Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260083
гр. Свищов, 19.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ, в публично
заседание на 19.082021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Василка Лалова, като разгледа
докладваното от съдията Гр. д. № 926 по
описа на съда за ****г., за да се произнесе взема предвид:
Постъпила е молба за защита
от домашно насилие от Д.М.А. против А.П.А. с правно основание чл. 5, ал. 1 вр.
чл. 2 и чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие. Твърди се в молбата, че
ответникът е съпруг на молителката, с който са в процес на развод, а от 08.08.****г. живеели във фактическа раздяла. Твърди се извършен акт
на домашно насилие от ответника на 10.09.****г. Навеждат се твърдения, че поредицата
от актове на домашно насилие за започнали на 01.08.****г., когато вечерта пред
близки и приятели на страните, ответникът започнал да обижда молителката,
хванал я за косата, след направена забележка да преустанови писането на
съобщения.Твърди се, че на 07.08.****г. ответникът признал пред молителката за
негова извънбрачна връзка и решението си да се разведат, а на следващия ден
напуснал семейното жилище, а ден след това ѝ се обадил, като ѝ
обяснил, че иска да живее в къщата с новата си жена и я заплашил, в случай ако
не се изнесе. Твърди се, че от 09.08.****г. молителката се крие от ответника.
До 10.09.****г. били разговаряли само по телефона, включително и по телефона
същият ѝ отправял закани, за което подала жалба до РП Свищов. Навежда
твърдение, че на 10.09.****г.отишла до къщата в гр. Свищов за да вземе свои
вещи и документи, но на място установила, че всички ключалки и дистанционни на
вратите били сменени без нейно знание и съгласие, прескочила оградата и
почукала на един от прозорците, при което ответникът отворил и не я допуснал да
влезе. Въпреки това успяла да влезе в
коридора, но ответникът се ядосал и я стиснал силно за дясната ръка, с което
ѝ причинил болка в областта на мишницата, китката и дланта и посинил
пръстите ѝ, както и крещял, че може да отиде по-късно само когато той
ѝ каже, след което я заключил в спалнята. Уплашила се, защото помислила,
че може да я пребие, затова позвънила на
тел. 112 и се заключила в гардеробната до идването на полицейските служители. Искането е да бъдат постановени мерки за
закрила на основание чл. 5 ал. 1 от Закон аза защита от домашно насилие, като
ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и да му бъде забранено да я приближава на по-малко от 200 метра,
жилището й, местоработата й, за срок от 18 месеца.
Представят
се писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение
за сключен граждански брак по акт за брак № ********г. на Община Свищов,
съдебномедицинско удостоверение № ********г. на д-р Г., писмо на РУ Свищов изх.
№ 352000-5538/********г., уведомление по преписка № 814/****г.
Ответникът оспорва молбата в писмено
становище по делото. В хода на устните състезания процесуалният му представител
взема становище за неоснователност на молбата, порадо което моли да бъде
постановено решение, с което молбата да бъде отхвърлена.
Като се
запозна с изложените в молбата твърдения, както и с представените писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Видно от приложените по делото удостоверение за сключен брак, молителката и
ответникът са съпрузи към датата на подаване на молбата, но служебно известно
на съда е, че с влязло в сила решение по Гражданско дело 899 от ****г. към
момента бракът им е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Не се
спори, че от 08.08.****г. страните по делото са във фактическа раздяла, както и
не се спори, че преди датата на фактическата раздяла страните са живяли в
жилище в град Свищов на ул. ******************Съгласно разпоредбата на чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, каквато в настоящия случай е налице и е
подадена от молителката. В случая обаче освен подадената декларация, в която
молителката декларира извършен акт на домашно насилие от ответника на 10.9.****г.
изразяващ се във физическо и психическо насилие, се събраха писмени и гласни доказателства
в подкрепа на представената декларация, а именно съдебно-медицинско удостоверение,
писмо на Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112 – Русе”, диск от „Районен
център 112 – Русе” , съдържанието на който беше отразено в протокола от съдебно
заседание, показанията на свидетелите С. и М..
Видно от съдебно-медицинското удостоверение от 10.9.****г. на д-р Г. е, че
при прегледа на молителката са установени кръвонасядания по пръстите на дясна
китка, болка в дясна длан и дясна мишница, които травматични увреждания са в резултат
от тъпи травми по начин и време, описани от лицето е възможно да са получени. Отразено
е, че лицето е съобщило, че същия ден е било стискано с ръце по дясната китка и
по дясна мишница от А., както е описано, че по гърба на втори, трети, четвърти
и пети пръст по средните и крайни фаланги има мораво-синкави окръглени
кръвонасядания. Удостовереното в цитираното удостоверение кореспондира с показанията на днес разпитания
свидетел С., според които при отиването им на място по сигнал молителката им
показала, че по кокалчетата на пръстите й има синини. Установеното от горните
доказателства съответства и изнесеното в показанията на свидетеля М. – брат на
молителката, според които след случилото се видял, че ръката на сестра му е
синя – „пръстите й бяха сини, където я е стиснал”. Показанията на свидетеля С.
не се опровергават и от заявеното колегата му – свидетеля Д., т.к. същият заяви,
че не си спомня, дали молителката им се е оплакала да е била „бита,
малтретирана и дърпана”. Изнесеното от молителката в декларацията, подкрепяно
от посочените по-горе доказателства не се опровергава и от приложения по делото
сигнал от ответника до РП – Свищов от 04.11.****г., обяснения от същия и
постановление на прокурор от РП – Свищов от 2.2.2021 г..
При тези данни, съдът намира, че молбата се явява
основателна. Установи се извършен акта на домашно насилие от ответника спрямо
молителката на датата 10.9.****г., изразяващо се във физическо насилие –
причиняване на телесно увреждане, акт на психическо и емоционално насилие –
насаждане на страх и предизвикване на отрицателни емоции, както и принудително
ограничаване на личните й права – чрез недопускане в семейното жилище, както и
принудително ограничаване на личната й свобода – чрез заключването й в спалнята.
Последното е декларирано от молителката в приложената по делото декларация, а
именно, че е била заключена от ответника в спалнята. Относно твърденията за
акта на психическо насилие чрез насаждане на страх и предизвикване на
отрицателни емоции, представляващо акт на емоционално насилие се събраха доказателства
посредством изслушания диск от телефон ЕЕН 112, съдържанието на който беше
отразен в съдебния протокол и показанията на свидетеля М..
С оглед основателността на молбата, установените актове на домашно насилие – физическо, психическо и емоционално насилие следва да се издаде исканата заповед за защита. Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. На ответника следва да бъде забранено да приближава молителката на по-малко от 200 метра, жилището й и местоработата й за срок от 18 месеца, който срок съдът определи с оглед установените влошени отношения между страните, включително обстоятелството, че се касае за няколко акта на домашно насилие, извършени на една и съща дата. По този начин съдът намира, че молителката Д.А. ще получи адекватна защита от домашно насилие.
На основание чл. 5, ал. 4 от Закона за
защита от домашното насилие на ответника следва да бъде наложена глоба в
минимално предвидения размер – 200,00 лева, която същият да заплати по сметка
на РС Свищов. При този изход на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
защита от домашното насилие на ответника следва да се възложи ДТ за разглеждане
на делото – 25,00 лева, която да внесе по сметка на РС – Свищов. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от молителката разноски в размер
на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА А.П.А.,
с ЕГН **********
*** с адрес за съобщения ******************да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д.М.А. с ЕГН ********** ***.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на А.П.А., с ЕГН ********** *** да приближава Д.М.А. с ЕГН **********
на по-малко от 200 м, обитаваното от Д.М.А. с ЕГН **********, жилище,
местоработата й за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН ********** *** да
заплати ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200,00 лева, по
сметка на РС – Свищов, както и 5,00 лева – такса за издаването на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН ********** *** да
заплати ДТ в размер на 25,00 лева по сметка на РС – Свищов, както и 5,00 лева –
такса за издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на решението да се издаде
заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя А.П.А., с ЕГН
********** ***, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде подведен под
наказателна отговорност.
ПРЕПИСИ от заповедта и от решението, да
се връчат на нарушителя А.П.А., с ЕГН ********** ***, на Д.М.А. с ЕГН **********
*** и на РУ МВР – Свищов, за сведение и изпълнение.
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.М.А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер
на 400,00 лева (четиристотин лева и 00 ст.) – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му на страните, чрез Районен съд – Свищов пред
Окръжен съд Велико Търново.
Обжалването на решението не спира
действието на издадената заповед.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: