РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110211896 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г. М. Т. от гр.С., е обжалвала наказателно постановление /НП/ №Р-10-
641/29.07.2021г. на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Твърди, че в периода от 18.01.2021г. до 05.02.2021г. у била в
отпуск по болест на домашно-амбулаторен режим, за което била представила 3бр.
болнични листа пред КФН към възражението си срещу констатациите в акта. В същият
период се отчитали висока стойности на смъртност и заболеваемост от Ковед-19 с
наложена епидемична обстановка със заповеди на Министъра на здравеопазването. В
този момент била в невъзможност да изпълни задължението си по чл.114б от ЗППЦК.
Счита, че е важно да се отбележи, че декларация били представила предварително,
преди избора й – на 09.12.2020г., след което при първа възможност подала декларация
по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК, в която тогава и към момента, нямало промяна в
обстоятелствата. Обръща внимание на това, че в разпоредбата на чл.114б, ал.1 от
ЗППЦК няма срок, в който да се подаде декларация. Такъв срок бил упоменат в ал.2, но
тя била наказана за нарушение на ал.1, което намира за грубо нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочена коректно
нарушената законова разпоредба. В случай, че съдът не се съгласи с това, счита че дори
и да се възприеме, че е извършила нарушението, за което е наказана, то случаят е
маловажен и е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Деянието било формално,
нямало вреди и вредни последици, както и е първо за дееца. При което наложената
1
санкция от 7000 лева била несъразмерно висока над обществената опасност на
деянието.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Янкова поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено по подробно изложени в същата съображения, които
акцентира и по време на устните пледоарии. Претендира за присъждане на разноски, в
размер на адвокатско възнаграждение, което определя в минимален размер.
Наказващият орган, чрез юрк.Генова оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които
намира, че категорично от събраните по делото доказателства се установило, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан. При съставяне на АУАН
и издаване на НП били спазени законовите изисквания за форма и съдържание, както и
компетентност на издателите. Възразява срещу прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй
като забавянето било огромно, временната работоспособно не била обективна пречка,
защото декларацията можело да се пусне и по електронен път, а изискванията към
управителните органи на публичните дружества били завишени. Оспорва и аргумента,
че не може да се приеме предварително подадената декларация за смекчаващо
обстоятелство или изпълнение на задължението, защото законът поставял изисквания
за момента и обстоятелствата, към която момент следвало да се декларират.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Г.М. Таксова е наложена глоба, в размер на 7000лв., за
това, че не е декларирала пред БФБ АД /регулирания пазар, където са допуснати до
търговия акции на „Х. Ц.“ АД/ информация за обстоятелствата по чл.114б, ал.1, т.1-3
от ЗППЦК в законоустановения 7-дневен срок от избирането й за член на управителен
орган - на СД на публично дружество „Х. Ц.“ АД на 22.01.2021г., т.е. до 29.01.2021г., а
е подала такава декларация на 09.12.2020г. - нарушение на чл.114б, ал.1, пр.1, хип.3,
вр.ал.2, изр.1, пр.1 от ЗППЦК.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-221/17.02.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната приписка по издаване на
обжалваното НП.
Разпитан по делото е свид. ЕЛ. АНТ. СЛ. - актосъставител, според която при
извършена проверка е установено, че жалбоподателят, избрана за член на СД на
публично дружество не е подала декларация до БФБ АД в 7-дневен срок от датата на
избора й или да 29.01.2021г. Установила от писма от БФБ АД, че лицето е подало
декларация от 09.12.2020г., което е преди да се избере тя за член на СД. За
2
нарушението бил съставен АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи, че
е с предписано съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен при условията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен при спазване на изискванията на чл.43, ал.1 от
ЗАНН. Съставен е от оправомощено със Заповед №З-61/17.03.2021г. на
Зам.председател на КФН длъжностно лице.
АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.34 от ЗАНН, тъй като
нарушителя е станал известен на 24.02.2021г., след изискване от КФН на данни от БФБ
АД и представяне на такива с писмо.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган.
Категорично от разпита на свидетеля и писмените доказателства, които са
приложени към жалбата и към АНП, се установиха констатациите в акта и НП. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като последователни и логични, както потвърдени
от писмените доказателства. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, но излага
съображения, че е била в обективна невъзможност да изпълни задължението си,
предвид продължителния болничен, Ковид обстановката и предварително подадената
декларация, от която няма промяна в обстоятелствата.
Съдът не може да се съгласи, че продължителната временна неработоспособност
при домашно - амбулаторно лечение е пречка да се изпълни задължението по чл.114б,
ал.1, вр. ал.2 от ЗППЦК, защото освен личното депозиране, са познати и такива по
електронен път, още повече, че лицето е било на домашно, а не болнично лечение.
Предварително подадената декларация, преди избора на Т. за член на СД на
публичното дружество също не може да обоснове отпадане на задълженията й по
чл.114б, ал.1, вр. ал.2 от ЗППЦК.
При това положение, категорично се доказа, че тя е извършила нарушението, за което е
наказана.
Що се касае до възражението на жалбоподателя за некоректно посочване на
нарушената законова разпоредба, то съдът намира, че правилно е квалифицирано
деянието като административно нарушение на чл.114б, ал.1, пр.1, хип.3, вр.ал.2, изр.1,
пр.1 от ЗППЦК.
Нарушението при бездействие, като изпълнението следва да се докаже от
жалбоподателя, който не стори това и не представи декларацията по чл.114б, ал.1 от
3
ЗППЦК, за да се установи, както момента на изпълнение, така и твърденията от ней на
страна, че няма промяна в обстоятелствата, които предварително е декларирала.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.221,
ал.1, т.4 от ЗППЦК и наложил минималния размер на глобата от 7000 лева, при
съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен, тъй като
следва да се държи сметка за обществените отношения, които се засягат от
административното нарушение. В случая, обект на нарушението са обществените
отношения във финансовата сфера, характеризиращи се с динамика и висока степен на
риск, като изпълнение на задължението по чл.114б, ал.1, вр. ал.2 от ЗППЦК е гаранция
за защита на инвеститорите, за което говорят и кратките срокове за деклариране на
конкретните обстоятелства.
Тук трябва да се каже за пълнота на изложението, че липсата на други
нарушения от Т. на ЗППЦК и все пак депозираната, макар и преждевременно
декларация, са взети предвид като смекчаващи вината обстоятелства. Като се отчете
обаче, че нарушението е формално и на просто извършване, то не следва да се говори
за вреда, а за вредоносна последица, каквато е налице при това значително забавяне в
изпълнението на задължението към 24.02.2021г.
При горните аргументи, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН - КФН, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН,
тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. С оглед на това, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и
извършените от юрк.Генова действия, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-641/29.07.2021г. на
Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
Управление „Надзор на инвестиционната дейност” като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. М. Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на
4
КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5