Определение по дело №737/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 533/18.12.2023г. по ЧНД № 737/2023г. по описа на
Окръжен съд С.

Производството по делото е по реда на чл.65 ал.3 от НПК и е образувано
по искане на Г.Й.П., обвиняем по ДП № 934/2023г. по описа на ОД МВР С.,
срещу взетата му мярка за неотклонение задържане под стража.
В искането, обв.Г.П., чрез защитника си адв.Х.К., моли за по-лека мярка
за неотклонение от задържане под стража, тъй като са налице нови
обстоятелства, а именно изготвена е съдебно-медицинската експертиза, не е
изготвено заключението на съдебно-психологичната експертиза, както и
бащата на обвиняемия е със 100% инвалидност.
Представителят на Окръжна прокуратура С. в съдебно заседание моли да
не се уважава депозираната молба, като неоснователна. Счита, че в нея не са
изложени обстоятелства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за
неотклонение, а в същото време в хода на досъдебното производство до
настоящия момент са приобщени доказателства, които категорично
обосновават възможността на обвиняемия в извършване на престъплението,
за което е предаден на съд. Прокурорът намира, че към настоящия момент не
са налице основания, които да сочат, че е отпаднала опасността обвиняемият
да извърши друго престъпление или да се укрие. Счита, че посоченото в
молбата обстоятелство, а именно увеличена инвалидна неработоспособност
на бащата на обвиняемия, не би могла да обоснове какъвто и да било извод от
необходимост на промяна на взетата спрямо него мярка. Сочи, че делото е на
финален етап, като към настоящия момент по делото са извършени
абсолютни всички действия, необходими за разкриване на обективната
истина, като са изпълнени и абсолютно всички искания, които са направени
от обвиняемия и неговия защитник, поради което предстои внасянето му в
съда. Пледира за потвърждаване на взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение задържане под стража.
В съдебно заседание обв.Г.П. се явява лично и със защитника си –
адв.Х.К. от АК С., който поддържа депозираното искане. Акцентира, че
бащата на обвиняемия е в много тежко здравословно състояние и не може да
бъде осигурена настоящата зима без помощта на сина му. Посочва, че по
делото са постъпили материали, които дават основание, че няма съмнение, че
квалификацията като работно обвинение за опит за убийство към настоящия
момент вече е несъстоятелна, а квалификацията следва да бъде за нанесена
тежка телесна повреда. Заявява, че обвиняемият няма поведение, което да
създава преценка, че ще извърши друго престъпление, че ще избяга, че ще се
укрие от правосъдието, за да избегне присъдата. Пледира за изменение на
мярката за неотклонение от задържане под стража в парична гаранция или
домашен арест със съвременните методи на проследяване.
Обвиняемият П. иска да му се измени мярката за неотклонение от
1

задържане под стража в домашен арест, за да помага на баща си. В
последната си дума иска по-лека мярка за неотклонение домашен арест.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното:
Досъдебното производство по делото е започнало на 03.07.2023г. за
престъпление по чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК, с извършен оглед на
местопроизшествие.
С постановление на разследващия орган от 03.07.2023г., предявено на
04.07.2023г., Г.Й.П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл115, вр.чл.18 ал.1 от НК, за това, че е на 03.07.2023г. в гр.С., местност
„Л.в.“, пред № ...., направил опит умишлено да С.Й.С., като го прострелял с
пистолет марка „UMAREX саl.50“ с № ... в областта на лявото око, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
В разпита си от същата дата, обвиняемият е заявил, че разбира
обвинението, но не се признава за виновен по него, като е депозирал
обяснения. В проведения по искане на защитата разпит на обвиняемия на
03.10.2023г., последният излага своя версия за случилото се на 03.07.2023г.,
което е негово право.
С Определение № 256/06.07.2023г. по ЧНД № 364/2023г. по описа на
СлОС, на обв.Г.Й.П. е взета мярка за неотклонение задържане под стража,
която е потвърдена с Определение № 147/13.07.2023г.по ВЧНД № 144/2023г.
по описа на БАС.
С Определение № 343/24.08.2023г. по ЧНД № 470/2023г. по описа на
СлОС, в производство по чл.65 от НПК, е потвърдена взетата спрямо
обв.Г.Й.П. мярка за неотклонение задържане под стража.
Обвиняемият П. е привлечен в това качество за извършено деяние по
чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление и е
наказуемо по закон с лишаване от свобода от 10 до 20 години.
По делото са извършени процесуално-следствени действия, някои от тях
още в началния етап, а именно оглед на местопроизшествие, претърсване и
изземване в неотложен случай, което е одобрено в законоустановения срок,
разпити на свидетелите И.Й., Й. П., Д.Д. и пострадалия С.С., попълнена е
декларация за СМПИС, изискана е и приложена справка за съдимост на
обв.П., както и характеристична справка от ОДМВР С., медицински
документи относно пострадалия С. и други писмени доказателства. Били са
назначени и изготвени дактилоскопна експертиза, комплексна (балистична и
химична) експертиза, фоноскопна експертиза, компексна (видео-техническа и
фоноскопна) експертиза, съдебно-медицинска експертиза и комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза. Предстои прецизиране на
повдигнатото обвинение с оглед предявяване на обвиняемия и на защитата
му, след което приключване на разследването по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че от събрания доказателствен
2

материал по делото, може да се направи едно разумно предположение за
възможността обв.П. да е съпричастен към осъществяването на вмененото му
престъпление. В производството по чл.65 от НПК тази преценка съответства
на стандарта на доказване на предположението за авторството на деянието,
като не е необходимо категоричното му установяване. Следва да се отбележи,
че произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение, която
обвиняемият следва да търпи на съответния етап от развитие на
наказателното производство, няма отношение към крайния съдебен акт,
решаващ въпроса за вината на лицето. По делото са налице достатъчно данни,
включително надлежно събрани доказателствени източници – показания на
свидетелите, извършените оглед на местопроизшествие, претърсване и
изземване, заключението на изготвените експертизи, приложените писмени
доказателства, които подкрепят обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил разследваното деяние. Събраните до момента на
досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се
аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно
авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е към
приключване и предстои повдигане и предявяване на обвинението на
обвиняемия, съобразно събрания доказателствен материал. Съдът е длъжен да
подчертае, че към настоящият момент, във връзка с производство за
изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо
наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно
вината на обвиненото лице и за съпричастността на обвиняемия към
повдигнатото му обвинение.
Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия
до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменение на
взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него
наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства,
имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични
гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за
авторството на деянието относно обв.Г.П.. В тази връзка окръжният съд
намира, че наведеното в искането за изменение на мярката за неотклонение,
че има нови обстоятелствата, водещи до изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия, е неоснователно. Действително, по делото е
изготвена съдебно-медицинската експертиза на пострадалото лице, като
получените телесни повреди, както и наличието или не на опасност за живота
на пострадалия, не са нови обстоятелства, които да обуславят изменение на
взетата мярка за неотклонение задържане под стража. Същите ще се
преценяват от разследващите органи във връзка с прецизиране на
обвинението и настоящата инстанция не се произнася по този въпрос, свързан
с разглеждане на делото по същество, което не е предмет на настоящото
производство. Същите съображения на съда са и във връзка с изготвената
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза за обвиняемия П.,
чието заключението е свързано с произнасяне по предмета на делото,
3

решаване на делото по същество. Тези обстоятелства, според настоящият
състав на съда, не налагат изменение на мярката за неотклонение на
обвиняемия. От друга страна, от данните по делото е видно, че процесното
деяние е извършено до дома, където обвиняемият живее с баща си, което не
го е възпряло и мотивирало от извършване на противоправни действия, както
и не би го възпряло от извършване на престъпление или укриване.
Твърденията на обвиняемия в съдебно заседание, че ще помага на баща
си и затова е необходимо да се измени мярката му за неотклонение задържане
под стража, също е неоснователно. Действително, обвиняемият живее с баща
си, но видно от разпита на свид.Й. Г. П., баща на обвиняемия, двамата не са в
много добри отношения. За свид.Й. П. се грижи и внучката му, поради което
същият не е оставен без помощ. Не се представиха медицински документи,
които да доказват увеличена неработоспособност на бащата на обвиняемия,
като при предходното разглеждане на делото представените такива са със
дати от началото на 2023г. и са били налични и към момента на извършване
на деянието, но не са възпрели обвиняемия. Съдът е длъжен още веднъж да
подчертае, че наведеното от защитата за необходимост от полагане на грижи
за болен родител, не обосновават и не са основание за вземане на по-лека
мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. Такива твърдения
са били наведени и при предходното разглеждане на делото за изменение на
мярката за неотклонение на обв.П..
Съдът, обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за
законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на
продължителността на същото, отчита фактическата сложност на
разследвания казус, изготвянето на необходимите експертизи, обусловено от
обективните характеристики на акта на посегателство, обезпечаване на делото
с доказателствен материал, а именно предстои повдигане и предявяване на
обвинение с прецизиране на квалификацията на обвинението, съобразно
събраната доказателствена съвкупност по делото, и предстои приключване на
разследването. Обосновано на това, съдът възприема, че към момента
продължителността на задържане на обвиняемия, установена от повече от пет
месеца, все още е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и
разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Имайки предвид, че преценката за
разумна продължителност на задържането във всеки отделен случай е
обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото,
причините за забавянето му, каквото в случая не е налице, както и със
съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално
може да бъде наложено, основателно може да се заключи, че в настоящия
случай задържането на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и
необоснованост. Разследването не е забавило своя ход, извършвани са
процесуално-следствени действия с необходимата ритмичност. По този начин
е обезпечено обективното, всестранно и пълно разследване по делото,
способстващо разкриването на обективната истина, включително и
гарантиране правото на защита на обвиняемия.
4

Според настоящата инстанция е налична и втората кумулативна
предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК – реална опасност от извършване на
престъпление и укриване. Както към момента на първоначалното задържане
на обвиняемия, така и към настоящия момент, продължава да е налице със
същия интензитет реалната опасност обв.П. да извърши престъпление или да
се укрие. Обвиняемият е извършвал деянието в дома, където живее с баща си,
и както и сам е посочва, няма доходи и не работи, както и не притежава
недвижими имоти и МПС. Поради това е обективно невъзможно налагането
на по-лека мярка домашен арест или парична гаранция по отношение на
обв.П..
Съдът се съобрази и с конкретно проявените особености и тежест на
разследваната престъпност, поради което опасността от извършване на
престъпление или укриване към настоящия етап от разследване все още е
реална и не може да бъде възприето друго разбиране. Касае се за специфични
характеристики на разследваното деяние, указващи по-висока степен на
обществена опасност на конкретния случай от типичните такива, което налага
извод от следващо неправомерно поведение на дееца или укриване. Двете
реални опасности – от укриване и извършване на престъпление, се
презумират и от обстоятелството, че обвиняемият е привлечен за деяние,
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане и е привлечен като
обвиняем по настоящото дело за тежко умишлено престъпление.
Поради това, окръжният съд намира, че всяка мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража, не би могла да препятства възможността и
да възпира обвиняемия от извършване на престъпно деяние или да се укрие.
Ето защо и отчитайки естеството на престъпната проява, за която е
повдигнато обвинение срещу обвиняемия, както и тежестта на предвидената в
закона санкция за него, съдът приема съществуването на опасност от риск за
предприемане от негова страна на друго, несъответно на закона поведение,
имащи за последица осуетяването на срочното и законосъобразно
приключване на разследването по делото.
В този смисъл съдът съобрази практиката на ЕСПЧ - делата „Жециус
срещу Литва“, „Лижков срещу България“, като намира, че е необходимо
продължаване срока на задържане на обвиняемия, тъй като по-лека мярка за
неотклонение не би изпълнила законовите цели по чл.57 от НПК и взетата
мярка за неотклонение задържане под стража е съобразена с изискванията на
чл.56 ал.3 от НПК.
С оглед на всичко изложено до тук, С.ският окръжен съд намира
искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение
задържане под стража в по-лека, за неоснователно, поради което не го уважи
и потвърди взетата му мярка за неотклонение задържане под стража по
досъдебно производство № 934/2023г. по описа на РУ С., вх.№ 1187/2023г.,
пор.№ 113/2023г. по описа на ОП С..
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.
5

Съдия при Окръжен съд - С.:_______________

6

Номер на акта:	533
Дата:	18 декември 2023 г. (в сила от 22 декември 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200737
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 декември 2023 г.

Определение по дело №737/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите