Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 268 Година
2022, 17.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 09.02.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С.С.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3331
по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от С.Н.Х. ***, чрез
пълномощник адв.Е.Х., срещу Решение №2153-15-421 от 07.12.2021г. на Директор ТП
на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу
Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-707/15.10.2021г. на Ръководителя
на “ПО” при същото поделение, с което на основание чл.68 ал.3 КСО на лицето е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П. намира
същата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в
депозирано по делото писмено становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със заявление вх. №2113-15-3648/08.09.2021г. от Х. е
поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл.68 ал.3 КСО, към което са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ (л.9 и
сл.).
След извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж, от
органите на пенсионното осигуряване е констатирано, че към 08.09. 2021г./датата
на заявлението/ същият има навършена възраст 66 години и 10 месеца и осигурителен
стаж, зачетен по представените редовно оформени документи за периода от
16.07.1973г. до 20.10.1989г., както следва:
- осигурителен стаж от втора категория труд – 05 години 00 месеца и 09 дни,
от които 02 месеца и 03 дни в периода от 16.07.1973г. до 19.09.1973г. и 04
години 10 месеца и 06 дни в периода от 29.12.1975г. до 05.11.1980г. на длъжност
„секционен майстор“ в ОП „Битова тъкан“ – Пловдив;
- осигурителен стаж от трета категория труд – 10 години 08 месеца и 16 дни;
- общ сумарен осигурителен стаж без превръщане – 15 години 08 месеца и 25
дни;
- действителен осигурителен стаж – 13 години 07 месеца и 16 дни.
Не е приет за действителен стажът за периода на редовна военна служба от
12.10.1973г. до 20.11.1975г. с продължителност 02 години 01 месец и 09 дни,
зачетен на основание чл.9 ал.7 КСО.
В тази връзка и с Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-707/15.10.2021г.
на лицето е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че в случая не са
приложими разпоредбите на чл.68 ал.1-2 КСО, тъй като не е изпълнено условието
за придобит осигурителен стаж 39 години/през 2021г., съгласно цитираните
разпоредби, мъжете придобиват право на ЛПОСВ при навършена възраст 64 години и
04 месеца и продължителност на осигурителния стаж не по-малка от 39 години/. Като
неприложима е приета и разпоредбата на чл.68 ал.3 КСО, тъй като към датата на
заявлението – 08.09.2021г. не е изпълнено условието за 15 години действителен
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд/през 2021г., съгласно
цитираната разпоредба, в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл.68
ал.1-2 КСО, придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 08
месеца при условие, че имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж/. Установеният у Х. действителен стаж е приет за такъв от 13 години 07
месеца и 16 дни, превърнат към трета категория труд. Мотивирано е от органа, че
съгласно §1 ал.1 т.12 ДР КСО, „действителен стаж“ е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. При така установеното Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив е отказал
отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като към датата на заявлението и
датата на постановяване на разпореждането, не е било изпълнено условието за 15
години действителен осигурителен стаж.
При осъщественото задължително административно обжалване
от ответния Ръководител ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на
долустоящия административен орган.
В хода на съдебното производство от страните не са
ангажирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното.
Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган. Не се
констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Това обаче не е в състояние да санира неправилните изводи относно
приложението на материалния закон.
По делото не се формира спор по установените факти.
Спорът е правен и е свързан с издаването на оспорения
административен акт в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
като противоположните становища на страните се свеждат до следното:
като действителен или недействителен следва да бъде зачетен стажът за периода
на редовна военна служба от 12.10.1973г. до 20.11.1975г. с продължителност 02
години 01 месец 09 дни.
В тази връзка следва
да бъде съобразено, че времето на изслужена наборна военна служба до
31.12.1999г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово
или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по
действащото законодателство до 31.12.1999г. и за действителен осигурителен стаж
при пенсиониране и съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане
на лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на §9 ал.1 ПЗР КСО, поради което
преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999г.
разпоредби, а сега действащата разпоредба на §1 ал.1, т.12 ДР КСО, на която се
е позовал административният орган, е неотносима към спорния период. В случая са
приложими разпоредбите на чл.81 от отменения Правилник за прилагане на Закона
за пенсиите/ППЗП/ и чл.9 от отменения Закон за всеобщата военна служба в
Народна република България/ЗВВСНРБ/. Поради това, времето на наборна военна
служба в периода от 12.10.1973г. до 20.11.1975г. с продължителност 02 години 01
месеца и 09 дни трябва да се зачете не само за трудов стаж от III категория, а
и като действителен осигурителен стаж, което налага нова преценка от пенсионния
орган по въпроса придобил ли е Х. право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО. В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВАС/Решение №806/17.01.2013г. по адм. д. №11816/ 2012г., VI о.,
Решение №28/3.01.2013г. по адм. д. №9460/2012г., VI о., Решение
№4930/26.04.2016г. по адм. д. №1961/2016г., VI о., Решение №7647/16.06.2017г.
по адм. д. №4023/2017 г., VI о., Решение №9471/17.07.2017г. по адм. д. №7470/
2016г. VI о., Решение №11681/03.10.2018г. по адм. д. №10591/2017г. VI о.,
Решение №15446/11.12.2018г. по адм. д. №6749/2018г., VI о., Решение №266/
08.01.2019г. по адм. д. №2856/2018г., Решение №10831/27.10.2021г. по адм. д. №5794/2021г.,
VI о. и др./.
При това положение,
доколкото се установи, че Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно
не е зачел периода на наборна военна служба (02 г. 01 м. 09 дни) като действителен
стаж, което от своя страна би довело до наличие на изискуемия стаж от 15 години
за отпускане на ЛПОСВ по чл.68 ал.3 КСО, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното Решение №2153-15-421 от 07.12.2021г. на Директор ТП на
НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-707/15.10.2021г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, са
незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл.173
ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на ЛПОСВ вх. №2113-15-3648/08.09.2021г. по описа на ТП
на НОИ – Пловдив, подадено от С.Н.Х., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за
основателност на жалбата.
По разноските.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Във връзка с възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение се констатира, че минималният
размер, определен в чл.8 ал.2, т.2 на Наредба №1/09.07.2004г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по КСО, е 350
лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лева, като
предоставената адвокатска защита включва изготвяне на жалба и явяване в едно
о.с.з., без ангажиране на доказателства. Делото не е с фактическа и правна
сложност.
Ето защо, според настоящия съдебен състав, са налице
основанията на чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение във връзка с искането на ответника по делото, тъй като същото е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
следва да се определи на 450 лева, съответстващо на предоставената адвокатска
защита. При това положение, претенцията за разноски за разликата над 450 лева
не следва да бъде уважена.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-421 от 07.12.2021г. на Директор ТП на
НОИ – Пловдив и потвърдено с него разпореждане №********** по Протокол № 2140-15-707/15.10.2021г.
на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО
при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-3648/08.09.2021г.
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от С.Н.Х., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на С.Н.Х. ***, сумата от 450/четиристотин и
петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: