Определение по дело №38843/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45216
Дата: 18 декември 2023 г. (в сила от 18 декември 2023 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20231110138843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45216
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110138843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано след влязло в сила Решение № 3276 от
20.06.2023 г. постановено по ВГД № 1268/2023г. по описа за на СГС, с което частично е
обезсилено Решение № 20071731 от 16.12.2022 г. постановено по ГД № 54022/2019г. по
описа на СРС, 138-ми състав, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на СРС в
частта относно претендираното от ищеца А. Б. Т., ЕГН **********, гр. ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат М. О., срещу ГД „ГП“ – МВР/ГДГП-МВР/, с адрес ***,
възнаграждение за извънреден труд за часовете за явяване на инструктаж преди застъпване
на смяна за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.179, ал.2 във вр.1 ЗМВР, както и досежно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане
на лихва за забава в размер на 207,65лв. за период 30.10.2016г.-24.9.2019г.
В производството по делото е постъпила уточнителна молба с вх.№
233863/18.8.2023г., и молба с вх.№ 264002/25.9.2023г. от ищеца А. Б. Т., чрез адвокат М.О.,
с които са изпълнени указанията дадени от съда, и е посочено, че се поддържат предявените
искове, за които е било обезсилено предходно решение на СРС по ГД№ 54022/2019г. по
опис на СРС с решение на СГС постановено по ВГД№1268/2023г.
По делото е постъпил отговор от ответника с вх. № 325313/15.11.2023 г. чрез
юрисконсулт Е.К., в срока по чл. 131 ГПК, поради което и на основание чл. 140 ГПК съдът
следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 23.2.2024г. от 10,20 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение в едно е призовката, а на ищеца се връчи препис
от отговора па ответника.
Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
1
делото - производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове
от ищеца за осъждане на ответника да заплати СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата от 1438,70
лева/лв./, представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд за период
1.7.2016г.-30.6.2019г. при 12-часов режим на работа, за общо 453 дежурства и съответно 453
броя проведени инструктажи преди всяка смяна, или общо 209 часа положен извънреден
труд за инструктаж, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 207,65 лева/лв./
лихва за забава за период 30.10.2016г.-24.9.2019г. изчислена върху сумата от 1438,70лв.
Делото продължава след постановяване на Решение № 3276/20.6.2023г. по ВГД №
1268/2023г. по опис на СГС, с което частично се обезсилва Решение №
20071731/16.12.2022г. по ГД № 54022/2019г. по опис на СРС, 138-ми състав и се връща
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В производството по делото пред настоящия състав са постъпили 2 бр.уточнителни
молби, с искане производството да продължи и да се разгледа отново предявения иск за
положен извънреден труд от 209 часа за период 1.7.2016г.-30.6.2019г., като ищецът А. Б. Т. е
положил труд при 12-часов режим на работа в общо 453 дежурства, при което е участвал и в
453 броя проведени инструктажи преди всяка смяна. След инструктажа се извършва смяна
на наряда, сдаване и приемане и на дежурството. Това време за инструктаж е определено за
дневна смяна от 7,30ч. до 8,00ч. и за нощната смяна от 19,30ч. до 20,00ч., а самата
продължителност на смяната е с определено работно време съответно 8,00 – 20,00 ч. и 20,00
– 8,00ч., съгласно заповедите на директора на Регионална дирекция „ГП“ А.. Поддържа, че
част от времето за инструктаж в размер на 30 минути за всяка смяна се явява незаплатен и
некомпенсиран извънреден труд, а за целия период общо 209 часа. Твърди, че този
незаплатен труд трябва да бъде компенсиран с възнаграждение в размер на 1438,70 лв.
Лихвата за забава на основание чл.86 ЗЗД за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане (края на месеца следващ тримесечието, а първата такава дата е 30.10.2016г.) до
датата на подаване на исковата молба - 24.9.2019г. върху сумата 1438,70 лв. е в размер на
207,65 лв.
Поради изложеното се иска да се уважат предявените претенции.
ОТВЕТНИКЪТ е упражнил правото си на отговор по чл.131 ГПК в срок, след указания
на съда, като са изпратени подадените 2 броя уточнителни молби на ищеца от 18.8.2023г. и
от 25.9.2023г. Оспорват се исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и по
размер.
Твърди, че по отношение на действителния брой отработени часове извънреден труд,
които се съдържат в представените с писмения отговор по първоначално подадената искова
молба платежни бележки и съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. на
Министъра на МВР /Наредбата/ за отработеното време от държавните служители, работещи
на смени, за отчетния период се изготвя протокол, който се изготвя на тримесечен период и
се изплаща на тримесечие. Поддържа, че в случаите, когато служителите, работещи на
смени, са полагали труд по заповед, положеният труд се отчита като труд извън редовното
работно време с протокол, който се изготвя всеки месец, но се плаща на тримесечие, след
като часовете се сумират с часовете по протокол по горното изречение, тъй като е
задължително да се спази чл.8, ал.1 от Наредбата, в която е регламентирано, че
извънредният труд за държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70
часа на тримесечен период.
Твърди, че в резултат на сумираното изчисляване на часовете положен труд от ищеца
А. Б. Т. е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове за периода,
е заплатено като извънреден труд. Счита, че продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната такава, но работата в повече се компенсира с
2
почивка в границите на отчетения период и когато в края на отчитане, нормата работно
време е превишена, е налице извънреден труд, който е заплатен от ответника.
Твърди, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се
изчислява и отчита в цели часове, като при необходимост закръглянето се извършва в полза
на служителя.
Оспорва, че ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно
положения от ищеца извънреден труд, като същия е компенсиран съгласно нормативните и
поднормативните актове.
Моли съда да отхвърли предявената претенция като неоснователна и недоказана, като
присъди направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ако съдът приеме исковата молба за основателна, моли направените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК да бъдат намалени до
минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закона за
адвокатурата/ЗАдв./, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.187,
ал.9 ЗМВР във вр. чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.179, ал.2 във вр. ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. на Министъра на МВР.
БЕЗСПОРНО Е – ищецът е положил труд при 12-часов режим на работа в общо 453
дежурства, при което е участвал и в 453 броя проведени инструктажи преди всяка смяна,
като е положил общо 209 часа труд за инструктажите в посочения исков период 1.7.2016г.-
30.6.2019г.
СПОРНИТЕ ФАКТИ – дължи ли се възнаграждение за часовете извънреден труд за
явяване на инструктаж преди застъпване на смяна за периода от 1.7.2016г. до 30.6.2019г.,
както и дали се дължи лихвата за забава, дали ответника е компенсирал съгласно закона
ищеца за положен извънреден труд поради явяване за инструктаж преди смените в
процесния период.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които произтичат
правата ѝ, а именно:
В тежест на ИЩЕЦА е да установи размера и дължимостта на трудовото
възнаграждение за извънреден труд от 209 часа, както и твърдението, че е дължима лихвата
за забава.
В тежест на ОТВЕТНИКА е да докаже своите твърдения и възражения наведени с
отговора на ИМ/ОИМ/.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото цялото производство по ГД№
54022/2019г. по опис на СРС, както и приложеното към него ВГД№ 1268/2023г. по опис на
СГС.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл. 131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
3
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет. 2, стая 204 в сградата с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
54. Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4