Р Е Ш Е Н И Е
№159 23.04.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шестнадесети април 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Петя Драганова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №122 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на „ИЛДЕЗИ ТАЙЕРС“
ЕООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър
Асенов“ №5, вх. А, ет.11, ап..83, представлявана от управителя И.М.П., а в съдебното
производство от редовно упълномощен адвокат Я. срещу Агенция „Митници“ гр.
София с искане за осъждането й да заплати обезщетение в размер на 100лв.,
представляващо възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и
съдействие за обжалване на НП №512/06.08.2014г. издадено от Началник на митница
Пловдив. НП е отменено с Решение №1025/05.12.14г. , постановено по АНД
№1676/14г. по описа на РС Стара Загора, влязло в сила на 08.06.2015г., когато е
постановено Решение №216 по КАНД 0147/15г. по описа на АС Стара Загора.
Претендира се и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението, както и разноските в настоящото съдебно
производство.
В исковата молба се твърди, че във връзка с
обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление ищеца е упълномощил
един адвокат като на същия е заплатил в брой възнаграждение в размер на 100лв,
/сто/ по силата на договор за правна защита и съдействие от 05.11.2014г. ,
приложен на стр. 63 по АНД №1676/14г. по описа на РС Стара Загора, на която
дата е проведено и открито съдебно заседание, на което ищеца е представляван от
упълномощения адвокат.
Ответника – Агенция „Митници“ гр. София,
чрез процесуалния си представител в писмен отговор твърди, че няма правно и
фактическо основание да се присъжда обезщетение за заплатеното възнаграждение
на един адвокат, както и че договора за правна помощ и съдействие не им е
известен, защото не е приложен към преписа на исковата молба. Алтернативно се
иска от съда да бъде намален размера на вредите, тъй като възнаграждение за
един адвокат от 100лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на
АНД №1676/14г. по описа на РС Стара Загора.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава становище за основателност на исковата молба.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От приложеното АНД №1676/14г. по описа на
РС Стара Загора се установява, че ищеца е представляван в открито съдебно
заседание, проведено на 05.11.2014г. от редовно упълномощен адвокат по силата и
в изпълнение на договор за правна помощ и съдействие, който съдържа и разписка
за извършено плащане в брой на уговореното възнаграждение в размер на 100лв.,
която като частен документ има достоверна дата към момента на представянето й
по делото т.е. от 05.11.2014г. плащането е извършено. Същото е пряка и
непосредствена последица от необходимостта от защита срещу административно
наказателна репресия спрямо дружеството –ищец, упражнена с издаване на
незаконосъобразното наказателно постановление с наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв., която сума изключва възможността да се обсъжда прекомерност
на адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. С наказателното постановление
дружеството е лишено и от правото да упражнява търговска дейност за срок от
един месец в търговския обект, в който е установено наличието на 10 пликчета с
по 20-двадесет къса цигари без бандерол. Размера на наложената имуществена
санкция и лишаването от право да се упражнява търговска дейност за срок от един
месец сочат на не маловажно засягане на имуществената сфера на търговеца,
поради което правната защита макар и не задължителна се явява необходима и
упражняването на правото да се ползва адвокатска защита и съдействие не може да
прекъсне причинно следствената връзка между заплатеното възнаграждение и
издаването на незаконосъобразното наказателно постановление. Въпроса дали
правната помощ е задължителна не е относим към
съществуването на съставомерния за отговорността по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ причинно-следствен елемент, а именно постановяване на
незаконосъобразен акт, извършване на незаконосъобразно действие или
бездействие, по причина на които и без намеса на други фактори настъпват
имуществените или неимуществени вреди. Административно наказателната репресия
поражда необходимост от правна помощ за защита, като противното означава да се
ограничи правото на привлеченото към отговорност лице до упражняването му лично
и без квалифицираните знания и способности на адвокат. След като ответника може
да ползва правна помощ на юрисконсулти или на други правоспособни юристи, то и
адресата на отговорността има правото да организира защитата си по същия начин.
Разноските за един адвокат са пряка и непосредствена последица от образуването
на административно наказателно производство и налагането на административно
наказание или санкция, които следва да бъдат понесени от ответника – АНО по
силата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, когато е доказано, че същите са сторени в хода на
съдебното обжалване. В настоящия случай договора за правна помощ и съдействие е
представен по АНД 1676/14г. и съдържа разписка за извършено плащане в брой към
тази дата, която се явява достоверна като следствие от прилагането му в хода на
откритото съдебно заседание, удостоверено от официалния документ, какъвто е
съдебния протокол. Издаването на наказателното постановление, отмяната му като
незаконосъобразно, ангажирането на адвокат, който се е явил и комуто е
заплатено възнаграждение в размер на исковата претенция в изпълнение на сключен
договор за правна защита и съдействие, чието предоставяне е документирано със
съдебния протокол от 05.11.2014г., сочат на извод за основателност на
предявения иск при проведено пълно и главно доказване на фактите по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ от страна на ищеца. Възражението, че ответника не е запознат с това
главно доказателство са неоснователни, тъй като същия е бил страна в производството
по АНД 1676/14г. по описа на РС Стара Загора и е могъл да се запознае с всички
доказателства, включително и след прилагането на това дело към настоящото.
Всички изложени съображения в отговора
против исковата молба са изцяло отречени от установената с тълкувателни решения
съдебна практика, а довода за прекомерност на адвокатското възнаграждения е
несъстоятелен по аргумент от чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По силата на тази разпоредба минималния размер е
300лв, когато размера на възнаграждението, определен по основния ред на чл.7
ал.2 върху половината от имуществената санкция се явява по-малък.
Ответника не е заявил становище по
размера на разноските за ищеца сторени в настоящото съдебно производство, които
следва да бъдат присъдени съгласно посочения списък за сумата от 325лв. /
300лв. възнаграждение за един адвокат и 25лв държавна такса/. Искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, заявено от датата на подаване
на исковата молба също е основателно поради основателност на исковата претенция
и по причина, че от този момент длъжника е в забава. Съгласно правилата за
лихви върху обезщетенията за вреди, ответника е в забава от момента на отмяна
на незаконосъобразния административен акт, когато възниква и основанието за
търсене на отговорността му, но предвид заявеното искане от датата на подаване
на исковата молба и диспозитивното начало, законната лихва следва да се присъди
от 22.02.2019г. върху сумата от 100лв.
Воден
от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
гр. София да заплати на „ИЛДЕЗИ ТАЙЕРС“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 100лв. /
сто/, представлява обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление №512/06.08.2014г., издадено от Началника на митница
Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2019г.,
както и сумата от 325лв/триста двадесет и пет/, представляваща разноски по
настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: