Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 249 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на КЗП – РД Варна, депозирана срещу
Решение № 405/27.06.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
678/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № В-0047078/14.02.2019 г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Б.Д.“ ЕАД, ***, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия
закон.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
дружеството не е санкционирано два пъти за едно и също нарушение, което
обстоятелство се установява от прочита на двете наказателни постановления.
Поддържа становището за законосъобразност на наложената санкция на „Б.Д.“ ЕАД и
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаването на
правораздавателния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, „Б.Д.“
ЕАД, депозира писмен отговор на касационната жалба, в който аргументира тезата
за законосъобразност на решението на районния съд. В съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Ж..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Санкционираното
дружество извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити,
като посочената дейност в Шумен осъществява
и в офис на „Б.Д.” ЕАД, ***.
На 27.11.2018 г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, по повод постъпило писмо от Районна
прокуратура – Шумен с Вх. № В–00-579 от 21.11.2018г., провокирано от жалба на
потребител, недоволен от определени действия на „Б.Д.” ЕАД. По този повод на
споменатата дата свидетелите В.Г.и Н.Й.- инспектори в РД на
КЗП извършили проверка в
посочения по горе офис, като от дружеството били изискани три броя договори за
предоставяне на потребителски кредити /заеми/, сключени през месец ноември 2018
г. в Шумен, ведно с всички документи към
тях.
При проверка на
представените договори и документи към тях било установено, че в договор за
кредит за текущо потребление от 14.11.2018г., сключен с дружеството със
стойност на кредита 35000 лева, срок на договора 120 месеца, при променлив
лихвен процент в размер на 6.25% годишно или 0.02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6.030 %, като общата сума на плащане , следвало да бъде изплатена на
120 месечни вноски /главница и лихва/, съгласно погасителния план /Приложение №
1/. Освен това, в погасителния план към договора, било описано, че се изисква и
се събира такса в размер на 4.50 лева на месец или общо 256.50 лева за целия
срок на изплащане/не става ясно по какъв начин актосъставителя, а и
административнонаказващия орган е достигнал до извода че 256.50 лева е дължимата сума за целия срок на изплащане,
при положение, че се касае за ежемесечна такса от 4.50 лева при срок на
договора от 120 месеца/.
Актосъставителят приел,
че се касае за ежемесечна такса, свързана с управлението на кредита, поради
което и на 03.01.2019г., съставил Акт за установяване на административно нарушение
№ К-0047078/03.01.2019г., като посочил, че с описаното деяние, дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 2
от ЗПК,, а именно, за това, че „Б.Д.”
ЕАД на 14.11.2018г. при сключване на
договор за текущо потребление в Шумен е изискал и начислил в погасителния план
към договора такса в размер на 4.50 лева месечно/256.50лв.общо/, свързана с
договора за кредит, която не е предвидена в сключения договор. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от
дружеството лице – Г.Х.Д., което е подписало акта, без да изложи възражения.
Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които очевидно, не са
били счетени за основателни, тъй като
възприемайки изцяло констатациите в
съставения АУАН, административнонаказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление.
При така установените
факти, районният съд съобразил, че с НП № В-0047078/14.02.2019г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП на „Б.Д.“ ЕАД, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2
от същия закон. С този санкционен акт била ангажирана отговорността на
търговеца за това, че на 14.11.2018г. при сключване на договор за текущо
потребление в Шумен е изискал заплащане на такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, в т.ч 200 лева такса за усвояване на кредита
и по 4.50 лева месечно за управление на
кредита. В тази връзка, съдът посочил, че от прегледа на сключения на
14.11.2018г. договор за кредит за текущо потребление, става ясно, че точно този
договор е бил обект на проверка и съответно е послужил на
административнонаказващия орган да ангажира с административнонаказателна
отговорност юридическото лице, съответно с наказателни постановления №
В-0047078/14.02.2019г. и № В-0047080/14.02.2019г., като и в двете цитирани
постановления е посочено, че жалбоподателя се наказва на основание чл. 45 от ЗПК за допуснато нарушение на чл. 10а, ал. 2 от същия закон. Поради това, а и с
оглед на идентичността на фактите в двете постановления районният съд отменил
оспорения пред него правораздавателен акт, извеждайки решаващото си становище,
че с него повторно се налага санкция на търговеца за едно и също нарушение.
Настоящият съдебен
състав споделя крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление при следните мотиви:
Преди да се даде отговор
на въпроса дали е налице нарушение на забраната за налагане на повторно
наказание за едно и също деяние, следва да се обследва въпроса дали оспореното
пред районния съд НП не страда изначално от пороци, предопределящи извод за
неговата незаконосъобразност. Видно от съдържанието на АУАН № 0047078, въз
основа на който е издадено и НП № В-0047078/14.02.2019г., поведението на
дружеството е описано по начин, който навежда на извод, че за противоправно
органите на КЗП възприемат изискването и начисляването в погасителния план на
такса в размер на 4.50 лева, която не е предвидена в самия договор. На това
словесно описание съответства правната квалификация, която актосъставителят е
посочил, а именно, че нарушена се явява разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.
Независимо от това, АНО е отнесъл деянието на търговеца към текста на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, неколкократно цитирайки го в констативно-съобразителната и
диспозитивната част на НП. Това правило забранява изискването на заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При
това положение касационната инстанция счита, че АНО е допуснал неправилно
смесване на съставите на двете нарушения, които поставят в невъзможност
санкционирания субект да разбере за какво нарушение се ангажира отговорността
му. Налице е противоречие между словесното описание и правната му квалификация,
дадена от АНО, както и несъответствие между акта и издаденото постановление.
Тук е мястото да се посочи, че чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаването на
наказателно постановление и при наличие на нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина – това правило обаче не може да намери приложение в
конкретната хипотеза, доколкото нередовността се корени в издадения
правораздавателен акт и разколебава волята на АНО. Това опущение има решаващ
характер и само по себе си е достатъчно основание за отмяната на процесното НП.
С допускането му АНО е
създал несигурност и в друга насока. Ответникът в настоящото производство е
санкциониран с две наказателни постановления с № В-0047078/14.02.2019г. и №
В-0047080/14.02.2019г., издадени в резултат на проверка на дейността на
банковата институция при сключването на визирания договор за кредит за текущо
потребление от 14.11.2018г. Действително, както правилно е посочил и районният
съд, и двата санкционни акта съдържат еднаква правна квалификация на
поведението на търговеца – АНО и в двата случая е възприел, че с поведението си
той е нарушил разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което му е наложил
визираната в чл. 45 от ЗПК имуществена санкция, което резонно повдига въпроса
дали с процесното НП не се нарушава забраната за повторно санкциониране на едно
и също деяние. Налице е идентичност на фактите в двете НП - начисляването на една и съща от 4,50 лева е
разгледана като несъответстващо на изискванията на ЗПК и в двете постановления,
като в единия случай тя е възприета като непредвидена в сключения договор, в
другия е дефинирана като незаконосъобразна такса по управление на кредита.
Налице е идентичност и на правната квалификация, което обстоятелство е било
съобразено и от предходната инстанция. По този начин АНО е създал предпоставки
за нарушаване на забраната за повторно санкциониране на дееца за едно и също
поведение, като причините за това са ирелевантни. Касаторът прави опит с
представената пред настоящата жалба да обоснове тезата за законосъобразност на
процесното НП, която обаче не се споделя от касационния състав не само поради
гореизложеното, а и заради коментираното наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на НП № В-0047078/14.02.2019г.
За прецизност на изложението,
настоящата инстанция следва да отбележи, че неправилно АНО е приел, че таксата
от 4,50 лева не е предвидена в договора за потребителски кредит и
незаконосъобразно е била изисквана и начислена в погасителния план към него.
Същата се дължи на основание ползван пакет „ДСК Pay+“ от страна на потребителя
/данните по делото сочат, че такъв е бил активиран преди сключването на
договора – по делото е представено копие от договор за ползване на платежен пакет
„ДСК Pay+“ от 03.05.2018г./. Видно от съдържанието на договора за кредит за
текущо потребление, същият е сключен при преференциален лихвен процент от 6.25%
при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“, описани в Приложение 2
към договора, а съгласно т. 1. 2 и следващи, този процент е поставен в
зависимост от редица изисквания към кредитополучателя, едно от които е и
ползването на пакет „ДСК Pay+“, чиято стойност от 4,50 лева на месец е упомената
в погасителния план. Поради това се налага единствено възможния извод, че
коментираната такса е била предвидена в сключения договор.
Гореизложеното мотивира
касационната инстанция да приеме, че са налице основания за отмяна на
наложената на ответника в настоящото производство имуществена санкция, до
какъвто извод е достигнал и районният съд, поради което решението му, предмет
на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 405/27.06.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 678/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.11.2019 г.