Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260925
22.07.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юни две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №575/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „Фератум България“
ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. София,
бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А,
ет.9,офис 20, ЕИК
*********, чрез пълномощника му адв.
Д. Г.,
против Решение №261692 от 15.12.2020г.,
постановено по гр.д. №3782/2020г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХІV
гр.с., в частта
му, с която е
признато за установено,
че договор за потребителски кредит
№765284 от 06.06.2019г.,
сключен между „Фератум България“
ЕООД и В. Т. П.
е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, и
„Фератум България“ ЕООД осъден да заплати на
В. Т. П.,
ЕГН **********, сумата от
83,35 лв. като
платена без основание по недействителен договор
за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху
нея от датата на
подаване на исковата молба-
06.03.2020г. до окончателното
й заплащане. В жалбата
се излагат доводи за
неправилност на решението, като се
иска отмяната му и отхъврляне на
исковите претенции.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба от ответната страна
по нея- В. Т. П. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника
му по
делото адв. С. П., с
който същата се
оспорва и се иска потвърждаване
на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба
доводи и при
служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния
спор между страните.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.22 във връзка
с чл.11, ал.1, т.9 и т.11
от ЗПК и чл.55,
ал.1 от
ЗЗД, като ищцата
В. Т. П. иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че договор за потребителски кредит
№765284 от 06.06.2019г.,
сключен между нея и
„Фератум България“ ЕООД
е недействителен, както
и ответникът
„Фератум България“ ЕООД
да бъде осъден да й
върне сумата от 83,35 лв.
като платена без основание
по недействителен договор
за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху
нея от датата на
подаване на исковата молба-
06.03.2020г. до окончателното
й заплащане.
От фактическа
страна по делото няма
спор между страните,
а и се
установява от приложените
писмени доказателства, че
на 06.06.2019г. между „Фератум България“
ЕООД, като кредитор, и ищцата
В. Т. П., като
кредитополучател, е бил сключен
договор за потребителски кредит
№765284, по силата на
който ответното дружество
е предоставило на ищцата
заем в размер на
4000 лв., които последната се задължила
да върне на 12 вноски
съгласно погасителен план с първа падежна дата- 06.07.2019г.,
ведно с лихва в размер
на 920 лв.,
при лихвен процент-
23%. От заключението на приетата
по делото във въззивното
производство съдебно- счетоводна
експертиза се установява,
че общата заплатена от
ищцата на ответното дружество
сума по договора е в
размер на 4083,35
лв.
В исковата
молба са изложени
твърдения, че ответното дружество не
е предоставило на
ищцата преддоговорната информация
за сключване на договора,
както и погасителен план. В
договорът бил посочен само
размерът на възнаградителната лихва-
920 лв., но не
и как се формира тази сума, нито
условията за прилагане на
договорения лихвен процент и
последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени
суми, поради което
договорът за потребителски
кредит бил недействителен.
Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът
за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения
процент по кредита и
условията за прилагането му,
а съгласно т.11-
условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Видно от представения
по делото договор за
потребителски кредит №765284/06.06.2019г., в
същия е посочен
лихвен процент по заема- 23,00%,
брой погасителни вноски- 12,
и падежна дата
на първа погасителна вноска- 06.07.2019г. Договорът
препраща към погасителен
план, но
по делото не е
представен такъв, подписан
от потребителя. При това
положение следва да се приеме,
че договорът не
отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК, тъй като от него не
става ясно какъв
е периодът от време,
за който се
дължи посоченият лихвен процент, както
и на изискването на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй
като не съдържа информация за размера, периодичността и
датите на плащане на погасителните
вноски. Неоснователни са
доводите на ответника,
че тези данни
се съдържали в
преддоговорната информация, предоставена
на ищцата, тъй като
изискването на закона е да са
посочени в самия договор,
поради което и посочването
им в друг документ, съставен
преди сключването на
договора, не може
да санира допуснатото
нарушение. Отделно от
това видно от
представения стандартен европейски
формуляр за преддоговорната информация,
в него също не е посочен периодът от време, за
който се отнася лихвения
процент, нито датите на
погасителните вноски. Не могат
да бъдат споделени и
твърденията на жалбоподателя, че
към договора имало погасителен
план, съдържащ цялата
необходима информация, който
бил връчен на ищцата.
Действително с отговора
на исковата молба е представен такъв, но
същият не е
подписан от ищцата
и няма доказателства
кога е бил съставен
и дали е бил връчен
на ищцата. Допуснато е било нарушение и на разпоредбата на
чл.11, ал.2 от ЗПК,
тъй като процесният договор за потребителски кредит
в чл.6 предвижда
приложимост и на
общи условия на кредитора,
които не са
подписани от потребителя
и не се
установява да са
били доведени до знанието му.
Съгласно
разпоредбата на чл.22 от
ЗПК когато не са
спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби,
сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.9 и т. 11
и ал.2 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. От изложеното
дотук се налага
изводът, че договорът
не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.11
и ал.2 от
ЗПК, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.22
от ЗПК е недействителен. Ето
защо предявеният иск за
прогласяване на недействителността му е
основателен и следва
да се уважи. При това
положение и съгласно
чл.23 от ЗПК
за ищцата, като
кредитополучател, е възникнало
задължението да върне на
ответника само действително
получената сума по договора
в размер на 4000 лв.
Тъй като от заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че тя
е заплатила по договора
4083,35 лв., то претенцията й за
връщане на сумата от 83,35
лв. като недължимо платена е
основателна и следва
да се уважи.
Предвид
горното и доколкото
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като
на основание чл.272 от ГПК се
препрати и към мотивите на пъровинстанционния съд.
С
оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№261692 от 15.12.2020г., постановено по гр.д. №3782/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХІV гр.с., в
частта му, с
която е признато за
установено, че договор
за потребителски кредит №765284
от 06.06.2019г., сключен между
„Фератум България“ ЕООД и В. Т. П.
е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, и
„Фератум България“ ЕООД
осъден да заплати на В. Т. П.,
ЕГН **********, сумата от
83,35 лв. като
платена без основание по
недействителен договор за
потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху
нея от датата на
подаване на исковата молба-
06.03.2020г. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“
ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. София,
бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А,
ет.9,офис 20, ЕИК *********, да заплати на В. Т. П. ***,
ЕГН **********, сумата от 600
лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.