№ 52
гр. Бургас, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000095 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „А. к.”
ЕООД, ЕИК **********, чрез адв. В. К. – АК – Ямбол, против решение
№18/04.05.2023 год. по т.д.н.№8/23 год. на ОС Ямбол, в частта, с която е
определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника - 31.12.2018
г.
Въззивното дружество счита, че в тази си част съдебното решение е
незаконосъобразно и поддържа, че началната дата на неплатежоспособността
следва да бъде 15.03.2023 г. – датата, на която длъжникът окончателно е спрял
плащанията към кредиторите си. Оспорва се като неправилен изводът на съда
за приложимост на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, тъй като до датата на
постановяване на съдебното решение не бил изтекъл срока за подаване на
годишните финансови отчети за търговските дружества за 2022 г. Към
въззивната жалба се представя заявление Г2 вх.№ 20230424152057, с което се
твърди, че са били обявени годишните финансови отчети за 2020 г., 2021 г. и
2022 г. Сочи се също, че от изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че в период от шест месеца преди подаване на молбата по
несъстоятелността, дружеството извършвало частични плащания към
множество кредитори. Твърди се, че извън обхвата на експертизата останали
1
плащанията на дружеството по посочените от вещото лице изпълнителни
дела. Последното плащане било извършено от дружеството на 14.03.2023 г.
към НАП.
Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което за начална дата на неплатежоспособността да
се определи 15.03.2023 г.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Пред Окръжен съд Ямбол е била подадена молба от „А. к.” ЕООД,
ЕИК ********** по чл.625 от ТЗ, с искане да се обяви
неплатежоспособността на дружеството, да се определи началната й дата, да
се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на
предприятието и да се обяви длъжникът в несъстоятелност.
С решение № 18/ 04.05.2023 г., постановено по т. д. № 8/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд – Ямбол, е обявена неплатежоспособността на „А. к.”
ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. „Г.
Д." бл.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. И. Д.; определена е
начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2018 г.; открито е
производство по несъстоятелност на „А. к.” ЕООД и е постановено
прекратяването му; „А. к.” ЕООД е обявено в несъстоятелност. Със същото
решение производството по несъстоятелност е спряно и на длъжника и
кредиторите му е указано, че спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този
срок по делото се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се
депозира по сметката на Окръжен съд – Ямбол необходимата сума за
предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б ТЗ в размер на
3 000 лв., като същите са предупредени, че ако в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в
ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност,
съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от
Търговския регистър.
Съдът е счел, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност,
след като е съобразил, че търговецът не е заявил за обявяване в ТР годишни
2
финансови отчети за периода 2019 – 2022 год. и е приложил презумпцията по
чл.608 ал.2 от ТЗ. Приел е, че презумпцията не е опровергана от събраните по
делото доказателства и най-вече заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която установява, че за изследвания период от 2018 до 2023 год.
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под
реферантните стойности. Счел е, че не може да бъде приложена презумпцията
по чл.608 ал.3 от ТЗ, тъй като търговецът е извършил частични плащания в
периода от 29.11.22 год. до 14.03.2023 год. За начална дата на
неплатежоспособността е приета 31.12.18 год., към който момент по
безспорен начин е доказано наличието на изискуеми непогасени парични
задължения по търговски сделки - към „Ю. Б.“АД (в размер на общо 96
032,10лв. по изп.лист от 05.06.2017г.), към „В. ГМ“ООД (в размер на 9
613,95лв. по влязло в сила съдебно решение от 10.04.2017г. и в размер на 79
472,40лв. по изп.лист от 05.09.2014г.) и публични задължения към НАП,
възникнали в периода 2014-2018г. Счел е, че към 31.12.2018г. е налице и
трайно настъпило състояние на неплатежоспособност на длъжника, тъй като в
целия период 2018г.- 2023г. показателите за финансово състояние на
дружеството са такива, показващи настъпило обективно състояние на
неплатежоспособност. Не е възприета за дата на неплатежоспособността
сочената от молителя дата - 15.03.2023г., тъй като неплатежоспособността на
дружеството не е обоснована със спиране на плащанията от негова страна.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено моментът, в който
се е проявило състоянието на неплатежоспособност, дефинирано като трайна
невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за
погасяване на задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Оборимите презумпции по чл.608 ал.2 до ал.4 от ТЗ са създадени в
интерес на кредиторите, за да ги подпомогнат в процеса на установяване на
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Фактите,
въз основа на които се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по чл.608 ал.1 от ТЗ, са незаявяване в ТР на ГФО за
период от три години преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ (ал.2),
спиране на плащанията (ал.3) и неудовлетворяване в рамките на
индивидуално принудително изпълнение (ал.3).
3
От справка по партидата на длъжника в ТР се установява, че за 2018
год. е обявен отчет, а за 2019 год. е обявена декларация по чл.38 от ЗСч. След
подаване на молбата е депозирано заявление обр.Г2 20230424152057 и са
обявени ГФО за 2020, 2021 и 2022 год. От горното следва, че презумпцията
по чл.608 ал.2 от ТЗ е неприложима – за 2019 год. е подадена декларация за
неупражняване на стопанска дейност, която освобождава търговеца от
задължението му да състави и обяви отчет, а за 2022 год. все още не е бил
изтекъл срока за съставяне на ГФО. Необявени са били отчетите само за 2020
и 2021 год. и поради неосъществяване на факта от хипотезата в правната
норма (най-малко три необявени отчета), презумирания факт не може да се
приеме за осъществен.
От друга страна, от събраните доказателства се установява, че
длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си в края на 2018 год. За
2019 год. не е осъществявана стопанска дейност според обявената декларация,
а обявените ОПР за 2020, 2021 и 2022 год. са с нулеви стойности, което
явства, че длъжникът напълно и спрял да обслужва задълженията си. В
молбата си дружеството е посочило, че от няколко години не осъществява
търговска дейност, което кореспондира с изводите на съда. Спирането на
плащанията е резултат от обективната невъзможност да се генерират приходи
от дружеството. Незначителните по размер плащания към някои кредитори
(напр. плащане от 50 лв. към НАП на 14.03.2023 год.), отнесени към общия
размер на задълженията, показват, че това са инцидентни погасявания, които
не преодоляват състоянието на трайна невъзможност за погасяване на
изискуемите задължения към кредиторите и публичноправните задължения.
Визираните във въззивната жалба плащания по изпълнителни дела са напълно
недоказани от търговеца, който би следвало да разполага с и да представи по
делото съответните платежни документи, ако счита, че заключението на
вещото лице е невярно, или поне да го оспори. Освен това, ако погасяванията
по изпълнителното дело са резултат от принудителни способи, те са
ирелевантни за определяне на момента, в който длъжникът е спрял
плащанията поради обективна и трайна невъзможност.
С решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. І т.о. ВКС се
приема, че от икономическите показатели, водещи в преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с обективната невъзможност
4
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като съотношение между краткотрайните активи/всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща ликвидност е
основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му.
От заключението се установява, че за 2018 година всички
коефициенти на ликвидност са под референтните стойности за работещо
предприятие. За 2019 година длъжникът не е упражнявал стопанска дейност, а
за 2020 до 2022 год. коефициентите са с нулеви стойности, тай като според
обявените ГФО краткотрайните активи или съответната част от тях са 0. Като
се има предвид, че окончателно стопанската дейност е преустановена на
31.12.2018 год., този момент е и началото на състоянието на
неплатежоспособност, а не последната от датите, на които длъжникът е
извършил няколко незначителни плащания.
Крайните изводи на двете инстанции относно началната дата на
неплатежоспособност съвпадат, което налага решението да се потвърди.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18/04.05.2023 год. по т.д.н.№8/23 год.
на ОС Ямбол в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5