РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 157.
град Пловдив, 21 януари
2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV с., в
открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
3319 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.Р.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.,***, офис 2 против принудителна административна
мярка принудително - блокиране на лек
автомобил с рег. № РВ 1424 СА, документирана с констативен протокол за
принудително блокиране, сер. № 0030540 от 25.10.2018г., издадена от Б.П.–
блокиращ оператор в ОП “Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Иска се отмяна на оспорената принудителна
административна мярка с твърдения за нейната
незаконосъобразност. Твърди се съставяне на констативния протокол в нарушение на материалния и процесуалния
закон и при несъответствие с целта на закона. Конкретните оплаквания са, че констативният
протокол не съдържа фактически и правни основания, както и указания пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва. Единствено е посочено, че ПАМ се
налага на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, като не е посочено кое от нарушенията по чл. 14 от същата наредба е
извършил У.. Изложени са аргументи относно неизвършени нарушения по ЗДвП, като
е акцентирано, че при липса на указателни знаци за паркиране в „Синя зона“
жалбоподателят не е бил наясно, че за тази част на ул. „Кирил Христов“ е
въведена забрана за безплатно паркиране. Съгласно посоченото в протокола,
автомобилът е паркиран на ул. „Кирил Христов“ № 8, но от представените снимки
не може да се установи точно мястото на паркиране. Наред с това, в близост до
мястото, на което се твърди да е извършено паркирането, е имало и други
паркирани автомобили, които не са били таксувани с билети от инкасатор или с
талони за платено паркиране, което е оставило впечатление при У., че за тази
част от пътното платно не е налице забрана за безплатно паркиране. По тези
съображения претендира отмяна на оспорената принудителна административна мярка и
присъждане на направените в хода на производството разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. У.. В съдебно заседание
жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата – Б.П.– блокиращ
оператор в ОП „Паркиране и репатриране“ към община Пловдив, редовно уведомен,
не изразява становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок. Установява
се, че наложената мярка е с дата 25.10.2018 г., когато е съставен и констативен
протокол за серия № 0030540 от 25.10.2018г., поради което към момента на
подаване на жалбата 02.11.2018г. чрез ОП „Паркиране и репатриране“ при община
Пловдив не е изтекъл предвиденият в закона срок, поради което и при наличието
на правен интерес, жалбата се явява допустима за разглеждане.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
принудителна административна мярка за извършено принудително блокиране на ППС с рег. № РВ 1424
СА.
Съдът приема за установено от фактическа страна, предвид
представената административна преписка, че на 25.10.2018г. в 9.32 часа, след
установяване на нарушение от инкасатор Аргиров, на основание чл. 26, ал. 1 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив, приета от Общински съвет – Пловдив, е извършено
принудително блокиране на ППС марка Фолксваген, ДКН № РВ 1424 СА, на ул. “Кирил
Христов“ № 8 от блокиращ оператор Благомир Петков.
В хода на съдебното производство са приети следните писмени
доказателства: заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012г. на кмета на община Пловдив,
с която ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив е определено за звено
на общината, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране
„блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на общината
(л. 15);длъжностна характеристика на длъжността „скобар“ код 96220001,
утвърдена от директора на ОП „Паркиране и репатриране“, връчена на Б.П.на
04.11.2013г. (л. 16); допълнително споразумение № 4 от 10.03.2014г. към трудов
договор № 101 от 16.04.2013г. за преназначаване на Б.П.от длъжност „инкасатор,
плащания“ на длъжност „скобар“ в направление „ПП – Синя зона“ (л. 17);
длъжностна характеристика на длъжността „скобар“ код 96220001, утвърдена от
директора на ОП „Паркиране и репатриране“, връчена на Енчо Тодоров на
13.03.2014г. (л. 18); допълнително споразумение № 5 от 10.03.2014г. към трудов
договор № 98 от 03.04.2013г. за назначаване на Енчо Тодоров на длъжност
„скобар“ в направление „ПП – Синя зона“ (л. 19); длъжностна характеристика за
длъжността „инкасатор плащания“ код 4214 2004, утвърдена от директора на ОП
„Паркиране и репатриране“, връчена на Николай Аргиров на 18.09.2013г. (л. 20 –
21); трудов договор № 118 от 17.09.2013г. за назначаване на Николай Аргиров на
длъжност „инкасатор плащания“ в ОП „Паркиране и репатриране“ (л. 22);
приложение № 1 към решение № 205 на Общински съвет Пловдив, взето с протокол от
17.05.2016г., представляващо списък на булеварди, улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране (Синя зона) – л. 23; 3бр. снимка (л. 28 – 30).
В съдебното заседание на 19.12.2018г. е допуснат до разпит
свидетеля Атанас Стойков Тодоров. Съгласно показанията на Тодоров, той е колега
на А.У. и работят във фирма за дизайн на хардуер. Известно му е, че У.
управлява лек автомобил марка Фолксваген, модел „Пасат“, както и че на
автомобилът е поставена скоба „преди около месец и половина“. Според свидетеля,
самият У. разбрал, че на колата му е поставена скоба от негов служител и
двамата отишли да видят дали е така. Колата била паркирана в близост до фитнес
„Пулс“, на пресечна улица в близост до фитнеса, на която Тодоров не си спомня
името. В началото на улицата имало поставени пътни знаци и по-точно указателен
знак за „Синя зона“ и пътен знак за движение направо „син знак със стрелка
нагоре“. Малко по-напред на улицата е поставен пътен знак „за движение само
направо“, след който е „спряна колата“, но там няма знак за „Синя зона“. Според
свидетеля, мястото, на което е поставен вторият знак „за движение само направо“
представлява кръстовище, тъй като „тротоарът се прекъсва“ и в близост до него
има вход, най-вероятно на склад. Във входа има достатъчно място за маневриране
на лек автомобил или камион, но не и за два автомобила. Според него, пред
склада е поставена бариера.
На самата улица, на която е бил спрян автомобилът, няма
пътна маркировка. Когато двамата с У. са отишли да проверят около 14,30 – 15ч.
на същия ден, автомобилът все още бил с поставената скоба. На Тодоров е
известно, че У. и друг път е паркирал в близост до мястото, но не може да каже
дали е заплащал такса за „Синя зона“ и не знае дали друг път „е бил глобяван“.
Автомобилът е бил паркиран там, тъй като офисът, в който работят, се намира в
„Кепитъл Сити център“, на около 150 – 200м от мястото, на което е паркиран
автомобилът.
След като констатирали, че на автомобила е поставена скоба,
позвънили на оставения телефон за връзка, тъй като в момента на мястото нямало
инкасатор. След позвъняването дошъл инкасатор, като У. и Тодоров останали на
мястото около 15 минути. У. се опитал да му обясни, че в началото на улицата
има поставени два пътни знака, включително такъв за „Синя зона“, но в средата
на улицата е поставен само единият от тях „за движение направо“, което
означава, че няма знак за „Синя зона“ от мястото, на което е поставен само
единият пътен знак. Освен автомобилът Фолксваген, в близост били паркирани още
два автомобила – единият по посока на движението в непосредствена близост до
знак „Стоп“, другият – в обратна посока. Според свидетеля, на единия от двата
автомобила видял „документ, който да позволява да бъде паркиран в „Синя зона““,
но не бил точно „билет за Синя зона“, а на другия автомобил нямало „билет за
Синя зона“.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в
писмена форма, при спазване на материалния закон. По делото са приети като
доказателство по смисъла заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012г. на Кмета на Община
Пловдив, длъжностна характеристика за длъжността „скобар“,
подписана от Б.П.на 04.11.2013г. и допълнително споразумение № 4 от
10.03.2014г. към трудов договор № 101 от 16.04.2013г., съгласно което Петков е
назначен на длъжност „скобар“ в направление „ПП – Синя зона“. Съгласно т. 1, 4
и 5 от длъжностната характеристика служителят, назначен в ОП „Паркиране и
репатриране“ при община Пловдив на длъжност „скобар“ извършва дейността по
поставяне на скобите на автомобилите за принудително задържане, чиито водачи не
са заплатили такса за платено паркиране, съставя констативен протокол по
образец, както и организира таксуването на водачите за поставянето и
отстраняването на скобите.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив поставянето на скоба може да се извърши само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл. 167 ал.2 т.2
от ЗДвП. В случая, от заповед № 12ОА680 от 23.03.2012г. на кмета на Община Пловдив се установи, че е определено ОП "Паркиране и репатриране" да осъществява принудителни административни мерки на територията на Община Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.2 ЗДвП, службите за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно
съдържанието на констативния протокол МПС-то с водач жалбоподателя е паркирано
на ул. „Кирил Христов“ № 8, като фактът на паркирането му е удостоверен с 3бр.
снимки. В този смисъл са и свидетелските показания, в които приблизително се
посочва мястото на паркирането, като свидетелят дава достатъчни ориентири, въз
основа на които да се направи извод, че паркирането е извършено именно на
посочената улица. В констативния протокол е и правното основание за издаване на
административния акт – разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Следва да се
изтъкне, ме непосочването на конкретно извършеното нарушение на чл. 14 от
Наредбата не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като
констативният акт само констатира за извършената ПАМ, но не е административен
акт, който да подлежи на оспорване. На оспорване подлежи самата принудителна административна
мярка. В тази връзка е и настоящата съдебна практика на Върховния
административен съд.
Несъмнено по делото е
обстоятелството, че се касае за нарушение на чл. 14, т. 4 от Наредбата, а
именно, че е паркирано ППС, без да е извършено заплащане на цената по реда на
чл. 11, т. 1 от Наредбата.
Съгласно
чл. Разпоредбата на 11, ал.
1 от Наредбата, установяването на заплащането и контрола на действителното времетраене на паркирането в "синя зона" става с билет от инкасатор,
с предварително закупен от водача талон,
чрез изпращане на кратко съобщение
на мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от паркинг
автомат, с представен пропуск за домуващи,
с разрешително за предплатена услуга, с карта издадена при условията на
чл. 17 от
Наредбата или по друг начин,
определен със заповед на кмета на Община
Пловдив. Видно от съдържанието на разпоредбата, заплащането на паркирането следва да бъде
предварително осъществено от водача, което не е сторено в настоящия случай.
Наред с това, при отсъствие на
инкасатор
(което твърдение не е доказано по несъмнен начин) водачът
е можел да заплати дължимата цена за паркиране
чрез някой от алтернативно предвидените начини за заплащане, например
чрез предварително закупен талон или
чрез SMS.
На следващо място, съдът намира за неоснователно
твърдението в жалбата, че мястото, на което е паркиран автомобилът на
жалбоподателя, не попада в обхвата на зоната за платено паркиране (т.нар. „Синя
зона“). Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата условията и реда за
паркиране в т.нар. „Синя зона“ се указват с хоризонтална маркировка и
вертикална пътна сигнализация от съответните звена на община Пловдив, при
спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за
организация на движението в гр. Пловдив. В изпълнение на това задължение е
прието приложение № 1 към наредбата, представляващо списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране („Синя зона“). В посочения списък под № 41 фигурира ул. „Кирил Христов“, което
означава, че мястото, на което
е извършено принудителното блокиране на ППС, е включено в т.нар.
„Синя зона” и посредством реализирана вертикална сигнализация
е обозначена с пътни
знаци, чрез които на водачите
са указани условията за паркиране,
които участникът в движението не е съобразил. В този смисъл са и
свидетелските показания, съгласно които в началото на улицата е поставен пътен
знак, обозначаващ зона за краткотрайно платено паркиране („Синя зона“), който е
поставен в комбинация с пътен знак „за движение направо „син знак със стрелка
нагоре““. Следва да бъде посочено, че по начина на описание на свидетеля може
да се приеме, че е поставен както пътен знак Г 1 „Движение само направо след
знака“, така и пътен знак Д 4 „Еднопосочно движение след знака“, но съгласно
твърденията в жалбата се касае именно за пътен знак Д 4.
Съдът намира за неправилно позоваването на правилата на чл.
50, ал. 1 от ППЗДвП относно забраните, въведени с пътни знаци, в частност В 28.
Съгласно цитираната разпоредба забраните, въведени с изчерпателно изброени
пътни знаци важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т 2. В случая, обаче, не се касае за
място, обозначено със забранителен пътен знак В 28, а за място, включено в
обхвата на т.нар. „Синя зона“, обозначено със съответния пътен знак. Несъмнено
е и обстоятелството, че жалбоподателят не е заплатил таксата за паркиране,
независимо по какви причини, което е довело до поставяне на скоба.
Предвид
изложеното, съдът
приема, че е налице
хипотезата на чл.
26, ал. 1 от НРСППППСТГП, както и на чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната ПАМ, тъй като жалбоподателят не
е заплатил дължимата такса за направеното
паркиране в обхвата на "Синята зона".
От страна на ответника не е заявена претенция за присъждане
на направените по делото разноски, поради което и не следва да се присъждат
такива.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.У., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. С.,***, офис 2 принудителна
административна мярка - принудително
блокиране на лек автомобил с рег. № РВ 1424 СА, документирана с констативен
протокол за принудително блокиране, сер. № 0030540 от 25.10.2018г., издадена от
Б.П.– блокиращ оператор в ОП “Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд
в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: