Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 162
гр.ВРАЦА,23.05.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,в закрито заседание
на 23 май 2019 год. в състав:
Председател:ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №205/2019 год. ,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,ал.1 и
сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на А.М.М. ***,подадена чрез пълномощника й адв.Г.З. от САК против
Постановление от 26.02.2019 год. по изпълнително дело №329/2018 год. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй,с кое съдебният
изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника й.
Жалбоподателката
намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено,а съдът да
разпореди изплащане на целия размер на направените /от нея като взискател/ в изпълнителното производство
разноски.Сочи,че направеното /от длъжника/ възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно,тъй като изпълнителното дело е образувано за
принудително изпълнение на два осъдителни диспозитива на съдебно решение
-издръжка и предаване на деца, като в
частта относно принудителното предаване на децата производството бележи
значителна фактическа и правна същност.
При уважаване на
жалбата претендира присъждане на разноски и за съдебното производство.
В постъпилото
възражение от К.Е.М.-длъжник в изпълнителното производство се изразява
становище за нередовност и неоснователност на жалбата.Счита,че жалбата е
нередовна,тъй като не отговаря на изискванията на чл.206,т.2,т.3 и т.4 ГПК.Намира жалбата за неоснователна,като поддържа,че той не е дал повод за
образуване на изпълнителното дело,тъй като към датата на образуването му
изпълняваното съдебно решение не е било влязло в законна сила.Намира за
незаконосъобразни и действията на ДСИ по двукратно насрочване на дати за
доброволно предаване на двете малолетни деца,като сочи,че той е довел децата,но
предаването не е осъществено поради тяхното нежелание да отидат да живеят при
своята майка.
В представените
по реда на чл.436,ал.3 ГПК
мотиви ДСИ М.Д. излага в хронологичен ред предприетите от нея и страните
действия по изпълнителното дело.Сочи,че при направено от длъжника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя тя е
постановила обжалваното постановление,като е намалила адвокатското
възнаграждение от 500.00 на 400.00 лева, приемайки,че на пълномощника се дължи
възнаграждение както по чл.10,т.1,така и по чл.10,т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,но възнаграждението по
чл.10,т.4 следва да бъде определено в минималния размер от 200.00 лева.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по
чл.436,ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Жалбата е и
редовна,тъй като отговаря на изискванията на чл.260,т.1,т.2,т.3,т.4 от ГПК-съдържа
име и адрес на жалбоподателя,посочен е обжалвания акт,в какво се състои неговата порочност и какво е искането до
съда.
За да се
произнесе по нейната основателност,съдът съобрази следното:
Изпълнително
дело №329/2018 год. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй е образувано на 20.11.2018 год.
по молба вх.№3551/19.11.2018г. на А.М.М.,с
ЕГН**********,майка и
законен представител на малолетните деца Е.К.Е.,с ЕГН********** и К.К. Е.,с ЕГН
**********, против К.Е.М. ***,с ЕГН **********.
Молбата е
подадена чрез адв.Г.З. от САК и към нея е приложен изпълнителен лист от
14.11.2018 год.,издаден от ОС-Разград по негово въззивно гр.дело №193/2017 год.
след влизане в сила на постановеното по същото дело решение №95/03.11.2017
год.По този изпълнителен лист родителските права над децата Е. и К. са предоставени
на майката А.М.М.,а бащата К.Е.М. е осъден да им заплаща чрез майката по 150.00
лева месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила.
Приложено е и
определение №721/01.11.2018 год. по
гр.дело №433/2018 год. на ВКС,ІІІ-то г.о.,с което решение №95/03.11.2017 год по въззивно гр.дело
№193/2017 год. на ОС-Разград не е допуснато до касационно обжалване в частта
относно родителските права и издръжката,т.е. решението на ОС-Разград е влязло в законна
сила на 01.11.2018 год.,на която дата ВКС е постановил своя необжалваем съдебен
акт.
С молбата
взискателката е поискала до длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение
и на двете задължения-за предаване на децата и за заплащане на издръжката. Посочила
е и изпълнителен способи при липса на доброволно изпълнение--насрочване на дата
за принудително изпълнение на задължението
за предаване на децата и запор на банкови сметки и трудово възнаградение на длъжника за събиране на дължимата
издръжка.С молбата е поискано и присъждане на направените в изпълнителното
производство разноски,като е приложено пълномощно с дата 15.11.2018 год. /л.4
от изпълнителното дело/,а в последствие и договор за правна защита и съдействие
с дата 26.11.2018 год. /л.80/ ,в който е отразено,че е договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.В първото пълномощно е
посочено,че адв.З. е упълномощена от взискателката А.М. да предприеме действия
по образуване на изпълнително дело пред ДСИ при РС-Козлодуй въз основа на
издадения по възззивно гр.дело №193/2017 год. на ОС-Разград изпълнителен лист.В
договора за правна защита и съдействие от 26.11.2018 год. е отразено,че негов
предмет е защита и представителство по вече образуваното изпълнително дело
№329/2018 год. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй.
Действия по
принудително изпълнение на задължението за издръжка не са предприемани,като до
длъжника К.М. е изпратена само покана за доброволно изпълнение,получена от него
на 28.11.2018 год.
На К.М. е
връчена и покана за доброволно предаване на дете, получена също на 28.11.2018
год., с която той е поканен на дата 14.12.2018 год. доброволно да предаде
децата Е. и К. на майката.Допълнително ДСИ е определил време и място-16.00 часа
в СИС при РС-Козлодуй,за които страните са уведомени. Страните и техните
пълномощници са се явили и децата са доведени от бащата,но до предаване не се е
стигнало,тъй като децата са отказали да тръгнат с майка си и да отидат да
живеят при нея /л.30-31/.
С молба от
19.12.2018 год. взискателката чрез своя пълномощник адв.З. е поискала да бъде
насрочена нова дата за принудителното предаване на децата -27.12.2018 год. от
14.00 часа в сградата на ДСП-Козлодуй.Поискала е да бъде осигурено съдействие
от полицията и кмета на Общината.Тази дата не е възприета за подходяща от ДСИ, който
с разпореждане от 09.01.2018 год. е определил друга такава - 05.02.2019 год. от
10.30 часа в сградата на ДСП-Козлодуй.поискано е съдействие от
полицията.Страните са уведомени.
На
05.02.2019 год. в присъствието на страните,техните пълномощници, представители
на полицията,служители на ДСП-Козлодуй,на СУ на ЦОП-гр.Козлодуй и психолог
децата са предадени на майката,но с уговорката да бъдат върнати при бащата на
дата 11.02.2019 год. /л.75-77 /.Причина за тази
уговорка е междувременно заведено дело от бащата за изменение на мерките
за упражняване на родителските права относно децата,по което е определена дата
11.02.2019 год. за произнасяне по молба за привременни мерки.
С молба от
11.02.2019 год. взискателката е поискала принудително събиране на направените
по делото разноски чрез "запор" върху трудовото възнаграждение на
длъжника.С постановление от 12.02.2019 год. ДСИ е приел разноски от 570.00
лева, включително 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.С молба от
22.02.2019 год. длъжникът чрез своя пълномощник е поискал при условията на
чл.78,ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение на взискателката или да бъде прието
за изцяло недължимо от него,или да бъде редуцирано до минималния размер от
200.00 лева по Наредба №1/09.07.2004 год.
По тази
молба съдът се е признесъл с обжалваното пред ОС-Враца Постановление
от 26.02.2019 год.Постановлението не е обжалвано
от длъжника и по отношение на него то е влязло в законна сила.
При така
изложената и възприета фактическа обстановка съдът приема жалбата за
основателна.Съображения:
Между страните не
се спори относно компетентността на ДСИ след надлежното му сезиране от длъжника
да се произнесе по искането на същия с правно основание чл.78,ал.5 от ГПК.Спорен
е единствено въпросът налице ли е прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева,посочено като дължимо от К.Е.М.
във връченото му постановление за разноски от 12.02.2019 год.
Както бе посочено
по-горе ,от приложения по изпълнителното дело договор за правна помощ и
съдействие се установява,че е уговорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева.От приложените по делото пълномощни и от
посочения в договора предмет е видно,че възнаграждението
се дължи за образуване на изпълнително дело,процесуално представителство и
защита по същото.
При така
уговорения обем на процесуална защита и съдействие се дължат следните минимални
възнаграждения,регламентирани в Наредба № 1/09.07.2004 год. :
-по чл.10,т.1 -
за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева;
-по чл.10,т.2 -
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
/за задължението на длъжника за издръжка на малолетните деца Е. и К./- 1/2
от съответните възнаграждения,посочени в чл.7,ал.2,предвиждаща
минимален размер на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес.Дори при приемане на
материален интерес до 1000.00 лева,то съгласно чл.7,ал.2,т.1 от
Наредбата,дължимото минимално възнаграждение е 300.00 лева.При посочения
материален интерес и след извършване на изискуемата от чл.10,т.2 от Наредбата
редукция до 1/2, размерът на минималното възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело възлиза на 150.00 лева.
-по чл.10,т.4 - за
процесуално представителство и защита интересите на взискателката във връзка с
предаването на децата от страна длъжника - 200.00 лева.
При това
положение общият размер на минималното адвокатско възнаграждение за пълния обем
на договорената правна защита и съдействие възлиза на 550.00 лева. Следователно,договореното
и изплатено на пълномощника на взискателя възнаграждение от 500.00 лева не само
не надвишава,но дори е под минималния размер, посочен в Наредба №1/2004
год.,при което и искането на длъжника за редуцирането му е неоснователно.
За яснота следва
да бъде отбелязано и следното:
1/Действително,към
момента на подаване на искането по чл.78,ал.5 ГПК от страна на взискателката не
са извършени други процесуални действия за удовлетворяване на вземането за
издръжка,освен подаване на молба за образуване на изпълнително производство,но
това обстоятелство би било релевантно само в случай на извършено от страна на
длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение.Няма данни обаче такова
плащане да е било извършено,а към момента на подаването на искането по
чл.78,ал.5 ГПК три месечни вноски за издръжка в общ размер 900.00 лева за двете
деца вече са изискуеми,поради което изпълнителното производство продължава и на
пълномощника на взискателя е дължимо възнаграждение и за последващо водене на
изпълнителното производство и извършване на действия за удовлетворяване на
парични вземания, по смисъла на чл.10,т.2
вр. чл.7,ал.2 от Наредбата.
2/Не е разрешен и
въпросът за предаване на децата на майката,въпреки двукратно насрочените дати
за принудително такова.Установен е синдром на родителско отчуждение, крайно
влошени отношения между родителите и заведено от бащата -длъжник гражданско дело за изменение на мерките за упражняване
на родителските права, от които факти може да се изведе,че изпълнението на
решението на ОС-Разград в тази му част е и ще бъде максимално затруднено и
усложнено.И в тази си част изпълнителното производство продължава, като
наличните до момента усложнения и бъдещите такива не предполагат определяне на
възнаграждение в минималния предвиден в чл.10,т.4 от Наредба №1 размер.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на А.М.М. ***
основателна и следва да бъде уважена,а обжалваното постановление на ДСИ при
РС-Козлодуй отменено.
При този изход на спора жалбоподателката има право на разноски за
настоящето производство.Но не представя доказателства за направени
такива,поради които разноски в нейна полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението на ДСИ при РС-Козлодуй
от 26.02.2019 год.
по изпълнително дело №328/2018 год. по описа
на СИС при РС-Козлодуй,с което размерът на адвокатското възнаграждение на адв.Г.З.
от САК-пълномощник на взискателката А.М.М. ***,е намален от 500.00 лева на 400.00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Същото да се изпрати на
страните чрез техните пълномощници за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.