице.

От оспорващия не е спазено и едно от изискванията за управление на заявената от него агроекологична дейност, което е послужило като основание за санкциониране на цялата установена площ от 177,67 ха.

Съгласно чл.35, §1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г., исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост. Един от тези критерии е разписан в чл.44, ал.1, т.6 от Наредба № 11/2009г. С тази разпоредба е предвидено при управлението на дейностите по направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“, подпомаганите лица да засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи. Същото изискване е отразено и в Приложение № 1б от Наредбата за ВПС 4.2.2, код АП18.2. Неспазването на горното изискване води до недопустимост на заявените за подпомагане площи, попадащи в земеделски земи с висока природна стойност.

Следва да се отбележи, че заявителят е попълнил декларация, с която декларира, че е запознат с изискването да засади и отглежда есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по АП18.2 площи (стр.9, т.4 от заявлението). Жалбоподателят е запознат с условието, че следва да засява и отглежда есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените площи по дейност с код АП18.2, и с оглед вписването му на стр.2 в уведомителното писмо за одобряване на площите за кампания 2013г.

При горните данни за размера на засетите площи с есенни зьрнено-житни култури в кампания 2017г. общо 95,35 ха (от които 86,59 ха засети с мека пшеница с код 111011 и 8,71 ха засети със зимен ечемик с код 111061) след приспадане на двойно декларираните площи, и заявените през 2013г. 193,97 ха и през 2017г. 192,13 ха, се получава величина съобразно чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата, както следва: съотношението на засятата през 2017г. спрямо заявената за 2013г. площ е 49,16% (95,35 ха/193,97 ха); съотношението на засятата спрямо заявената/декларирана за 2017г. площ е 49,63% (95,35 ха/192,13 ха). След приспадане на санкционираните площи по чл.19 и чл.35, §1 от делегирания регламент, процентното съотношение е още по-ниско (съответно 46,38% и 44,55%). Аналогична е и заключението на вещото лице. Ето защо правилен е изводът на административния орган, обективиран в оспореното писмо, че не е спазено изискването на чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата да бъдат отглеждани от бенефициента есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи.

Ето защо неспазването на това изискване правилно е определено в обжалваното УП като нарушение и за него е наложена санкция по чл.35, §1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г., а именно санкционирана е цялата оторизирана/установена площ и изцяло е отказано плащане. По идентичен казус е формирана и практика на ВАС – Решение № 16116 от 27.11.2019г. по адм. д. № 5103/2019г., IV о.

Неотносими са доводите на оспорващия, свързани с това, че установената площ от 188,49 ха за кампания 2017г. припокрива географски 97,17% от площта, за която е поет агроекологичен ангажимент през 2013г., с което е изпълнено условието на чл.24, ал.2 от Наредба № 11 за 90% географско припокриване на площите за всяка година при допустимо намаление с не повече от 10%, и е било допустимо подпомагането му. В процесното УП не е наложена санкция за неизпълнението на чл.24, ал.2 от Наредбата, нито за намаление на площите от 193,97 ха на 192,13 ха, поради което горното възражение е неотносимо към законосъобразността на акта.

Съдът намира за неправилно тълкуването на пълномощника на жалбоподателя, че следва да се вземе предвид процентното съотношение между одобрената площ за 2013г. от 193,97 ха и заявените за 2017г. площи ВПС4 есенни зърнено-житни култури в размер на 98,49 ха, без да се приспадат двойно декларираните площи. Вярно е, че разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата предвижда засяване с есенни зърнено-житни култури на минимум 50% от заявените площи. Но според съда смисълът на разпоредбата е, че допустимите площи, тези, които подлежат на подпомагане, съвпадат като размер и вид със заявените. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата, според която агроекологичните дейности или направления се извършват върху едни и същи площи за едни и същи БЗС за целия петгодишен период на поетия агроекологичен ангажимент. Следователно презумпцията на закона е, че е налице поет ангажимент за определен географски район, именно предвид локализацията на съответните местообитания на защитени видове, които са разположени в орнитологично важни места, с оглед поддържане на тяхната популация и закрила от унищожаване. Затова при извършване на промени на размера или местоположението на площите, които са счетени, че не отговарят на разписаните в чл.24 от Наредбата критерии, за заявени се считат единствено площите, които съвпадат с допустимите за подпомагане такива, като е логично издържано недопустимите площи да не се зачитат. Именно този смисъл според съда е вложил законодателят в определението „от заявените“ площи в разпоредбата на чл.44 от Наредбата, поради което различното тълкуване на жалбоподателя противоречи на целта и смисъла на закона.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя в хода по същество и в писмените бележки, че неспазването на изискването за 50% засяване с есенни зърнено-житни култури е с минимално отклонение по-малко от 1%, поради което наложената санкция за цялата заявена площ е непропорционална и необоснована и не съответства на чл.35, §3 от Делегиран регламент № 640/2014г. Последната разпоредба касае вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в чл.35, §2, докато санкцията за неспазване на изискванията за управление е наложена на основание чл.35, §1 от Делегирания регламент, който предвижда отказ изцяло на исканото подпомагане поради неспазване на критериите за допустимост, както е процедирал и органа. Тук следва да се отбележи, че критериите за допустимост представляват изисквания, които бенефициентите следва да спазват, за да бъдат одобрени за подпомагане, и да се определи дали бенефициентът е допустим за участие по съответната мярка, за да получи финансиране. Тези критерии следва да се изпълняват за целия срок на поетия ангажимент, т.е. през петте години до изтичането му. С това се постига спазване на принципа за добро финансово управление на предоставената помощ, а както е в случая – и закрила на съответните местообитания на защитени видове, които са разположени в орнитологично важни места.

Неотносими са възраженията в жалбата и в писмените бележки, касаещи повторно наложена от органа санкция за неспазени базови изисквания. Тези възражения повтарят доводите в жалбата против УП изх. № 02-150-6500/3939/24.10.2019г., с което е била наложена санкция за неспазени базови изисквания. В процесното УП обаче такава санкция не е налагана, както изрично е посочено и в заключението на вещото лице.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, доколкото относимите материалноправни разпоредби предвиждат отпускане на субсидия на земеделски стопани, които спазват съответните нормативни изисквания и поети задължения, а в случая несъмнено те не са били спазени от страна на оспорващия.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма при излагане на фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на делото, заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена, поради което следва да бъде уважена. В полза на Държавен фонд „Земеделие“ в качеството му на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП, на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗП Х. З. К. от с. Ленково, общ. Гулянци, обл. Плевен, подадена срещу Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3939 от 07.11.2022г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2017г. по направление „Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

ОСЪЖДА Х. З. К. с [ЕГН] и адрес с. Ленково, общ. Гулянци, обл. Плевен, да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.