РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 790/29.10.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : ТОДОРКА
СТОЙНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Петров адм. дело №966 по описа
на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производство по реда на
Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по Жалба на
„Гювен 22” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Мало
Конаре, общ. Пазарджик, ул.”49-та”, №40, представлявано от управителя А.С.Ф., с
посочен съдебен адрес ***, офис 101, адв. В. Ц., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-294-0071638 от 27.07.2021 г., издадена от Ж.М., на
длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с която на основание на основание чл.186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено запечатване
на търговски обект: „Баничарница“, находящ се в с. Мало Конаре, общ. Пазарджик,
ул. „Седма”, №40 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание
чл.186. ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
3. Счита се, че оспорената
заповед за налагане на административна принуда е издадена при съществени
процесуални нарушения; неправилно приложение на материалния закон и при
несъответствие с целта на закона.
Поддържа се, че административния
акт не съдържа необходимите мотиви, които да обосноват вида и срока на
прилагане на процесната административна мярка. Според жалбоподателя, налагането
на принудителната административна мярка за 14 дневен срок е адекватно, само при
наличие на утежняващи обстоятелства, например неединично нарушение, особено
висока цена на трансакцията. В случая, след като нарушението е констатирано за
първи път и не е установено от него да са произтекли съществени вредни
последици за държавния бюджет, то налагането на административна принуда за срок
от 14 дни, не би могло да се определи като съразмерно, предвид и стойността на продажбата (2.00 лв.)
и размера на вредите които евентуално биха настъпили за държавния бюджет, в
сравнение с тези които биха настъпили за жалбоподателя, осигуряващ дейност по
продажба на сравнително бързо развалящи се стоки.
Иска се наложената
принудителна мярка да бъде отменена.
4. Началник Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив КЪМ Централно управление на Национална агенция за
приходите, чрез юрк. П. в представени по делото писмени бележки е на становище,
че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи, формирани в оспорената заповед. Отново е заявено разбирането,
че при наличието на констатацията за осъществен фактически състав на
административното нарушение, съответния административен орган налага
принудителната административна мярка, като действа при условията на обвързана
компетентност, без да има правната възможност да осъществи преценка дали да
бъде наложена такава мярка или не. Поддържа се, че административния орган е
изложил необходимите мотиви, относно продължителността на срока на приложение
на административната мярка. Счита се, че в случая принципа на съразмерност е
изцяло спазен при прилагане на административната принуда.
Не се споделят наведените в
жалбата твърдения за настъпване на значително по- тежка за дружеството вреда от
защитимия държавен интерес като се сочи, че от една страна липсват
доказателства в тази насока, а от друга твърдяното настъпване на значителни
вреди за дружеството не може да бъде противопоставено на обществения и държавен
интерес от спазване на фискалната дисциплина и осигуряване на приходите в
държавния бюджет. Според ответната страна,
що се отнася до трудовите правоотношения между дружеството и работниците
му, прилагането на принудителната административна мярка и постигането на
нейните цели ще е благоприятно и за тези служители, защитата на чиито трудови и
социални права е грижа на държавата. Счита се, че стойността на контролната
покупка, е ирелевантно обстоятелство спрямо извършеното нарушение.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 23.07.2021г. в 08:45 часа
е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС,
представляващ „Баничарница“, намиращ сее в с.Мало Конаре, ул.“7-ма“ №40,
стопанисван от „Гювен 22“ ЕООД с ЕИК *********, при която е констатирано, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство. При проверката е извършена е контролна покупка на 2бр. „рогче със
сирене“ на обща стойност от 2,00лв., платени в брой от проверяващите на К.Х.,
на длъжност касиер-продавач, за която не е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, марка Датекс
DP-180 с индивидуален номер на фискалното устройство: DT824159 и фискална памет
№ 02824159 или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на
плащането, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. Установена е била
също така, положителна касова разлика в размер на 105,20 лв. между наличните
парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във
фискалното устройство.
При тези данни е формиран
извод, че дружеството, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г., не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на правилата на същата тази наредба. Прието е, че извършеното
нарушение води до неотразяване на приходи.
7. Констатациите от
предприетата проверка са обективирани в Протокол сер. АА № 0071638 от 23.07.2021г.(л.19)
и опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката. От същите е видно, че фактическата наличност в касата на фискално
устройство № DT824159 е била 173,20лв., а по данни от фискалното
устройство, общата сума на плащанията е 68,00лв., тоест констатирано е
наличието на положителна разлика в размер на 105,20лв. В описа, продавача К.Х.
е вписала, че положителната парична разлика в касата се дължи на „… неиздаване на ФКБ и неотчитане на
продажби…“.
8. Процесната Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-294-0071638
от 27.07.2021 г.е издадена от Началник
Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, въз основа на описаните до тук данни, като е прието,
че дружеството в качеството му на задължено
лице по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършило деяние,
което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
прилагане на процесната принудителна административна мярка.
По преписката е приложена
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186
от ЗДДС.
ІV. За правото :
9. Според чл. 3, ал. 1, изречение първо от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид
документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Аналогично е и изискването на закона, като според чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
10. В случая, няма спор между страните за това, че дружеството
в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., не е издало фискална касова
бележка при осъществената от контролните органи покупка на 23.07.2021г.
Несъмнен е обаче и факта, че при проверката от цялата фактическа
наличност в касата на фискално устройство № DT824159 в размер на 173,20лв.лв., едва 68,00лв. са били
отразени в данните от фискалното устройство, тоест констатирано е наличието на
положителна разлика в размер на 105,20лв. Не са установени нито служебно
въведени, нито пък служебно изведени пари от касата на фискалното устройство,
като посочената от служителя на дружеството причина за наличието на тази сума
е „… неиздаване на ФКБ и неотчитане на продажби…“. Протокола за извършена проверка е подписани от управителя и от служител на дружеството, а описа на паричните средства в касата на фискалното
устройство от служител на дружеството, без да са направени каквито и да други е
забележки. Това ще рече, че единствения възможен извод в случая е, че при
осъществяване на търговската дейност на дружеството, поне в деня на проверката,
освен за процесната продажба на „рогчета“, не са се издавали фискални касови
бележки и за останалите осъществени продажби на обща стойност 105,20лв. Казано
с други думи, при извършване на търговска дейност от дружеството жалбоподател,
в деня на проверката са били издадени фискални касови бележки едва за около 11%
от всички осъществени продажби.
11. Изложеното до тук налага да се съобрази, че според
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки,
по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са
форма на административна принуда. Целта в случая е в периода от време през
който действа мярката, дейността на правния субект да бъде организирана по ред
и начин, който да е съответен на установения за това нормативен ред. Явно в
случая, това е целта, която административния орган преследва с налагането на
процесната административна принуда. В тази насока, в процесната заповед са
изложени нарочни мотиви относно продължителността на срока през който следва да
бъде прилагана принудата.
Крайния извод е, че оспорения административен акт е издаден
от снабдения с правомощията за това административен орган, във формата
изисквана от закона. При постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, а материалните правила са точно приложени.
Спазена е типичната цел, която закона преследва с постановяването на актове от
категорията на процесния такъв.
V. За разноските
12. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за осъществена юрисконсулска защита, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Гювен 22” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул.”49-та”,
№40, представлявано от управителя А.С.Ф., с посочен съдебен адрес ***, офис
101, адв. В. Ц., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-294-0071638 от 27.07.2021
г., издадена от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание
на основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
разпоредено запечатване на търговски обект: „Баничарница“, находящ се в с. Мало
Конаре, общ. Пазарджик, ул. „Седма”, №40 и забрана за достъп до обекта за срок
от 14 дни на основание чл.186. ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Гювен 22” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул.”49-та”, №40, да заплати на Национална
агенция за приходите, гр. София сумата от 100,00лв.(сто лв.), представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/п/