Р Е Ш Е Н И Е № 36
гр. Шумен, 10.10.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 96 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ра- йон Витоша, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от Д.Б.Ш.и П.Н.Д., чрез пълномощника си Адвокатско дружество „...”, представлявано от ад. Д.М., със съдебен адрес ***, офис 9 срещу Ф.Ш.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.П.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 16.05.2008 г. между „Юробанк България” АД (с пре- дишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) от една страна и Ф.Ш.Ф. и Д.П.Ф. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35340 По силата на договора ищецът е предоставил на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000.00 лв. по курс купува за CHF към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Част от сумата в размер на 42 000.00 лв. е предназначена за закупуване на недвижимия имот, описан в кредитния договор, а останалата 59 800.00 лв. за други плащания. Крайният срок за погасяване на кредита е 384 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми – 23.05.2008 г. Към датата на усвояване курс купува за CHF към лева на банката е 1.1821 лв., като определения съобразно този курс размер на предо- ставения и усвоен от ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове е 84 596.00 CHF С договор за цесия от 12.06.2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила на търговското дружество всички свои вземания, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. С допълнителни споразумения към договора от 24.04.2009 г., 26.03.2010 г. и 26.05.2011 г., цесионерът “Бългериън ри- тейл сървисиз” АД и ответниците са предоговорени условията по кредитния дого- вор. С тях се договарят срокове за облекчено погасяване на кредита, като страните се уговарят да преоформят задължението, като към редовната главница се натруп- ват просрочените плащания за лихви, такси и др. С договор за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 25.10.2017 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произтичащи от кредитния договор. За така извършената цесия ответниците са били уведомени с нотариални покани от 20.03.2018 г. и 21.03.2018 г. връчени при условията на чл.47 от ГПК. С нотариални покани от 20.03.2018 г., връчени при условията на чл.47 от ГПК, ответниците са били уведомени, че поради непогасяване на формираните просро- чия и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Вследствие преустановяване на плащанията по кредитния договор е останало непогасено изискуемо притезание в полза на ищеца в общ раз- мер на 122 899.79 CHF, от които главница за периода от 23.07.2013 г. до 19.06.2018 г. – 87 901.71CHF, договорна възнаградителна лихва за периода от 23.07.2013 г. до 14.05.2018 г. –30 347.58 CHF, наказателна лихва за просрочие за периода от 23.08. 2013 г. до 19.06.2018 г. – 3 081.89 CHF, банкови такси за периода от 25.07.2013 г. до 19.06.2018 г. - 1 384.53 CHF, застраховки за периода от 20.05.2015 г. до 19.06.20 18 г. – 184.04 CHF и нотариални такси за периода от 04.06.2018 г. до 19.06.2018 г. – 564.00 лв. С исковата молба ищецът претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 88 814.63 швейцар- ски франка, представляваща част от общото задължение по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35340/16.05.2008 г., от които 87 901.71 швейцар- ски франка – главница за периода от 23.07.2013 г. до 19.06.2018 г.; 768.76 швейцар- ски франка – банкови такси за периода от 25.05.2016 г. до 19.06.2018 г.; 144.16 швейцарски франка – застраховки за периода от 13.05.2016 г. до 19.06.2018 г., а съ- що така и сумата 564.00 лв. – нотариални такси за периода от 04.06.2018 г. до 19.06. 2018 г., ведно с дължимата законна лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Д.П.Ф., чрез особения си представител ад. С.И. оспорва иска, като го счита за неоснователен и недоказан по размер. Размерът на претендираната главница е незаконосъобразно увеличен в резултат на служебно преоформяне от кредитора на плащанията по кредита, чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена главница от кредита и дължимите към този момент лихви, такси и др., като по този начин се формира нова главница, която се олихвява. По същество е налице олихвяване на просрочени лихви, което е недопустимо. Съответните клаузи от допълнителните споразумения са нищожни поради противоречие със закона. С оглед на това размерът на дължимата главница следва да се формира, като се изключи размерът на включените капитализирани лихви и такси въз основа на подписаните допълнителни споразумения.
Ф.Ш.Ф., чрез особения си представител ад. С.Г. изразява становище, че споделя и поддържа възраженията изложени от особения представител на другия ответник. Относно направените с отговора от 15.08.2019 г., възражения отнасящи се до лихвите, уговорени с договора, ад. С. Г. изрично заявява, че не ги поддържа, с оглед претенцията на ищеца.
В допълнителната искова молба ищецът излага доводи за законосъобразно- стта на извършените с допълнителните споразумения към кредитния договор, уве- личавания на размера на главницата, за неоснователността на направеното възра- жение за изтекла тригодишна погасителна давност и за нищожността на договорни- те клаузи, даващи възможност на банката едностранно да променя лихвата по кре- дита.
В отговора на допълнителната искова молба депозиран от особения пред- ставител на Д.П.Ф., ад. С.И., се поддържат изложените твърдения в предходно депозирания отговор.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД.
На 16.05.2008 г. между ищеца от една страна и ответниците от друга страна в качеството им на кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 35340. Въз основа на договора банката е предоставила на от- ветниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Креди- тът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на Ф.Ш.Ф., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния търговски курс „купува” в деня на усвояването, като се привежда в открита в банката сметка на кредитополучателя – чл.2, ал.1 и ал.3 от договора. Дължимата от креди- тополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лих- вен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% - чл.3, ал.1 от договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсроч- на изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят заплаща на банката ед- нократно такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кре- дит; годишна такса за управление на кредита, платима в началото на всяка следва ща година, считано от откриване на заемната сметка в размер на 0.3% върху разме- ра на непогасената главница и еднократно дължима при подаване на документите за кредит административна такса в размер на 20.00 лв. – чл.4 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 384 месеца, счита- но от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. По- гасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и ус- воен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Съгласно чл.13, ал.1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателите договорна ипотека върху закупения с част от кредита недвижим имот, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора.
Съгласно чл.14 от договора, кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от кредитопо- лучателите всяка години. С подписване на договора, кредитополучателите се съгла- сяват и упълномощават банката, а тя съответно приема да заплаща от тяхно име и от тяхна сметка необходимата премия за сключване на застрахователния договор, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира слу- жебно от сметките на кредитополучателите необходимите средства. В случаите когато кредитополучателите не са осигурили по сметките си необходимите средст- ва по сметките си за заплащане на застрахователната премия, те дават съгласието си и упълномощават банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава за- дължението им към нея.
При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпъл- нение от кредитополучателите, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неиз- дължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем. Страните по кредитния договор се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прех- върли едностранно вземанията си, произтичащи от договора на дружества и инсти- туции от групата на Eurobank EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сър- висиз” АД или на други финансови и нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателите се съгласяват и задължават в случай на прехвърляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност меж- ду това търговско дружество и банката да продължат да погасяват задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите – чл.27, ал.1 и ал.2 от договора.
Страните към кредитния договор са подписали и приложение № 1 към него, като съгласно т.1 от приложението датата на усвояване на кредита е 23.05.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на банката към лева е 1.1821, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 84 596. 00 ш. фр.
На 12.06.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е пре- хвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 35340. След сключване на цесията, между третото лице и ответ- ниците са сключени три допълнителни споразумения съответно на 24.04.2009 г., на 26.03.2010 г. и на 26.05.2011 г., с които поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване на вземанията на кредитора по кредитния договор. Със споразуменията е уговорено съществуващите и непогасени просрочия да се пре- оформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непога- сена главница – чл. ІV от споразумението от 24.04.2009 г., чл.ІІІ от споразумението от 26.03.2010 г. и чл.3, ал.1 от споразумението от 26.05.2011 г.
По делото няма представени доказателства от които да се установи, че бан- ката в качеството си на цедент е уведомила ответниците за сключения на 12.06.2008 г. договор за цесия. Но предвид сключените между третото лице цесионер и ответ- ниците споразумения, съдът в настоящия си състав приема, че те са били надлежно уведомени, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 25.10.2017 г. е сключен нов договор за цесия между третото лице и ище- ца, въз основа, на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвърля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 35340. За този договор Ф.Ш.Ф. бил уведомен с нотариална покана рег. № .... от 21.03.2018 г. на нотариус С.Н.с рег. № 592 на НК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 10.05.2018 г. На същата дата на ответника е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и нотариална покана рег. № .... от 21.03. 2018 г. на нотариус С.Н.с рег. № 592 на НК, с която е уведомен, че поради непогасяване на формирани просрочия към 06. 02.2018 г. в общ размер на 119 967.15 ш. фр. и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката.
Д.П.Ф. е уведомена за цесията с връчено й по реда на чл.47, ал.4 от ГПК, уведомление от нотариус Г.В.Ц.с рег. № 702 на НК на 14.05.2018. На същата дата на ответника е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и нотариална покана рег. № ...от 20.03. 2018 г. на нотариус Г.В.Ц.с рег. № 702 на НК, със съдържание аналогично с това на нотариалната покана връчена на Ф.Ш.Ф..
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и запис- ванията в тях във връзка с процесния кредит са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на ответниците по кредитния договор е извършено чрез пре- вод на 84 596.00 ш. фр. по банковата сметка на Ф.Ш.Ф. в “Юробанк България” АД. Към датата на подаване на исковата молба, незаплатените от ответ- ниците месечни погасителни вноски по договора са 59 на брой за периода от 23.07. 2013 г. до 23.05.2018 г. Последното плащане за погасяване на кредита в размер на 672.48 ш. фр. е извършено на 23.07.2013 г. Към 22.06.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, непогасените задължения на ответниците по кредитния договор са в общ размер на 122 899.79 ш. фр. и 564.00 лв., както следва: главница - 87 901. 71 ш. фр., лихви – 33 429.47 ш. фр., такси 1 384.53 ш. фр., застраховки – 184.08 ш. фр. и нотариални такси – 564.00 лв. Размерът на включените капитализирани лихви и такси по силата на подписаните между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответ- ниците допълнителни споразумения към кредитния договор е общо 5 392.04 ш. фр. Следователно след като размера на главницата се намали с натрупаните към нея просрочени лихви и такси се установява, че усвоената и непогасена от ответниците главница е в размер 82 509.67 ш. фр., а не както е посочено в заключението 81 917.64 ш. фр. Тази сума е получена, като вещото лице е намалило размера на не- издължената от кредитиполучателите главница с т. нар. в заключението „капитали- зирана главница“ в размер на 592.03 ш. фр. При „капитализиране“ е налице увели- чаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими лихви, като образувания нов размер на главницата се олихвява. Сумата от 592.03 ш. фр. е част от усвоената и непогасена от ответниците главница, която следва да бъде върната. С оглед на това тази сума не подлежи на капитализация, поради което не е налице „капитализирана главница“. Ето защо, съдът в настоящия си състав, приема, че непогасената и дължима по кредитния договор главница е в размер на 82 509.67 ш. фр.
В съдебно заседание в отговор на въпрос, вещото лице посочи, че размера на дължимите суми за застраховки и нотариални такси са определени въз основа на представени от банката справки. Въпреки, че е поискало всички документи, които са свързани с плащането на застрахователните премии и нотариалните такси банката не е предоставила и вещото лице не е видяло първични счетоводни доку- менти.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на из- готвяне на експертизата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължението от страна на Ф.Ш.Ф. и Д.П.Ф., в качеството им на кредитополучатели по сключен с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35340 от 16.05.2008 г. да заплатят част от общо дължимите суми по договора, включваща неиздължена- та част от отпуснатата им от банката парична сума, дължими банкови и нотариални такси, и застраховки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно и субективно съединени искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 16.05.2008 г. между ищеца и ответниците, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да пре- достави на ответника парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я вър- не съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, като в момента на усвояването на кредита 23.05.2008 г. равностойността на 100 000.00 лв. е 84 596.00 ш. фр. по курс „купува” за швейцарския франк на банката в деня на превода. Но ответниците не са изпълнили задължението си да връщат кредита и заплащат дължимите такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно уговореното с кредитния договор. Последното заплащане за погасяване на задълженията по кредитния договор е извършено на 23.07.2018 г. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.18 от кредитния договор и той го е упражнил, по- средством изпратените до ответниците нотариални покани, получени от тях съответно на 10.05.2018 г. и 14.05.2018 г., съгл. чл.47, ал.5 от ГПК.
Ответниците не оспорват наличието на валидно сключен между тях и ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот от 16.05.2008 г., както и паричните задължения, които са поели с него. Не оспорват обстоятелствата, че са получили уговорената с договора парична сума, че са преустановили изпълнението на парич- ните си задължения по него и датата, от която са изпаднали в забава. Не се оспорва и валидността на извършените съответно на 12.06.2008 г. и 25.10.2017 г. цесии.
Основният спор между страните в настоящия процес е относно действител- ността на допълнителните споразумения към кредитния договор и с оглед на това основателността на извършеното увеличаване на главницата със сумата от 2 320.38 ш. фр.
В конкретния случай, действително е налице противоречие със закона по отношение на съдържащите се в трите допълнителни споразумения клаузи, с които към главницата са прибавени просрочени плащания. Целта на споразуменията е била да се улеснят ответниците, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на ищеца по договора. Възможността за сключването на подобни споразумения е била пред- видена в чл.13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.2014 г.), действала към момента на сключване на споразуменията. Но нито в тази нито в друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена възможността, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят просрочени плащания към главницата на дълга.
За пълнота следва да се посочи, че в предходни наредби издадени от БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.20 03 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класифи- кация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) изрично е забра- нено начисляването на лихва върху лихва, но е предвидена възможността да се из- вършва капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавя- не към нея на дължими но непросрочени лихви, което следва да е било предвидено в първоначалния договор.
С подписаните допълнителни споразумения е извършено увеличаване раз- мера на главницата с просрочени плащания, включително и за лихви и така получе- ния размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви (анатоци- зъм) е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрич- но го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл. 294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законо- дателство. Следователно уговорките, въз основа на които е осъществено олихвява- нето на изтекли лихви са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Нищож- ни, поради противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) са и уговорките, с които размера на неиздължената главица се увеличава не само с просрочените лихви, но и с други просрочени плащания. В чл.13, ал.1 от Наредбата е предвидено първоначалните условия на споразумението да се изменят, чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, при влошаване финансовото състояние на последния, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. Видно от ал.2 за да е налице преструктуриране на дълга, водещо до облекчаване положението на длъжника, банката следва да напра- ви отстъпки, които реално да водят до намаляването му. В конкретния случай, независимо от намалената лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени плащания по същество длъжниците са поставени в по-тежки условия, което е в противоречие както с горепосочените разпоредби на На- редбата на БНБ, така и с целта посочена в допълнителните споразумения.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че дължи- мата, непогасена главница към датата на депозиране на исковата молба е 87 901.71 ш. фр., като в нея са включени капитализирани лихви и такси в общ размер на 5 392.04 ш. фр. по силата на подписаните между третото лице и ответниците допълнителни споразумения към кредитния договор. Т.е. размерът на непогасената и дължима главница, без да се вземат предвид увеличаванията чрез натрупване към нея на просрочени лихви извършени въз основа на допълнителните споразумения е в размер на 82 509.67 ш. фр. Относно претенцията за банкови такси, ескпертизата установи, че дължимите въз основа на кредитния договор банкови такси са в раз- мер на 1 384.53 ш. фр.
Не са представени доказателства от ответниците, че са погасили задължения та си чрез заплащане на дължимата сума. Следователно исковата претенция по отношение на непогасената главница е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 82 509.67 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 87 901.71 ш. фр. следва да бъде отхвърлена. Изцяло основателна и доказана е пре- тенцията за дължимите банкови такси в периода от 25.05.2016 г. до 19.06.2018 г. в размер на 768.76 ш. фр. и следва да бъде уважена.
Предвид
основателността на претенциите за сумите от на 82 509.67 ш. фр. и 768.76
ш. фр., основателни са и предявените акцесорни такива за заплащане на за- конната
лихва върху тях от датата на завеждане на иска до окончателното
им запла- щане, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответника по кредитния
договор.
С исковата молба са предявени и претенции ответникът да заплати на ищеца застраховки за периода от 20.05.2015 г. до 19.06.2018 г. и нотариални такси за перио- да от 04.06.2018 г. до 19.06.2018 г. В приложеното извлечение от счетоводните книги за непогасените по кредитния договор суми, за посочените периоди, фигурират като задължение за застраховки в размер на 184.08 ш. фр. и за нотариални такси в размер на 564.00 лв. Извлечението е вторичен документ по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетоводни докумен- ти. С оглед редовността на воденото счетоводство, извлечението може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не притежа- ват доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. изготвят се на ба- зата на първични счетоводни документи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. Вещото лице изрично заяви, че при извършване на експертизата не са му представени не е видяло първичните счетоводни документи въз основа на които е съставено извлече- нието. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенциите, с оглед на това те са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 15 378.42 лв. По отношение на направеното от ответниците на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен на ищеца, съдът счита, че не налице драстично завишаване, с оглед предвидения в чл.7, ал.2, т.5 и ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на съответното адвокатско възнаграждение, поради което не са налице основания за неговото намаляване.
Независимо от изхода на делото на ответниците не следва да бъдат присъ- дени разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, предвид обстоятел- ството, че те не са представили доказателства за извършени от тях разноски по де- лото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда Ф.Ш.Ф., ЕГН **********, с
адрес: *** и Д.П.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** заплатят солидарно на “Юро-
банк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните дирек- тори Д.Б.Ш.и
П.Н.Д. сумата от 83 278.43 (осемдесет и три хиляди двеста седемдесет и осем
швейцарски франка и четириде- сет и три сантима) швейцарски франка, от които на
82 509.67 ш. фр. – неплатена главница и 768.76 ш. фр. – неплатени банкови
такси по договор за кредит за покуп- ка на недвижим имот HL 35340 от 16.05.2008 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 22.06.2018
г. до окончателното й заплаща- не, както и сумата от 15 378.42 (петнадесет
хиляди триста седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в
останалата част над уважения размер от 83 278.43 швейцарски франка до
претендирания размер от 88 814.63 швейцарски франка и нотариални такси в
размер на 564.00 лв. отхвърля претенциите на “Юро- банк България” АД, като
неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: