О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 260425 28.09.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 2279 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.248,ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Янка Стойкова, процесуален
представител на И.Т.В., от гр.*** против определение № 424/07.08.2020г по
гр.д.№ 60/2020г на районен съд –Карнобат, с което е допълнено определение
№273/09.06.2020г по гр.д.№60/2020г по описа на същия съд и е осъдена
жалбоподателката да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД разноски в размер
на 130лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.Жалбата е подадена в
рамките на преклузивния едноседмичен
срок по чл.275 ГПК – определението е връчено на 13.08.2020г на адв. Стойкова, а
жалбата е входирана по делото на същата
дата.В нея се оспорва размерът на присъденото
юр.възнаграждение ,като се твърди , че той е прекомерен и не съответства
на цената на иска, както на извършените
по делото процесуални действия от
страна на ответното дружество, с оглед на това, че искът е оттеглен
преди датата на първото по делото заседание и ответникът е подал само отговор
на исковата молба.Счита ,че справедливият размер на дължимото възнаграждение е
50лв,като моли да се измени обжалваното определение и се присъдят разноски в
полза на ответното дружество в посочения размер.
В срока по
чл.276,ал.1 ГПК е получен отговор от „Профи кредит България“ЕООД ,в който
жалбата е оспорена като недопустима,
предвид липсата на заявено в срок
възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, евентуално като неоснователна.Сочи се, че искането за намаляване
на претендираното юр.възнаграждение, съдържащо се в жалбата е направено извън
срока по закон – до приключване
разглеждането на делото.Счита, че не може в производството по чл.248 ГПК ,при
обжалване на постановеното определение за изменение на прекратителното определение по делото в
частта за разноските, да се упражни за
първи път правото по чл.78, ал.5 ГПК
и да се иска намаляване като
прекомерно на присъденото на насрещната страна юр.възнаграждение.Жалбата е
оспорена и по същество като неоснователна.Претендира се прекратяване на
производството като недопустимо или отхвърляне на жалбата като неоснователна.
По довода за недопустимост на жалбата съдът намира
следното :
Производството по гр.д.№ 60/2020г на районен съд
–Карнобат е образувано по исковата молба на И.Т.В. против „Профи кредит
България „ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата
1250лв,частичен иск от 12 548,42лв, представляваща получена без основание
сума, заплатена от ищцата за периода от 15.09.2015г до 21.02.2018г като възнаградителна лихва по раздел шести от договор за револвиращ заем № **********/1.08.2013г. По делото е
постъпил отговор на исковата молба от „Профи кредит България“ЕООД ,в които се
съдържа искане за присъждане на юр.възнаграждение в размер на 300лв ,в случай
на отхвърляне на иска.Преди провеждане на първото по делото заседание,насрочено
за 23.06.2020г, ищцата е оттеглила исковата молба и с определение №
273/09.06.2020г съдът е прекратил производството по делото.Обжалваното
определение е постановено по повод постъпила молба от ответното дружество по
реда на чл.248 ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за
разноските и присъждане на юр.възнаграждение.Възражението, че ищцата не е
упражнила в законноустановения срок правото си да оспори като прекомерно
претендираното възнаграждение е неоснователно. Предвид липсата
на проведено открито съдебно заседание и
устни състезания, за ищцата не е била налице друга възможност да изрази
становище по дължимото на ответника възнаграждение.Отделно, в отговора на
молбата по чл.248 ГПК ищцата изрично е заявила ,че възнаграждението следва да е
в размер не повече от 50лв, поради липса на фактическа и правна сложност на
делото ,което по съществото си е
възражение за прекомерност.Освен това недопустимостта на жалбата би се
обусловила от неподаването й в преклузивния за това законов срок, а не от това
,че възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение не е направено в
срок.Ако това възражение не е направено в срок,то това би довело до
неоснователност на частната жалба против определението по чл.248 ГПК. Жалбата е
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Основателно е заявеното от ищцата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, по реда на която, чрез
препращащите норми на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП,
се определя присъжданото в полза на юридическите лица възнаграждение, когато същите са защитавани от
юрисконсулт, за защита по дела с определен материален интерес (каквото е и
настоящото дело) възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая, производството
по делото е прекратено поради оттегляне на
предявения от ищцата иск, без изобщо да е проведено съдебно заседание. С оглед на това
обстоятелство и доколкото участието на юрисконсулта, представляващ
дружеството-ответник, се е изразило само в подаването на писмен отговор на
исковата молба, присъденото на ответника възнаграждение се явява прекомерно и
следва да бъде намалено до сумата от 80 лв. Разпоредбата на чл.10 от Наредбата за заплащане на правната помощ изрично предвижда ,че при прекратяване на
производството се изплаща процент от възнаграждението, предвидено за съответния
вид правна помощ, т.е. дава възможност да се присъди възнаграждение и под
минималния размер,определен по реда на чл.25,ал.1 от НЗПП за съответния вид
дело, в хипотеза на прекратяване на производството.С оглед на направеното в
настоящия случай оттегляне на исковата молба и прекратяване на производството
преди първото по делото открито съдебно заседание и фактът ,че ответникът е
извършил едно единствено процесуално действие ,а именно подаване на отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК, настоящата инстанция счита,че дължимото
възнаграждение следва да бъде намалено
до размер на 80лв, с оглед на това, че минималният размер се дължи за всички
процесуални действия ,които биха се извършили в една инстанция до приключване
на делото с решение.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №424/07.08.2020г по гр.д.№
60/2020г на районен съд –Карнобат,В ЧАСТТА,в която И.Т.В. от гр.*** е осъдена
да заплати на „Профи кредит
България„ЕООД разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за разликата над 80лв до присъдения размер от
130лв .
Осъжда Профи кредит България да
заплати на И.Т.В. от гр.*** направените в настоящото производство разноски в
размер на 10лв,съобразно уважената част от жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: