Р Е Ш Е Н И Е №4829
16.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 11248/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове
на Т.Н.Д., ЕГН **********,*** ,
против „Ици Асет Мениджмънт „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Джавахарлал Неру № 28 „Силвър Център“ ет. 2 офис 40, с
правно основание в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните имало договор за потребителски кредит № *********., по силата на който
Д. получил назаем сума от 3 400 лева, която трябвало да върне на 28 броя равни
седмични вноски. Договорена между страните била клауза, според която
възнаградителната лихва по договора била фиксирана в размер от 30 % , изчислени
на годишна база , и такава , според която годишния процент на разходите бил
34.58 % . Договорена бил и неустойка в размер от 1770.72 лева ,при условие , че в тридневен
срок от датата на подписването на договора ,
заемополучателя не представи обезпечение – поръчителство на две
физически лица с поне 1000 лева доход, или банкова гаранция, сумата по която
трябвало да е равна на целия размер на отпуснатите средства ( главница +
възнаграждение). Лихвите, главницата и неустойката били разсрочени като част от
седмичната погасителна вноска, чийто размер по този начин станал 195.09 лева.
Изложени са доводи за нищожност на договора по смисъла на чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите, недействителност по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит и нищожност на
отделните клаузи за възнаградителната лихва и неустойката, последната –
включително поради прекомерност.
Предвид тази недействителност, се иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сума от 100 лева като недължимо платена възнаградителна лихва , и 150
лева недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаването на исковата молба – 04.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските по делото.
В първото по делото открито съдебно
заседание , исковете са изменени по размера си – иска се вече ответника да бъде
осъден да заплати 285.94 лева недължимо платена възнаградителна лихва , и
1770.72 лева недължимо платена неустойка, като се твърди , че ищецът е издължил
на ответното дружество всички така договорени суми .
Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Отговорът му е подаден в срока по чл. 131 от ГПК.
Отрича недействителност на договора или отделни негови клаузи , твърди
основание да получи сумите. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да
се присъдят сторените за защитата разноски.
Съдът съобрази следното :
При исковете с правно основание чл. 55 от
Закона за задълженията и договорите , ищеца доказва имущественото разместване
между страните , а ответника – наличието на основание за това разместване .
По
плащането на сумите от страна на Д. страните не спорят; представеното на л. 29
от делото копие от справка за извършени плащания не е оспорено касателно
доказателствената си годност, и затова съдът го кредитира , доколкото с него
ответното дружество признава неизгоден за себе си факт. Платени са тоест 285.94
лева от възнаградителната лихва и 1770.72 лева от неустойката.
Спорно е наличието на основание за това
плащане.
По делото, на л. 30 , е представено копие
от договора за паричен заем № ******** от дата ************. Копието е
неподписано , липсва положен от Д. подпис , но предвид това , че плащанията по
него са признати , а самият ищец черпи права от самия договор, то съдът приема,
че той съществува.
С оглед датата на сключването си , приложимо
към договора право са разпоредбите на Закона за потребителския кредит в
редакцията му към датата на сключване ( ДВ , бр. изм. и доп., бр. 57 от
27.05.2015 г., независимо от факта , че самият договор съставлява търговска
сделка. Договорът за кредит е писмен, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт ,
съставен е в поне два екземпляра
съгласно чл. 11 от ЗПК, единият от които – предаден на ответника. Същият е
получил необходимата преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр, макар обратното да не води до недействителност на договора
по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Тук следва да се отбележи , че самият договор не е
такъв по смисъла на чл. 16 от Закона за
задълженията и договорите – той не е
сключен при общи условия , макар в него на всяка страница да фигурира подпис на
ответника. В него има посочване на вида и размера на отделните вноски и датите
на падеж на всяка от тях поотделно; има посочване на два от отделните
компоненти на вноската и общата й стойност, при което третия
компонент може да бъде лисно изведен за всяка вноска поотделно; това непълно
посочване на може да релевира недействителност на целия договор. Нормата на чл.11 ал. 1 т . 11 от ЗПК е
спазена. Посочена е възможността ,
заемателя във всеки един момент при поискване и безвъзмездно да получи
извлечение под формата на погасителен план, предвиждащ извършените и предстоящи
плащания /чл. 7 от договора/, т. е. спазен и чл. 11 ал. 1 т.
12 ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на
договора. Формулировките на договора са достатъчно ясни. Нарушения на чл. 10 от ЗПК няма.
Лихвения
процент е фиксиран за целия срок на договора по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗПК, при което неприложимо е изискването на чл. 11 ал. 1 т.
9 предл. ІІ ро от ЗПК. Годишния процент на разходите ( ГПР) не надхвърля пет пъти размера на годишния
лихвен процент ( определен по реда на
ПМС № 426/18 декември 2014 г.), след като е на стойност от 34.58 % , при което
не са констатира нарушение на чл. 11
ал.1 т. 10 ЗПК, а закона не предвижда задължение на кредитора да посочи
в договора механизма на изчисляване на годишния процент на разходите или
отделните компоненти на уравнението, представляващо приложение към закона, по
който този процент се изчислява. Няма и възможност да се променя в рамките на
договора величината, представляваща годишния процент на разходите. Предвид характера на договора , условията на
чл. 11 ал. 1 т. 8 , 9 , 9а и 10 от ЗПК
са неприложими към него.
Отсъства основание договорът да бъде прогласен за недействителен в целостта си по реда на чл. 22 от ЗПК. Плащането на главницата по него е дължимо; същата така или иначе не е предмет на спора, няма въведено искане за връщането й.
На следващо място , не е нищожна сама по
себе си клауза , която предвижда плащане на възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит, доколкото възнаграждението е техен съществен елемент. Нищожност
или недействителност на такава клауза може да бъде релевирана единствено с
оглед размера на лихвата , на размер от 30 % на годишна база не е прекомерен за
договорите за потребителско кредитиране, като се има предвид риска на кредитора от
неизпълнение. Щом годишния процент на разходите по кредита , елемент на която
формула е размера на лихвата , не надвишава повече от пет пъти ( чл. 19 ал. 4
от ЗПК, действал към датата на сключването), то
и за противоречие с добрите нрави
не може да се говори.
Тоест, има основание за плащане на
възнаграждение за ползването на заемните средства ; искът за връщането му като
недължимо платено следва да се отхвърли.
Освен
за спазването на нормите за потребителската
защита, съдът следи служебно, дори без
да е сезиран, и за съответствието на договора с императивните правни
норми от публичен ред.
Съдът приема, че е нищожна клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение; то възниква една след сключването на договора и обективната възможност за неизпълнението му не дава право на кредитолучателя да се откаже от договора , като върне главницата и възнаградителната лихва. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, над половината от стойността на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Даденото по нея е дадено при начална липса на основание , доколкото нищожната договорна клауза изобщо не поражда правно действие. Този иск е основателен .
Разноските се
понасят от страните пропорционално.
Д. е направил
разноски по делото в размер от 120.82 лева – такси общо по двата иска ;
дължат му се за таксите 70.82 лева , а на представлявалия го адвокат – хонорар
в минимален размер съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата. Обратно , на
заплатилия хонорар на адвокат ответник се дължат 300 лева – минимален хонорар
съобразно чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата , тъй като от
доказателствата личи , че хонорар е платен , но не и размера му ( фактурата и
договора касаят множество дела, по които е платен общ хонорар).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Т.Н.Д., ЕГН **********,***
да се осъди„Изи Асет Мениджмънт „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Джавахарлал Неру № 28 „Силвър Център“ ет. 2 офис 40, да
заплати на ищеца сума от 285.94 лева ,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за целия период на
договор за паричен заем № **********, като неоснователен.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт „ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Джавахарлал Неру №
28 „Силвър Център“ ет. 2 офис 40, да заплати на
Т.Н.Д., ЕГН **********,*** , сумата от 1770.72 лева недължимо платена неустойка за непредставено
обезпечение по договор за паричен заем № 2430346, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 04.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Изи асет Мениджмънт“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавалхалал Неру № 28 , да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********,***, сума от 70.82 лева разноски по делото (държавна такса по уважения иск ).
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавалхалал Неру №
28, да заплати на адвокат Стоимен Атанасов Гърбев, адрес на дейност Пловдив,
ул. Братя Пулиеви № 1, хонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в
размер на 353.95 лева по уважения иск .
Осъжда Т.Н.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Изи асет Мениджмънт“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. Джавалхалал
Неру № 28 , сумата от 300 лева разноски ( хонорар на адвокат по отхвърления иск
).
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ОС Пловдив , в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ