О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………….. 2016 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
АНДОН ВЪЛКОВ – МЛ.С.
при
участието на секретаря Н.И.,
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
частно гражданско дело № 1460 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по възражение с
правно основание член 423, алинея 1, точка 1 от ГПК, подадено от Р. И. Р. чрез
адвокат Х.Р. против заповед № 7957 от 15.12.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по член 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 15586 по
описа за 2015 г. на четиридесети състав на Районен съд - Варна, с която е
осъден Р. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД –
Варна сумата от 11 545,31 лева, представляваща главница за неплатена
електроенергия по фактура № ********** от 30.09.2015 г.; сума в размер на
151,03 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 21.10.2015 г. – 07.12.2015 г.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /12.12.2015 г./; сумата от
856,34 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Във възражението се излага, че след издаване
заповедта за изпълнение е предприета процедура по връчването й. На 16.12.2015
г. е изпратено съобщение на постоянния адрес на длъжника, което е върнато с
отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че апартаментът е продаден и
лицето е с нов неизвестен адрес. На 08.01.2016 г. адресът отново е посетен от призовкаря и е залепено уведомление на входната врата на блока,
както и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия на ап.5 – сем. И.и. След това съдът е счел за изпълнена процедурата по член
47, алинея 5 от ГПК и след изтичане на двуседмичния срок е приел заповедта за
влязла в сила. След разговор със служителката по призоваването – Р.В.Д. – Р.
установил, че същата е посещавала не адреса, на който живее той /град Варна –
ул. **** № 14 вх.В ет.3 ап.5/, а вх.Б /със същия етаж и номер на
апартамент/, където живеят сем. И.и. Р.Р. твърди, че от 30 години живее на този адрес, като лекар
има частен кабинет на партера на блока с обозначение за това, а пощенската
кутия на неговия апартамент № 5 е с надпис „сем. Р.“.
В жалбата е направено доказателствено
искане за разпит на призовкаря Р.В.Д. за посочените
по-горе обстоятелства.
Срещу въззивната
жалба е подаден отговор от на „Енерго-про продажби“
АД – Варна, с който възражението се оспорва и се иска оставянето му без
уважение.
Разпоредбата на член 423,
алинея
1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който
е бил лишен от възможност да
оспори по реда на член 414 от ГПК вземането по издадена
срещу него и влязла в сила заповед
за изпълнение, да подаде възражение
пред въззивния съд, ако е налице
някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение
не му е била
връчена надлежно; 2/ заповедта за изпълнение
не му е била
връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване
на територията на Република България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4/ длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл
да преодолее.
Изложените във възражението доводи сочат на
хипотезата на точка 1 от член 423, алинея 1 от ГПК – ненадлежно връчена заповед
за изпълнение, което предполага привидност на иначе редовно от външна страна
връчване, тоест когато съобщението за връчването е оформено редовно, но самото
то е невярно като съдържание.
Няма спор по делото, че постоянният и
настоящият адрес на жалбоподателя е един и същ – Варна, ул. **** № 14 вх.В ет.3
ап.5.
В тежест на молителя в настоящото
производство е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, а именно,
че към момента на връчване се е намирал на вписания като постоянен и настоящ
адреси, но независимо от това, заповедта не му е връчена.
Видно е от приложеното по делото уведомление
/лист 10 от ч.гр.д. № 15586/2015 г. по описа на ВРС/, че длъжностното лице по
призоваването е посетило адреса на 18.12. и 29.12.2015 г., както и на
08.01.2016 г., и от сведения на съседите е узнало, че лицето е напуснало
адреса, апартаментът е продаден и новият адрес е неизвестен, то на 08.01.2016
г. е залепило уведомление по реда на член 47 от ГПК на входната врата, както и
е пуснало екземпляр от него в пощенската кутия на ап.№ 5 – сем. И.и. На 23.01.2016 г. е направен нов опит за връчване на
адреса, но от отбелязването на призовкаря върху
съобщението е видно, че отново е получило същите сведения.
Съгласно член 179, алинея 1 от ГПК официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма,
съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия.
Удостовереното от връчителя има характер на официален
свидетелстващ документ, който като такъв се ползва с материална доказателствена сила и при оспорването му в тежест на страната,
която се ползва от това – в случая Р.Р., да установи неистиността на удостоверените факти.
Въпреки разпита на длъжностното лице по
призоваването Р. не проведе успешно доказване на своите твърдения, а именно: че
длъжностното лице по призоваването е посещавала не адреса, на който живее той
/град Варна – ул. **** № 14 вх.В
ет.3 ап.5/, а вх.Б /със същия етаж и
номер на апартамент/, където живеят сем. И.и; че пощенската кутия на неговия
апартамент № 5 е с надпис „сем. Р.“. Свидетелката не си спомня подробности,
допуска да е сгрешила, но обяснява, че „това, което съм направила, съм го
отразила в уведомлението“. Твърденията на свидетелката, че може да е допуснала
грешка във входа, не могат да разколебаят извода на настоящия състав на съда,
че длъжностното лице е отразило на уведомлението извършените от него действия,
доколкото по никакъв начин не бе доказано, че номерацията на апартаментите във
двата входа е една и съща; че във вход Б, ап.№ 5 живеят семейство И.и; че
надписа на пощенската кутия на апартамента на Р. е „сем.Р.“ и най-вече – че
уведомлението е било залепено на входната врата на вход Б, а не на вход В,
както е посочено в него.
Като допълнение следва да се отбележи, че във
възражението е изложено, че молителят от 30 години живее на този адрес и всички
в блока го познават, а също и, че има лекарски кабинет в партера на блока. Тези
изложени от него доводи също навеждат към извод, че Р. е разполагал с
възможност да събере гласни доказателства относно твърдените от него
обстоятелства.
Недоказаният факт е неосъществен такъв, поради
което и следва да се приеме, че удостовереното в съобщението е вярно и правилно
районният съд го е приел за редовно връчено.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение с правно
основание член 423, алинея 1, точка 1 от ГПК, подадено от Р. И. Р. ЕГН **********
*** против заповед № 7957 от 15.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение
по член 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 15586 по описа за 2015
г. на четиридесети състав на Районен съд - Варна, с която е осъден Р. да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД – Варна сумата от
11 545,31 лева, представляваща главница за неплатена електроенергия по
фактура № ********** от 30.09.2015 г.; сума в размер на 151,03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 21.10.2015 г. –
07.12.2015 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/12.12.2015 г./; сумата от 856,34 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.