Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV
– 93 11.10.2018 г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети
септември, две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1059 по описа за 2018 година
Производството
по делото пред настоящата инстанция е по реда на чл.196 и сл. ГПК – отм.
Образувано
е по въззивни жалби срещу Решение №34/22.03.18г., постановено по
гр.д.№1174/16г. по описа на Районен съд Несебър, с което:
- по
отношение на ответниците Г.К.П., Л.Х.В. и В.Т.В., е признато за установено че
ищцата И.А.К. е едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в с.Кошарица,
Бургаска област, представляващ: поземлен имот с идентификатор 39164.502.569 по
кадастралната карта на с.Кошарица, в м.“Чолакова чешма“, с площ 501 кв.м., с
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
незастроен имот за курортно – рекреационен обект, при съседи: ПИ 39164.502.328,
39164.502.89, 39164.502.615 и
38164.502.82;
- е
отменен нотариален акт №66, том Х, рег.№6424, нот.д.№1767/2005г. на нотариус
Мария Бакърджиева, с район на действие района на Районен съд Несебър, вписан в
Служба по вписванията Несебър с акт №43, том ХХII, нот.д.№4929/05г.,
вх.рег.№5802/08.09.2065г.;
-
ответниците Л.Х.В. и В.Т.В. са осъдени да предадат на ищцата И.А.К. владението
върху поземлен имот с идентификатор 39164.502.569 по кадастралната карта на
с.Кошарица, в м.“Чолакова чешма“, с площ 501 кв.м., с предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за
курортно – рекреационен обект, при съседи: ПИ 39164.502.328, 39164.502.89,
39164.502.615 и 38164.502.82;
Въззивникът – ответник Г.К.П., чрез
процесуален представител адв.П. – М. изразява недоволство от първоинстанционното
решение и претендира на първо място обезсилването му като недопустимо. Изложени
са съображения, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени
своевременно, а продължаване на срока за това, извършено по искане на
представляващата ищцата адв. С. е незаконосъобразно, доколкото изявлението й,
че няма връзка с клиента, след като е редовно упълномощена, не е основание за
продължаването му.
Евентуално
са изложени подробни съображения за неправилност на решението.
Според
въззивника, въпреки че правилно е разпределил тежестта на доказване, съдът не е
взел предвид, че ищецът не е доказал придобиване на правото на собственост
върху имота от неговия наследодател. Направено е подробно изложение и анализ на
предпоставките за придобиване право на собственост по реда на №4а ПЗР ЗСПЗЗ, за
да се формира краен извод, че за наследодателя на първоначалния ищец тези
предпоставки не са били налице: върху имота не е имало сграда, в каквато насока
са ангажирани свидетелски показания, и няма данни за извършено плащане, видно
от представено удостоверение, изходящо от община Несебър. Според въззивника, ищецът
не твърди и не установява да е придобил имота по давностно владение. Нещо
повече – с предявяваните искове в настоящото и предходно дело, не е било
изяснено твърдението му за упражнявано владение върху имота и неговата
продължителност – в тази връзка са обсъдени показанията на свидетелите, в
контекста на твърденията на ищеца, от които според въззивника се установява, че
Ангел Колев е ползвал имота до 1995г., след който момент ползването е
осъществявано от сина му Колю Колев, разпитан като свидетел. Не било изяснено и
дали и кога Ангел Колев е заплатил стойността на имота, което е от съществено
значение за възможността да придобие правото на собственост. Изложени са
подробни аргументи относно ангажираните от двете страни свидетелски показания и
допуснатите от съда процесуални нарушения във връзка с кредитирането им и
формиране на окончателните правни изводи, предвид заинтересоваността на
свидетелите, посочени от ищеца.
Според
въззивника, съдът е объркал категориите лица – тези, на които се възстановява
правото на собственост са лицата или наследниците, които са били собственици
към момента на обобществяването на земите; ползувателите са тези, на които е
предоставено право на ползване, т. е. те не са били собственици и не може да им
бъде възстановена собствеността. Възможността на ползувателите да придобият
правото на собственост съществува само, ако са изградили сграда в ползвания
имот. Аргументите си въззивникът подкрепя с решение на КС.
Изложени
са подробни съображения относно задължението на ищеца по предявения иск за
собственост да докаже правата си. И т.к. ищецът не е доказал своите, искът е
следва да се отхвърли. В тази връзка е без значение обстоятелството дали
ответникът е доказал своите права, след като ищецът не е доказал собствеността
си. Ищецът не е доказал упражнявано от наследодателя му и от него владения,
поради което ответникът не следва да доказва че го е отблъснал.
Въззивниците ответници В.Т.В. и Л.Х.В., чрез
процесуален представител адв.Д. изразява недоволство от решението и
претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което искът
да бъде отхвърлен.
Подробни
аргументи са изложени за допуснато от съда процесуално нарушение, във връзка с
възражението на ответниците за липса на идентичност между имота, предоставен за
ползване на наследодателя на ищеца и този, придобит от праводателя на
ответниците. В тази връзка според въззивниците, съдът не възложил на ищеца
тежестта да докаже идентичността на имотите, респ. – да отхвърли иска поради
липса на такава.
Твърдят
се допуснати процесуални нарушения и при разпределяне тежестта на доказване на
ответниците – не им е указано задължение да докажат периода, в който
праводателката им е упражнявала владение върху имота, а искът е отхвърлен с
аргумент, че този факт не е бил доказан. Според въззивниците, титулът за
собственост на ищцата – констативен нотариален акт, издаден през 2005г. сочи,
че владението на праводателите и присъединеното й владение са упражнявани 10
години преди това. В тази връзка въззивниците считат, че допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения задължават въззивния съд да даде
указания на страните във връзка с доказване на твърденията си.
От
фактическа и правна страна е оспорен извода на съда, че Ангел Колев Христов е
придобил правото на собственост върху процесния имот, както поради липса на
предпоставките, визирани в §4а ПЗРЗСПЗЗ, така и поради липса на идентичност на
имота, описан в нотариалния акт от 1995г. и процесния, за което ответниците са
изложели възраженията си в депозирания отговор. Т.к. не е придобил правото на
собственост върху имота, Ангел Колев Христов – дядо, не е могъл да го прехвърли
валидно на Ангел Христов – внук. Въпреки приетото възражение за липса на
представителна власт на лицето Кольо Колев и допуснатите в тази насока
доказателства, неясен бил извода на съда по този въпрос.
С
позоваване на аргументите на ВКС, обсъдени в ТР №11/13г., подробни съображения
са изложени досежно характеристиките на констативните нотариални актове,
тяхното правно значение и тежестта при оспорването им, за да се формира извод,
че нотариалният акт за собственост на ответницата Г.П. удостоверява поне
датата, на която е съставен, респ. – датата, на която лицето се позовава на
изтеклата в негова полза придобивна давност. Поради това ищецът е следвало да
обори издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт, а не тя да
доказва правото си на собственост.
Не бил
обсъден факта, че след снабдяването си с нотариален акт през 1995г.,
наследодателят на ищеца изоставил владението, установено от показанията на
св.Колев. От 1995г. до 2005г. е изтекъл 10 годишен срок, в който е било
възможно родителите на Г.П. да завладеят имота и да придобият правото на
собственост по давност, което е удостоверено пред нотариуса с показанията на
трима свидетели в хода на обстоятелствена проверка.
С
позоваване на съдебна практика се оспорва извода на съда, за невъзможност за
присъединяване на разнородни владения – това на въззивниците и това на
праводателката им.
Оспорени
са изводите на съда, за невъзможност на единия съпруг да придобие по давност
правото на собственост, когато спрямо другия съпруг е бил предявен иск за
собственост. Според въззивниците, съдът е извършил разширително тълкуване на
съображенията на ВКС, изложени в ТР №3/2016г.
Изложени
са съображения за порочност на решението в частта, с което съдът е разгледал
направените при условията на евентуалност възражения за придобивна давност.
Според въззивниците съдът не ги разгледал поотделно – за наличието на
добросъвестно и за наличието на недобросъвестно владение, а ги е отхвърлил с
аргументи относно института на съпружеската имуществена общност, респ. – на
необходимото другарство. Изложени са подробни аргументи относно възможността имотът
да се придобие на основание недобросъвестно владение, в която хипотеза
основанието за придобиване на фактическата власт е без значение; от значение е
само срока, в който това владение се упражнява. В тази връзка подробно е
аргументирана възможността единият съпруг да придобие на основание давностно
владение еднолично право на собственост върху имот, през време на брака, както
и възможността да го предяви чрез правозащитно възражение по предявен срещу
него иск.
Оспорва
се извода на съда, за задължителност на постановено решение спрямо неучаствал в
производството съпруг, с оглед въведената от закона възможност да се иска
отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Счита се, че са допуснати
нарушения и на практиката на ЕСПЧ по протокол 1, уреждащ защита правото на
собственост, доколкото несвоевременното конституиране на ответника В.В. от
страна на ищеца, влече санкция за неучаствалата по делото страна.
Подробни
аргументи са изложени по въпроса дали предявен срещу единия съпруг иск води до
прекъсване на придобивната давност спрямо другия съпруг.
Препис
от въззивната жалба на ответника Г.П. е връчен на ищцата И.А.К. на чрез адв.С. – Русинова на 15.05.18г. На 28.05.18г.
по пощата са подадени писмени възражения (писмен отговор).
В него са изложени съображения за потвърждаване на решението. Заявена е
позицията и са дадени пояснения, във връзка с твърденията за недопустимост на
решението.
По
същество са изложени съображения, че от свидетелските показания се установява,
че имотът е предоставен на Ангел Колев по силата на акт на МС; §4 ПЗР ЗСПЗЗ не
изисква към 30.06.95г. в имота да има постройка; за възможността да се придобие
собствеността се изисква само плащане на цената, каквото е извършено. Подробни
аргументи са изложени във връзка с упражняваната върху имота фактическа власт
от праводателя на ищцата Ангел Колев, както и на показанията на св.Кольо Колев
в тази връзка, респ. – упражняваната фактическа власт от родителите на
ответницата Г.П., предвид обстоятелството, че към 2005г. същите са били
живи.
Препис
от въззивната жалба на ответниците Василеви е връчен на ищцата И.А.К. на чрез адв.С. – Русинова на 14.06.18г. В него са
изложени съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемите,
възражението за липса на идентичност на процесния имот не било подкрепено нито
с твърдения, нито с доказателства; съдът е изяснил спора от фактическа страна, като
е дал на страните указания във връзка с доказателствената тежест и по доклада
въззивниците не са направили възражения и не са ангажирали доказателства, който
пропуск се опитват да преодолеят с направените в жалбата доказателствени
искания. Според въззиваемите, нотариалният акт за право на собственост на Ангел
Христов не е бил оспорен и установява отразените в него факти и обстоятелства и
се ползва с доказателствена стойност за представените пред нотариуса документи
и извършените правни действия. Със свидетелски показания било установено
правото на собственост, което е независимо от фактическото ползването на имота.
В тежест на ответниците е било да установят твърденията си за липса на
представителна власт на Кольо Колев и въпреки предоставената им от съда
възможност, те не са сторили това. Обсъдени са и показанията на този свидетел,
досежно упражняване на фактическа власт върху имота от баща му.
Съображения
са изложени във връзка с оплакванията във въззивната жалба по въпроса за
наличието или не на изтекла придобивна давност в полза на ответниците Василеви
и възможността за присъединяване на разнородни владения, съобразно ТР №3/16г.
ОСГКВКС.
Бургаският окръжен съд установи следното:
На 17.09.2007г. пред Районен съд Несебър, ищецът
Ангел Колев Колев е предявил срещу Г.К.П. и Л.Х.В., иск за собственост. По иска
е образувано гр.д.№643/07г. и е постановено Решение 137/22.12.08г.
По подадена въззивна жалба пред БОС е образувано
ВГД №302/09г.; с постановеното по него въззивно Решение №VI-6/12.02.10г.,
първоинстанционното е потвърдено. С касационно Решение №381/21.03.12г.,
постановено по гр.д.№756 10г., ВКС е отменил въззивното решение и е върнал
делото за ново разглеждане.
След връщане на делото, пред БОС е образувано ВГД
№590/12г.; с постановеното по него въззивно Решение №I-109/28.09.2012г.,
първоинстанционното е потвърдено. Касационната жалба на ищцата П. е оставена
рез разглеждане с Определение №69/28.02.103г. по гр.д.№10/13г. на ВКС.
По
подадена от В.Т.В. – съпруг на Л.Х.В. молба по реда на чл.307, ал.2 ГПК, с
Решение №325/20.12.2016г. по гр.д.№4183/16г., ВКС е отменил Решение №137 на НРС
и Решение №109 на БОС и е върнал делото на Несебърски районен съд за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
След
връщане на делото, пред НРС е образувано гр.д.№1174/2016г., което е разгледано
по реда на ГПК – ДВ бр.59/2007г.
Бургаският окръжен съд намира, че на осн.§2,
ал.14, вр. ал.1 ПЗР ГПК, след отмяната на влязлото в сила Решение №109 на БОС,
производството пред първата и пред въззивната инстанция следва да се разгледа
по реда на ГПК – ДВ бр.12/1952г. – отменен. Независимо, че ответникът В.В. е
конституиран в процеса след влизане в сила на ГПК – ДВ бр.59/07г., искът е предявен
при действието на ГПК – ДВ бр.12/52г. (ГПК – отм.).
Отмяната на влязлото в сила съдебно решение възобновява висящността на спора,
считано от датата на предявяване на иска. Но извършените при първоначалното
разглеждане на делото процесуални действия от страните и от съда запазват
действието си. Недопустимо е по отношение на част от страните и част от
доказателствата производството да се развие по реда на стария, а на друга част
– по реда на новия процесуален закон. Поради това и съобразно горепосочените
правни норми, процесуалният ред за разглеждане на предявения иск е този на ГПК ДВ
бр.12/52г. – отменен.
По допустимостта на
подадените въззивни жалби и писмени възражения:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника П., чрез адв.П.
на 28.03.18г. Въззивната жалба е подадена на 13.04.18г. Бургаският окръжен съд
намира, че приложението на ГПК – отм. изключва приложението на чл.61, ал.2 ГПК.
Поради това въззивната жалба на въззивницата П. е просрочена. Но предвид
обстоятелството, че след отмяната на влязлото в сила решение и връщане на
делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд е разгледал исковете,
прилагайки ГПК – ДВ бр.59/07г., въззивният би нарушил правото им на защита, ако
откаже да разгледа въззивна жалба, депозирана своевременно според процесуалния
закон, който съдът в нарушение на закона им е указал, по арг. от чл.38 ГПК –
отм.
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивниците Василеви
на 25.04.18г. чрез процесуален представител адвокат Д.. Въззивната жалба е
подадена по пощата на 09.05.18г. С аргументите, изложено по-горе по отношение
на въззивната жалба на Г.П., Бургаският окръжен съд намира, че и въззивната
жалба на Василеви следва да бъде разгледана по същество на осн. чл.38 ГПК –
отм.
Следователно
въззивните жалби са подадени в срока по чл.197 ГПК – отм., от лица, за които
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят
на изискванията на чл.198 и чл.199 ГПК – отм., поради което същите са допустими.
Казаното
по отношение на редовността на въззивните жалби намира приложение и по
отношение на писмените възражения на
същите, депозирани извън срока по чл.201, ал.1 ГПК – отм. Поради това и на осн.
чл.38 ГПК – отм., въззивната инстанция намира депозираните писмени възражения
за подадени в законния срок.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените
по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания, събрани: при първоначалното разглеждане на делото пред първата
инстанция – на свидетелите Златина Георгиева Шопова, Радостин Марев Йорданов,
Русанка Иванова Стоева, Милка А. Ивкова, Костадин Димитров Т., Яни Роев Пейков,
Иван Роев Пейков; при първоначалното разглеждане на делото пред въззивната
инстанция – Стойка Димитрова Иванова, Янка Димитрова Пейкова и Христо Ангелов
Колев и повторния повторен разпит на св.Милка Ивкова; при повторното
разглеждане на делото пред първата инстанция – Кольо Ангелов Колев, Илия Наков
Пандазиев и Недялка Х. Чупова и повторните разпити на свидетелите Христо
Ангелов Колев и Иван Роев Пейков, намира да установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че ищцата К. и ответницата П. са в
родствени връзки с общия наследодател Ангел Колев Христов, поч. на 17.11.2010г.
Същият е имал четири деца – двама синове – Христо Колев и Кольо Колев и две
дъщери – Янка А. и Милка Ивкова. Не се спори, че ищцата И.К. е негова правнучка
- внучка на сина му Кольо Колев, а Г.П. – негова внучка - дъщеря на дъщеря му
Янка.
Не се спори и видно от показанията на св.
Яни Пейков, Костадин Т., Янка Пейкова и Стойка Иванова, по силата на акт на МС,
в периода 1978 – 80 година, на Ангел Христов било предоставено за ползване процесното
незастроено място, което той оградил с плет. С нотариален акт №12, томVII, дело
№1583/30.06.1995г. на Несебърския районен съд, на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
Ангел Христов е бил признат за собственик на незастроено място от 500 кв.м.,
находящо се в местността „Чолакова чешма“, землище село Кошарица, община
Несебър, представляващо парцел ХVIII-12, в
квартал 2, урегулирано от 500 кв.м., при граници: улица, парцел XIII, парцел VI
и парцел XIX, по плана на местността „Чолакова чешма“.
След удостоверяване на собствеността, Ангел
Христов се установил да живее в родното си място в село Белеврен, община
Средец, където е живял сам до около 2000-та година. От 2000г., до смъртта си
през 2004-та година живял в град Бургас при една от дъщерите си - Милка А.
Ивкова. Видно от показанията на децата му – св.Кольо Колев, Христо Колев и
Милка Ивкова, Ангел Колев Христов е заявил пред всичките си деца намерението
имотът да остане на сина му Кольо Колев и никой от тях нямал никакви претенции.
Бащата упълномощил сина си Кольо нотариално - в дома на св.Ивкова, да извършва
правни действия по прехвърлянето на собствеността върху имота. След като баща му напуснал село Кошарица, синът му
Кольо продължил да ползва (да засажда) дворното място.
Въз основа на даденото му пълномощно,
св.Кольо Колев сключил договор за покупко-продажба, с нотариален акт №74, том
I, рег.№ 607, дело №76/24.04.2000г. на нотариус Мария Бакърджиева, с който
представлявайки баща си Ангел Христов продал на сина си Ангел Колев Колев
правото на собственост. До до 2002г. св. Кольо Колев ползвал имота; след това
го изоставил.
Съгласно одобрена със Заповед
№РД-18-29/25.07.2005г. на ИД на АК кадастрална карта, изменена със Заповед №
КД- 14-02-182 / 08.02.2007г. на Началника на СК-Бургас, процесният имот се
индивидуализира като поземлен имот № 39164.502.569, адрес: Чолакова чешма, площ
501 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен
имот за курортно-рекреационен обект, при съседи: ПИ №№ 39164.502.89,
39164.502.615, 39164.502.82, 39164.502.328.
Не се спори, че нотариален акт №66, томX,
рег.№6424, дело №1767/21.05.2005г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№110 на
НК и район на действие НРС, ответницата Г.К.П. е била призната за собственик на
процесния имот, на основание давностно владение. С договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт №174, томXI, рег.№5712, дело №2090/2007г. на нотариус
Стоян Ангелов с район на действие района Несебърски районен съд, тя прехвърлила
правото на собственост на ответницата Л.Х.В., през време на брака й с ответника
В.Т.В., за сумата в размер на 5 000 лева. Имотът е бил деклариран от В.В. и Л.В.
пред данъчните служби и оттогава те заплащат за него данък върху недвижими
имоти. След закупуване на имота В. и Л. Василеви го оградили почистили, с
намерение за строителство. Видно от представените писмени доказателства –
оферта, протокол, договор за СМР от 10.01.2016г., през 2016г. предприели
действия по ново ограждане на имота.
След узнаване на горните факти и
обстоятелства, на 17.09.2007г., Ангел Колев Колев предявил настоящите искове. След
смъртта си същият оставил за свой единствен наследник И.А.К. - негова дъщеря,
която в това си качество е била конституирана като ищец по делото.
Според свидетелите Я.Пейков,
И.Пейков, Ст.Иванова, Я.Пейкова, след като общият наследодател (дядо Ангел)
заминал за Странджата, мястото било обработвано (засаждано с различни култури)
от родителите на ответницата Г.П. и от нея. Според свидетелите И.Пандазиев и
Н.Чупова, ответникът В. купил имота с намерение да строи; ограждал го два пъти
и го почистил. Поради съществуването на „неизяснени неща“ не успял да започне
строителство. Според св. Кольо Колев – дядо на ищцата И.К., след като той
престанал да обработва дворното място, никой не го е обработвал. Той го
посещавал понякога, но било запустяло.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.209, ал.1 ГПК – отм., не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Оплакванията,
изложени във въззивните жалби за недопустимост на решението, поради
неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, въззивната инстанция
намира за неоснователни: Съобразно разпоредбата на чл.36 ГПК – отм., законните
и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на
заинтересованата страна, ако съдът намери молбата за уважителна. Тази
възможност е факултативна, тя зависи изцяло от преценката на съда и законът не
предвидил инстанционен контрол. Поради това изцяло в правомощията на
първоинстанционния съд остава решението дали да продължи и с колко срока за
отстраняване нередовностите на исковата молба, а въззивната инстанция не следва
да ревизира това решение.
Бургаският
окръжен съд, след като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и
законосъобразно.
Относно правото на
собственост на ищцата И.К.:
Съобразно нормата на чл.77 ЗС, правото на собственост се придобива с
правна сделка, поп давност или по други начини, предвидени в закона. Правото си
на собственост ищцата И.К., в качеството си на наследник на първоначалния ищец
Ангел Колев, черпи от договор за покупко – продажба, сключен между Ангел
Христов и Ангел Колев, първият – действащ чрез пълномощник Кольо Колев. Правата
на прехвърлителя произтичат от нотариален акт, извършен по реда на §4а ПЗР
ЗСПЗЗ.
При повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,
ответниците са оспорили наличието на предпоставките за придобиване правото на
собственост от наследодателя Ангел Христов по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
С §4 ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ
бр.17/91г.), се предвиди възможност граждани, на които са предоставени за
ползване земеделски земи, по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и МС,
да придобият правото на собственост върху тези земи. Със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ
бр.28/92г.), §4 претърпя изменение, като с новата редакция бе прекратено
ползването на тези земи, но със същия закон бяха приети
§4а-4л от ПЗР, които по-подробно се уредиха обществените отношения във връзка с
горепосочените земи. С нормите на §4а и §4б се уточниха възможностите граждани,
на които по силата на горепосочените актове е предоставено право на ползване,
да придобият и правото на собственост върху земите в три предвидени от закона
хипотези: §4а, ал.1, §4а, ал.5 и §4б. Тези законови възможности, макар да
създадоха колизия между правата на лицата, на които се възстановява
собствеността на земеделски земи и правата на лицата, на които се даде
възможност да придобият право на собственост върху такива земи, въведоха
следните принципи в тази връзка: първо – по правило възстановяване правото на
собствениците; по изключение – дерогиране на възстановяването, при наличието на
позитивни предпоставки за придобиване на собствеността от ползувателите. Във
втората хипотеза, макар да е проведено валидно възстановяване на собствеността,
правото на ползувателите изключва правото на реституираните собственици.
Съобразно нормата
на ал.2 на чл.5 от ЗВСОНИ, приета и влязла в сила 21.11.1996 г. (три дни след
публикуването на ЗИД на ЗВСОНИ в ДВ бр. 107 от 18.11.1996 г.) от тази дата
придобивната давност е допустим способ за придобиване на вещни права върху
реституирани имоти, включително и такива по ЗСПЗЗ. За да е такъв, обаче, следва
имотът да е обект на реституция, респ. - решението на административния орган за
възстановяване на собствеността да е влязло в сила. От този момент правото на
собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на
съответни действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. В тази
връзка, с разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ се предвижда изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, да не се зачита и започва
да тече от деня на влизането й в сила, но когато към този момент не е завършен
фактическия състав на земеделската реституция относно имота, началният момент
от който може да тече придобивна давност е възстановяването на собствеността.
В настоящия
случай, за процесния имот няма данни да е бил заявен за реституиране по реда на
ЗСПЗЗ, респ. – правото на ползувателят Ангел Христов да е бил в конкуренция с
правото на земеделски реституирани собственици. Следователно, ако
наследодателят не го бе изкупил по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, на основание
разпоредбата на 24 ЗСПЗЗ, вр. §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, имотът би бил част от държавния
поземлен фонд и върху него нито Ангел Христов, нито неговите наследници, в т.ч.
ответницата или нейните родители, не биха могли да упражняват полезно давностно
владение и да придобият собствеността на осн.24, ал.7 ЗСПЗЗ.
Следователно за
ответниците не съществува правен интерес да отричат правата на общия
наследодател Ангел Христов. Едва с придобиване на имота от него по реда на §4а,
по силата на нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, считано от 21.11.1996г., същите биха
могли да завладеят и придобият имота на основание давностно владение.
Относно придобиване на имота от
ответницата Г.П.:
Правото на собственост върху имота се претендира на основание давностно
владение. Легална дефиниция на понятието “владение” се съдържа в нормата на
чл.68, ал.1, ЗС. Владението е способ за придобиване на вещни права, в т.ч.
право на собственост. Законът изисква владелецът да упражнява фактическа власт
върху имота, необезпокоявано и непрекъснато (обективен елемент на владението -
чл.79, ал.1 ЗС); субективно отношение и намерение на владелеца, вещта да се
свои.
За да формира извода си по въпроса дали ответницата Г.П. е придобила на
основание давностно владение процесния имот, съдът кредитира с най-голяма
степен на доверие показанията на свидетелите Милка Ивкова и Христо Колев – деца
на общия наследодател Ангел Колев Христов. Същите, в качеството си на негови
наследници имат правен интерес да оспорват както прехвърлянето на процесния
имот в полза на бащата първоначалния ищец Ангел Колев, така и извършеното от
ответницата П. разпореждане в полза на ответниците Василеви. Те са в еднаква
степен на родство с двете страни по делото. Показанията им съвпадат и са
последователни. Тези свидетели установяват волята на общия наследодател и
липсата на противопоставяне от страна на децата му, правото на собственост
върху имота да бъде прехвърлено на сина му Кольо, респ. – наследниците му,
както и упълномощаване за извършване на разпореждане в този смисъл. От
показанията на тези свидетели не се установява някое от другите деца на
наследодателя и конкретно – дъщеря му Янка, да е променило намерението си
спрямо имота – да е менифестирало лично намерение за своене и да го е
противопоставило както на наследодателя приживе, така и на останалите
наследници след смъртта му.
От показанията свидетелите, установяващи обработване на имота от
родителите на Г. и от Г. не се установява завладяване на имота от нейна страна:
от показанията им не може да се установи нито заявено и манифестирано спрямо
наследодателя и наследниците му недвусмислено намерение за своене, нито
установена непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт, съпътстваща
намерението. Свидетелите сочат че родителите на ответницата са обработвали
мястото с нейна помощ, но нито един от тях не свидетелства Г.П. да е засвоила
имота за себе си. Тук следва да се каже, че фактическите твърдения за
упражнявано съвместно владение от страна на Г. и нейните родители, не могат да
доведат като правна последица до еднолично придобиване на собствеността само от
нея. Изводът, който може да се направи от показанията на свидетелите е, че
обработването на имота е осъществено от родителите на Г.П., с цел добиване на
земеделска продукция за лично ползване.
Относно придобиване на имота по давност от ответниците
Василеви.
Доколкото
съдът намира възраженията за придобиване по давност на имота от ответницата Г.П.
за неоснователни, нейното владение не би могло да бъде присъединено към
владението, упражнявано от Василеви. Поради това следва да се анализира
възможността същите да са придобили собствеността, на основание самостоятелно
упражнявано давностно владение, считано от датата на договора за покупко -
продажба.
Договорът
между тях и ответницата Г.П. е сключен през 2007г. През същата година е
предявен настоящият иск, насочен първоначално само спрямо ответницата Л.В..
Така владението на същата е било смутено, а давността – прекъсната на осн. чл.
116, .“б“ ЗЗД.
Спорът
по делото касае възможността ответникът В. – конституиран в процеса едва през
2017г. да придобие правото на собственост на основание давностно владение.
Според въззивната инстанция такава възможност не е налице. По делото не се
спори, че след сключване на договора за покупко – продажба, ответниците Василеви
са получили и фактическа власт върху имота. Независимо от това, че страна по
договора е била само съпругата Л.В., по силата на оборимата законова презумпция
на чл.19 СК – 1985г.- отм., правото на собственост би се считало придобито от
двамата съпрузи. Владението е получено от тях в качеството им на съпрузи и
понастоящем, в същото качество те продължават да го упражняват. За да е налице
възможност само единият съпруг да придобие собствеността, необходимо е да се
установи, че той, еднолично е установил фактическа власт върху имота и е
манифестирал пред останалите правни субекти, в т.ч. и съпругата си, че не само
държи, а владее за себе си. Такива доказателства по делото не са ангажирани.
При бездяловата
съпружеска имуществена общност, действията на единия съпруг обвързват другия,
респ. – действията спрямо единия съпруг обвързват другия. Ето защо,
предявяването на иска по отношение на съпругата В., обвързва и съпруга В. и
прекъсва и спрямо него започналата придобивна давност. Поради това тези
ответници не са могли да придобият правото на собственост на основание
давностно владение.
По
изложените съображения исковете са основателни. Решението на Несебърския районен
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Разноски
не се претендират и не следва да се присъждат на въззиваемата страна.
С оглед
на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №34/22.03.18г., постановено по гр.д.№1174/16г. по описа на
Районен съд Несебър.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.