Присъда по дело №199/2012 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 199/2012г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

От Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимите Н.М.Б. и Г.Г. *** е възведено обвинение за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК (за всеки един от тях при описани различни нарушения при изпълнение на правнорегламентирана дейност в съответния обвинителен диспозитив), поради което немарливо изпълнение причинили смъртта на Димитър С..

Производството по делото се движи по общия ред, след отмяна на постановения от друг състав на съда съдебен акт от въззивната инстанция.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП не поддържа възведените обвинения и моли съда да признае подсъдимите за невинни.

По делото са конституирани като частни обвинители наследниците на пострадалия, представлявани от повереника им адв.Б., който поддържа обвинението.

Защитата и на двамата подсъдими пледира безалтернативно за оправдаването им.

Разпитан пред съда подсъдимият Б. дава обяснения за инцидента, но счита, че няма вина за извършеното. В последната си дума изразява съжаление за настъпилия резултат, но моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Г. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото, а в последната си дума моли за справедливо решение, считайки, че не носи отговорност за случилото се.

От преценката на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Към 22.09.2008г. в Параходство „Български морски флот" ЕАД двамата подсъдими, свидетелите по делото и пострадалия Димитър С. били част от екипажа на м/к „Мургаш". Постр.С. бил палубен боцман; подс.Б. - старши помощник капитан, подс.Г. - трети помощник капитан.

На 22.09.2008г. корабът застанал на рейд в Туапсе, Русия, с цел товарене с въглища. Св.О.Н. (капитан) бил уведомен от руската пристанищна администрация, че ще бъде извършена маневра по заставане на кораба на кея през нощта, последвано от швартоване и драфт сървей.

Тази информация дала възможност за отпочване на подготовката за процеса на товарене още на рейда. Започнало т.нар.“разкамяване на хамбарите“, представляващо отстраняване на ками и задрайки, придържащи капаците в затворено положение. Постр.С. и палубната команда, ръководена от него, извършила разкамяването, след което преминал проверка за забравени ками (не били намерени). Технологично разкамяването се извършвало чрез избиване на камите с чукове, а страничните задрайки – чрез лостове. Хамбарите били ситема „Макгрегър".

Около 22.30ч. корабът застанал на кея, подс.Б. свел заповед на боцмана за събиране на палубната команда за отваряне на хамбарите. Дежурен бил третият пом.капитан – подс.Г., който стоял на палубата, за да наблюдава и контролира операцията.

Членовете на палубната команда застанали в позиция на ляв и десен борд, а боцмана С. - на контролера, откъдето подавал ел.ток. Пристъпило се към отваряне на люковете на хамбарите, което технологично ставало с една основна проволка през средата на кораба, по която минавал ток, и придърпване на другите проволки, които моряците закачвали към закритията. Палубната команда била в състав: десен борд - св.С.П. и св.Х.П., ляв борд - св.В. Вълчев и св.Б.Б.. Св.Б. като вацман бил на парадния трап и давал вахта, със задължението да записва всички лица, които слизат или се качват на кораба и да подава информация за това на дежурния трети пом.капитан (подс.Г.). Последният в това време бил на палубата, десен борд, наблюдавайки операцията по отварянето на хамбарите. Подс.Б. не бил на палубата, зает с други свои служебни ангажименти.

Започнало отваряне на хамбар 1 със секция от четири капака. Св.П. и св.П. от десния борд закачили проволката на капаците, а боцмана С. подавал от контролера постянно напрежение. Отварянето приключило. Започнало отваряне на хамбар 2, също със секция от четири капака. Основната проволка била закачена. Двамата моряци от десния борд се преместили на левия борд, за да наблюдават и своевременно сигнализират при наличие на пречка за отваряне на капаците. Първите два капака се отворили безпроблемно. Когато колелата на третия капак стигнали до гилотината, той (капака) не се отворил. Свидетелите П. и П. се приближили и установили, че има забравена кама между трети и четвърти капак от секцията на хамбар №2. Те веднага подали сигнал на палубния боцман С. да възникналия проблем. По същото време към десния борд се придвижили и свидетелите Б. и В.. Боцманът С. спрял подаването на ток и слязъл долу, за да установи лично какво се е случило.

В това време св.П. видял, че по трапа се качва пристанищния телефонист и предположил, че подс.Г. вече бил извикан там. Св.Б., съобразно задълженията си, вече бил извикал подс.Г., за процедурата по установяване на телефонна връзка с брегови и пристанищни власти. Св.П. също се насочил към трапа.

Св.П. казал на постр.С. мнението на моряците, че следва да се развие проволката от отваряне към затваряне, за да се придърпат затворените капаци, безопасно да се избие камата и да се започне ново отваряне. Постр.С. обаче взел решение да избие сам клина без да предприеме процедурата по затваряне. Той изпратил св.Вълчев да му донесе чук, до което време моряците от палубната команда убеждавали постр.С. да не избива по този начин камата, т.к. капакът бил под напрежение. Св.В. се върнал с чука, постр.С. го взел, качил се на едния от капаците и започнал да избива камата със силни удари. За проблема с камата той не докладвал по УКВ на никого, нито поискал съвет, нито разяснил намеренията си за решаване на възникналата ситуация. В моментът, в който той избил камата, предпоследния капак с височина 2 метра се залюлял леко, отворил се и придърпал към себе си последния капак, върху който бил стъпил пострадалия. С. загубил равновесие и паднал от 12 метра височина в хамбара. Тогава другите моряци съобщили на двамата подсъдими и капитана за инцидента. Когато отишли да видят състоянието на пострадалия, установили, че вече не е жив. Съответно били уведомени руските власти.

От заключението на съдебно-медицинската диагноза - л.30 т.4 и от назначената СМЕ е видно, че причина за смъртта на пострадалия била несъвместима с живота тежка черепно-мозъчна травма, получена при падане от значителна височина. Били констатирани описаните в заключението увреждания, неоспорени от страните по делото, които били получени в резултат на случилото се и били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

По делото са били извършени 2 СТЕ - единична - л.2, т.3 и тройна - л.63, т.5, относно изправност на люковите закрития тип „Макгрегър" и механизъм на произшествието. Според заключението хамбар №2 с люково закритие, контролера и проволките са били в изправно техническо състояние. За механизъм вещите лица са приели, че предната част на третия капак вече е била започнала да се изкачва върху направляващите и била задържана само от клина, без въжето от рудана да бъде освободено - цялата система от два капака и клин била силно напрегната. При последния удар, нанесен от пострадалия, клинът се преместил и освободил третия капак, който рязко се завъртял, като освободил място за последния капак, върху който се намирал пострадалия. Четвъртият капак под действие на опънатото отварящо въже също рязко тръгнал да се отваря. Това довело до загуба на равновесие на пострадалия и падането му в хамбара. Според експертите е следвало да се извърши връщане назад и освобождаване на водещите колела поне на третия и четвъртия капак, за да легнат те неподвижно върху комингсите, да не могат да се преместват и едва след това да се освободи клина.

Извършеното разследване на злополуката от РУСО дало същото заключение за механизма на произшествието, като са посочили и начина за безопасно избиване на клина - л. 21,т.5.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: обясненията на подсъдимия Б.; показанията на разпитаните пред съда свидетели и прочита на показанията на някои от тях от ДП и тези, дадени пред друг състав на съда; заключенията на назначените по ДП СМЕ и ТЕ и всички писмени материали от ДП - всички прочетени в с.з. на основание чл.283 от НПК.

Ценени в тяхната съвкупност така изброените доказателства са в основни линии непротиворечиви - подкрепят се и се допълват взаимно. Противоречията между някои от свидетелските показания са несъществени и не променят направените от съда изводи по фактическата обстановка. Обясненията на подсъдимия съдът приема в цялост като доказателствено средство, тъй като синхронират с доказателствената маса. Следва да се отбележи само, че съдът кредитира ТЕ само в частта им, в която отговарят на техническите, но не и на правни въпроси (като например кой носи отговорност за инцидента и т.н.).

Базирайки се на установените по-горе факти, съдът ПРИЗНА И ДВАМАТА ПОДСЪДИМИ ЗА НЕВИННИ по обвиненията им по чл.123 от НК (за всеки един от тях), считайки че нито едно от нарушенията, които са им вменени не е било осъществено от тях и че настъпилия общественоопасен резултат се дължи единствено на действията на пострадалото лице.

Съгласно цитираната от АС-Варна съдебна практика – Постановление 2/79г. на Пленума на ВС, съдът счита, че в т.6 на същото е налице двусмислие – там се говори за нормативен или поднормативен акт, чиито правила би следвало да се анализира дали са нарушени, но по-нататък в същото изречение в скоби като пояснение са включени “правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, паспорти на машини” (технологическите правила и паспорти на машини няма как да се отнесат към категорията нормативни или поднормативни актове). Т.е. заради тази констатация - независимо какъв е вида на акта, в който прокурора е съзрял нарушение, то съдът се счита длъжен да изследва наличие или не на нарушаването му.

Обвинението според ОА вменява нарушение на подс.Б. на следните правила и изисквания, като не ръководил и контролирал операция на палубата на кораба - отваряне на люково закритие на хамбар тип „Мак Грегър", не контролирал правилното техническо използване на люковите закрития, не спазил стриктно инструкциите на завода производител за работа с люковото закритие, преди отваряне на люковото закритие не проверил възможността за свободно движение на капаците - не снети задрайки или клинове и не осигурил безаварийна и внимателна работа с люковото закритие - оглед на задрайки, преди задвижването му, с което нарушил:

-чл.263 ал.1 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя - „Всички операции на палубата или в товарното помещение на кораб се извършват под ръководството и контрола на определено от капитана лице".

Това правило от наредбата съдът намира ненарушено. Същото касае общата организация на работата от страна на капитана, който възлага определени дейности на старши-помощника, който от своя страна разпределя върху останалата част от екипажа. В случая подс.Б. е свел команда за отваряне на хамбарите до знанието и за изпълнение на палубния боцман, който от своя страна не би могъл да вземе самоволно такова решение и да отпочне изпълнението му. Т.е. цитираната разпоредбата се явява обща във връзка с цялостната организацията на работа на кораба и не води до пряко задължение на старши-помощник капитана лично да присъства на всички дейности на палубата или в товарното помещение на кораба.   

-т. 5.4.2.8. от Процедура NMB 02/1 от 01.05.1997г. на БМФ „Административно управление на кораба-отговорност, правомощия, посока на информационния обмен и доклади" - „Старши помощник капитанът отговаря за правилното техническо използване и поддържане на....люкови закрития...".

Това правило Б. не е нарушил, тъй като както се вижда от ТЕ, състоянието на люковите закрития в техническо отношение е било изправно. Що се касае до правилното им техническо използване – напълно доказано по делото бе наличието на няколко проведени инструктажа за работа със системата “Макгрегър”. Очевидно работата на старши-помощник капитана е да инструктира или да възложи другиму инструктаж по правилната експлоатация на системата, но не и да следи за нея лично, което чисто физически и темпорално не би се вместило в останалите му преки задължения. В подкрепа на това съждение на съда следва да се посочи, че задължението е избирателно изведено от целия текст на процедурата т.5.4.2.8., в която е записано, че старши-помощник капитана отговаря още и за правилното техническо използване и поддържане не само на люковите закрития, но и на поддържането на корпуса, палубите, надстройките, корабните помещения, танковете, общокорабните системи и т.н. – следва още дълъг списък с изброяване на съоръжения. (Процедура NMB 02/1 от 01.05.1997г. на БМФ – том 6, л.24 – гърба).

-т.5.1 абзац 4 пункт 3 от Процедура № NMB 05/0/011 от 11.12.1997г. на БМФ „Поддръжка на палубни механизми" -„старши пом.капитанът.... е необходимо да обръща особено внимание и стриктно спазване на инструкциите на завода производител за работа с люковото закритие и процедурите по поддържането му ...и преди започване отваряне на люковото закритие се проверява възможността за свободното движение на капаците - не снети задрайки или клинове".

Липсва такова нарушение. Изписаното задължение впрочем е вменено не само на старши помощник капитанът, но и на дежурния помощник капитан. Изискването е те да обръщат особено внимание спазване на инструкциите на завода производител за работа с люковото закритие и процедурите по поддържането му, както и преди започване отваряне на люковото закритие да проверяват възможността за свободното движение на капаците - не снети задрайки или клинове. За инструкциите на завода производител вече бе отбелязано, че е бил проведен нееднократен инструктаж. Относно проверката за останали ками и задрайки след разкамяването – свидетелските показания по делото сочат, че това е било възложено на боцмана за извършване. Дали го е сторил или не – това е друг въпрос, но тук следва да се има предвид, честата практика дори и след проверка да бъдат намерени неотстранени, поради големия им брой. Според свидетелите случилото се не е прецедент в работата им, а е често случващо се събитие, а както стана ясно – и механизма на безопасното отстраняването на проблема – съвсем елементарен и известен на всеки един от палубната команда.

-т.5. абзац 2 пункт 1, изр.2 от Процедура № NMB 04/1/009 от 10.06.1997г. на БМФ „Люкови закрития" - „да осигури внимателна работа със закритието - оглед на задрайки и др. преди задвижването на люковото закритие".

Изводите на съда относно това правило и за липсата на нарушаването му касае и предходното такова. По причина, че двете правила се припокриват настоящото няма да се коментира отново.

От изложеното до тук за подс.Б. изводът на съда е, че престъплението, в което е обвинен не е обективно и субективно съставомерно. При липсата на нарушаване на вменените му задължения, то очевидно няма немарливост в действията му, която да е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Пострадалия палубен боцман е бил с дългогодишен стаж и много добре запознат с механизма на действие при системата “Макгрегър”, бил е редовно инструктиран, при товаро-разтоварна дейност (а понякога и в открито море) той е бил отговорен за работата с люковите закрития и под негово ръководство същите са били отваряни и затваряни, след като е получавал заповед за това. Нарушението по работата със закритията е именно негово, тъй като отстраняването на клин се извършва технически безопасно по друг начин, който отнема няколко минути. Свидетелите палубни моряци – всеки един без изключение в с.з. потвърди знанието си за безопасния механизъм за отстраняване на клин, както и съветите, които са давали на палубния боцман да не постъпва по този рисков начин.

Обвинението според ОА вменява нарушение на подс.Г. на следните правила и изисквания, че не участвал в подготовката на товаро-разтоварна операция - отваряне на люково закритие на хамбар тип „Макгрегър",  при отваряне на хамбарите не бил на палубата, не ръководил оперирането и нормалното движение на секциите при отварянето на люковото закритие, не спазил стриктно инструкциите на завода производител за работа с люковото закритие, преди отваряне на люковото закритие не проверил възможността за свободно движение на капаците - не снети задрайки или клинове и не осигурил безаварийна и внимателна работа с люковото закритие - оглед на задрайки, преди задвижването му, с което нарушил:

-т.5.4.4.4    от    Процедура    NMB    02/1    от    01.05.1997г.    на    БМФ „Административно   управление   на  кораба - отговорност, правомощия, посока на информационния обмен и доклади" - „Третият помощник капитан е длъжен да....участва в подготовката на товаро-разтоварни операции...".

Това задължение (както и в обвинението на подс.Б.) отново е избирателно изведено от целия текст, който продължава още и  с поредица от негови общи задължения, които изпълват почти цяла страница в посочената процедура (том 5, л.26 – гърба и л.27). Което идва да покаже, че става въпрос за общи негови задачи като трети помощник, които очевидно (според добрите морски практики и според свидетелските показания) той разпределя и възлага на други членове на екипажа с цел възможността за реалното им реализиране. В конкретния случай подс.Г. ДЕЙСТВИТЕЛНО Е участвал в посочената дейност, бидейки на палубата и наблюдавайки процеса на отварянето на хамбарите. Заради това не е и нарушил правилото, респективно задълженията си, след като при повикване от вацмана е отишъл на трапа, за да изпълни друго свое задължение, което не е търпяло отлагане, съгласно засилените мерки за сигурност след 11.09.2001г. и промените в ISPS Code, свързани с допускането на чуждо лице на борда на кораба.

-т.4 от Инструкция за отваряне и затваряне на хамбари със система „Макгрегър", утвърдена за м/к „Мургаш" - „При отваряне и затваряне   на   хамбарите   дежурния   помощник   трябва   да   бъде   на палубата".

Както се посочи по-горе, от доказателствата по делото – свидетелските показания безпротиворечиво потвърждават присъствието на подс.Г. на палубата. Така липсват каквито и да било индикации за нарушение на това правило. Действително подс.Г. е бил повикан и отишъл на трапа точно в момента, в който е било установено наличието на забравен клин. Ако той бе разбрал за това – тогава несъмнено е следвало при липсата на адекватна реакция на боцмана – той да спре операцията и да даде указания за правилните действия по премахването на клина и продължаването на процедурата по отварянето. Подс.Г. обаче нито е бил свидетел, нито по някакъв начин е разбрал за проблема, още по-малко за решението и действието на боцмана – той е узнал всички тези факти след падането на пострадалия в трюма. Единодушно всички свидетели по делото сочат, че е бил на палубата, но преди проблема с клина е бил извикан от вацмана и вече е бил на трапа. Т.е. липсва негово немарливо поведение по отношение на дейността по отварянето на люковите закрития, която очевидно е рискова и е източник на повишена опасност, както и причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Би имало такава, ако подс.Г. е стоял на палубата и безучастно е гледал как боцмана избива с чук камата, стъпил на капака, който е бил под напрежение. Подс.Г. обаче не е демонстрирал такова поведение – той не е бил в този момент там, нито му е било рапортувано за проблема, нито му е искан съвет или заповед, която да е в рамките на компетентността му. Не е било докладвано на никой от личния състав, който има УКВ - капитана на кораба, старши помощник капитана, вацмана (боцмана също е имал в себе си такова устройство за свръзка).

Единственият свидетел по делото, който при предходното разглеждане на делото и в хода на ДП е твърдял категорично, че подс.Г. е бил на палубата по време на инцидента с пострадалия – В., в с.з. на 10.04.2012г. промени предходната си позиция като заяви, че третия помощник е бил там, но не знае дали е видял намирането на клина и че когато боцмана е започнал избиването вече го е нямало. След прочит на показанията му по всички процесуално възможни начини заяви – от ДП и пред другия състав на съда, че протоколите от ДП никога не е чел, а ги е подписвал на доверие, защото знаел, че жената, която го разпитвала в следствието била ученичка на съпругата на пострадалия и той й имал доверие какво е написала. Отново пред този състав на съда категорично заяви, че при липсата на ясен спомен не може да потвърди кога подс.Г. е напуснал палубата. С разпита на този свидетел, категорично бяха отстранени за съда всички съмнения по немарливост в изпълнение работата на подс.Г., нарушаване на правила от негова страна и причинна връзка между тях и настъпилия резултат. Последният, както вече се посочи, се дължи на самоувереното поведение на боцмана, който е действал рисково, без да се съобрази (именно той) с правилата за безопасност при работа с люковите закрития от системата “Макгрегър” и без да отнема подаденото напрежение от капака, качен отгоре му с чук е избил забравения клин.  

-т.5.1 абзац 4 пункт 6 от Процедура № NMB 05/0/011 от 11.12.1997г. на БМФ „Поддръжка на палубни механизми" - „При работа с люковото закритие да се осигурят достатъчно отговорни лица за опериране и наблюдение на нормалното движение на секциите. Най-добрата практика е това да  става под ръководството на  вахтения/дежурния пом.капитан".

По делото бе установено, че е била създадена добра организация за отварянето на люковите закрития – задрайки и клинове са били махнати в светлата част на деня още на рейда, палубната команда е била разпределена на двата борда за да следи за отварянето пряко, боцмана е бил на контролера, подс.Г. – на палубата. Тук още следва да се има предвид, че става въпрос за препоръка – “най-добрата практика е това да става под ръководството  на  вахтения/дежурния пом.капитан”. Но дори и само като препоръка тя е била спазена от подс.Г.. Т.е. отново няма нарушение.

-т.5.1 абзац 4 пункт 3 от Процедура № NMB 05/0/011 от 11.12.1997г. на БМФ „Поддръжка на палубни механизми"   “...дежурният пом.капитан... е необходимо да обръща особено внимание и стриктно спазване на инструкциите на завода производител за работа с люковото закритие и процедурите по поддържането му ... и преди започване   отваряне   на   люковото закритие се проверява възможността за свободното движение на капаците - не снети задрайки или клинове".

Същото е вменено и на подс.Б., следователно и анализа му ще е същия: няма допуснато такова нарушение. Изискването е ТЕ (старши помощника и третия помощник) да обръщат особено внимание спазване на инструкциите на завода производител за работа с люковото закритие и процедурите по поддържането му, както и преди започване отваряне на люковото закритие да проверяват възможността за свободното движение на капаците - неснети задрайки или клинове. За инструкциите на завода производител вече бе отбелязано, че е бил проведен нееднократен инструктаж. Относно проверката за останали ками и задрайки след разкамяването – свидетелските показания по делото сочат, че това е било възложено на боцмана за извършване. Дали го е сторил или не – това е друг въпрос, но тук следва да се има предвид, честата практика и след проверка да бъдат намерени неотстранени такива. Според свидетелите случилото се не е прецедент в работата им, а е често случващо се събитие, а както стана ясно – и механизма на безопасното отстраняването на проблема – съвсем елементарен и известен на всеки един от палубната команда.

Твърденията на повереника на ч.о. адв.Б. относно това, че някой е принудил пострадалия да действува по описания начин по причини “демърейдж” са неоснователни. Глобите за свръхпрестой да действително големи, но според св.О.Н. (капитан на кораба) е нямало защо да текат изобщо глоби, тъй като товаренето не е било започнато все още, а глобите за забава започвали да текат от този момент нататък.

         По горните съображения и съдът постанови присъдата си.

                                                                           СЪДИЯ: