и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 77/31.05.2005 г., постановена по НОХД № 219/2004 г., Момчилградският районен съд е признал Халим Сюлейман Халим от с.Биволяне, общ.Момчилград, за виновен в това, че на 19.09.2004 г. в с.Биволяне, общ.Момчилград направил опит да се съвкупи с 14-годишната Зехра Зекиря Зинал, която не разбира свойството и значението на извършеното, поради което и на основание чл.151, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, при първоначален общ режим, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият Халим Халим е осъден да заплати по сметка на РС-Момчилград направените по делото разноски в размер на 263.00 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Халим Сюлейман Халим, който я обжалва чрез защитника си – адв.Белев, като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, не доказвали, а напротив опровергавали обвинението, по което подсъдимия бил признат за виновен. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която оправдае подсъдимия. В съдебно заседание жалбодателят Халим не се явява, но чрез защитника си - адв.Белев, поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Момчилградския районен съд, тъй като същата е правилна, обоснована и законосъобразна, и наложеното наказание справедливо. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е основателна, макар по съображения различни от изложените в нея. Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият и пострадалата били съседи, живеещи в с.Биволяне, общ.Момчилград. На 18.09.2004 г. подсъдимия помолил бащата на пострадалата да пусне двете си дъщери да му помогнат при събирането на орехи. На 19.09.2004 г. момичетата помогнали на подсъдимия и след приключване на работата същия поканил пострадалата Зехра Зинал в дома си. Подсъдимия Халим знаел, че същата е с психични отклонения и е непълнолетна, но независимо от това я накарал да се съблече от кръста надолу, да легне на земята и да осъществи с нея полов акт. Пострадалата сторила това, след което подсъдимия свалил панталона си и опитал “да го направи”, но с оглед възрастта си същия не получил ерекция и не осъществил половия акт. В този момент влезнал бащата на момичето, подсъдимия станал, закопчал си панталона, а св.Зекиерия Зинал прибрал пострадалата в дома й. На следващия ден пострадалата Зинал разказала на св.Бояджъ – нейна учителка, че подс.Халим се опитал да осъществи полов акт с нея. От съдебно-психиатричното освидетелстване било видно, че пострадалата страда от тежка степен на умствена изостаналост и не разбира свойството и значението на постъпките си. Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена на база наличните доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, вещите лица и обясненията на подс.Халим дадени пред съдия по реда на чл.210 НПК. При така приетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е счел, че под.Халим е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста, по който е предаден на съд при форма на вината пряк умисъл. При определяне на наказанието съдът е преценил, че на подсъдимия следва да се определи такова към минимума предвиден в закона, тъй като бил на възраст, с чисто съдебно минало и донякъде направил признание. Първоинстанционният съд е преценил, че наказание “лишаване от свобода” за срок от 12 месеца при първоначален “общ” режим е достатъчно по вид и размер за стореното от подсъдимия, което обаче е преценил, че не следва да бъде изтърпяно ефективно и на основание чл.66 от НК го е отложил за срок от 3 години. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.352, ал.3, т.3 от НПК, а именно постановил е присъдата си от незаконен състав. На проведеното на 08.02.2005 г. съдебно заседание съставът на съда е бил от съдия и двама съдебни заседатели, като на това заседание е било открито съдебното следствие и са събирани доказателства по делото. На следващите две заседания проведени на 26.04.2005 г. и 31.05.2005 г., на които е даван ход на делото и са събирани доказателства съставът на съда е бил от един съдия, какъвто следва да бъде съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.1 от НПК. Последната предвижда, че съдът разглежда наказателните дела като първа инстÓнция в състав от един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, а за повдигнатото на подсъдимия престъпление по чл.151, ал.2 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Описаното разглеждане на делото от съдия и двама съдебни заседатели т.е. от незаконен състав представялава съществено процесуално нарушение допуснато от съда и съгласно разпоредбата на чл.333, ал.2 от НПК във вр. с чл.352, ал.3 от НПК, следва обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, предвид, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция. Освен описаното, съдът е допуснал и други съществени процесуални нарушения. Съдът не е изпълнил задължението си по чл.274, ал.3 от НПК и не е запитал подсъдимия разбира ли в какво се обвинява, като по този начин се гарантира правото на защита на подсъдимия, че разбира обвинението и може да реализира адекватно и в пълен обем защитата си. На основание чл.275, ал.1 от НПК, подсъдимият се поканва да даде обяснения по обвинението, като съдът обаче е допуснал вместо обяснения на подсъдимия изявление на адвоката му, че на този етап “няма да даваме обяснения”, което е недопустимо заменяне на възможността само и единствено подсъдимия лично да изрази желанието и волята си дали да даде или не обяснения по обвинението. На следващо място при изслушване и приемане на заключенията на вещите лица по делото, съдът не е дал възможност на страните съгласно чл.280, ал.2 от НПК да задават въпроси на експертите, като по този начин се нарушава правото им в пълен обем подсъдимия да реализира защитата си, а прокурора да докаже обвинението. Друго нарушение допуснато от първоинстанционния съд е, че в мотивите към присъдата съдът се е позовал на доказателство, което не е събрано по предвидения в НПК ред. Така съдът е приел фактическата обстановка по делото и е направил изводи за осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпление по чл.151, ал.2 от НК, позовавайки се и на обясненията на подсъдимия Халим дадени пред съдия по реда на чл.210 от НПК без обаче да ги е прочел на основание чл.277, ал.1, т.3 от НПК т.е. без да са приобщени към доказателствата по делото. По този начин присъдата се явява необоснована, тъй като направените фактически констатации не кореспондират със събраните по делото доказателства. Описаните нарушения представляват съществени такива по смисъла на чл.352, ал.3, т.1 от НПК, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в процеса. Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите на подсъдимия Халим в тази връзка, т.к. на основание чл.332, т.1 във вр. с чл.333, ал.2 във вр. с чл.352, ал.3, т.1 и 3 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, и на основание чл.332,т.1 във вр. с чл.333, ал.2 във вр. с чл.352, ал.3, т.1 и 3 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 77/31.05.2005 година, постановена по НОХД № 219/2004 година по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |