О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2253
гр. Перник, 29.05.2019 г.
Пернишкият районен съд, ІІ – ри граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 00896 по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на «Камо билд груп» ООД срещу «Екодом билдинг»
ЕООД, с която се иска да се признае
за установено, че ответната
страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 3 576 лева, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство
от 08.02.2017 г., както и сумата
от 357,60 лева – неустойка за забава за периода от 24.04.2018 г. до 15.11.2018
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08043 по описа
за 2018 г. на Пернишки районе съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който прави
възражение за неподведомственост, тъй
като в договора е уговорена арбитражна клауза.
Впоследствие с молба от 20.05.2019 г. на ищцовата
страна се изразява становище за неоснователност на възражението. Изразяват се
доводи, че държавният съд е компетентен да разглежда искове, предявени по реда
на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК.
От фактическа страна се
установи следното:
„Камо билд груп“ ООД е депозирало срещу „Екодом
билдинг“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК, което се отнася за следните вземания: 3576 лева - възнаграждение за извършени СМР по
договор за строителство от 08.02.2018 г. и 357,60
лева – неустойка за забава за периода от 24.04.2018 г. до 15.11.2018 г. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 08043 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от „Екодом билдинг“
ЕООД.
По делото е приложен договор за строителство от
08.02.2017 г., сключен между „Камо билд груп“ ООД и „Екодом билдинг“ ЕООД.
В чл. 20 от договора се съдържа арбитражна клауза, според която всички спорове
при и по повод изпълнението на договора се отнасят за разрешаване пред
Арбитражния съд при БТПП - гр. София.
Съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като същите касаят установяване на вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 19, ал. 1 ГПК страните по делото са
уговорили арбитражно споразумение в договора за строителство.
Съгласно чл. 8 ЗМТА съдът, пред който е предявен
иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати
делото, ако страната се позове
на него в срока за отговор
на исковата молба. Това води до извод за основателност на възражение за неподведомственост поради наличие на
арбитражна клауза, което е направено своевременно с отговора на исковата молба.
Обстоятелството, че искът
е предявен по реда на чл. 422 ГПК
вследствие направено от длъжника възражение
по чл. 414
ГПК и е продължение
на заповедното производство не е основание да се
приеме неприложимост на разпоредба на
чл. 8, ал. 1
ЗМТА, тъй като същата има
императивен характер. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата,
че арбитражната клауза не обвързва
страните при инициирано заповедно производство, тъй като подобно твърдение
не намира опора в нито една
законова разпоредба.Тази клауза, веднъж уговорена, има силата на закон
между тях (чл. 20а ал.1 ЗЗД) и доколкото никоя от страните не
се позовава на нейната нищожност, съдът следва
да я съобрази.
В този смисъл не
може да бъде
отречено законно признатото право на кредитора да
поиска издаване на заповед за
изпълнение. В случай, че срещу нея
не бъде възразено
от длъжника, за кредиторът остава
открит пътя за удовлетворяване по този облекчен
ред. Когато обаче срещу заповедта
за изпълнение бъде подадено възражение
по реда на
чл. 414 ГПК
това означава, че между страните
възниква спор, който подлежи на
разглеждане от посочения от страните
арбитражен съд. В този случай ищецът
има право на избор дали
да продължи по пътя на
чл. 422
ГПК и да поеме риска от
прекратяване на производството, вследствие позоваване на ответника
на арбитражната клауза (тъй като ответникът може и да не
се възползва от тази възможност) или директно да
изостави заповедното производство и да заведе иск пред
съответния арбитражен съд. В случая ответникът
изрично и в законоустановения
срок е повдигнал пред съда въпроса
за подведомствеността, което съдът следвало
да съобрази и да приложи императивното
изискване на чл. 8 ЗМТА, като се
десезира със спора, независимо, че искът е предявен по реда
на чл. 422 ГПК.
Да се възприеме
тезата на ищцовата страна, че
при иск по
чл. 422 ГПК
отводът по чл. 8
ЗМТА е неоснователен
и компетентен е винаги само държавният съд, би означавало
да се допусне
отклонение от императивните материални и процесуални разпоредби чл. 19
ГПК, чл. 8
ЗМТА, чл. 20а
ЗЗД, с което едновременно би се създала възможност
на всяка страна по договор
с арбитражна клауза с подаване на заявление
по чл. 410
да изключи действието на арбитражната
клауза. Това би означавало, че всяка страна
може едностранно да изменя валидно
сключен договор като упражнява законово позволени средства, което е недопустимо да се поддържа, тъй
като така ще се стига
до заобикаляне на закона и преодоляване
обвързващата сила на договорите, което би внесло
несигурност в гражданския оборот.
Следва да
се посочи, че заповедното производство е факултативно на исковото, поради
което не може това да
е аргумент, който да води до
отпадане на арбитражната клауза, тъй като това
не е предвидено в закона. В императивните разпоредби на чл. 8, ал. 2 ЗМТА и чл. 19
ГПК лимитативно сe предвиждат, кои спорове не
са арбитрируеми и кога не се
уважава направения отвод поради наличие
на арбитражна клауза, поради което е ясно, че
в случая няма никакво законно основание направеният своевременно отвод от ответника в настоящото производство при наличие на
валидна арбитражна клауза, да не
бъде уважен.
Действително налице е съдебна практика (Определение № 585 от 21.07.2011 г.
по ч. т. д. № 457/2011 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 938 от
25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011 г. на ВКС, II т. о.),
според която по иск по чл. 422 ГПК не следва да се уважава възражение за
неподведомственост, но тези съдебни актове касаят по – различна фактическа
обстановка от настоящата. Същите се отнасят за предявен иск по чл. 422 ГПК за
вземане, произтичащо от запис на заповед, при което направеното възражение за
неподведомственост се основава на арбитражна клауза, съдържаща се договора,
отнасящ се по каузалното правоотношение, т. е. вземането по исковата претенция произтича от запис на
заповед, а арбитражната клауза произтича от друг източник (договора по
каузалното правоотношение). В настоящия случай вземанията за главница и
неустойка произтичат от същия договор, в който е уговорена арбитражната клауза,
което води до извод за основателност на възражението за неподведомственост.
Поради прекратяването на настоящото производство
на основание чл. 416
ГПК заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила и по аргумент на чл. 415 ал. 2
ГПК следва да бъде обезсилена
- т. 13, предл. 2 от тълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гражданско дело № № 00896 по
описа за 2019 година на Пернишки районен съд.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 08043 по описа
за 2018 г. на Пернишки районе съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: