№ 48
гр. П., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500677 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от П.П.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. , об.
П., ул. „ Н. Б. “№ 19 4 ,против „ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. П., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността гр.П. , р-н „Ц.“ , ул. „Х.Г.Д. „ № 37.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
С Решение № 663/ 31. 08. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 1376/ 2021г., по описа на същия съд
, предявените обективно съединени искове са отхвърлени , като неоснователни .Осъдена е ищцата да заплати
съдебно – деловодни разноски .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането
е да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се
уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от
ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна във въззивното производство ( ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията касаят правилността на постановения съдебен акт.
Разгледана по същество въззивнната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,с правно основание на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 439 от ГПК. Искането е да се установи от съда несъществуване на вземане, установено в
заповедно производство по чл.410 от ГПК.Вземането е в размер на 1546, 91лв. , от които 1261, 99лв.главница
,284,92лв. лихви за забава ( мораторни лихви) ,текуща лихва върху главницата и разноски в заповедното
производство .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за процесуалната допустимост на предявения иск. В
исковата молба ищеца се позовава на нови факти и обстоятелства (погасителна давност за вземането ),настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение. При това положение редът за процесуална защита е този по чл. 439 ал.
1 от ГПК , а не този по чл. 424 ал. 1 от ГПК. Правната норма по чл. 424 ал. 1 от ГПК е приложима в
случая,когато новите факти и обстоятелства са съществували към момента на издаване на заповедта за
изпълнение и не са били известни на длъжника в срока за подаване на възражение. С иска по чл. 424 от ГПК
длъжника оспорва вземането във фазата на заповедното производство . След влизане в сила на заповедта за
изпълнение и приключване на заповедното производство за длъжника съществува възможност да оспори
вземането във фазата на изпълнителното производство . Настоящият казус е точно такъв.
В текста на чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се основава само на факти и обстоятелства ,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание.
Това представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да
следи и служебно. Правилото на чл. 439 ал. 2 от ГПК визира влязлото в сила съдебно решение, тъй като само в
исковото производство се провежда съдебно дирене .
Как стоят нещата , когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ?
В този случай първата правна възможност за длъжника е да оспори вземането с възражение , по реда на чл. 414 от
ГПК . Ако длъжника подаде възражение ще се наложи кредитора да предяви иск по чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК , за да установи вземането си в исково производство . В това производство длъжника има право
да направи всички възражения във връзка със спорното материално право на което се основава вземането на
кредитора, включително и възражение за погасяване на вземането по давност. Спорното право и всички
възражения ще бъдат разрешени със СПН в исковото производство .
Ако длъжника не подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК , възражението бъде оттеглено или влизане в
сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК ,заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на заповедта съдът издава изпълнителен лист в полза на кредитора за присъдените суми
( чл.416 от ГПК) .Създава се стабилитет на заповедта за изпълнение , като извънсъдебно изпълнително основание .
С влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудира всякаква възможност на длъжника да оспори
вземането , освен при специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК .
Длъжникът може да оспори вземането по реда на чл. 424 от ГПК само при наличието на нови факти и
обстоятелства , които са настъпили в срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и в този срок не са
били известни на длъжника .
2
Искът по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим само в случаите , когато новите факти и обстоятелства са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение . Това има предвид текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК (
факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,в което е издадено изпълнителното
основание) .
Искът по чл. 439 от ГПК няма да е процесуално допустим , когато се основава на факти и обстоятелства
,които са настъпили в срока за възражение по чл. 414 от ГПК . В този смисъл е и съдебната практика и теория
(виж „Българско гражданско процесуално право“ ,Девето преработено и допълнено издание , стр. 1152-1154; Р. № 781/ 25. 05. 2011г.по
гр. д. № 12/ 2010г.на 3-то гр. отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 306/ 22. 06. 2015г. по ч. т. д. №
3111/ 2015г. на 1-во гр.отд. на ВКС ; Определение № 956/ 22. 12. 2010г. по ч. т. д. № 886/ 2010г. на 1-во т.отд. на ВКС ; Определение
№ 86/ 10. 02. 2014г. по ч. т. д. № 245/ 2014г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; ).
В конкретния казус длъжника е подал възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение.
Кредиторът е предявил иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането. С влязло в сила решение е
установено съществуване на вземането на кредитора .
В исковата молба ищеца твърди,че вземането на взискателя е погасено по давност. Това прави предявения иск
процесуално допустим , тъй като се основава на факти и обстоятелства , които са настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение и извън срока за възражение по чл. 414 от ГПК. .
Разгледан по същество предявения иск е неоснователен.
Според текста на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането.
Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,макар
давността за тях да не е изтекла.
Според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Според чл. 117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено кои
действия на принудителното изпълнение прекъсват давността . Прекъсват давността онези изпълнителни
действия, които са свързани със същността на принудителното изпълнени (същински изпълнителни действия ), като
(налагането на запор , на възбрана ,присъединяването на кредитори , действията по провеждането на публична продан до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от ТЗЛ; ). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността , изпълнителните действия , които не са свързани със същността на принудителното изпълнение (
несъщински изпълнителни действия ) . Това са изпълнителните действия , които подготвят събиране на вземането (
образуване на изпълнително дело , изпращане на ПДИ , проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки
,набавянето на документи и книжа, назначаване на експертизи ; ) и изпълнителните действия по разпределение и плащане
на събраните суми .
Действия по принудителното изпълнение , по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК , които прекъсват
давността , са онези действия , които са поискани , предприети и са извършени след образуване на
принудителното изпълнение и в рамките на изпълнителното производство.В този смисъл е и практиката на
ВКС ( виж Р. № 451/29. 03. 2016г. по гр. д. № 2306/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 402/08. 05. 2019г. по гр. д. № 1368/2015г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение № 28/09. 01. 2019г. по гр. д. № 2978/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 325/13. 01. 2016г. по гр.
д. № 2783/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;).
Следва да се отбележи също така ,че „искането“ на кредитора за прилагането на определен изпълнителен
способ прекъсва давността . Изрично в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на
принудителното изпълнение е посочено,че е достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен
изпълнителен способ ,за да се прекъсне давността. Давността се прекъсва и с „предприемането“ на
поисканото действие за принудително изпълнение, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време изпълнително действие.
В случая е приложима общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Установено е по делото ,че вземането на
кредитора е установено с влязло в сила неприсъствено решение на РС П. № 303 / 05. 10. 2011г. Давността
изтича на 05. 10. 2016г.
На 12. 01. 2012г. е образувано изпълнително дело № 15/2012г. по описа на ЧСИ С.Г. , което е продължено от
ЧСИ Д. Д. на 25. 02. 2014г. под № 292/2014г. Към 12. 01. 2012г. е било в сила ППВС № 3/ 18. 11. 1980г. Това
3
постановление е отменено с приемането на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното
изпълнение.
Според това постановление образуването на изпълнително дело прекъсва давността и давност не тече докато
трае изпълнителния процес. Ето защо на 12. 01. 2012г. давността е прекъсната , след което е започнала да
тече нова давност. Новата давност изтича на 12. 01. 2017г. Към този момент вече е в сила ТР № 2/ 2013г.на
ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение, което регламентира по нов начин прекъсването на
давността.
На 30. 10. 2013г. ЧСИ е наложил запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Тези изпълнителни действия
са прекъснали давността.По изпълнителното дело е приложена молба на длъжника от 17. 04. 2014г. , с която се
признава вземането .Тази молба отново е прекъснала давността( чл. 116 б. „а“ от ЗЗД). По изпълнителното дело са
приложени молби на взискателя от 07. 02. 2017г., 09. 06. 2017г., 28. 09. 2017г. , 17. 10. 2018г.,23. 08. 2019г. ,
01.10. 2020г. и 03. 02. 2021г. за налагане на възбрана , извършване на опис , оценка и публична продан на
конкретни недвижим имоти на длъжника. Тези искания на взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни
способи също прекъсват давността,според указанията ,дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по
въпросите на принудителното изпълнение. Исковата молба е подадена в съда на 09. 11. 2021г. и към този
момент вземането на длъжника не погасено по давност.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че нестъпилата междувременно „перемпция“
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ( прекратяване на изпълнителното производство по право ) е без правно значение за
давността , тъй като се касае за различни правни институти с различни правни последици .
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Давността
изключва принудителното изпълнение , а перемпцията не го изключва.Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи подчинение на представения изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал
ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния
съд , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивнната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 25 ал. 1 от НЗПП
ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 100лв. ,
представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция .
По обжалваемостта на въззивното решение.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена под 20, 000 лв.,
поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 663/ 31. 08. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 1376/ 2021г., по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА П.П.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. , об. П., ул. „ Н. Б. “№ 19 4 , да заплати в полза на
4
„ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр.П. , р-н „Ц.“ , ул. „Х.Г.Д. „ № 37, сумата 100лв. , представляваща юрисконсулско възнаграждение
за въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5