Номер 27523.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
Секретар:Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20201800500537 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 73 от 11.05.2020 г., постановено по гр. дело №
1273/2018 г. по описа на РС – гр. С., съдът е признал за установено на
основание чл. 422 ГПК по иска на ЗК „Л.И.“ АД срещу община С.
задължението по заповед № 759/04.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 959/2018 г. по
описа на С.ски районен съд за 2018 година за заплащане от община С.
в полза на З.к."Л.И.” АД на сумите – 147. 40 лева главница, 44.92
лева - мораторна лихва за периода от 03.09.2015 г. до 03.09.2018 г.,
законна лихва от 03.09.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, като като ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото в 375 лв. и направените разноски в
заповедното производство в размер на 75 лева.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника община С..
Жалбоподателят поддържа, че, обратно на събраните по делото
доказателства, съдът е приел, че мястото, където е реализирано
процесното ПТП, е общински път. Счита, че този участък е част от
републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговорност
1
носи АПИ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата счита, че решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Спорен на етапа на въззивното производство е единствено
въпросът дали мястото, на което е настъпило ПТП, е път, стопанисван
от ответника, и или е републикански.
Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1
КЗ (отм.), вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице
и застрахователното дружество /ищец/; заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец;
предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите
да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
2
В производството по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) ответникът е трето
лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би
могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения,
които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да
направи възражения, които се основават на застрахователното
отношение, в т. ч. и за липсата на валиден застрахователен договор,
или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 213, ал. 1
КЗ (отм.).
Установено е по делото, че на 13.08.2014 г. между ищеца, като
застраховател и В.Д.К., като застрахован, бил сключен договор за
имуществено застраховане, клауза "Каско на МПС", клауза 1, с обект
лек автомобил "Ф.П." с рег. № ........, собственост на застрахования,
видно от свидетелство за регистрация – част ІІ, със срок на
застрахователно покритие от 00. 00 ч. на 22.11.2013 г. до 24. 00 ч. на
21.11.2014 г. – за този договор е предвидена писмена форма за
действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата
на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
задължителни реквизити по чл. 184, ал. 3 КЗ (отм.), в т. ч. описание на
покритите рискове, извършено с препращане към Общите условия на
ищеца, които застрахованият изрично е декларирал, че е получил, че е
запознат с тях и ги приема. Несъмнено е също така, че съществувалият
между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване
при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие – т. 1. 3 на раздел Клауза 1– всички
рискове от Общите условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства, които са
представени по делото и са действали към момента на сключване на
процесния застрахователен договор и представляващи неразделна част
от него – чл. 186, ал. 1 КЗ (отм.).
Доказано е, че на 21.07.2014 г. застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 137. 40 лв.
3
(видно от разходен касов ордер от посочената дата, а и фактът на
осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение
не е бил спорен между страните).
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от
пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната
разпоредба представлява официален удостоверителен документ
относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е
отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.
Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило
местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на
пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени
наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия -
длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е
посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху
самия протокол, на описаното място е била налице описаната в
исковата молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП,
показанията на разпитания пред районния съд свидетел и
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
механизмът на произшествието, както и причинените имуществени
щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В протокола
за ПТП е отразено, че тя се е намирала на третокласен път III – 6206
(пътя с. Д. – гр. С.). В същия смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства.
Ответникът е оспорил наличието на предпоставки за
реализиране отговорността му в срока по чл. 131 ГПК с възражението,
че мястото, където е настъпило произшествието, представлява
4
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/. Въззивният съд намира това възражение за
основателно. Видно от решение № 945 на МС от 01.12.2004 г., с което
е утвърден списък на републиканските пътища, път 6206 - С. – М. – Г.
- М. – е републикански, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му е не ответникът, а А."П.И.". А. като
юридическо лице е органът, който осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния
път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП,
поради което не ответната община носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди.
Следователно релевираната претенция незаконосъобразно е
била уважена от първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение подлежи на отмяна, а исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските по делото – 25. 00 лева за държавна такса, както
и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
и въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 73 от 11.05.2020 г., постановено по гр.
дело № 1273/2018 г. по описа на РС – гр. С., И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания „Л.И.”
АД против община С. искове за признаване за установено на
5
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че съществуват вземанията на ищеца за
сумата от 147. 40 лева, представляваща застрахователно обезщетение,
платено от ищеца на трето за процеса лице на 21.07.2014 г. по силата
на застрахователен договор /полица/ № .............. за застраховка
“Каско” на лек автомобил "Ф.П." с рег. № ........, по повод настъпило
на 10.07.2014 г. на републикански път 6206, от с. Д. към гр. С., ПТП,
както и сумата от 44.92 лв. – лихва за забава за периода 03.09.2015 г. –
03.09.2018 г., ведно със законната лихва от 03.09.2018 г., за които
суми е издадена заповед № 759/04.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 959/2018г. по описа на
С.ски районен съд.
ОСЪЖДА ЗК "Л.И." АД, ЕИК: ......... да заплати на община С.
разноските по делото – 25. 00 лева за държавна такса, както и 200 лева
- юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6