Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Сливница, 24 септември 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 257 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Р.Б. Б. с ЕГН: **********,***.”С.Т.”бл.347,
ап.37, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-1204-002320 от 23.11.2015 г. на началник
на група в сектор ПП при ОД МВР София, с което на жалбоподателя за нарушение
разпоредбите чл.70, ал.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 20,00лв. на основание чл.185 ЗДвП; за нарушение на разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10,00лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 ЗДвП.
В жалбата си, жалбодателят моли процесното НП, да
бъде отменено. Твърди, че при спиране на автомобила , светлините му се гасят
автоматично, а в притеснението си не успял да си намери СУМПС. Твърди, че
намерил и представил СУМПС, но вече му бил съставен АУАН. В съдебно заседание,
редовно призован жалбодателят се явява , поддържа жалбата си, като освен изложеното в
нея, моли НП да бъде отменено изцяло, поради изтекла в негова полза давност.
Административнонаказващият орган не изразява
становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка. В
съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи доказателства, не
прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(акт за установяване на административно нарушение бланков № 561092 от 05.11.2014
г., наказателно постановление № 14-1204-002320 от 23.01.2015 г. на началник на
група в сектор ПП при ОД МВР София, заповед Із-1745/2012г. на министъра на
вътрешните работи, заповед №8121з-47/16.01.2015г., заповед К-107/07.01.2014г. и
двете на министъра на вътрешните работи , акт за встъпване в длъжност, заповед
№35/10.01.2014г., на ВНД директор на ОДМВР-София, справка за нарушител водач и свидетелските
показанията на свидетеля Р.С.А.), намира следното:
На 05.11.2014 г., около 14,10 часа, по главен път ПП-І-8 извън населено място, в посока от гр.София към гр.Сливница, в района на 40-ти км., свидетелите В.В. и Р.С.А. -полицейски служители, спират л.а.”Ровер 75” с ДК № ***, т.к. се движел без светлини. Установили че автомобилът се управлява от жалбодателя. При проверката, свидетелите установили, че жалбодателят не представя СУМПС.
За констатираните нарушения му бил съставен АУАН бланков № 561092 от 05.11.2014г.
от В.В.- мл. автоконтрольор при СПП-ОД-МВР-София, в присъствието на св.Р. С. А.
на жалбодателят, който изложил възражения. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 14-1204-002320 от 23.01.2015 г. на началник на
група в сектор ПП при ОД МВР София, с което на жалбоподателя за нарушение
разпоредбите чл.70, ал.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 20,00лв. на основание чл.185 ЗДвП; за нарушение на разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10,00лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателно постановление № 14-1204-002320 от 23.01.2015 г. на началник на
група в сектор ПП при ОД МВР София е връчено на жалбоподателя на 27.02.2019г., и
на същата дата е подадена жалбата чрез административнонаказващия орган до РС -
гр.Сливница / печата на входирането на жалбата/. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59
от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се
образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови
изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които
следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН
законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване
на административно нарушение бланков № 561092
от 05.11.2014г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане
на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване
на административно-наказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно
нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди
да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно
постановление № 14-1204-002320 от 23.01.2015
г. на началник на група в сектор ПП при ОД МВР София, намира същото за издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Осъществявайки контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление, съдът намира, че е
изтекъл абсолютния давностен срок от три години, считано от датата на извършване
на деянието, за ангажиране на административната отговорност на жалбодателя. В
административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички
обстоятелства, които изключват административно – наказателната отговорност,
включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за
наказателно преследване. Съществува уредба единствено на давността за
изпълнение на вече наложено административно наказание с влязло в законна сила
наказателно постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на
чл.80, ал.1, т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
давността е три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от
довършването им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от
прекратяването им. При всички случай обаче, независимо от това колко пъти е
спирана или прекъсвана давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В конкретния случай,
против жалбоподателя е съставен акт за извършено административно нарушение на 05.11.2014г.
Процесното наказателно постановление е издадено на 23.01.2015г. Видно от
направеното върху него отбелязване, процесното НП е връчено на жалбодателя на 27.02.2019г.
Следователно още към 05.11.2017 г., е изтекъл тригодишния абсолютен давностен
срок. Липсват каквито и да било доказателства, давността да е спирана или
прекъсвана, за да намери приложение разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК. За
пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че и абсолютната давност по
чл.80, ал.3 от НК е изтекла на 05.05.2019г. С изтичането на давностния срок ,
независимо от спирането или прекъсването на давността, се изключва въобще
административно – наказателното преследване, включително и възможността да бъде
реализирана в бъдеще отговорността на нарушителя. Пропускането на абсолютния
давностен срок е заличило деянието, като единствено годно основание за налагане
на административно наказание. Следователно издаденото вече наказателно
постановление не може да служи за осъществяване на давностно погасена
административно – наказателна отговорност. Поради тази причина обжалвания
санкционен акт се явява незаконосъобразен на посоченото по – горе основание и
следва да бъде изцяло отменен, без да се проверява дали е извършено или не
процесното деяние от обективна и субективна страна.
Предвид гореизложеното
съдът намира че не е необходимо да излага доводи по съществото на жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-1204-002320 от 23.11.2015 г. на началник на
група в сектор ПП при ОД МВР София, с което на Р.Б. Б. с ЕГН: **********,***.”С.Т.”бл.347,
ап.37, за нарушение разпоредбите чл.70, ал.3 ЗДвП, му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20,00лв. на основание чл.185 ЗДвП; за нарушение
на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10,00лв. на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: