Р Е Ш Е Н И Е
№ 724/13.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в публично съдебно заседание шести февруари през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11269 по описа за
Производството по делото е образувано
по повод предявен от „К.Г.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Ж.” № *, партер,
представлявано от Управителя П. Н. К. срещу
„Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „В.В.”,
бул. „В.В.” № *, „В.Т. – Г”, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.П.и П.С.С. осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4395.29 лева, като платена от
праводателя му М. Х. П. с ЕГН ********** по договор за цесия от 30.05.2014г.,
при първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от
10.05.2012г. до 05.11.2012г. електроенергия, след извършена корекция на сметка
за обект на потребление, находящ се в гр. Ц.К., ул. „О.” № *, с абонатен номер
№ * и клиентски № * ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: М.Х.П. е потребител на доставената от
ответника в обекта му електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура
№ **********/06.11.2012г. като стойност на корекция на сметка. Сумата е
заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния
период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в
срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение
в точността на измервателния уред, като твърди, че М.Х.П. не е разполагал с
техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна,
а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне
на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това
количество от електромера. С договор за цесия от 30.05.2014г., М.Х.П.
прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено от
ответника в размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария
кредитор с писмо, получено на 22.07.2014г. Ответникът дължи връщане на
получената при липса на основание сума, поради което моли за постановяване на
положително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозиран
по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу
него осъдителен иск. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца,
основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия от 30.05.2014г. е нищожен поради
липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на
цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това,
поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект.
Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен
от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума
е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 05.11.2012г. служители на
„Е.-П.М.” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на
потребление на М.Х.П., резултатите от която са обективирани в съставен
констативен протокол № 0052161. Констатирано е неправомерно въздействие, при
което потребената ел. енергия не се отчита от СТИ. На тази база е изготвена
справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 3 от
ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по
отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа
енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно
присъединяване към ел. мрежата и определено по обем чрез изчислителна
методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена
електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена
корекция на сметки на лицето. Извън изложеното твърди, че исковата
сума е платена и на допълнително основание - постигнато Споразумение между
доставчика и потребителя с № ДР 11012 от 29.11.2012г.. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В о.с.з., чрез процесуални представители страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С определение, постановено в з.с.з. на 20.10.2014г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между
страните по делото факта на валидно сключения договор за продажба на
електрическа енергия при действащи Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на
ДПЕЕЕМ /надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган/, по силата на
който М.Х.П.е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството
за описания в исковата молба адрес на потребление, както и факта на извършената
на 05.11.2012г. от служители на дружеството техническа проверка на СТИ,
обслужващо обекта на клиента, както и че исковата сума в размер на 4395.29 лева
е предадена от потребителя на доставчика.
От представен констативен протокол се установява, че на 05.11.2012г., длъжностни лица на „Е.ОН Б. М.” АД са извършили
техническа проверка на СТИ на абоната. Отразено е още, че при
проверката е
констатирано наличието на проводник, който захранва част от инсталацията на
обекта, като консумираната ел. енергия по този проводник не се измерва от
електромера. Обективирано
е, че протоколът е подписан от служители на „Е.О. Б. М.” АД, както и от потребителя.
Въз основа на
констатациите от проверката „Е.-П. М.” АД е съставило справка №25549/06.11.2012 г. за корекция на
сметки за обекта за период от общо 180 дни. Въз основа на така направената
корекция за този период е издадено дебитно известие №**********/08.11.2012г. на обща
стойност 4395.29 лева.
От заключението
по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда в с.з. на 05.12.2014г.,
се установява, че в случая е налице неправомерно вмешателство в схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Извършените математически
изчисления по корекционната процедура са в съответствие с чл.38, ал.3, т.3 от
ОУ на ДПЕЕЕМ.
Приет по делото е договор за
прехвърляне на вземане от 30.04.2014г., по силата на който М.Х.П., чрез
пълномощника си адв. К.Т., прехвърля на цесионера „К.Г.” ЕООД вземането си от
длъжника „Е.П. – П.” АД за сумата от 4395.29 лв, представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода 10.05.2012г.
до 05.11.2012г. за обект с абонатен номер № * и клиентски № *, за което е
издадена фактура №*/*г., на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за цена от 4295.29.40лв.
Приобщено е на л.51 от делото
пълномощно от М.Х.П. към адв. К.Т., с което последният е упълномощен от
потребителя да завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34,
ал.2 и 3 ГПК, да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и
подписва документи, да представлява М.Х.П. през „Е.– П.В.”, като е отбелязано,
че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. С
ръкописен текст е изписано, че пълномощникът разполага и с представителна власт
пред „Е.– П.П.’ АД да се разпорежда с всички вземания при условия каквито
намери за добре, включително да уведомява и длъжника.
С пълномощно, прието на л.50 с
нотариална заверка на подписа от 03.12.2014г., М.Х.П.заявява и че потвърждава
всички действия по сключване на договора за цесия от 30.04.2014г., които са
извършени с негово знание и съгласие.
С уведомление, входирано при ответника
на 22.07.2014г. /л.9/, М.Х.П., чрез адв. К. Т.в, уведомява „Е. – П.П.” АД за
сключения договор за цесия.
Приобщено е подписано от потребителя
и представители на ответното дружество споразумение № ДР 11012/29.11.2012 г. за разсрочено плащане на част от
спорното задължение.
От уведомления до „Е.– П.П.” АД /л.62 и
л.90/ е видно, че в хода на процеса спорното право е прехвърлено от ищеца на
трето лице – „П.М.” ЕООД по силата на договор за цесия от 21.10.2014г. и на „И.”
ЕООД по силата на договор от 23.10.2014г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване
между него и ответника, което в процесния случай означава реалното плащане на
процесната сума. От своя страна в тежест на ответника е да докаже факта, от
който произтича вземането му, а именно, че в качеството му на доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество
електроенергия, което не е заплатено от абоната.
Договорните отношения между страните се
уреждат от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.О.Б.П.” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с
решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г., действащи към датата на
извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, която се явява
специална по отношение на общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ,
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без
изрично писмено приемане.
От представените по делото справка и дебитно известие се
установява, че въз основа на извършена корекция след установено неточно
отчитане на средството за търговско измерване, на праводателя на ищеца е
начислена за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г. допълнителна сума за
потребена електроенергия в размер на 4395.29 лв.
В процесния случай между страните не е налице спор, че
цедентът М.Х.П. се явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че е начислена като корекция и е заплатена процесната
сума. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за
релевирания период.
Съобразно клаузата на чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О. Б.П.” АД, ответникът по
делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за
използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия на
ответника се извършват въз основа на представени от “Е.О. Б.М.” АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото основание
за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитирания
протокол от проведената проверка.
По въпроса за законосъобразността на извършваната
корекция на сметки за заплатена електроенергия е формирана задължителна
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. С поредица решения - напр. решение № 165/19.11.2009
г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г.,
решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г.
по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г.,
решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г., решение № 177/12.12.2011 г.
по т. д. № 1008/2010 г. на II т. о., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. №
436/2011 г. на II т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл,
че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да
извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период -
както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната
ефективност и Наредба присъединяване към преносната и разпределителните мрежи,
така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /в приложимата към спора
редакция преди изменението в сила от 17.07.2012 г./ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане; Коригирането на сметките само въз основа на
обективно констатирания факт на неточно отчитане на доставяната електроенергия,
без да са доказани периода на неточното или липсващо отчитане, реалното
количество доставена, потребена и неотчетена електрическа енергия и виновното
поведение на потребителя, препятствало точното отчитане, е недопустимо, тъй
като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и закрепения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновен характер на
договорната отговорност; Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава
правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в
приетите от него самия общи условия, доколкото подобни клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и поради това са нищожни по силата на
чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 200 от 30.12.2013 г. на ВКС
по т. д. № 983/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 201 от 21.12.2013 г. на ВКС
по т. д. № 799/2012 г., II т. о., ТК/ Цитираните решения представляват
задължителна съдебна практика, поради което следва да бъдат съобразени от
настоящия състав.
Ответното дружество е обосновало правото да извърши
корекцията и да начисли и претендира за плащане сумата от 4395.29 лева с
клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите за пренос, предвиждаща
възможност за санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение
от негова страна. Поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 6
и т. 18 от ЗЗП тази клауза е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26,
ал.1 от ЗЗД и не поражда правни последици. По изложените съображения съдът намира,
че ответникът не установи при условията на пълно и главно
доказване, че изчислената вследствие на корекцията сума
по посочената фактура е дължима и съответно заплатена на
годно правно основание.
Спорен е и въпросът досежно валидността на сключения договор за цесия. С
този договор, уреден в чл.99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля
същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за
недействителност на договора за цесия поради липса на предмет. Предмет на
договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо
както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне
могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива,
погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на
основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни
указания с т.7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен
на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът
е имал съществуващо вземане към ответника.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие.
Без значение е от кого е изпълнен ръкописния текст в пълномощното, доколкото за
валидно упълномощаване липсва изискване текстът да е изпълнен от
упълномощителя, достатъчно е да се установи авторството на пълномощното, чрез
положения подпис. Видно е, че и в печатния текст на пълномощното е включено
овластяване на пълномощника да сключва договор за цесия във връзка с вземанията
от ответното дружество. Съществено е, че лицето е обективирало волята си за
упълномощаване чрез полагане на подпис в документа, чиято автентичност се
потвърждава от приетото и неоспорено нотариално заверено пълномощно.
Изявлението, обективирано в приетото нотариално заверено пълномощно от
03.12.2014г. съставлява потвърждаване на извършените от упълномощения действия,
което по правилото на чл.42, ал.2 ЗЗД санира тези действия, дори и да се
приеме, че към момента на извършването им е липсвала представителна власт.
В приетия по
делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава
към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с
посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и
по коя фактура.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно
съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно
предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания,
дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва
да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице,
което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се
счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по
изрично пряко упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не се
касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се
осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията
няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение
№987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Не намират основание и възраженията на
ответното дружество, че плащането на процесната сума не е осъществено на
основание корекция на ел. енергия, а на основание сключен между потребителя и
ответника споразумителен протокол от 29.11.2012г.
В тази връзка съдът счете, че с
отсрочването или разсрочването на едно задължение не се променя основанието за
плащане. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно
правно основание, като за доказване на това същия следва да изчерпа всички свои
правопогасяващи възражения. Позоваването на споразумение от 2012г., като
основание за получаване на процесната сума, не може да доведе до извода, че
получената сума е заплатена на ответника на валидно правно основание. Плащането
на сума, заплатена съответно получена без основание, което плащане е
осъществено при условията на разсрочване на задължението, не придава качество
на платено, като такова извършено на валидно правно основание.
При това положение следва да се
приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител
на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на
ответника съобразно горните мотиви.
По аргумент от чл.226 ГПК прехвърлянето
на спорното право в хода на процеса не се отразява на крайните изводи на съда,
който следва да постанови решението си спрямо субекта – ищец и титуляр на
правото към момента на сезиране на съда.
Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва
да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена претендираната сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора подлежи
на разглеждане направеното искане от ищеца за
присъждане на 180.90 лв. разноски за заплатена държавна такса
и такса удостоверение и 1000 лева юрисконсултско възнаграждение в съответствие с представения списък по чл.80 ГПК и
приетите по делото писмени доказателства. По отношение на сумата за
юрисконсултско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност от ответната страна, което съдът намира за
основателно, на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да бъде
намалено до размера от 537.67 лева, предвид на
разрешението, дадено с ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът не е
обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. Съдът
следва да посочи, че присъждане на юрисконсултско възнаграждение на страна
получила правна защита от юрисконсулт се извършва по правилата на чл. 78, ал.8 ГПК, като съдът определя възнаграждението съобразно размера на
адвокатското възнаграждение, като съблюдава Наредба №1 от 09.07.2004г. за
определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „В.В.”, бул. „В.В.” № *, „В.Т.
– Г”, да заплати на „К.Г.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.Ж.” №*
сумата от 4395.29 лева /четири
хиляди триста деветдесет и пет лева и 0.29 ст./ лева, представляваща
платена от праводателя му М.Х.П. с ЕГН ********** по договор за цесия от
30.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за
периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г. електроенергия, след извършена корекция
на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Ц.К., ул. „О.” № * с
абонатен номер № * и клиентски № *, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
В., Район „В.В.”, бул. „В.В.” № *, „В.Т. – Г”,, да заплати
на „К.Г.” ЕООД, ЕИК
* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.Ж.” №*, сумата от 718.57
лв. /седемстотин и осемнадесет лева и 0.57 ст./ разноски по
делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: