РЕШЕНИЕ
№ 5048
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110171052 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „“ АД, ЕИК , със седалище и адрес
на управление: г Б срещу Д. АСП. Д.,ЕГН **********, с адрес: гр. с която се моли съда да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2765,31 лв. - задължения за
доставена и потребена вода за имот с адрес: гр. София,по фактури за периода 04.04.2013 г. -
12.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на задълженията, мораторна лихва в размер на 625,22 лв. за периода 05.05.2013 г. –
12.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
38273/2020 г. на СРС.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: гр. София, ж. За задълженията, предмет на заповедното производство, в базата
данни на дружеството към клиентския номер , отнасящ се за имота, е създадена договорна
(съдебна) сметка .
Твърди се, че на 20.05.2004г. ответникът закупува имота, а на 21.07.2008г. дарява
имота, като си запазва вещното право на ползване върху него, като след тази дата няма
данни да се е отказал от него. Ищецът насочва претенцията си към ответника, в качеството
му на вещноправен ползвател, за изпълнение на задълженията във връзка с потребени ВиК
услуги за процесния период
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за
процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „“ АД, одобрени от
КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на
интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.
1
По силата на ОУ, ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за
посочения имот. Съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневсн срок след датата на
фактуриране.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с което
поддържа твърдението си въведено с възражението по чл. 414 от ГПК в заповедното
производство, че е длъжник на ищеца, но оспорва вземанията по размер.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена справка чрез отдалечения достъп до Агенция по вписванията-
Имотен регистър по отношение на лице Д. АСП. Д. за периода от 01.01.1991 г. до 15.04.2020
г. Налице са вписвания по отношение на процесния водоснабден имот,а именно апартамент
адрес; гр. София, ж.к. Установява се, че на 20.05.2004 г. отвтеникът е придобил процесния
апартамент, а на 21.07.2008 г. го е дарил, като при дарението е учредено ограничено вещно
право на ползване по отношение на ответника.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице се е извършил справка на място в счетоводството на ищеца и на
място във водоснабдения имот. Посочил е, че процесния имот е водоснабден. Установил е,
че задълженията за предоставените от ВиК оператора услуги на собствениците/
ползвателите на същия в период (от 04.04.2013г. до 12.05.2020г.) са формирани въз основа
показанията на следните монтирани на водопроводната инсталация индивидуални
измервателни уреди, които не са подменяни в същия период: водомер с фабричен № 007575-
1 и пломба № и водомер с фабричен № 013997-2 и пломба № 630274. Установено е, че в
процесния период за сградата на адреса, ВиК оператора е изравнявал показанията от
индивидуалните водомери по общ водомер № 024082, пломба № 1315370 (Приемателно-
предавателен протокол № 32896), отчитащ разхода на вода за трите входа В, Г и Д. Същият
е проверен за точност в метрологична лаборатория „Г - “ ЕООД на 28.02.2016г. Резултатите
от проверката са отразени в Протокол № 18-02-81-153 и показват, че водомер с фабричен №
024082 съответства на одобрения тип.На 21.02.2018г. общият водомер е подменен с нов
водомер с фабричен № ********** и пломба № 1775060 (Приемателно - предавателен
протокол № 0119349.
Вещото лице е установило, че на всяко тримесечие „“ АД отчита показанията на
индивидуалните водомери и на общия (приходен) водомер, който е монтиран на
водопроводно отклонение и обхваща цялото количество изразходвана вода в сградата. При
разлика между отчета по общия водомер и сумата от водопотреблението в обособените
имоти (индивидуални водомери или начислени бази на брой живущи), разликата се
разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки имот (съгласно Наредба
№4 на МРРБ). Това количество „общо потребление“ се включва във фактурите само веднъж
на всеки три месеца, т.е. при извършване на реален отчет и е показано на втора страница на
всяка тримесечна фактура. За спорния период от 04.04.2013г. до 12.05.2020г. е таксувана
консумация от общо 1328 куб.м.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за предоставени ВиК услуги периода
04.04.2013г. до 12.05.2020г., е в размер на 2765,31 лв., а мораторната лихва за периода от
05.04.2013г. до 12.05.2020г. г. е в размер на 625,22 лв, като е отчетено последното плащане
за ВиК услуги, извършено на 13.05.2016 г. Вещото лице е заключило, че формираните цени
на издадените фактури за периода 10.09.2013 г. до 01.10.2017 г. са в съответствие с
2
начислените количества и са съгласно тарифите по наредбите на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.11.2020 г.,
постановена по частно гражданско дело № 38273 по описа на Софийския районен съд за
2020 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумата от 2765,31 лв.,
представляваща цена на потребена вода за имот с клиентски № ********** през периода от
04.04.2013 г. до 12.05.2020 г., ведно със законната лихва от 19.08.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 625,22 лв. за периода от 05.05.2013 г. до 12.05.2020
г. Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния срок от
получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
3
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани
от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да
е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия,
респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено
споразумение.
По изложените съображения и базирайки се на приложени писмени доказателства/
справка от ИКАР / съдът счита, че е установено качеството на ответника на вещноправен
ползвател на процесния водоснабден обект, а именно имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Надежда - 2“, бл. 244, вх. Д, ет. 7, ап. 111. Ето защо се установява и качеството на
ответника на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот
през исковия период, както и съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото
дружество в обема на притежаваната от ответницата идеална част от имота.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвени.
От нея се установява, че имотът е водоснабден, както и че съобразно общите условия
на доставчика са начислявани служебно суми, като общо дължимата фактурирана сума за
доставена питейна вода за исковия отчетен период от 04.04.2013 г. до 12.05.2020 г. за
процесния обект възлиза на сумата от 2765.31 лева.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК -19.08.2020
4
г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 19.08.2017 г.
Непогасени по давност се явяват вземанията за задължения за доставена и потребена
вода за период от 20.06.2017 г. до 28.04.2020 г., за които са издавани фактури в периода
02.08.2017 г. до 05.05.2020 г. или сумите от 938.63 лева
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Мораторната лихва върху основателната част от главницата е в
размер на 147.62 лева за периода от 02.09.2017 г. до 12.05.2020 г., изчислен от съда по реда
на чл. 162 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „СОФИЙСКА ВОДА” АД съобразно уважената
част от исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер,
възлиза на 157.88 лв., от общо дължим размер от 492.80 лева/ в т.ч. държавна такса- 92.80
лева, депозит за вещо лице-300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са в размер на 37,74 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. АСП. Д.,ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „, дължи на „,със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ сумата от 938.63
лв. –цена на потребена вода от 20.06.2017 г. до 28.04.2020 г., по издавани фактури в
периода от 02.08.2017 г. до 05.05.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, , ведно със
законната лихва от 19.08.2020 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер
на 147.62 лв. за периода от 02.09.2017 г. до 12.05.2020 г. , за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38273/2020 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за стойността на доставена и потребена вода за горницата над уважения размер
от 938.63 лева до пълния предявен размер от 2765.31 лева и за периода от 04.04.2013 г. до
20.06.2017 г., иска за мораторна лихва над уважения размер от 147.62 лева до пълния
предявен размер от 625.22 лева и за периода от 05.05.2013 г. до 02.09.2017 г. и претенцията
за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Д. АСП. Д.,ЕГН ********** да заплати на „” АД, ЕИК ,със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „“ № разноски в размер на 157.88 лева по исковото
производство и разноски в размер на 37.74 лева по ч.гр.д. №38273/2020 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5