№ 2762
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110108795 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. Х. К., ЕГН ********** и
Т. Х. К., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабден имот-
Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която ищецът моли
да бъде признато спрямо ответниците, че последните му дължат, при условията на
разделност следните суми:
- за Г. Х. К., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото вземане, а именно- сумата от 1373,98
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 188,72 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г., сумата от 23,96 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г.
до 18.05.2023 г., и
- за Т. Х. К., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото вземане, а именно- сумата от 1373,98
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното
1
изплащане на вземането, сумата от 188,72 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г., сумата от 23,96 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г.
до 18.05.2023 г., за които суми в полза на ищеца имало издадена заповед за изпълнение от
14.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 30357/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в качеството си собственици на топлоснабден имот- Апартамент
№ ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се
явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се
начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Далсия Елвеко“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Ищецът е представил писмени доказателства, които
са приети по делото.
По искане на ищеца е привлечено като трето лице-помагач, дружеството,
осъществяващо дейностите по дялово разпределение - „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, което
изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното
ДР.
По делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 69847/01.03.2024 г. от
ответника Т. Х. К., ЕГН **********, с който признава исковите претенции по основание и
размер. Излага твърдение, че за исковите суми има сключено споразумение от 29.02.2024 г.с
ищеца, за което представя писмено доказателство, което е прието. Поради признание на
исковете, поисканите от ищеца експертизи не са допуснати от съда.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Х. К., ЕГН **********, също признава исковете.
Моли за прекратяване на делото, поради наличие на сключено споразумение за процесните
суми, подписано от ищеца и ответника Т. Х. К.. С молба с вх. № 125018/15.04.2024 г. излага,
че не оспорва дължимостта на процесните суми. Сочи, че сестра й- другият ответник по
делото, е сключила споразумение с ищеца за цялата сума, дължима за исковия период. Моли
за присъждане на решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции. Моли за
присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение на ищеца. С отговора на
исковата молба този ответник също е представил писмено доказателство, което е прието по
2
делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 04.10.2024 г., съдът е обявил за
безспорно между страните, че ответниците са съсобственици при посочените квоти на
процесния имот, че до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца
количество топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата
молба стойност, че за посочения в ИМ период е извършвана дейност по дялово
разпределение в процесния имот, за която се дължи претендираната от ищеца такса, както и
че за процесния период не е имало извършени плащания от ответниците и същите са в
забава по отношение на задълженията си предмет на ИМ, поради което дължат обезщетение
за забава.
С молба от 19.11.2024 г., ответниците са заявили, че са погасили изцяло
претендираните от ищеца вземания, като са представили и доказателства за твърдението си,
а с молба от 28.11.2024 г., ищеца е потвърдил плащането, като е признал, че към този
момента изцяло са погасени от ответниците главниците за ТЕ и ДР, ведно със законните
лихви върху тях до датата на плащането, мораторните лихви върху двете главници, за
периода на забавата им, както и част от съдебните разноски за производството, а именно
държавната такса за заповедното и исковото производства. Претендира се единствено
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете фази, в определен от съда
минимален размер.
В съдебно заседание на 03.12.2024 г., ответниците не се явяват, представляват се от
адв. Т., която моли съдът да се произнесе с решение, съобразно признанието на исковете, и
съобрази извършеното плащане в хода на производството. Моли на ищеца да не се
присъждат разноски, а такива да се присъдят на ответниците, в частност за заплатеното от
тях адвокатско възнаграждение, за което представя Списък и доказателства за реалното му
плащане.
Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства,
намира, че доколкото извършеното плащане на главниците, мораторните и законна лихва
върху тях до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски, съставлява както
признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради погасяването им в
хода на производството, единствения спорен въпрос между страните остава дължимостта и
размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ищеца,
за настоящата фаза на производството.
Независимо, че исковете ще се отхвърлят, поради извършеното плащане в хода на
делото, няма спор, че ответниците, въпреки признанието им, са дали повод за образуване и
водене на делото, при което следва да понесат отговорността за сторените от ищеца съдебни
разноски за двете фази на производството. До момента, в изпълнение на сключеното
Споразумение за разсрочено плащане, ответниците са заплатили част от извършените от
ищеца разноски, а именно за заплатените за заповедното и исковото производство държавни
3
такси. Юрисконсултското възнаграждение, което се претендира от ищеца до приключване на
делото, не е било изискуемо вземане на ищеца към датата на подписване на Споразумението
за разсрочено плащане от 29.02.2024 г. между страните, поради което то не е било част от
предмета му, и тепърва следва да се определи конкретния му размер, дължим на ищеца за
всяка от двете фази на производството, по реда на чл.78, ал.8 вр. чл.37 от ЗПрП вр. чл.25,
ал.1 от НЗПрП.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане, както и
писмено изразеното от ищеца становище, в което признава вземанията си предмет на
настоящото дело за главници за ТЕ и ДР, мораторните лихви върху тях и законната лихва до
датата на плащането им, в т.ч. част от разноските за държавната такса, за изцяло погасени,
съдът приема за безспорно установено по делото, че след издаване на заповед по чл.410 от
ГПК в полза на ищеца, при висящ съдебен процес по настоящото дело, длъжниците Г. Х. К.,
ЕГН ********** и Т. Х. К., ЕГН **********, са предприели плащане и пълно погасяване на
задълженията си, възлизащи в общ размер на 3183,05 лв., при разделна отговорност, по ½
ид.ч. всяка от тях или по 1373,98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; по 188,72 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г.; по 23,96 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и по 4,88 лв., мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
16.07.2020 г. до 18.05.2023 г., в т.ч. 100,00 лв. – разноски по делото за заплатена държавна
такса в двете фази на производството.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема
предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно
спорното право към датата на устните състезания между страните. Предвид
гореустановеното, вземанията на ищеца за главници за ТЕ и ДР, мораторните лихви върху
тях и законните лихви до датата на плащане, към датата на устните състезания, са изцяло
погасени, чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез извършено
в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците Г. Х. К., ЕГН
********** и Т. Х. К., ЕГН **********, с поведението си са дали повод за завеждане на
делото, като са предприели плащане на задълженията си едва в хода на настоящото исково
производство, т.е. след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Същите са
уведомени за заведените срещу тях искове, с връчване на исковата молба, като изрично са
заявили в ОИМ, че признават задълженията си. След изпълнение на сключеното от тях с
ищеца Споразумение за разсрочено плащане от 19.02.2024 г., задълженията са и погасените
4
изцяло, което се признава изрично и от ищеца.
Ето защо съдът намира, че ответниците, с поведението и бездействието си при
плащане на месечните си задължения за потребена топлинна енергия и услуга по дялово
разпределение, са дали повод за завеждане на настоящото производство и същите следва да
понесат изцяло отговорността за сторените от ищеца разноски по делото, макар и исковете
да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане. По аргумент на противното
основание, на ответниците не следва да се присъждат разноски, въпреки отхвърляне на
исковете.
Непогасените разноски в производството по чл. 422 ГПК са единствено за дължимото
се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за двете фази на производството, което на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, съдът определя в минимален размер от 100 лева, а за двете фази на
производството, на ищеца следва да се присъди съответно 150 лв. ЮВ. Същите следва да
бъдат присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, като се възложат
разделно на двете ответници, на всяка от тях по 75 лв.
Останалите съдебни разноски на ищеца са били погасени доброволно, от ответниците,
с извършеното плащане на разсрочените вноски по Споразумението за разсрочено плащане
от 29.02.2024 г.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Г. Х. К., ЕГН ********** и Т. Х. К., ЕГН **********, в качеството им на
собственици на топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен
абонатен № ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за сумата от общо 3183,05 лв., от която сума:
за Г. Х. К., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото вземане или сумата от 1373,98 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 188,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г., сумата от 23,96 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
ДР за периода от 16.07.2020 г. до 18.05.2023 г., и
- за Т. Х. К., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото вземане или сумата от 1373,98
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното
5
изплащане на вземането, сумата от 188,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г., сумата от 23,96 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
ДР за периода от 16.07.2020 г. до 18.05.2023 г., за които суми в полза на ищеца имало
издадена заповед за изпълнение от 14.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 30357/2023 г. по описа на
СРС, 164-ти състав, поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП, Г. Х.
К., ЕГН ********** и Т. Х. К., ЕГН ********** да заплатят разделно на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 150 лева или всяка
от тях по 75,00 лв., представляваща дължимите се на ищеца съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в двете фази на производството - за настоящото гр.д. №
8795/2024 г. и за ч.гр.д. № 30357/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6