Определение по дело №95/2025 на Административен съд - Пловдив

Заседанието се провежда при извършване на звукозапис.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Жалбоподателят „Електроразпределение юг“, редовно призован, представлява се от юрисконсулт К., с пълномощно по делото.

За ответника – Министъра на енергетиката, редовно призован, се явяват Началник на отдел „Правно-нормативна дейност“, дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“ на Министерството на енергетиката – Г. П. – представя пълномощно и юрисконсулт П., с пълномощно по делото.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в процеса.

Юрисконсулт К.: Да се даде ход на делото.

Г. П.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото.

Производството е образувано по жалбата на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], чрез юрисконсулт К., против Заповед № ХE-16-28290/28.12.2024 г. на Министъра на енергетиката, с която е отказано въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населени места, изброени в приложение към заповедта, находящи се на лицензионната територия на оператора на електроразпределителната мрежа „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Според разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд.

Следователно, на Върховния административен съд са подсъдни тези спорове по законосъобразност на актове, издавани от посочените органи на държавно управление при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление.

Правомощията на министрите се определят с устройствените актове за съответните министерства. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката, приет с ПМС № 360/12.12.2015 г., въз основа на Конституцията на Република България и в изпълнение на законите, министърът самостоятелно или съвместно с други органи на властта и/или обществени организации: т. 1 – ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на енергетиката; ... ; т. 6 – провежда държавната политика по отношение на надеждност на снабдяването с електрическа енергия и сигурността на снабдяването с природен газ;

Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, чл. 72, ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 3, ал. 4, вр. ал. 3 от Наредба № 10/2004 г. за реда да въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ.

Според чл. 1 от Наредба № 10/2004 г., същата урежда обществените отношения, свързани с реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по регулирането и контрола. Основните цели на наредбата, както са формулирани в чл. 2 от същата са гарантиране на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси; гарантиране на минималните потребности на потребителите от електрическа и топлинна енергия и природен газ; предотвратяване на аварии или преодоляване на последиците от аварии и терористични действия по съоръженията за производство и пренос на електрическа и топлинна енергия и природен газ; гарантиране целостта на електроенергийната система, топлоснабдителните системи и газотранспортната система; предотвратяване, преустановяване и отстраняване щети на обектите на електроенергийната система, топлоснабдителните системи, газотранспортната система и на потребителите.

Заповедта е издадена именно във връзка с управлението на тези обществени отношения и за постигане на установените с наредбата цели, като се явява проявление на упражняваните от министъра правомощия по Закона за енергетиката, непосредствено свързани с ръководството, координиране и контрол в прилагането на държавната политика в областта на енергетиката, както и на държавната политика по отношение на надеждност на снабдяването с електрическа енергия – чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката.

С Решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, и е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, пр. 1 от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации – Така в Определение на ВАС № 3918/18.03.2019 г. по адм. дело № 195/2019 г.

С оглед на горното, съдът намира, че спорът с който е сезиран не е родово подсъден на Административен съд – Пловдив, а на Върховен административен съд.

Съгласно чл. 135, ал. 2 АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си.

Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Върховния административен съд.

Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 95/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Върховния административен съд на Република България.

Определението не подлежи на обжалване.

Връчи се на юрисконсулт К. изготвеното съдебно удостоверение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13:47 часа.