Р Е Ш Е Н И Е
№ 1127 20.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и четвърти
юни две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАД № 1241 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Образувано
е по касационна жалба от И.М.С.- изтърпяващ
наказание в Затвора – Бургас насочена против Решение № 559 от 13.04.2021г.,
постановено по адм. дело № 378 от 2020г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
Касаторът С. оспорва
решението като
неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му, както и постановяване на
решение, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди да бъде уважен. Иска се да бъде осъдена ответната страна да заплати
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Обезщетението се претендира от вреди
причинени на ищеца по време на конвоирането му от Затвора –Бургас до гр.Ловеч,
извършено на 14.01.2020г. Твърди се, че вредите са причинени от липсата на
поставен предпазен колан на пътуващият в автомобила ищец, както и поради
липсата на отопление в автомобила, с който е осъществен конвоя.
В съдебно заседание касаторът И.С. се
явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответната страна- Главна дирекция
„Охрана“-гр.София при Министерството на правосъдието се представлява от
упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и
пледира за отхвърлянето й, респективно за потвърждаване на постановения съдебен
акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура– гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
съдебното решение.
Административен
съд-Бургас, в настоящият тричленен състав, като обсъди доводите и становищата
на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на
закона, съобрази следното:
Касационната
жалба на И.М.С. е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е постъпила в законоустановения срок.
При разглеждането й по същество, касационният
съд констатира следното:
Производството пред Адм. съд- гр.Бургас
се е развило по искова молба на И.С., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието
в Затвора -гр.Бургас против Главна дирекция „Охрана“, с която, на основание
чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск за обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени според ищеца
на датата 14.01.2020г., когато е осъществено конвоирането му от гр.Бургас до
гр.Ловеч. На тази дата лишеният от свобода е постъпил за лечение в
психиатричното отделение към Затвора-Ловеч. Твърди се неоснователно бездействие
и незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията, доколкото
автомобилът не е бил оборудван с предпазни колани и е бил без отопление.
В исковата молба се описва, че вредите
се изразяват в причиняване на физическа болка и страх, което съставлява
унизително и нечовешко отношение, според чл.3 от ЗИНЗС, както и нормите на
ЕКПЧ.
В хода на съдебното производство по
искане на ищеца е предоставена правна помощ, а от страна на назначения му
процесуален представител е постъпило изрично писмено уточнение на исковата
претенция, в което се сочи, че искът се предявява срещу ГД“ОХРАНА“, тъй като
именно нейни служители са осъществели процесното конвоиране на посочената дата
/14.01.2020г./, а от своя страна тази дирекция съставлява юридическо лице в
структурата на Министерството на правосъдието, със седалище- гр.София и е годен
ответник по иска. Нещо повече, изрично в проведеното публично съдебно заседание
на 24.02.2021г. по първоинстанционното дело, ищецът е заявил следното: „Госпожо съдия, съгласен съм със заявеното от
адвоката ми в нарочна молба ответник да бъде ГД “Охрана“, а не ГД “ИН“, както съм посочил първоначално в
исковата молба. Правилно сте конституирали ГД „Охрана“ като страна по делото.
Претендирам и присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.“
В указания срок за отговор на исковата
молба, ответникът– ГД“Охрана“ депозирал писмен отговор, в който се оспорва иска
като недопустим, а евентуално и като неоснователен. Претенцията е оспорена
изцяло, като недоказана по основание и по размер. В отговора на исковата молба
се сочи, че от страна на Директора на РД „Охрана“-Бургас е изготвено писмо, с
рег.№ 113 от 10.01.2020г., с което се иска съдействие от Началника на
Затвора-Бургас за осигуряване на специализиран медицински транспорт и охрана на
лицето от служители на ГД“ИН“. В тази връзка, конвоирането на лицето е било
осъществено с такъв специализиран транспорт от служители на ГД“ИН“. Изрично се
сочи, че в това конвоиране не са участвали служители на РД „Охрана“- Бургас, респективно
ГД „Охрана“ не може да отговаря за действия и бездействия на служители на ГД
„Изпълнение на наказанията“ по време на процесното конвоиране.
В хода на първоинстанционното
производство е приета като доказателство Заповед № 26 от 13.01.2020г., издадена
от Началника на Затвора-Бургас /л.67 от първоинстанционното дело/, според която
е определен маршрут на движение на конвоя на 14.01.2020г., когато е
транспортиран ищеца от гр.Бургас до гр.Ловеч. С тази заповед е описан и екипа
за конвоиране, съставен от мл.инспектор Веселин Райчев- надзирател и мл.
инспектор Христо Христов- ВСК, последният определен и като старши на конвоя.
Посочено е, че служебният автомобил, с който ще бъде транспортирано лицето е
марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег.№ А 8482 КН.
От приетата като писмено доказателство
докладна записка от В.Александров- началник сектор в РД „Охрана“-Бургас също се
потвърждава обстоятелството, че служители на РД“Охрана“ не са били ангажирани
при транспортирането на ищеца до гр.Ловеч на 14.01.2020г., тъй като по лекарско
предписание е указано да не се използва общия конвой, а да се извърши
специализиран. Освен това, към посочената дата това звено /РД“Охрана“/ не е
разполагало обективно с квалифициран персонал и оборудвана медицинска кола за
извършване на такъв конвой, видно и от приетото като доказателство писмо на
директора на звеното, изпратено до Началника на Затвора-Бургас, приложено на
л.73 от първото дело.
В публичното заседание на 24.02.2021г.
след даване ход на делото е направен и доклад от съдията, а видно от посоченото
в него, предмет на това исково производство е претенцията на ищеца И.С. против
ГД „Охрана“, съгласно извършеното писмено уточнение от процесуалния
представител и устно потвърдено от ищеца в съдебното заседание, с което е
заявено, че се иска осъждане на ответника „ГД „Охрана“/ да заплати на ищеца
сумата от 1000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени „по
време на конвоиране на лицето от гр.Бургас до гр.Ловеч на 14.01.2020г., в кола
необорудвана с предпазни колани и без отопление, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.“
След приключване на стадия за събиране
доказателствата, респективно след изчерпване доказателствените искания на
страните, е даден ход на делото по същество, а на 13.04.2021г. е постановен и
оспореният съдебен акт, с който Адм.съд- гр.Бургас е отхвърли исковата
претенция изцяло, като неоснователна.
Както правилно е посочил и предходният съдебен
състав, в хода на делото не са ангажирани доказателства за незаконосъобразни
действия и/или неоснователни бездействия на длъжностни лица от състава на
ответното юридическо лице ГД „Охрана“, вследствие на които да са настъпили
твърдените от ищеца неимуществени вреди по време на конвоирането му на
14.01.2020г. от гр.Бургас до гр.Ловеч, още по-малко да има причинна връзка
между такива действия и бездействия и настъпили вредоносни последици, поради
което исковата молба закономерно е приета за НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава и
отхвърлена изцяло.
Ирелавантни към предмета на това
производство са писмените материали представени по делото относно осъществен
конвой на лицето обратно по посочения маршрут. Това е така, защото както вече
бе изтъкнато неколкократно, в обстоятелствената част на исковата молба, а и в
нейния петитум ясно се сочи, че искът се предявява за обезщетяване на вреди
причинени на конкретно отразената дата 14.01.2020г.
по време на пътуването от гр.Бургас до
гр.Ловеч, където ищецът бил настанен за лечение в психиатрично отделение на
този затвор.
По настоящото дело не е предявен иск
за причинени вреди на друго място и на друга дата, по време на друг конвой,
т.е. в обратна посока /от Ловеч до гр.Бургас/, поради което такива
обстоятелства и установяващите ги доказателства са неотносими към настоящия
спор и не могат да бъдат обсъждани.
В касационното производство не са
ангажирани нови доказателства допустими в този стадий на съдебното
производство, поради което и липсва основание за тяхното обсъждане.
При положение, че в писменото
уточнение от назначения процесуален представител и устно пред
първоинстанционния съд, когато е разгледано в открито заседание производството
и преди да бъде обявено за решаване ищецът е заявил, че искът е насочен само против
ГД „Охрана“, в настоящото касационно производство не могат да се излагат
доводи, че друго юридическо лице /ГД“ИН“/ следвало да отговаря за твърдяните
вреди.
Исковата молба, с оглед изричното
писмено уточнение и устно потвърждение /в
съдебно заседание/ е насочена против ГД „Охрана“, а както вече бе отбелязано,
лица от състава на това юридическо лице не са осъществили конвой на ищеца по
време на пътуването му от гр.Бургас до гр.Ловеч, на 14.01.2020г., с оглед
обсъдените и приети по делото писмени доказателства. Само тази констатация е
достатъчна, за да обуслови неоснователност на предявения осъдителен иск и да
предпостави отхвърлянето му, както правилно е процедирал първоинстанционния
съд.
По изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че решението на Административен съд-гр.Бургас е валидно,
допустимо и ПРАВИЛНО и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение, с оглед липсата на отменителни
основания по чл.209 от АПК.
При този изход на процеса, предвид
изричното и своевременно направено искане от представителя на ответната страна,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, тъй
като пред тази инстанция в публичното заседание се яви съответен процесуален
представител и е дължимо исканото възнаграждение. Ищецът следва да заплати такова
в минималния размер от 100 /сто/ лева, съгласно Наредбата за плащане на
правната помощ и чл.37 от ЗПП, в полза на ГД „Охрана“.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд гр.
Бургас, в настоящият тричленен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 559 от 13.04.2021г.,
постановено по административно дело № 378 по описа за 2020г. на Административен
съд -гр.Бургас.
ОСЪЖДА И.М.С.,
ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „ОХРАНА“ при Министерството на
правосъдието- гр.София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред настоящата касационна инстанция.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се
изпрати на ищеца /касатор/ в Затвора-Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.