№ 5862
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100113386 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД:
Ищецът - В. Н. П., в исковата си молба и уточнения на същата от 18.16.2023г.,
18.12.2023г. и 14.03.2024г., твърди, че живеел на семейни начала с М. И. Г. до м. септември
2015г. Имали общо дете. Отношенията с майката били обтегнати. Нейният свекър –
ответникът С. Ц., положил усилия да го дискредитира. Сезирани били различни институции
и учебни заведения. Ищецът изживял това много тежко. Отнета му била възможността да
кандидатства за множество длъжности, а и мероприятия.
Конкретно, били изпратени пет писма през октомври, ноември и декември 2018г. това
били:
- писмото получено в Ректората на Медицинския университет - София, прието с вх. №
8717 от 06.12.2018г. върху което имало резолюция от Ректора до юристката г-жа Гинзерова и
до ФОЗ, където е била местоработата на П..
- на 03.12.2018г. - това Отворено писмо, депозирано в Медицински колеж „Йорданка
Филаретова“, където също било разглеждано поведението на ищеца.
- Факултет по обществено здраве (ФОЗ), където в този момент П. бил професор и
преподавател. Писмото било дискутирано пред ръководството на факултета и било
обсъждано предложение да се разглежда на Факултетен съвет.
- до Директора на Отдел „Спорт“ на „Йорданка Филаретова“ било изпратено същото
Отворено писмо.
- до Директора на Отдел „Езиково обучение“ на Център за езиково обучение и
физическо възпитание и спорт (ЦЕОФВС) било изпратено същото Отворено писмо.
1
Периода и отражението, което имали писмата за професионално и кариерно развитие
на ищеца продължавало от момента на представянето им до м. април 2024г., защото в
следствие на злепоставянето и уронване на личното достойнство, престижа, доброто име и
авторитета на ищеца, той нямал самочувствието, авторитета и позициите да се кандидатира
за Директор на Медицински колеж „Иорданка Филаретова.
Писмата са били четени пред цЕ.я колектив на управлението, където присъствали и
студенти.
С оглед изложеното, мили да се осъди ответникът да му заплати сумата от 27 000 лева
за увреждането от м.12.2018г., ведно със законната лихва.
Ответникът - С. М. Ц., оспорва иска:
- претенцията била нередовна – имало обиди е клевети, но те не били разграничени;
- поведението на ответника не било противоправно;
- имало неприятни, но не и обидни квалификации;
- поведението на ответника не било в пряка причинна връзка с професионалното
развитие на ищеца; че е ползвано ЕГН, отричат се и други, изложени в иска факти.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
1. Не се спори, че ищецът и М. Ц.а са живеЕ. на семейни начала. Имат общо дете и
отношенията им са обтегнати, предвид, а и не само, водените дела за родителски права.
На 17.02.2017г. е изпратена нотариална покана до св. Ц.а относно възможността на
ищеца да контактува с дъщеря си.
На 15.08.2018г. е депозиран иск от страна на ищеца, по отношение на г-жа Ц.а, чийто
предмет са родителските права относно дъщеря им. С Определение № 538722 от 19.11.2018г.
по гр.д. № 39969/2018г., СРС е предоставил родителските права на бащата.
На 20.09.2018г. е депозиран иск с пр.осн. чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от страна на ищеца, а на
27.08.2018г. втори с пр.осн. чл. 8, т. 2 от ЗЗДН.
От страна на майката на ищеца е предявен иск по отношение на г-жа Ц.а отново с
пр.осн. чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Свидетелят Ц.а е освидетелствана за удар в корема – Удостоверение от 18.09.2018г. (л
114).
Майката на детето е писала в електронни издания, пресъздавайки своята версия за
отношенията си с бащата на детето (л. 120-3). Тези ел.документи установяват само крайната
остротата на отношенията между родитЕ.те. Същото се отнася и до Прокурорското
постановление от 24.09.2024г. (л. 149).
2. Писмата са относително еднотипни: започва се с описание на положителните
2
качества на ищеца (изписано е и ЕГН), последвано от укор относно разпадналата се връзка
със св. Ц.а. Обсъжда се глухота на сина на ответника. Изложението е изпълнено с
емоционални становища и съждения. Следва разбор правните проблеми и на делата, водени
между родитЕ.те, и че това било тормоз по отношение на г-жа Ц.а. Обсъжда се
консултациите на детето с психолози и психиатри. Обсъжда се и отношението на г-н П. с
майка му.
Преразказва се историята на загубата на слуха на сина на ответника. Споменава се, че
г-н С. Ц. не живее в жилището на сина си (л. 13). М. дори била ритната от ищеца.
Има обещание за че отвореното писмо ще бъде изпратено на всевъзможни адресати
(л. 17).
По отношение на едно от писмата е направено некоректно оспорване, с искане за
представяне на оригинал: Когато официалният документ се намира като доказателство, в хипотезите на
наказателно преследване, като инкриминиран документ по друго съдебно производство, поради което същият не
може да се представи по реда на чл. 183 ГПК, и насрещната страна знае за това, тъй като тя е иницирала
наказателното преследване, то очевидно искането за представяне на документите в оригинал по делото е
злоупотреба с право, при знанието, че това не може да се реализира и този документ ще се изключи от
доказателствения материал по делото. Ето защо, съдът следва да цени завареното от страната копие на такъв
документ от гледна точка на невъзможността да се представи същият, поради прилагането му по друго дело, и
чието съществуване може да бъде установено с други доказателствени средства - Решение №
335/06.07.2010г., по гр.д. № 4764/2008г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По
отношение на оспорения частен документ следва да е приеме също, че ако оспорването е направено, а
документът се намира приложен по друго дело, то следва да се открие производство по оспорването му, въпреки
че оригиналът не е представен по посочените обективни причини, но не и да се изключва от доказателствения
материал - Решение № 260/14.07.2010г., по гр.д. № 91/2009г., на II г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
Документът се намира в съответното учебно заведение, поради което не би могло да
се представи в оригинал. Ответникът трябва да е наясно кога и какво е изпращал. Самите
дати са вх. № 06.12.2018г. и резолюция на декана от 03.12.2018г. (т.е. няма никаква
неяснота относно датите). Изрично е посочено, че има копие до МУ София. В тази връзка
и признанието за неизгоден за него факт – пратил съм го навсякъде – Протокол от
25.07.2019г. / чл. 175 от ГПК (л. 143).
3. С решение № 202 от 19.05.2020г. на КЗД ищецът е санкциониран за проявена
дискриминация. В мотивите се сочи, че само „ограничените комуникационни способности
на Ц. сами по себе си пречат на речевото развитие на дъщеря му“, израз използван в искова
молба, са проява на дискриминация. Останалото не е възприето като дЕ.ктна проява от
административната юрисдикция.
Решението е потвърдено с такива на АССГ № 6555 от 20.11.2020г. по а.д. № 7002/20г.
и на ВАС № 6532 от 01.06.2021г. по адм.д. № 2531/21г.
Документацията, находяща се на л. 32-60 и имаща отношение към професионалната
дейност на ищеца, преди разрива в отношенията с майката на детето му, е ирелевантна.
4. Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Б.,К., Б., Ц.а (показанията ù са
3
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на дъщерята на ищеца, а двамата
имат съдебни дела; нормата не предполага изключване на показанията, а само задълбочена
преценка), К. и П.. От показанията им се установява, че:
-св. Б.: работела в Медицинския университет - София, в Департамента по езиково
обучение и спорт на длъжност „Професор“. Познавала ищеца от 20 години. Той винаги се
бил ползвал с голям авторитет в университета, тъй като е най-младият професор там и като
такъв бил назначен на важни позиции, (като директор на важни структури). Получило се в
тяхната структура – Департамента, писмо, което рефлектирало доста негативно на
професора (г-н П.), съответно било четено и коментирало. Всички структури били
подчинени на Медицинския университет. Факултетите били доста: Медицина, Фармация,
Дентална Медицина, Департамента, Колежа, Колеж във Враца, по Обществено здраве. Във
всички структури било получено писмо и то било коментирано от колегите. Свидетелят
уведомил ищеца за писмото. Г-жа Б. няма спомен то да е обсъждано официално на Съвета.
Непосредствено след това имало избор и ищецът не бил избран вследствие на тези
негативни неща, които се съдържали в писмото.
-св. Константинова: работела в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“, който е
към Медицинския университет – София и е част от него, структурно звено не била виждала
писмото, но била чувала за него. След това писмо му било забранено да влиза в колежа, в
сградата (свидетелят обаче не е виждал писмена заповед). В колежа не бил включван в
комисии, не преподавал, не бил в кандидат-студентските изпити. Отразило му се зле на
контактите със студентите, с колегите, с преподаватЕ..
-св. Б.: познавал ответника от 1982г. Видял чернова на писмото.
-св. Ц.а: Отношенията им с ищеца били сложни, отглеждали дъщеря си по 15 дни и
не си комуникирали по друг начин, освен през имейли. Той първоначално не искал да вижда
детето, а после започнал да изпраща нотариални покани. Знаела за писмото, което С. Ц.
написал до В. П.. Когато го написал С., бил някъде ноември месец, след като В. получил
една заповед, с която трябваше да върне дъщеря им, но по някаква причина тази заповед не
му била връчена. Била отишла септември месец да види детето пред дома му. Там се В. си
позволил да я ритне и това дошло в повече на С. и той решил да напише това писмо, с цел да
се разбере. Била чела писмо. Абсолютно всяко едно нещо в него било вярно. Николай не бил
глухоням, можел да чува, тъй като носел апарат.
ЕГН било взето от свидетеля.
-св. К.: познавала ищеца, който бил научен ръководител. Когато разбрала че ще
бъде той се притеснила, тъй като била чувала за него доста неща, особено преди няколко
години. В средите в университететска болница в Александровска болница, където работела
се коментирало, че бившия директор на „Филаретова“ не бил допускан до мястото си на
работа, на база на писма. Тя не ги била чела, но се коментирало, тогава как е взел детето от
жена си и как е упражнявал върху нея физическо насилие и как си е купил дипломата.
Установила обаче, че е много добър специалист. Била запозната съм с научната му дейност,
но конкретно негови публикации не била чела.
4
-св. П.: Познавал ищеца повече от 24г. Бил студент във „Филаретова“ през 2015-2017г.
През това време били доста близки. Имало такъв случай през 2016г., ищецът да не бъде
допускан по някаква причина в учебното заведение. Свидетелят няма представа за
причината. Споменава обаче някакъв скандал с академик В.М.. През декември 2018г. вече
бил студент в НСА, а не в колежа.
Съдът кредитира показанията на свидетЕ.те, но с няколко уточнения. Вероятно
достигането на писмото до колегите на ищеца е било неприятно за него и е довело до срам и
притеснение. Може би изпращането му (в различните му варианти) е съвпаднало с друг
проблем (част от свидетЕ.те сочат скандал с друг преподавател, предходен момент на
недопускане и слухове за закупена диплома). Във всеки случай подобни писания не могат да
доведат до съществен проблем, свързан с кариерно развитие във висше учебно заведение.
Там където свидетЕ.те намекват, че има връзка вероятно се предполага или се
лъжесвидетелства, като целта е да се подпомогне тезата на ищеца, тъй като са му близки.
от правна страна:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД).
Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди
другиму (alterum non laedere).
Обидата и клеветата са умишлени и противоправни посегателства върху духовните
ценности на личността - честта и достойнството на човека.
Престъплението обида е предвидено в чл. 146 от НК. Съгласно ал. 1, изр. 1 който каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с
глоба от хиляда до три хиляди лева.
Изпълнително деяние на обидата има две форми.
- първата му форма се осъществява чрез думи (изрично) и се заключава в казване на
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Типичен
пример за това е псуването на пострадалия.
- втората форма на изпълнителното деяние на обидата се осъществява чрез действие,
жест (мълчаливо) и се заключава в извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Пример за това е заплюването на
пострадалия.
С осъществяване на изпълнителното деяние се изразява не само някаква
неодобрителна оценка или дори пренебрежителна оценка, а се изразява една презрителна
оценка по отношение на пострадалия - адресат на обидата. Засяга се неговата субективна
чест и достойнство - самочувствието му, неговата самооценка. Тази, оценка в собствените
му очи се определя още като достойнство в собствен (строг) смисъл. Тук от значение е само
презрителната, унизяваща форма на обръщане към пострадалия - дори да става дума за
нещо, което е вярно по своето съдържание, това не изключва обидата.
Присъствието на пострадалия като обективен признак на обидата се тълкува
разширително, а не само в смисъл, че той трябва да се намира на същото място.
5
Обидата е типично резултатно престъпление. Нейният престъпен, резултат е
узнаването от пострадалия на унизяващото го обстоятелство, като чуе отправените към него
презрителни думи или възприеме извъртените но отношение на него презрителни действия.
Не е нужно обаче той да се почувства засегнат.
Квалифициран състав на обидата е ако тя е нанесена публично. Това означава, че
обидата е осъществена на място, където е имало минимум две лица, които поне са могли да
възприемат казаното или извършеното. Или, ако е разпространена чрез печатно
произведение или по друг начин. В този случай престъплението се върши, като се използва
средство за масова информация.
Също така, ако пострадалият е длъжностно лице или представител на обществеността
при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
Престъплението клевета е предвидено в чл. 147 от НК: Който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем
хиляди лева и с обществено порицание. Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните престъпления.
Изпълнителното деяние има две форми:
- първата от тях е типичната форма. Тя е разгласяване на позорно обстоятелство за
другиго. За разлика от обидата тук най-напред адресат не е самият пострадал, а трето лице.
За разлика от обидата, клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). Фактът трябва
да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. А това е така, тъй като
разгласяването му води до засягането на честта и достойнството на пострадалия – неговия
авторитет и обществената му оценка.
- втората форма на изпълнителното деяние е приписване другиму на престъпление.
Няма значение дали приписаното престъпление е било действително извършено. Възможно
е да се приписва участие както в действително извършено престъпление, така и във
фиктивно (изобщо не извършвано) престъпление.
Тук всъщност става дума за частен случай на първата, типичната форма на
изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство.
За извършване на клеветата не се изисква каквото и да е присъствие на пострадалия,
но има за сметка на това друго изискване - засягащият го позорен факт да е неверен. Ако
разгласеният факт отговаря на действителното положение, престъпление няма. Последното
не означава, че поведението на извършителя е съобразено с обществените порядки.
Решение № 85 от 23.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 1486/2011г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Борис Илиев: При спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен
да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в
мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват
твърдения за факти и кои - оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те
могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията)
не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност.
Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен
да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от
6
изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали
оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои
действия ангажират отговорността на дЕ.квента и кои са правомерно извършени; също: Решение № 64 от
20.04.2021г. на ВКС по гр.д. № 2289/2020г., III г.о., ГК, докладчик съдията Майя Русева.
Според твърденията в исковата молба – деянието е едно. Твърди се, че има
продължаващо във времето поведение на ответника (няколко писма в рамките на 2018г.,
адресирани до ръководствата на университети или техни филиали, имащи някакво
отношение към дейността на ищеца). Това отношение (тормоз) представлява един общ и
сложен като фактически състав на дЕ.кт (иначе, доводът би бил основателен - Решение №
111 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1120/2010г., III г.о., ГК, докладчик председателят Надя
Зяпкова).
В случая, съобразно изложеното в иска, по-скоро деянието има юридическа близост
до първата хипотеза на клеветата, но не съвпада изцяло с него. Ответникът е разгласил
факти, които представляват част от личния живот на ищеца и са притеснителни.
Обстоятелствата са по-скоро истини, но предадени емоционално и от гледна точка на едната
засегната страна.
Предвид показанията на г-жа Ц.а, целта не е била да се реши проблемът (а това не би
могло и да се случи с подобно сезиране), а да се огласи. Целта е опозоряване (Р. № 281 от
04.10. 2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1684/2010г.: ... до затруднения да си намери работа по
специалността, до ограничаване на социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност ...
обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно води до стрес и промяна в начина
на живот ...). Може би се е предполагало, че ще се стигне до ефекта, сочен в исковата молба –
проблеми в кариерата.
Контекстът на изложението е недобронамерен. Писмата имат за цел само и
единствено да злепоставят ищеца на работното му място.
Сблъсъкът между родитЕ.те обаче няма отношение към бащата на Н. Ц.. Много е
вероятно ответникът да е бил притеснен от дрязгите г-н П. и г-жа Ц.а, обхващащи и сина му,
но това не оправдава поведението му. Това не е позволена от закона защитна реакция спрямо
поведението на ищеца към сина му или жената на сина му, съобразно изложеното в
отговора, а точно обратното (поведение, нарушаващо добрите нрави). Колегите на ищеца не
са институции, които да имат отношение към проблемите на родитЕ.те и не биха могли да
решат или успокоят напрежението по какъвто и да е начин.
Семейството (юридически) представлява съвкупността от лицата, свързани помежду
си с установени от закона права и задължения, произтичащи от брак (или фактическо
съжителство), родство или осиновяване, образуват семейството като институция на семейно
то право.
Понятието „семейство“ може да се разглежда в двояк смисъл - по-широк или по-
тесен.
Семейство в по-тесен смисъл е съвкупност от лица, свързани с правни връзки на брак
(фактическо съжителство), родство или осиновяване, и съвместно живеещи в общо
7
домакинство. Обикновено това са родитЕ. и деца.
Семейство в по-широк смисъл е съвкупност от лица, свързани с правни връзки на
брак, родство или осиновяване, без оглед на това, дали живеят съвместни в общо
домакинство.
Основният смисъл на понятието, от нормативна гледна точка, е по-скоро първият
(т.с.), както е и в случая.
Ответникът не е част от семейството, а синът му е пълнолетен. Или, г-н С. Ц. е трето
лице, което неправомерно се намесва в чужда правна сфера. Това, което е сторил не може по
никакъв начин да се приеме като правомерно деяние – напротив, това е форма на дЕ.кт.
Целеният ефект е бил на т.нар. „другарски съд“ и до голяма степен е постигнат (често
срещан вариант на това поведение е изпращане на писма до всевъзможни авторитетни
институции, като целта е допълнително „сплашване“). Това е осъществено и със знанието на
г-жа Ц.а, предоставила му лични данни на бащата на детето си (§ 1, т. 1 от ЗЩЛД, във вр. с
чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679), вместо да го възпре.
От една страна, заплахата с право или упражняването на право, само по себе си не е
простъпка (става въпрос за водените между родитЕ.те и една от бабите дела). Би могло и да
се превърне в такава, ако целта е злоупотреба. Това обаче е предмет на отношенията само
между двамата родитЕ., евентуално може да бъде засегнат и сина на ответника, но не и
последния. Делата нямат отношение към него.
Подобни писма би следвало да се унищожават, след като се констатира съдържанието
им от страна на представляващия юридическото лице, до което са адресирани; или само да
се класират, без да се огласяват. За съжаление ситуацията е била различна.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да опредЕ. неговия размер по своя преценка
или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Решаващият орган намира, че разгласяването на лични данни и постигнатият ефект
на притеснение, с оглед обсъждането на съдържанието на писмата от колегите на ищеца, би
следвало да бъде обезщетено от сумата от 2 500 лева. За горницата искът е неоснователен.
Ищецът може и да е изпитал силни емоции, но те са били свързани предимно с
противоборството с майката на дъщеря му. Заемането на каквато и да е ръководно длъжност,
предполага и получаването на подобни писмени укори от хора, което се считат за засегнати.
Ако това са роднини или близки на роднини е по-неприятно. Те обаче не следва да се считат
8
за сериозен проблем, свързан с професионалното развитие.
Предвид изминалото време, считано от 2018г., и ограничеността на ефекта на
подобни писания, съдебно-психологична експертиза би била излишна. Преклузията за
ангажиране на доказателства не настъпва, ако искането е сторено своевременно, както в
случая – още с исковата молба. Ако бе налице пропуск на съда да се произнесе по искането,
то експертно изследване би следвало да се допусне. Както бе посочено, това би било
ненужно.
за пълнота следва да се посочи и следното:
1. Г-н П. е санкциониран по ЗЗДискр., като решението е влязло в сила след съдебно
обжалване. Налице е сила на пресъдено нещо (Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010г. на
ВАС по т.д. № 4/2010г., докладчик съдията Румяна Монова). Делото е било
административно, а не административно наказателно, което означава, че нормата на чл. 303
от НПК не е приложима, както се сочи от страна на ищеца (л. 133), но е приложимо
правилото на чл. 239 от АПК, във връзка и с чл. 144 от ГПК, а от там и чл. 298 от ГПК. Т.е.,
ищецът е длъжен да приеме, че е допуснал дискриминация по отношение на г-н Н. Ц.
(решаващият орган също е обвързан от решението). Отделен е въпросът, че в мотивите на
административната юрисдикция и последващите решения, ясно е посочено разграничението
между твърдението на факти и дискриминационното отношение. Доводът за обратното на
ищеца е неоснователен.
Освен това, от гладна точка на гражданския процес – представител и представляван
са едно и също (с оглед довода, че некоректното изречение било всъщност на процесуалния
представител).
2. Давността в случая е 5 годишна, но в отговора на исковата молба подобен довод не
е сторен. Процесуалната преклузия за това е настъпила с изтичането на срока за отговор (Т. 4
от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС /изрично е посочено, че се
отнася за възражение за давност/; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС;
също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.). Освен това, соченето му
в писмените бележки е хипотеза на злоупотреба, а именно – процесулана изненада (ТР №
6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г. – т. 11; Не може решаващият съд след приключване на устните
състезания даприема писмени бележки с изразено ново становище и направени нови правоизключващи
възражения, без да даде възможност и на другата страна да вземе становище по тях и това е съществено
процесуално нарушение - Решение № 341 от 27.07.2010г. по гр.д. № 1218/2009г., ІV г.о. на ВКС;
Решение № 130 от 26.06.2016 г. по т.д. № 748/2015 г., I т.о.: С писмената защита не могат да бъдат
направени процесуално валидни възражения относно за съществуването или несъществуването на материалното
право, предмет на иска, ако те се излагат за първи път в нея; Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на
ВКС, ІV г.о.; О. № 999/27.09.2010г. по гр.д. № 1257/2010г., ІV г.о.; Р. № 341/27.07.2010г. на
ВКС по гр.д. № 1218/09г.; и О. № 999/27.09.2010г. по гр.д. № 1257/2010г.; Р. №
341/27.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 1218/09г.: въззивният съд след приключване на устните състезания
пред него не може да се позове на правоизключващо възражение на ответната страна, направено в писмените
9
бележки на процесуалния ù представител. До приключване на устните прения, тогава когато се оформя сила на
пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на спорното право, той може да приеме нови
факттически твърдения за изгодни на страните правни последици в случаите, ако не са могли да ги узнаят,
посочат и докажат преди това).
по разноските:
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 368,52 лева (чл. 78,
ал. 1 от ГПК).
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска – 2 722,22
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 2 353,70 лева (например: Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС; Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, С. М. Ц., ЕГН **********, гр. София,
ул. „******* съд.адр.: гр. София, бул. „*******, чрез адв. Р. Т. и адв. Е. Х., тел. *******, да
заплати В. Н. П., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул.
„*******, кантора, чрез адв. С.С., сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева,
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени във връзка с
изпратените през 2018г. отворени писма до висши учебни заведения (Медицинския
университет - София, вх. № 8717 от 06.12.2018г.; Медицински колеж „Йорданка
Филаретова“; - Факултет по обществено здраве; Отдел „Спорт“ на „Йорданка Филаретова“ и
Отдел „Езиково обучение“ на Център, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023г. до
окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
27 000 (двадесет и седем хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК, В. Н. П., ЕГН **********, гр.
София, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, кантора, чрез адв. С.С., да заплати на
С. М. Ц., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* съд.адр.: гр. София, бул. „*******, чрез
адв. Р. Т. и адв. Е. Х., тел. *******, сумата от 2 353,70 (две хиляди триста петдесет и три
лева и седемдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от иска и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
10
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11