Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. И., 12.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., ІII състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 264/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление № . на началника на РУ И., с което на П.Б.И., ЕГН **********, за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че НП е немотивирано и незаконосъобразно, че връченият АУАН е нечетлив, както и че на лицето е съставено НП по чл. 6 ЗБЛД за непредставяне на документ за самоличност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното:
На …. г. около .. в с. П. на жалбоподателя било разпоредено няколкократно, високо, ясно и разбираемо да представи документ за самоличност, но жалбоподателят отказал.
Съставен е АУАН, в който горните констатации са възпроизведени и нарушението е квалифицирано като такова по чл. 64, ал. 2 и 4 от ЗМВР.
Въз основа на съставения акт е издадено и Наказателно постановление № 76/14.05.2019г. на началника на РУ И., с което на П.Б.И. за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по делото и от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, според които по подаден сигнал е извършена проверка.
НП е връчено на ., а жалбата е от ., поради което същата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице и е допустима.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗМВР при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР - „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.”.
На първо място в конкретния случай е допуснато смесване на фактическите състави на две различни нарушения. Неизпълнението на разпореждането да се представи документ за самоличност не подлежи на санкциониране по реда на ЗМВР. Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение в специалната норма на чл.6 от ЗБЛД, според който гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, респ. приложимата санкционна норма е тази на чл.80, т.5 от ЗБЛД, според която се наказва с глоба от 50 до 300лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.. Поведението на дееца е несъставомерно по текста на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и не следва да се санкционира по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР поради специалните норми в ЗБЛД. Прилагането на неприложим закон води до незаконосъобразност на НП и като краен резултат до неговата отмяна.
На следващо място съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни функции, за да се прецени законосъобразно ли са издадени разпорежданията. Мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския служител функции и дали процесното разпореждане е издадено при наличието на предвиденото в чл.64 от ЗМВР материалноправно основание.
На последно място в АУАН и в НП не е посочено кой полицейски орган е отправил разпореждане към жалбоподателя. Посочено е, че на лицето е отправено такова разпореждане, без да се конкретизира кое лице е автор на разпореждането. В чл.57, ал.1 от ЗМВР са изчерпателно изброени полицейските органи. В случая липсва яснота кое е конкретното лице, издало разпореждането. Поради това не е възможно да се прецени дали посоченото в АУАН и НП разпореждане към жалбоподателя е издадено от компетентен полицейски орган в съответствие с правомощията му. Посочените нарушения са довели до ограничаване на правото на защита и е недопустимо да бъдат санирани със свидетелски показания.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ….. на началника на РУ И., с което на П.Б.И., ЕГН **********, за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: