№ 2758
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110205299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *****************, срещу наказателно
постановление № 6*******************************, издадено от
заместник-директор на ТД на Национална агенция по проходите (НАП), с
което на жалбоподателя, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 Закон за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 26 666.67 лв.
(двадесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 0.60 ст.) за
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 102, ал. 4 ЗДДС.
Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от
санкционираното дружество, в която се прави искане за отмяна на
оспореното наказателно постановление. Твърди се, че при издаването му не
са взети предвид направените от дружество възражения, в нарушение на чл.
52, ал. 4 ЗАНН. Излагат се аргументи, че административните актове са
издадени след изтичането на предвидените в чл. 34 ЗАНН, срокове. Допълва
се, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен орган – посочвайки,
че същият е изготвен от ТД на НАП – Пловдив. Относно приложението на
материалния закон се навежда, че е приложима разпоредбата на чл. 96, ал. 3
ЗДДС, доколкото от посочената в НП продажба не е формиран оборот, който
да е предпоставка за регистриране на дружеството по ЗДДС. Сочи се, че освен
продажбата на недвижимия имот, дружеството не е формирал друг оборот,
който да влече след себе си, нуждата от регистрация по ДДС, поради което
намират, че разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС е неправилно приложена,
поради превратното й тълкуване.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от адв. М.Ч., редовно упълномощена. В хода на съдебните
прения, адв. Ч., моли жалбата да бъде уважена и оспореното наказателно
постановление да бъде отменено. Поставя акцент върху липсата на
1
териториална компетентност на актосъставителя, което опорочава целия
процес, тъй като органите на ТД – НАП – Пловдив, не са изрично
оправомощени да съставят АУАН, относно правни субекти, със седалище гр.
София. Подкрепя изложеното в жалбата твърдение, че актът е съставен извън
тримесечния срок. Претендират се разноски – представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – заместник-директор на ТД на НАП – София,
редовно призована, представлявана от юрисконсулт Ц.О. В дадения ход по
същество процесуалният представител на въззиваемата страна пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок (НП е връчено на 25.03.2022 г., а жалбата е подадена
на 30.03.2022 г.), от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
инстанционен контрол.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна
следното:
Жалбоподател е *****************, адрес на управление
*****************, представлявано от М.К.С, с ЕГН ********** и Р.А.ЙО, с
ЕГН **********. Дружеството не било регистрирано по ЗДДС.
На 29.06.2021 г. , дружеството-жалбоподател продало недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор *****************, находящ се в
г*******************************, с площ 1 359 кв.м., описан в документа
за собственост като празно място. За купувач било посочено лицето - М.К.С –
едноличен собственик и управител на ******************************* (до
16.11.2021 г.). Продажната цена била в размер на 160 000, 00 лв., а за
продажбата бил съставен Нотариален акт *******************************
и била издадена фактура № **********/29.06.2021 г. Данъчната оценка на
имота била в размер на 64 416, 60 лв., като плащането не било извършено
„ефективно“, а било извършено прихващане с част от задълженията на
дружеството към купувача.
На 23.08.2021 г., дружеството подало заявление за регистрация по
ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС. А на 03.09.2021 г.,
бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС №
*******************************, като дружеството се считало за
регистрирано от дата на връчване на същия (08.09.2021 г.).
На 02.11.2021 г., на Р.Т и Г.Г., служители на НАП, било възложено да
извършат ревизия на ******************************* за определяне на
задълженията по ЗДДС за периодите от 29.06.2021 г. до 30.09.2021 г.
На 03.12.2021 г., Г.Г., главен инспектор по приходите НАП при ТД гр.
Пловдив съставил АУАН № F637004. В акта било прието, че като не е
начислило дължимия ДДС, за облагаемата доставка, с която е нахвърлил
облагаемия оборот за периода от 29.06.2021 г. – 30.06.2021 г., дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 102, ал. 4 от
ЗДДС, като за дата на извършване на нарушението е приета – 15.07.2021 г. В
2
акта било прието, че лицето е имало задължение до 06.07.2021 г., да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като с посочената продажба е
достигнал облагаемия оборот на 29.06.2021 г. В допълнение е посочено, че
ако „******************************* е било регистрирано по ЗДДС,
начисляването на дължимия ДДС е следвало да се извърши, като дружеството
издаде данъчен документ - фактура /5 дни от изискуемостта на данъка/, в
която да посочи данъка на отделен ред, да състави отчет за извършените
продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния
период, да ги отрази в дневника за продажбите, както и в справката-
декларация за данъчен период м.06.2021 г. в ТД на НАП София в срок до 14-
то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно - до
14.07.2021 г., включително. Актът бил връчен на представител на
дружеството, който го приел с възражения, такива постъпили и в срока по чл.
44 ЗАНН.
На 28.02.2022 г., в резултат от ревизията бил издаден РД №
*******************************, който бил оспорван, а на 28.03.2022 г.,
контролните органи съставили и РА № *******************************, с
който били потвърдени задълженията на дружеството по ЗДДС, в размер на
26 666,67 лв., за данъчен период месец юни 2021 г.
На 17.03.2022 г., при идентично словесно и цифрово описание на
нарушението като в посочения АУАН, било издадено и оспореното НП №
6*******************************, с което на основание чл. 180, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 26 666, 67 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства на свидетеля Г.Г., както и въз основа на останалите писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични,
допринасят за установяване на обстоятелствата по извършената проверка и
направените при същата констатации, и в пълна степен кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира
в цялост. От същите се извежда датата на осъществената продажба на
недвижим имот, нейната стойност, както и обстоятелствата по последващата
данъчна ревизия.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира
от правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Съдът намира за неоснователно оплакването за липса на компетентност
на актосъставителя. АУАН е съставен от Г.Г. на длъжност „Главен инспектор
по приходите“ в НАП – ТД – гр. Пловдив, Дирекция „Контрол, видно от
Заповед № 2-110/30.04.2014 г.
Нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС, определя, че актовете се издават от
органите по приходите. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за Национална
агенция по приходите (ЗНАП), лицата на длъжност „главен инспектор по
приходите“, притежават качеството „орган по приходите“. Видно от Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., т. 2.1. органите по приходите са определени да
3
съставят АУАН по ЗДДС, като изрично в т. 3. и т. 4.1. и т. 4.2. от посочената
заповед, териториалната компетентност на част от дирекциите е разширена на
територията на цялата страна, като сред тях е дирекция „Контрол“, от което
следва, че актосъставителят Г. е бил компетентен да установява нарушения на
територията на гр. София, независимо че същият е с месторабота гр. Пловдив.
На следващо място съдът намира, че при съставянето на двата основани
акта в настоящото производство са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта не съдържат точно и ясно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са
нарушените законови разпоредби. Липсва конекситет между словесното
описание на нарушението и неговата правна (цифрова) квалификация.
Видно АНО е приел, че дружеството е било длъжно, на основание чл.
102, ал. 4 вр. чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС, да се регистрира по ЗДДС. Тоест
посочените разпоредби регламентират производството по служебна
регистрация от органите на приходите, когато лицето не е изпълнило
задължението си за това. А ал. 4, на посочената разпоредба, определя начина
за изчисляване на дължимия данък, доколкото същият неправомерно не е
начислен и не е събран, тъй като съответните задължени лица не са
осъществили задълженията си. Така посочените разпоредби са били
основание и за издаването на РА №
*******************************/28.03.2022 г., с който е начислен
дължимият от дружеството данък в размер на 26 666, 67 лв. за данъчния
период месец юни 2021 г. т.е. така цитираните разпоредби, целят държавата
да събере своите публични задължения, независимо от бездействието на
данъчнозадълженото лице. На следващо място чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е
приложим относно системно осъществяване на доставки, повече от една, в
резултат на които, за период от 12 или 2 месеца, се осъществи определен от
закона оборот, с достигането, на който лицата биват задължени да се
регистрират по ЗДДС. Поради което и следва да се проследи, с коя поредна
доставка е достигнат определеният в закона праг за регистрация по ЗДДС, за
да бъде коректно изчислен дължимият данък, който се калкулира върху
доставката, с която е достигнат оборотът и всяка следваща такава. По делото,
обаче не са събрани доказателства, които да установяват наличието на повече
от една доставка, за да се направи извод за приложимостта на чл. 102, ал. 4 от
ЗДДС, спрямо дружеството-жалбоподател. Описана е само една доставка –
продажба на недвижим имот, поради което разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от
ЗДДС, не е приложима спрямо *******************************.
За яснота, съдът следва да посочи, че е нужно да бъде разграничавано
задължението за заплащането на данъка в резултат от осъществило се
данъчно правоотношение, при което лицето е достигнало определен оборот,
поради настъпило данъчното събитие и изискуемостта на данъка, а от друга
страна административнонаказателната отговорност за извършено нарушение
по чл. 86 от ЗДДС. Тъй като чл. 102, ал. 4 ЗДДС не е относим към санкция, а
целта му е възстановяване на причинените вреди от неправомерно поведение
на задълженото лице, то двете разпоредби не следва да бъдат смесвани.
/РЕШЕНИЕ № 8 от 30.06.2020 г. на КС по к. д. № 14/2019 г., докладчик
съдията А.А/.
Административнонаказващият орган, вменява на дружеството-
жалбоподател, че е осъществило и нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3
ЗДДС, който задължава регистрираните лица да осъществяват сложен
фактически състав за начисляване на ДДС, чрез: 1. Издаване на данъчен
документ, в който да се посочи данъкът на отделен ред; 2. Да се включи
4
размерът на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. Да се
посочи документът по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен
период.
Така посочените задължения са първо за регистрирани лица по ЗДДС, а
на второ място всяко от тях се осъществява в различен период от време от
настъпване на данъчното събитие, от което следва, че и неизпълнението на
задължението ще породи след себе си различна дата на нарушение. АНО е
приел за дата за извършване на нарушението, период от време, който съвпада
със сроковете относими към т. 2 и т. 3, но не и към т. 1. От словесното
описание на нарушението не става ясно дали юридическото лице е имало
задължение да издаде данъчен документ, в който да посочи данъка на отделен
ред, доколкото в НП е посочено, че се приема, че е част от общата стойност
на фактурата или не е имало такова. От датата приета за извършване на
нарушението и словесното му описание, може да се изведе, че не е имало
такова задължение, а от цифровото изписване на правната квалификация т. 1
на чл. 86 ЗДДС се приема, че е нарушило и трите точки на чл. 86, ал. 1 ЗДДС.
Следва да бъде посочено, че по преписката, послужила за издаване на
процесното НП, не са посочени аргументи/мотиви, с които контролните
органи да обосноват дали приемат, че продаденият от жалбоподателя
недвижим имот е от групата на дълготрайните активи, ползвани, както за
професионални, така и за лични цели. Видно е посочено, че имотът е бил
определен в счетоводната система на дружеството като „допълнителните
резерви“. Съгласно трайно установената практика на съда на Европейския
съюз (ЕС), спрямо такива имоти, всяко лице, което е собственик, има право да
упражни правото си на избор относно тяхното данъчно третиране - да ги
включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично
имущество, изключвайки ги от системата за облагане с ДДС. В този смисъл
са редица решения на Съда на ЕС, посочени надлежно и от жалбоподателя. В
своите решения по повод данъчното третиране на активите с двойно
предназначение Съдът на ЕС посочва, че ако в националното законодателство
не е изрично уредено правото на данъчно задълженото лице на избор кои от
имотите със смесено предназначение да бъдат обложени с ДДС и кои не, това
не освобождава държавата членка от задължението да прилага основните
разпоредби и принципи залегнали в Шеста директива. Режимът за данъчното
третиране на тези активи е еднакъв и задължителен за всички държави членки
и се определя само и единствено от волята на задълженото лице.
Не на последно е фактът, че дружеството доброволно е подало
заявление за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката то е съдействало на
органа по приходите и е представило изисканите от него документи. Липсват
данни проверяващият орган да е изследвал въпроса внесен ли е своевременно
в рамките на ревизионното производство дължимият ДДС за периода преди
регистрацията и накърнени ли са по същество интересите на фиска, преди да
прецени да наложи санкция на дружеството. Липсват данни да е налице опит
за укриване на облагаеми доставки от приходната администрация.
Така посочените неясноти, водят до смесване на задълженията на
дружеството-жалбоподател, до липсата на аргументираност за прилагането на
санкция спрямо същото. Категорично затруднява упражняваното на
основните му права в настоящия процес, а от друга страна се достига до
незаконосъобразно прилагане на материалния закон, което не би могло да
бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция.
При този изход на настоящото производство, то и искането на
5
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, се явява основателно на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН. Видно от приложения по делото договор за правна помощ,
жалбоподателят е заплатил за въззивното съдебно производство адвокатско
възнаграждение на адв. Ч., сумата в размер на 960 лева, която е равна на
минималния размер на адвокатско възнаграждение съобразно НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
6*******************************, издадено от заместник-директор на ТД
на Национална агенция по проходите (НАП), с което на *****************,
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 Закон за
данък добавена стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 26 666.67 лв. (двадесет и шест хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и 0.60 ст.) за нарушение на чл. 86, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 102, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати в
полза на ***************** сумата в размер на 960 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6